Книгата: "Положителна теория за бъдещето"

Това е страницата в която може да поръчате свое копие на току що издадената книга на Драгомир Тачев. Моля попълнете формуляра за поръчка, като натиснете бутона по долу!

Преди десетина години у нас се проведоха протести за смяна на системата, защото „системата ни убиваше“. Протестите угаснаха, системата остана – защото не можеш да промениш една система без да я познаваш. Тази книга прави мировозренчески анализ на съвремието ни и неговите корени в миналото преди да предложи промени за бъдещето.

Днешният мироглед е доминиран от науката, която предполага рационалност и обективност. Много читатели на тази книга ще бъдат изненадани да открият в дъното на обществените науки един протестантски религиозен принцип – човешката природа е непоправимо порочна. Голяма част от онова, което считаме за обществени закони, е резултат именно от това религиозно вярване, а не от обективна самоорганизация по природни закони.

Най-яркият пример е икономиката, която почива на вярването, че чрез алчността и егоизма ще постигнем прогрес. На пръв поглед изглежда точно така – подчинен на частната печалба Западът постигна небивал материален разцвет. Ние – не толкова голям, но все пак значителен. Защо обаче дори хората на Запад продължават да са недоволни, нещастни и болни. Защо заедно с тях сме се отдали не нихилизъм и отчаяние? Защо не раждаме деца? Защо изчезваме? Какво ще остане от материалния прогрес, ако изчезне неговият носител – хората?

Книгата предлага естествен и прост отговор получен чрез връщане назад във времето преди появата на вярата в лошата същност на човека и отклонението му в грешна посока. Тогава грешките в съвременния мироглед стават кристално ясни и предложения за решение могат да бъдат направени. Точката на отклонение е Великата схизма от 1054 година. Така външната гледна точка от която оценяваме съвременният мироглед е православието – оригиналното докатолическо християнство.

Дискусията обаче не се свежда до религиозен спор. Може да сте невярващ или дори атеист, но ако считате човешката природа за изначално лоша, то вие сте в основата си протестант, а ако допускате правото на икономическа печалба, то тогава сте дори калвинист. Така се оказва, че Преходът към капитализъм всъщност е неявно религиозно покръстване, което ни бе наложено под знака на „науката“ икономикс.

Не по-малко интересен е и въпросът за „могъщите Те“ и „безсилните ние“, който също води до коренно различни общества с различна структура и начин на управление. Католицизмът издига претенцията за изключителност, а протестантството я утвърждава като „избраност“ от Бога. Оттук изниква идеята за хетерогенно общество с „висши“ и „низши“, докато оригиналното християнско общество е хомогенно с водач, който е „пръв сред равни“ – модел, който Православната църква спазва и до ден днешен. Политическите партии например са продукт на хетерогенното общество.

Така една от основните цели на книгата е да сведе на пръв поглед абстрактните философски и религиозни понятия до прозаичните ежедневни проблеми, които поражда „системата“. След такъв разбор могат да бъдат направени и предложения, как и какво да бъде изменено.

След този кратък увод, основната линия на промени трябва да е ясна, но в книгата е дадено много повече. Очакващите бързи промени, които другите трябва да извършат, ще останат разочаровани. Промените са комплексни, засягат всички и включват създаване и усвояване на нов мироглед и ценностна система, в която икономическият растеж не заема централно място. Това е задача, в която всички участваме, независимо дали го осъзнаваме. Книгата може да ви помогне да разберете дали допринасяте за промяната, която наистина искате.

Освен това, книгата очертава нашата постправославна идентичност и би могла да спомогне за снижаване на градуса на разделението, породено от цивилизационният натиск на Запада, както и да даде ясен отговор на въпроса за нашата геополитическа принадлежност.