От автора
Кихано
Катализиращото явление предизвикало интереса ми към политиката бе атентата в Ню Йорк на 11ти септември 2001 година. Но не самите трагични и грандиозни срутвания на двете кули, а едно изявление на Дж. У. Буш по телевизията, в което той употреби термина "терористични нации". Този термин вече вещаеше грозни последствия тъй като превръща националната принадлежност в криминално деяние. В последствие американския историк и писател Гор Видал направи следващата логична аналогия - ами след като италианската мафия съществува, значи италианците са мафиотска нация, дайте да бомбардираме Италия. Неговия глас както и гласовете на много други си останаха глас в пустиня. За сметка на това грозните последствия се случиха. Окупираха се Афганистан и Ирак. Европа оказа вяла и неединна съпротива. Всичко това обаче бе съпроводено с лъжи! Много, много лъжи. И не само лъжи, а и изкривяване на смисъла на думите представяйки агресията като оправдана защита срещу хипотетично нападение!! (Тезата за "димящото дуло" или "превантивната война" на администрацията на Буш.) Тези неща по моята преценка определено се квалифицират като зло.
Друго явление, което би накарало човек да се съмнява в истинноста на идеологията на демокрацията и свободния пазар е практически неуспешния "преход" на страните от бившия социалистически блок. И по-точно - разбиването на илюзиите за някои предполагаеми главни предимства на капитализма - конкуренцията нито повиши качеството, нито свали цените. Средна класа така и не се появи. За сметка на това се появиха престъпност, корупция, проституция. Качеството на образованието, здравните услуги, журналистиката, строителството, хранителните стоки и леката промишленост въобще на практика се срина, а цените се качиха драстично противно на всички очаквания. Културата се замести от пошлост. Всичко това кара човек да се замисли, ние напред ли вървим или назад?
Тези факти, както и много други, подсказват силен елемент на неистина в тиражираната масова политическа и икономическа информация, която по-скоро създава невежество отколкото да образова. Нямам в предвид само администрацията на Буш. Става дума за парадигмата на капитализма прикрита зад демокрация и пазарна икономика. Тази парадигма се разпространява от медиите, учи се в училищата и в университетите. Тъжното и смешното е, че тази парадигма или философия на пазарното общество е толкова правдоподобна, колкото и религиите. Тя е и също толкова устойчива, колкото и религиите и е също такава спирачка за развитието на човечеството каквото са религиите. Четейки това някои хора вече ще се изприщят. В масовото съзнание е набито дълбоко, че единствения критерий за развитие е икономическия растеж, а качеството на живота се измерва с притежаваното имущество и технологичните улеснения. Това разбира се не е така и дори рекорда за безпрецедентен икономически разтеж не се държи от капиталистическата система. Този сайт е опит всички тези неща да бъдат изяснени.
Оказвайки се за няколко години в чужбина, сравнително сам и с много свободно време започнах да се интересувам от политика, да чета и да гледам документалистика. Започнах да коментирам във форума на www.news.bg и с огромно съжаление открих какво политическо и икономическо невежество цари. Разбира се форумците не са представителна извадка, но пък невежеството, духовната празнота, злобата и простотията така бликат от някои форумци, че човек се чуди как е възможно интелектуалното ниво на човек да се срине толкова. Има обаче и умни форумци, които четат и се интересуват, а и предполагам има много хора които четат без да пишат във форума. Все едно, форума ми помогна да открия ония въпроси, от които хората най-често се интересуват и ония неща, в които най-често се заблуждават и, в интерес на истината, биват умишлено заблуждавани. Тезите в сайта не са статични и могат да се изменят заедно с моите разбирания.
Политическата и социалната грамотност, както и ограмотяването в най-широк смисъл, е необходимо за да може човек правилно да се ориентира в това което става в света, това което той прави в него и това което иска да прави. То е необходимо по принцип, тъй като позволява на човек да намери правилната форма на взаимодействие с околните, да си поставя социални цели и да ги изпълнява. Политическата и социалната грамотност имат своите корени в етиката. Те се различават от техническата и професионалната грамотност, която дава възможност единствено да се манипулират предмети и хора с икономическа цел.
Основната причина, да създам и поддържам този сайт, обаче, е, че съвестта ми не позволява да приема лъжата, в която живеем, която ни се натрапва постоянно и която отравя душите ни. Не мога и не искам да приема интелектуалната обида, която медиите непрекъснато ни нанасят. Затова сметнах, че е необходимо да има алтернатива. За ония които ще попитат дали съм комунист ще отговоря с думите на Чарли Чаплин - "Не, хуманист!" (Макар че колкото повече чета и научавам да си комунист май е по-скоро чест.)
Предварително искам да уточня, че макар и познанията ми по политика история право религия, икономика и т.н. да са на ниво над средното аз не съм специалист в никоя от тези области. Така че допускането на фактологически грешки не е невъзможно. Бих искал винаги като пиша нещо да давам връзка към източниците, от които съм го научил, но това увеличава многократно работата по писане и поддържане на сайта, а на мен времето ми не е безгранично. Все пак трябва и да работя за да оцелея.
Много хора ще се възмутят, защо човек, който не е специалист по даден въпрос, се занимава с него. Могат да се изтъкнат две причини. Да станеш специалист означава да се обучиш и да приемеш онова, на което те обучават. А след като го приемеш, го приемаш с недостатъците му и не го подлагаш на съмнение. Освен това, вече ти се гарантира социално положение на "образован интелектуалец" и мотивацията за подлагане на съмнение тихомълком се изпарява. Втората причина е, че когато се обучиш само в една област, а в повечето случаи това е така, ставаш много добър в тази област, но преставаш да виждаш цялото. Трета причина е, че голяма част от политическите, социалните и икономическите явления не са толкова сложни, колкото ни се представят и обикновения гражданин с малко повече уърдие може сам да се ориентира в тях. Политическите, социалните и икономическите явления изкуствено се усложняват и обвиват в загадъчност за да се самоизтъкнат определени обществени прослойки. С това обаче редовия гражданин се отблъсква от участие в политическия живот.
И накрая, въпреки, че смятам да управлявам този сайт еднолично и авторитарно ще съм благодарен на хора които биха ми съдействували или биха изразили мнение независимо дали съвпада с моето. Бих допуснал на сайта текстове които не са писани от мен, стига да са на достатъчно добро ниво и да третират нещо, което аз действително съм изпуснал.