Протестът на заблудените

„... частните капиталисти неизбежно контролират пряко или косвено основните източници на информация (преса, радио, образование). Крайно трудно е и наистина в повечето случаи невъзможно за отделния гражданин да направи обективни заключения и да използва интелигентно своите политически права."Алберт Айнщайн „Защо социализъм” Monthly Rеview (Май 1949);

Лятото на 2013 година ще остане в историята като лятото на безплодните протести. Сега, през есента, когато протестът позатихна, редно е да се запитаме защо той се случва по точно този начин. Определено протестиращите са прави за няколко неща. А именно, за ширещата се корупция в държавната администрация, за клиентелизма, за обслужването на „наши хора” и пренебрегването на обществения и националния интерес в полза на лични и групови интереси. Не. че в САЩ е по-различно, но мащабите са други, а и нас бедността ни притиска малко повече, отколкото американците. Освен това ние сме в Европа, а Европа в това отношение не е толкова брутална. Нашите претенции са да сме европейци. Така че мотивацията и емоционалната реакция на протестиращите са основателни. Това обаче не е достатъчно, за да доведе до промяна. Нещо повече, претенциите протестът да е израз на демократичност и гражданско общество, са неоснователни.

Протестиращите имат себе си за „народа”. За тях тези, които не протестирaт, изглежда не съществуват. Нека им напомним, че в България има около 6.3 милиона пълнолетни граждани!

Кой е народът?

Общото и за зимния, и за летния протести тази година, е в това, че протестиращите считат себе си за „народа”. Уви, те не представляват народа и едва ли представляват дори тези, които са гласували на последните избори. Хората, имащи право да гласуват в България, са около 6.3 милиона. Така че дори 100 хиляди да са протестиращите, те не представляват народа. Те представляват група, голяма група, но група хора - същата като групите на олигарси около партиите и „обръчите от фирми” на Доган.

В демократичното правово общество, за каквото протестиращите уж се борят, има установен ред за определяне на това кой да бъде народен представител и кой да влезе в правителството, какви решения да се вземат. Изборите и референдумите са в основата на този ред. Изборите бяха проведени, резултатът от тях е признат, процедурите спазени, правителството е законно и легитимно. Точка. Да, хората имат право да протестират и протестират, но Орешарски не е длъжен да подава оставка понеже някаква малка част от избирателите не са съгласни с изборния резултат и последствията от него. По същия начин Бойко Борисов не беше длъжен да подава оставка. Оставката му де факто е предателство спрямо хората, които са го избрали, и спрямо демократичните процедури. Но той има право да подаде оставка и го направи, това си е негов избор. В интерес на истината, БСП и ДПС можеха да не се съобразят дори и с желанието Пеевски да не бъде назначаван за шеф на ДАНС. Но е добре, че го направиха, и това е заслуга на протестиращите. Но улицата не може да диктува политиката. Държава, управлявана от улицата, също не е нито правова, нито демократична.

Недостатъка – предимство!

Втората грешка на протестиращите е, че смятат основния си недостатък за предимство. Протестът им бил спонтанен, нямал организация, нямал план и програма, нямал „"вертикал" – няма лидери, няма по „ленински избистрена стратегия,” (1). Развива се теорията „зъбите на зъболекаря, обувките на обущаря, гащите на шивача – политиката на политика” (2). Само дето високоинтелигентните красиви и „образовани” „демократи” забравят, че няма професия „политик”. Да припомням ли професиите на депутатите и на бившия премиер Б. Борисов? В демократично общество не може и да има професия политик, тъй като тя веднага би влязла в разрез с изборността и политическото равенство. Политическото равенство предполага, че всеки, независимо от професията му, може да бъде избран за народен представител и оттам за член на правителството. Да, вярно, някои професии, като юрист или икономист, сякаш дават някакво предимство, но в крайна сметка избирателят е този, който решава.

Ако позицията „зъбите на зъболекаря …политиката на политика” се развива от политик, то това е признак на желание за отнемане на права. Когато обаче тя се споделя от зъболекаря, шивача и т.н. (2), то тя представлява доброволен отказ от права. Точно това правят протестиращите.

В демократично и правово общество, каквото искаме да бъдем, нормалната процедура за промяна в държавните структури, цели, методи и функциониране, е чрез партии и избори. Но протестиращите не искат да организират партия. Организацията за тях е нещо „ленинско”. Организацията, господа образовани интелигенти, е нещо преди всичко практично. Без организация пет души не могат да отидат заедно на екскурзия, а вие искате без организация да промените държавата. Е няма как да стане.

Не сме партия и няма да ставаме!

Позицията „не сме партия и няма да правим такава” е меко казано странна. Тя се практикува не само от протестиращите, но и от други „граждански сдружения и инициативи”, като "България на гражданите" на Меглена Кунева, което накрая все пак стана партия, и „move.bg” на Саша Безуханова. Реформаторският блок пък обяви, че досегашните партии били „ленински тип” и за да не бъде и той „лениниска” партия си назначи „граждански съвет” , чрез който да разговаря сам със себе си. (Как Ленин не се е сетил за това?! Можеше направо да си назначи опозиция!) Странното е, че същите тези интелигенти преди 23 години критикуваха социализма заради еднопартийната му система. Сега имаме така желаната многопартийна система и какво се оказва – всички партии били „компрометирани” и „ние” се разграничаваме от тях. Разбира се, далеч съм от идеята, че днешните „интелектуалци” са способни да признаят факта, че едно време „простите” комунисти (и простият Айнщайн ) твърдяха точно това – партиите в капиталистическите демокрации не дават възможност за избор, а само имитират демокрация . Едно такова признание от страна на „интелигенцията” би било честно и достойно, но е в тотален разрив с комплекса й за малоценност. Попаднали са в типична ситуация на когнитивен дисонанс. Затова пак Ленин им е виновен.

„move.bg” на Саша Безуханова

си назначи „граждански съвет”

и простият Айнщайн

На всяка чорба – мерудия. От БСП до РБ.

Георги Ганев, програмен директор в Център за либерални стратегии. Един от вечните и всеядни „експерти”, който по изяви напоследък надмина старши икономиста на Отворено общество Георги Ангелов. Ако някой не е разбрал какво им е лошото на тези „експерти”, нека прочете отново резюмето на книгата „Експертите на прехода” или самата книга, или просто да помисли малко. На тия хора в мозъчните тръстове се плаща за да изразяват „гражданска” позиция по медии, партийни събирания, протести, политически и икономически форуми, „граждански” съвети и т.н. На тях се плаща да бъдат „граждани”, докато на нас не. Ние трябва да оставим работа и семейство, за да се занимаваме с политика и икономика на тяхното ниво, та да формираме гражданска позиция. На тях не им се налага нито едното, нито другото. На тях им се плаща да се занимават с икономика, политика и пропаганда, а „гражданската им позиция” се спуска „отгоре” - от донорите. Естествено, онова което те жертват с тази си доходна и "престижна" работа, е тяхната лична позиция, тъй като статута им на граждани е компрометиран от донорството.

резюмето на книгата „Експертите на прехода”

Малко след съставянето на правителството Георги Ганев (вторият от ляво на дясно) от ЦЛС, Светла Костадинова от ИПИ и Георги Ангелов от Отворено общество са готови да работят с Орешарски.

Но времената бързо се менят. Георги Ганев вече протестира против правителството на Орешарски …

… и даже дава пресконференции точно пред машините за безплатно кафе.

Накрая намира място и в съвета от „суперграждани” на Реформаторския блок.

„суперграждани” на Реформаторския блок.

„Обикновеният гражданин” Асен Генов – „експерт” в Института за развитие на публичната среда, основател на фондация „14 януари“ - се изявява като говорител на „Протестната мрежа”. Асен Генов е и активен подстрекател във Фейсбук. По някакви „неведоми” пътища хората, боядисали паметника на Съветската армия в София в розово, се оказаха при него. Точно тогава „Дневник” помпеше протеста с пражки асоциации. Института за развитие на публичната среда и фондация „14 януари“ миналата година само от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа са получили 155 хил. долара за проекти, свързани с обществото и цифровите медии. Сега разбирате защо Асен Генов се вре във Фейсбук. Млад е, може го. На старите кримки като Ганев и Ангелов ще им е трудно, а за "професори" като Дайнов - направо обидно.

са получили 155 хил. долара за проекти, свързани с обществото и цифровите медии

Паника! Нещо става!

Политическият вакуум в България не е от тази година. Той съществува още от времето на Костов и беше запълван последователно от НДСВ и после от ГЕРБ. Сега нуждата от нова политическа формация е особено остра. Но протестиращите не искат да правят партия и смятат това за предимство. Бихме могли да ги разберем - организирането на партия изисква малко повече четене, организация, създаване на управленска структура, набиране на финанси, привличане на съмишленици, съставяне на програма и т.н. Доста работа, не е като да се разхождаш между Парламента и Президентството, да викаш „Оставка” и да чакаш някой друг да свърши работата.

А някой друг винаги се намира. В едно болно общество кандидатите за пари, власт и привилегии с лопата да ги ринеш. За съжаление, статутът на Република България днес е такъв, че политическите й фигури и тяхната политика се определят отвън и то от запад. Още по времето на Студената война Западът опитваше да направи предателството престижно занятие. След краха на социалистическия блок националното предателство се превърна в доходна професия. Професия, практикувана както от политици, така и от „експерти” от така наречените „мозъчни тръстове” и „неправителствени организации” (НПО) (3). През 90-те, докато разрушаваше социализма, БКП/БСП (както и КПСС в СССР) нямаше минимална идея с какво да го замести. А и малцина се интересуваха от това (напр. Жан Виденов). Важното беше да се граби социалистическата собственост и да се забогатява. Така идеологическата и експертната празнина се запълни от прозападните мозъчни тръстове. При това, прародителят на всички мозъчни тръстове – фондация „Отворено общество” – се настани у нас по покана на БСП в лицето на тогавашния премиер Андрей Луканов и то с държавно финансиране. Оттогава насам, мозъчните тръстове контролират както политиката на управляващите партии, така и мнението на гражданите. 1997-ма е годината на задушаване на всички политически и икономически алтернативи за развитието на България. A си мръднал встрани, a са те заплашили с „Виденова зима”. През 2000-та преходът вече е завършил и се счита за необратим. Инакомислието е подтиснато или по-точно вкарано в позволените рамки. Протестите с екологична насоченост обикновено се побират в тези рамки, но дори това зависи от статута на страната. Например, в Нигерия Западът не гледа с добро око и на тях. През 2011 година в България се проведоха такива непозволени за статута ни протести против шистовия газ. Те струваха едно посещение на Хилъри Клинтън и главата на „губернатор” Уорлик (американския посланик в България по това време). Тия протести бяха първият сигнал, че нещо става. Мозъчните тръстове бяха неподготвени за такъв граждански отпор срещу шистовия газ и не успяха да си свършат работата. Шокът за тях обаче дойде през зимата 2012/2013 година с Протеста срещу монополите. Улиците спонтанно се изпълниха с хора, организираха се групи, предоставяха се искания и най-страшното – появиха се нежелани и неконтролирани идеи: национализация на ЕРП-тата, преразглеждане на концесиите, премахване на плоския данък, промяна на изборния закон, намаляване на броя на депутатите, гражданска квота в регулаторните органи на държавата и дори промяна на конституцията. Още по-зле, протестиращите през зимата бяха настроени силно срещу мозъчните тръстове и се предпазваха от техни хора . На НПО им стана ясно – гражданското общество се изплъзва от контрола им. Затова застанаха против протеста и се надпреварваха да обясняват в медиите колко глупави били исканията на протестиращите.

така наречените „мозъчни тръстове” и „неправителствени организации”

През 2000-та преходът вече е завършил и се счита за необратим

Най-после всичко отново изглежда под контрол

През май тази година БСП, макар и да не спечели предсрочните избори, успя да сформира правителство. НПО се готвеха да работят с БСП, когато съвсем неочаквано скандалът „Пеевски” породи отново масов протест. Финтът на Бойко Борисов не успя да приспи „гражданското общество”, нещо се случваше в България и НПО трябваше да действат, за да го овладеят. Вероятно са си мислели, че Орешарски ще подаде оставка и при следващи избори ще спечелят отново ГЕРБ – партия, чието правителство беше много по-антируско, по-прозападно и по-възприемчиво към идеите прокарвани от НПО. Затова, вместо да се противопоставят, НПО „яхнаха” протеста съвместно с олигархичния кръг около ГЕРБ, президента Плевнелиев и „кръга Капитал”. НПО се заеха да създават идентичност на протеста. Още на втория ден (15 юли 2013) на протестите в „Дневник” се задава въпросът „Какво направи този протест различен?” (4) На третия ден същата статия от Лора Филева, дообогатена и развита, се появява в „Капитал”, за да обявяви: „Той [протестът] е различен от социалния бунт от зимата.” (5) На следващия ден пак в „Капитал” четем: „Вече минаха четири последователни протеста и можем да кажем - можещите, знаещите и работещите протестират различно.” (6). Мотивът за „различност” се повтаря и типът „протестиращи” вече е очертан. Това са първите три статии в „Дневник” и „Капитал” за летния граждански протест (изключвам полевите репортажи на „Дневник”). Така се поставя началото на онова, което после ще се оформи като имидж на протестиращите, който ги отделя и дори противопоставя на протестиращите през зимата. В последвалите статии темата се доразвива и затвърждава, а противопоставянето се изостря. Макар етикетът „протестиращите са красиви” изглежда да е измислен от писателя Георги Господинов, той беше възприет, модифициран и наложен от НПО чрез влиянието им в медиите. Съвсем по либертариански, по Айн Рандовски протестиращите бяха разделени на способни, успешни и можещи (летните) и неспособни, неуспешни и калпави (зимните). Велика заслуга на българската десница.

Можем да видим как една от емблемите на НПО, „професор” Евгени Дайнов, обяснява защо протестиращите са красиви и как ходели изправени и т.н (4). Чудя се само къде беше „професор” Дайнов по времето на зимните протести? Тогава не бяха го озарили тези прозрения? Или не бяха го озарили соросовите пари? Или тогава протестите бяха на грозните и глупавите, дето се самозапалваха. Ония през февруари не вървяха изправени, нали, наведени вървяха, а може би лазеха? А, не - онези през зимата протестираха за материални неща, за сметките за тока, искаха пари от богатите. А тия през лятото протестират за принципи, за морал, но най-важното – не искат пари от богатите.

Някои „пърформанси” („представления” разбира се е неевропейско демоде) са атрактивни…

…други – не чак толкова. Но важното е да покажем (особено на немци и французи), че сме интелигентни, образовани и креативни. И най-важното – готови сме да се подчиним!

„Ваденето на скелети от гардероба”, макар и традиция, е напълно неадекватно. Именно БСП (тогава БКП) разруши социализма. БСП са толкова комунисти или социалисти, колкото Джордж Буш Младши.

Явно интелигентните, можещи и успешни протестиращи живеят в някакъв виртуален свят, в който някакъв СССР не им дава някаква свобода. Изглежда освен броя на пълнолетните граждани в България, трябва да им припомним и че СССР не съществува вече повече от 20 години. Както се казва - "на умряло куче нож вади".

Изключително тъжно е, че летните протестиращи (или поне част от тях) от своя страна се вживяха във вменената им роля на „умни, красиви, изправени, успешни и т.н.” и се увлякоха в най-различни смехотворни „пърформанси” включително пред немското и френското посолства. Демек да покажат, колко са „на ти” с европейската история и култура. Да видят посланиците и да рекат „Ашколсун!” Първоначалният спонтанен изблик на възмущение беше изместен от демонстрации на избиване на комплекси. Отделно лица на служба в НПО бяха пряко замесени в протестите, включително чрез Фейсбук. Най-ярки примери са Асен Генов и шефката му Антоанета Цонева от Институт за развитие на публичната среда. Така мозъчните тръстове и кръгът „Капитал”, с който са доста близки, разграничиха и противопоставиха зимния и летния протест. Какво по-добро от това да разединиш противниците си и да ги обърнеш един срещу друг? НПО постигнаха тактическа победа над протестиращите. А БСП?

БСП помогна на НПО, като докара с автобуси бедни и изпаднали хорица, които да организират „контрапротест”. Нарочно или неволно така те затвърдиха имиджа на летния протест и противопоставянето му на зимния протест. Но това е добре за БСП, тъй като и БСП се страхува от зимния, а не от летния протест. Не случайно първото нещо, което правителството на Орешарски направи, е да намери начин да свали с 5% цената на тока, тъй като именно тя подпали зимния протест. Летният протест не е страшен за БСП. Той е овладян от идеологическите и пропагандни партньори на местната и чуждата олигархия – мозъчните тръстове. Затова БСП/ДПС и олигарсите зад тях свободно разиграха второ действие на случая Пеевски - Конституционният съд незаконно върна Пеевски в парламента*.

Въпреки всички декларации и претенции за моралност, летният протест няма цел, няма план, няма конкретни искания освен оставката на правителството. На БСП е ясно, че дори да успее (а той вече няма как да успее), този протест е само инструмент във вътрешноолигархичната битка за власт, а не протест, който може да промени самия олигархичен модел. Както и мозъчните тръстове, БСП се страхува от повторното избухване на неконтролиран протест тази зима. Затова се погрижи за цената на тока, но удобно забрави за плановете за премахване на плоския данък.

Лъжата е много по-силна от тоягата!

Нещо повече, формирането на правителство на БСП позволи на мозъчните тръстове да вадят дивиденти от многогодишната антикомунистическа пропаганда, която самите те с доста лъжи, фалшификации и изнасилване на логиката са съчинили или внесли от Запад. За пореден път се разигра манипулативният трик – те (БСП) са комунистите, ние (мозъчните тръстове и останалите партии) сме демократите. Абсолютно смехотворно е 23 години след разпада на СССР и соц блока да се вадят плакати срещу него и с тях да се протестира - забележете! - срещу партията, която унищожи социализма в България! БСП (тогава БКП) и КПСС са един от източниците на тази антикомунистическа (по същество антисоциалистическа и противодържавна) пропаганда, с която „народът” „протестира” срещу БСП и собствената си държава! Постигането на толкова устойчива заблуда едва ли може да се постигне с физически репресии. Лъжата се оказа по-силна от тоягата.

На някого може да се стори странно, че точно „интелигентните” и „образованите” са жертва на грижливо култивираното невежество. Само че те не са жертва, те охотно го приемат поради особености в тяхната психология и социално положение.

Тотален контрол

Паниката, в която изпаднаха мозъчните тръстове и кръжащите около тях политици, се изразява и в трескавите им опити да създадат организация, канализираща гражданското недоволство в предопределените от спонсорите граници. Първа в това отношение беше„гражданската” инициатива „Харта 2013”, в която платените от чужбина „професионални граждани” се оказаха твърде много. После се появи интернет платформата „България може” (move.bg) на Саша Безуханова (8). Както се оказа, тя не е на Саша Безуханова, а отново на мозъчните тръстове, и има за цел да изпълнява една от основните им функции – контрол на дебата, мненията и гражданското общество.

„гражданската” инициатива „Харта 2013”

„България може” (move.bg)

Последният опит да се възползва от ситуацията в България направи дясното обединение между ДСБ, партията на „Зелените”, „България за гражданите” (на Меглена Кунева), и партиите „Синьо единство” и „Свобода и достойнство”, получило известност като „Реформаторски блок” (9). Декларираните цели на този „блок” обаче не се различават от тези на Харта 2013 и на рамката, зададена от „България може”, а именно: „правосъдие”, „икономика, която е в пряка връзка с правосъдието”, „администрация против шуробаджанащината”, „свободни медии и гражданско участие” (10). В опитите си да се представи като „различна” партия, Реформаторският блок си назначи „граждански съвет”. Идеята очевидно е заимствана от исканията на зимния протест, но е осъществена по много смешен начин. Сякаш членовете на партията не са граждани, а само лицата в „гражданския съвет” са граждани или може би „суперграждани”, при това избрани по усмотрение на партията. Колкото и смешна да е инициативата, мозъчните тръстове не са я пропуснали. Макар и идеята за Реформаторския блок да не изглежда издигната от мозъчните тръстове,те все пак са се погрижили да присъстват достатъчно силно в него. Тяхното присъствие е постоянно, а контролът им тотален.

Реформаторският блок си назначи „граждански съвет”

те все пак са се погрижили да присъстват достатъчно силно в него

Ами сега?

В момента протестът е почти изцяло безсмислен, но протестиращите са в капан. Протестът трябваше да приключи с отмяната на назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Тогава протестиращите щяха да излязат като победители. Мозъчните тръстове обаче не разчетоха съотношението на силите между враждуващите олигархични групировки и застанаха на губещата страна. Имиджът, с който те напомпаха летните протестиращи, е предпоставка за дълги демонстрации. Орешарски няма намерение да подава оставка, което означава, че на „успешните” им се налага да признаят неуспеха си. За комплексирани хора това е малко трудно. Отделно, искането на оставката на правителството винаги е било безсмислено. Едни следващи предсрочни избори няма да променят с нищо съотношението на силите между народа (гражданите) и олигархията. За краткото време между изборите не е възможно да се формира партия, която да измести олигархичните партии ГЕРБ, БСП и ДПС от властта. Протеста вече служи единствено на борбите между олигархичните кръгове в България.

Позицията на протестиращите е просто смешна. „Ние ще протестираме до дупка! Докато дойде някой да направи нещо (за нас).” Това прилича ли ви на гражданска позиция? Особено на интелигентен човек? Очевидно зад протеста се крият други цели, а справедливият гняв на протестиращите просто бива експлоатиран. Но и протестиращите носят известна вина за това, че се оставят да бъдат манипулирани. За гражданско общество и смислена гражданска позиция са необходими знания. Знания, които протестиращите нямат, въпреки, че влязоха в образа на „образовани”. Както е казал Айнщайн „…при създадените условия, частните капиталисти неизбежно контролират пряко или косвено основните източници на информация (преса, радио, образование). Крайно трудно е и наистина в повечето случаи невъзможно за отделния гражданин да направи обективни заключения и да използва интелигентно своите политически права.”

Както е казал Айнщайн

Заключение

Въпреки че този текст е посветен на летния (вече лятно-есенния) протест, основният извод от него отново е, че финансираните от Запада мозъчни тръстове, класифицирани още като неправителствени организации, контролират тотално мненията и действията в българското общество. Размирните времена от последната година ги накараха трескаво да търсят начини за овладяване на нежелани инициативи. Така те излязоха малко по-„на светло” и тоталното им присъствие стана очевидно. Лятно-есенният протест очевидно е използван в битката за власт между олигархичните кръгове в България. Протестът е овладян от симбиоза между олигарси, техните медии и мозъчните тръстове. Затова по никакъв начин не заплашва политикономическия модел в страната, той е част от него. Зимният протест беше много по-опасен.

Впечатление прави политическата неадекватност на протестиращите и на интелигенцията. Вярно, до голяма степен вината не е тяхна. Те са жертва на политическо и икономическо невежество, култивирано в западните страни вече близо 100 години. Да, проблемът не е само български. Същата е ситуацията в другите страни, включително с движението „Окупирай”. Хората са недоволни, но не знаят нито какво искат, нито как да го постигнат. Това е солидно антидемократично постижение на западната цивилизация. Едва ли биха постигнали такъв резултат с бой или горене на книги.

Съществува обаче един много тревожен български нюанс - култът към „успешността”, който се разкри около протестите. Той, разбира се, е израз на комплекс за малоценност, но въпреки това е учудващо колко много хора, особено от интелигенцията, намират разделението „успешни-неуспешни” за уместно. А то е аморално, дами и господа. Този факт поставя под съмнение претенциите на протеста (поне според неговия имидж) да е протест за „морал и ценности”. Наред с липсата на цел и организация това е втората, а може би първата, причина, поради която той няма да успее - независимо колко ще продължи и дали правителството ще подаде оставка. Ако нямаш цел, няма да я постигнеш. Тривиално! Пораженията на западната пропаганда и философия върху населението, особено върху по-интелигентната част от него, са по-тежки отколкото при загуба на (топла) война. Към пораженията включвам и самата корупция и морална деградация, тъй като тя е резултат от стремежа за придобиване на статус чрез забогатяване. Както и друг път съм казвал, през 89-та година ние не просто отменихме социализма, ние отменихме морала. При тези условия е очевидно, че скоро няма да намерим правилния път.

Не ме разбирайте криво, не съм против протестите по принцип. Самият аз съм участвал и пак ще участвам в протести. Те са начин да се покаже, че има недоволство, и да се повлияе на хората и донякъде на политиката. Те могат да бъдат средство за обмен на информация, когато всички други информационни канали са запушени или овладяни от определени хора и групировки. Но от такава комуникация може да има полза само ако протестът не възпроизвежда масовите заблуди, разпространявани по официалните информационни канали. Летният (вече и есенен) протест за съжаление прави точно това. Той е овладян от тандема олигарси (наши и чужди) - мозъчни тръстове.

Кихано 13 октомври 2013

Между другото, силният натиск Пеевски на всяка цена да бъде във власта или като шеф на ДАНС, или поне като депутат, е признак за патология на особно влиятелен човек (хора). Едва ли някой ще загуби много, ако Пеевски престане да е депутат, но за този, който стои зад него, това сякаш е въпрос на живот и смърт. Мисленето му е излязло от сферата на рационалността. Човекът или хората, които придвижват Пеевски нагоре по йерархията, очевидно е (са) жертва на някакви болни амбиции. Психопатологията означава нещастие. Така че този човек (хора), въпреки влиянието и вероятно благосъстоянието си, е (са) дълбоко нещастен(ни). 1. Отговорът на "плебса" Дневник 05 септември 2013 2. Лъчезар Косев от "Протестна мрежа": Не е работа на протеста да дава решения на политиците Дневник 14август 2013 3. Виж текстовете Експертите на прехода , Светът е малък, Виртуална икономическа реалност, Мозъчна промивка от ИПИ, Черните дупки на българската енергетика , Кой лобира против АЕЦ "Белене" , Шистов газ 3: още един (без)мозъчен тръст на хоризонта, Долу БСП!, Тотално присъствие, България може, но не така, "Супергражданите" на реформаторския блок. 4. Лора Филева и Георги Марчев, Протест за ценностите, Дневник, 15 юли 2013 5. Лора Филева, Протест на ценностите, Капитал, 16 юни 2013 6. Николай Стайков, Протест на знаещите, можещите и работещите, Капитал, 17 юни 2013 7. Евгений Дайнов: Всеприиждащата конспирация 8. Саша Безуханова, MoveBG: Няма да станем партия, създаваме нещо много по-голямо от партия 9. Десният реформаторски блок – "играч" за първото място 10. Реформаторски блок - новата сила вдясно,

Отговорът на "плебса"

Лъчезар Косев от "Протестна мрежа": Не е работа на протеста да дава решения на политиците

Експертите на прехода

Светът е малък

Виртуална икономическа реалност

Мозъчна промивка от ИПИ

Черните дупки на българската енергетика

Кой лобира против АЕЦ "Белене"

Шистов газ 3: още един (без)мозъчен тръст на хоризонта

Долу БСП!

Тотално присъствие

България може, но не така