Шистов газ 4: колко струва добивът?

Истерията c шистовия газ в България като че ли беше главно около екологичната безопасност на добива. Почти не се споменава икономическата страна на въпроса, като изключим колко работни места щели да се открият и какви доходи щели да имат общините където ще се добива, как щял да бъде алтернатива на руския газ и щял да свали цените.

Революцията в енергетиката – отложена до повишаване на цената на газа.

В интернет обаче отдавна се прокрадват известни съмнения относно рентабилността на добива на шистов газ. Дългогодишен основен опонент на газовите компании е Артур Берман (1), геолог с 30 годишен стаж в момента директор на „Лабиринт кънсалтинг сервисес”. Като консултант той публикува няколко статии за икономическата неефективност на добива на шистов газ (2-4). Изводите му се основават на анализ на резултатите от добива в шистовите пластове Барнет (Barnett), Хейнсвил (Haynesville) и Файетвил (Fayetteville) за периода 2000-2009 година. Основният проблем според него е краткият живот на газовите кладенци. Дебита кладенеца за шистов газ намалява експоненциално с времето на неговата експлоатация. Това налага пробиването на нови и нови сондажи, което покачва разходите до степен на нерентабилност. Според неговите изчисления добива би бил ефективен при 280-320 американски долара за 1000 куб. метра газ (3). Други автори (5,6) посочват цена 212-283 долара за 1000 куб.м. без да назовават източника или начина на изчисление. Според Фигура 1 от текста „Шистов газ 3” се вижда, че цената на природният газ в САЩ от 1991 година до сега само за два кратки периода (с обща продължителност под 2 години) е надминавала 280 долара за 1000 куб. метра, а в момента е на цена около 150 долара. Според изчисленията на Берман, компаниите оповестяват 2 пъти по-висок добив от кладенец отколкото е в действителност (3). На седмата година след пробиването си, само 6% от кладенците дават добив който е рентабилен (4).

Шистов газ 3

При тази ситуация, фирмите добиващи шистов газ разиграват нещо като пирамида – непрекъснато вземат заеми за строеж на нови кладенци, с които се покриват загубите на старите. Все още се спасяват с хеджиране, т.е. с предварителна продажба на газ за години напред по високите цени от 2008 година. Да, добив има, достигнал е около 16% от добива на природен газ в САЩ, но не е икономически ефективен. От началото на 2008 година, компаниите за добив на шистов газ трупат дълг, който не би могъл да се изплати с декларираните от тях разработваеми залежи на шистов газ (2). Същевременно, компаниите завишават обема на неразработените залежи между 5 и 7 пъти (4) за да увеличават стойността си на борсата и съответно да привличат по-лесно капитали. Изследването показва, че фирмите се концентрират в центъра на шистовите пластове на 10-15% от обявената за газоносна площ. Вече се говори за нов икономически балон около шистовия газ (5,6) и практики подобни на тази на „Енрон”.

Компаниите разбира се разобличават Берман и твърдят, че биха били ефективни и при сегашната цена от 150 долара за 1000 куб.м. газ, но поведението им не говори за такива възможности. Тъкмо обратното, те се оттеглят от шистовия газ за да се занимаят с нещо по-печелившо – нефт (7,8). Чесапийк, основният играч на терена на шистовия газ в САЩ, разпродава поделенията си за шистов газ, а изпълнителният им директор заявява „точно сега икономическата ситуация просто те принуждава да тръгнеш за нефт, а не за газ.”(9). Разпродаваните малки фирми за добив на шистов газ се купуват от големи компании, като Ексон Мобайл (10). Анализатори смятат, че големите фирми по-лесно биха преживели неблагоприятния период на ниски цени на газа. Същевременно, в пресата (Ню Йорк Таймс) „изтичат” е-мейли на служители в Министерството на енергетиката на САЩ относно преувеличени запаси на шистов газ и много вероятни фалити на фирми за добива му (11). Един от е-мейлите потвърждава наблюдението на Берман, че компаниите представят пред обществеността само резултатите от най-добрите газови кладенци, създавайки впечатлението, че всички кладенци са толкова добри. Друг е-мейл съобщава, че науката и пиара на компаниите са тръгнали в противоположни посоки, а ръководството на министерството се е повело по пиара.

По всичко личи, че „революцията в енергетиката” се отлага за неопределено време , поне що се отнася до САЩ. Министър Трайков пак се оказва неосведомен, но това едва ли е проблем в предвид на вероятните комисионни и потенциалните (дребни) суми които „Шеврон” ще вкара в бюджета. Все пак, нека погледнем как стои въпросът в Европа.

Европа и Газпром

На Фигура 1 виждаме изменението на цената на руския газ за 20 години назад. На нея също се вижда огромния спад след 2008, въпреки че Русия никога не е изнасяла за САЩ, т.е. спадът се дължи на кризата, така както и в САЩ, а не на добива на шистов газ, както твърдят наши „експерти”. След спада обаче цената на руският газ се покачва отново и достига миналият месец до 403 американски долара за 1000 куб.м. газ (12). Такава цена е благоприятна за добива на шистов газ и е нормално да се очаква навлизането на американските и канадските компании в Европа. Въпреки това обаче експертите са скептични относно добива на шистов газ в Европа. На Европа й липсва необходимото законодателство, което да урежда този вид добив. Липсва и необходимата инфраструктура, както и желание тя да бъде построена (13). Екологичните съображения са на по-високо ниво, Франция наскоро забрани добива на шистов газ на територията си. Освен споменатите проблеми, някои експерти твърдят, че добива в Европа ще е много по-скъп тъй като шистовите пластове са на около 1.5 пъти по-голяма дълбочина. Оценките на цената на газа която би направила добива рентабилен се колебаят от 340 (14) до 580 долара за 1000 куб.м. (15). Цена близко до която руският газ рядко достига – Фигура 1.

твърдят наши „експерти”.

Засега единствено Полша показва сериозни намерения в областта на шистовия газ. Първите тестови резултати се очакват към края на тази година, а първия добив след 5-7 години (16). Антирусизмът на Полша обаче е пословичен, така че бихме могли да предположим и политическа мотивация при вземането на решенито за добив.

Цена на руски газ на германската граница в ам. долари.

Фигура 1. Цена на руския газ на германската граница в американски долари за 1000 куб.м. (12).

Пред Европа стои измисленият въпрос с диверсификацията на доставчиците на газ. Въпросът не е толкова тривиален, колкото се представя. Почти всички доставчици на природен газ са се обединили в „Газов форум”, подобно на производителите на нефт обединени в ОПЕК. Те са се договорили цената на природният газ да се обвърже с тази на суровия петрол (17). Ето защо цената на руския газ от Фигура 1 повтаря характера на изменение на цената на суровия петрол – Фигура 2, с 6 месеца закъснение. Русия не определя сама цената на газа! Така че не става дума за монопол на Газпром, а за нещо доста по-голямо, което някои биха нарекли международно картелно споразумение. Съществено е да се спомене, че освен „оплювани” страни като Русия, Казахстан, Иран, Венецуела, Алжир и Либия в коалицията влиза и Катар, а със статут на наблюдатели са също Холандия и Норвегия. Норвегия също продава на цени на каквито и Русия и се очаква в последното тримесечиена тази година да достигнат до 446 американски долара за 1000 куб.м. газ (17).

Фигура 2 Цена на суровия петрол в американски долари за барел. Изменението на цената на руския газ според съглашението на Газовия форум следва това на суровия петрол с 6 месеца закъснение (17).

Основният конкурент на Русия в Европа е Катар. Катар е трета в света по залежи на природен газ и през 90те е развила значителни мощности за втечняването му, така че да се оформи като най-големия износител на втечнен газ в света. В Европа Катар вече доставя газ през пристанища във Великобритания, Полша и Гърция.

Така за Европа не остават страни извън Газовия форум, чийто газ да доведе до снижаване на цената, освен може би Туркменистан и Узбекистан. Вероятно точно заради това газопроводът „Набуко” е насочен натам, но пък запасите на газ на тези страни не са особено обещаващи. Диверсификацията на източниците в Европа има за цел да подобри единствено редовността на доставките, но не и да свали цената .

България и Газпром

Нашите министри също се стремят да упражняват натиск върху руснаците относно картелното споразумение на „Газовия форум”, макар че предложената от Газпром базова цена (каквото и да означава) е 290 долара (18). Обявените със задна дата средногодишни цени за 2009 и 2010 са 427.89 и 481.28 лв. за 1000 куб. метра (19) което при фиксиран курс на еврото от 1.96 лв за евро прави 218 и 245 евро за 1000 куб.м. Като се направи сравнение с цената на руския газ в евро, Фигура 3, се вижда, че драстични надценки няма. Руснаците ни третират като германци и повод за оплаквания не виждам.

Фигура 3 Цена на руския газ на германската граница в евро. Хоризонталните линии показват среднопретеглената цена на газа по която е купувала държавната компания Булгаргаз (19). Както се вижда, драстични надценки няма.

В момента България употребява 2.5 милиарда куб.м. газ като 2 милиарда са от Русия. Министър Трайков говори за купуване откъдето е най-евтино, за по-кратки договори и за внос от други страни (20). Приказките обаче са едно, възможностите друго. Засега България има само принципни споразумения за внос на втечнен газ от Катар (21, 22) и от Египет. Като уточнена цифра от 1 милиард куб.м. има само за потенциалните доставки от Египет. Разговорите с Египет са водени през 2008 година от правителството на Станишев. Плановете са били тази година да започне доставката на египетски втечнен газ (23). За такива доставки обаче не се чува. За осъществяването им е необходимо българската газопреносна мрежа да се свърже с гръцката. Колкото и да е чудно, при цялото си желание за „диверсификация на източниците”, това правителство не придвижи напред построяването на интерконекторите с гръцката газопреносна мрежа (24). Те може би ще бъдат готови едва след 3 години (25). Но нека пак повторя, Катар и Египет са членове на Газовия форум и техния газ няма да е по-евтин от руския. Въпреки приказките за високата цена на руския газ, България продължава да купува газ от немско-руската Винтерсхал (Wintershall) на още по-висока цена. С нея е преподписан договор за още три години (20).

Шистовия газ от друга страна ни най-малко не може да бъде аргумент в преговорите с Русия поне към настоящия момент. Полша, която е напреднала доста повече от нас с шистовия газ очаква да получи добив след минимум 5 години. Освен това, Газовия форум може много лесно да направи инвестициите в шистов газ пълна загуба, ако те въобще са рентабилни, просто като понижи цената за известно време. Цената при която добива на Газпром е рентабилен е едва 19 долара за 1000 куб.м. (5,6). Освен това, дори към настоящия момент да се добиваше шистов газ в Европа, то американските компании определено биха държали максимална цена за да покриват загубите си в САЩ. В по-далечна перспектива 7-10 години няма ни най-малка яснота дали шистовия бизнес въобще ще оцелее. Като се добавят и екологичните опасности които носи, както и незрялостта на технологията, то единствения правилен ход за България е да се въздържи. Ако имаме залежи на шистов газ те няма да изчезнат.

Оплакванията от цената на руския газ докато се купува по-скъп газ през посредника Винтерсхал, и ненужното допускане на Шеврон да добива шистов газ показват, че политиката на правителството има повече за цел да вреди на Русия и да угажда на САЩ отколкото да допринася за благото на страната.

Заключение

Добивът на шистов газ в САЩ не изглежда да е икономически ефективен. Цената при която би могло да има печалба е около 280-300 долара за 1000 куб.м. Основната причина за високата цена е краткия живот на газовите кладенци. След 7 години експлоатация само 6% от тях са рентабилни. Газовите компании систематично завишават запасите от годен за добив газ, както и средния добив на газ от един кладенец. Бизнеса с шистов газ в САЩ е в упадък, като основните компании за добив на шистов газ се преориентират към нефта. Енергийната революция се отлага за неопределено време.

Цените на газа в Европа са над два пъти по-високи от тези в САЩ. Причината е споразумение между страните производителки на природен газ, което обвързва изменението на цената на газа с изменението на цената на суровия петрол. Европейските шистови скали обаче са по-дълбоко и очакваната цена при която добива би бил рентабилен е по-висока, като оценките се колебаят между 340 и 560 американски долара за 1000 куб.м. Това поставя под съмнение рентабилността на добива дори при по-високите цени на "руския" газ. Факт е, че освен Полша, никоя друга Европейска страна не е предприела сериозни стъпки към използване на шистов газ. До масов добив в Европа едва ли ще се стигне по ред причини. Все още високата цена на добив поставя висок риск пред инвестициите. Европа рискува да попадне в американски сценарий. Освен това Европа е много по-гъсто населена и много по-загрижена за околната среда от САЩ. Така в близките поне 10 години шистовият газ няма да представлява особен фактор в енергийния бизнес в Европа, а и в света.

За Европа, включително България, диверсификацията на доставчиците на газ няма да доведе до спад на цената, поради споменатото вече споразумение в рамките на Газовия форум.

В предвид на екологичните опасности, незрялостта на технологията, рискът от отравяне на подпочвените води, отнемането на големи площи обработваема земя и несигурната икономическа перспектива най-доброто решение за България в момента е да не се занимава с проучване и добив на шистов газ. Идните 10-20 години ще покажат жизнена ли е тази технология или не, като сегашният отговор е по-скоро не.

екологичните опасности, незрялостта на технологията

рискът от отравяне на подпочвените води, отнемането на големи площи обработваема земя

Кихано 24 август 2011

(1) Arthur Berman (2) Arthur E. Berman, "Shale gas—Abundance or mirage? Why the Marcellus Shale will disappoint expectations", Oct 28 2010 (3) Arthur E. Berman and Lynn F. Pittinger, "U.S. Shale Gas: Less Abundance, Higher Cost", The Oil Drum August 5, 2011 (4) Arthur E. Berman, "Shale Gas—A View from the Bottom of the Resource Pyramid" ASPO 9, Brussels, Belgium, April 27, 2011 (5) Александър СТОЯНОВ, „Добивът на шистов газ: много проблеми и малко реална полза”, Геополитика, 06 Август 2011 (6) Владимир В.Федоров, "Маленькая ложь про сланцевый газ", Bad News, 2010 ноябрь 10 (7) Jeffrey Rubin, "If Shale Gas Is a Game-Changer, Why Are All the Major Producers Looking for Oil?", Huffington Post, January 11, 2011 (8) „Shale Plays affect on the Volatility of Natural Gas Prices”, Energy management resources (9) David Phillips "Chesapeake Energy’s Shift to Oil Won’t Work Without Higher Natural Gas Prices", April 15, 2010 (10) Joe Carroll, "Exxon Seeking Shale Acquisitions as Texas Wells Pump Profits" Bloomberg, Jul 21, 2011 (11) Ian Urbina, "Behind Veneer, Doubt on Future of Natural Gas" The New York Times, June 26, 2011 (12) Index Mundi http://www.indexmundi.com/commodities/?commodity=russian-natural-gas&months=240 (13) Mamta Badkar and Gus Lubin "3 Disappointing Conclusions About The Shale Gas Revolution", Business Insider, May 13, 2011 (14) The hunt for shale gas in Europe, Bubbling under, Economist, Dec 3rd 2009 (15) Andrew Peaple, "European Shale Gas Is Still Hot Air", Wall Streat Journal, JUNE 1, 2011. (16) "Polish Shale Gas Could Flow in Five Years", Nat. Gas. Eur. August 24, 2011 (17) Ben Farey, "Russia, Qatar Face Pressure to Scrap Gas Link to Oil Prices as Crude Jumps", Bloomberg, Jun 1, 2011, български превод „Европа срещу Газпром и Катар за цените на газа” 12.6 USD/mBtu=12.6*1000/28.26 USD/1000 куб.м. газ. Единицата 1 million British terminal units е равна на 28.26 куб.м. газ при нормални условия за температура и налягане. (18) „България обвърза срока на новия договор с "Газпром" с цената на руския газ” „Енергетика и климат”, 28 Юни 2011 (19) Цветелина Катанска, „"Булгаргаз" е купувал с 12.48% по-скъп газ от Русия през 2010 г.”, Дневник, 08 август 2011 (20) „България иска да препродава руски газ в трети страни” „Енергртика и климат”, 8 юли 2011 (21) Нели Тодорова, "Търсим втечнен газ от Катар", "24 часа" 21-ви Март 2010 (22) "Вносът на втечнен газ от Катар се отлага с 2-3 години", Сега, 22 Март 2010 (23) „България договоря внос на газ от Египет през 2011” Медиапуул, 4 Декември 2008 (24) "Посланикът на САЩ пита защо се бави газовата връзка с Гърция", Медиапуул 30 Юли 2010 (25) „Газовата връзка с Гърция тръгва след 3 години” Монитор 22 юли 2011

Arthur Berman

Shale gas—Abundance or mirage? Why the Marcellus Shale will disappoint expectations

U.S. Shale Gas: Less Abundance, Higher Cost

Shale Gas—A View from the Bottom of the Resource Pyramid

Добивът на шистов газ: много проблеми и малко реална полза

Маленькая ложь про сланцевый газ

If Shale Gas Is a Game-Changer, Why Are All the Major Producers Looking for Oil?

Shale Plays affect on the Volatility of Natural Gas Prices

Chesapeake Energy’s Shift to Oil Won’t Work Without Higher Natural Gas Prices

Exxon Seeking Shale Acquisitions as Texas Wells Pump Profits

Behind Veneer, Doubt on Future of Natural Gas

http://www.indexmundi.com/commodities/?commodity=russian-natural-gas&months=240