- Дата на публикуване
Светът е малък
- Автор
- Име
Светът е малък
Отчетите на българския мозъчен тръст „Институт за пазарна икономика” (ИПИ) са източник на невероятни новини. Това май вече съм го писал. Първият път когато отворих техен отчет, този за 2008 година попаднах на доста непрофесионалното интервю на изпълнителния директор на ИПИ Светла Костадинова публикувано във „Уолстрийт Джърнъл”. Днес в тяхна трудноопределима сводка (1) намирам 8 „доклада” със снимки които добре илюстрират съществуването на мрежа от неолиберални мозъчни тръстове. Лицата на снимките говорят сами за себе си. На първата снимка виждаме желязната лейди или както аз й казвам „оръжейната баба” (2) а на заден план се е натъкмила … директорката на ИПИ! Втората снимка отново е с оръжейната баба, но този път важното е било да се снима друг представител на ИПИ – Петър Ганев.
„Институт за пазарна икономика” (ИПИ)
Изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова се представя като декор на Маргарет Тачър.
Специалистът от ИПИ Петър Ганев е взел Маргарет Тачър за декор.
На следващата снимка виждаме отново Светла Костадинова в обятията на някакъв феодален старец. На малцина е познат предполагам, но в отчета си пише – Артър Лафер. Тук вече уцелихме десятката, липсват Рейгън и Пиночет, но по уважителни причини. Но кой е Артър Лафер? Ако питате Тачър и хората от ИПИ – световно известен икономист измислил кривата на Лафер и теорията на Икономиката на предлагането. Ако питате нобеловия лауреат Пол Кругман, Лафер е политикономически предприемач (policy entrepreneur - вежлив израз за шарлатанин) който заедно със журналиста Уаниски (Jude Wanniski) пробутват на Рейгън ненаучната теория на Икономиката на предлагането (3). Благодарение на нея Лафер става един от икономическите съветници на правителството на Рейгън. Историята на „откриването” на „кривата на Лафер”, както присъства във Википедия и както я разказва Кругман е следната. На едно следобедно съвещание Лафер начертава въпросната крива на една салфетка за да обясни на Чейни и Ръмсфелд как с нарастването на данъците постъпленията могат и да намалеят. Ако погледнете илюстрацията на кривата на Лафер във Википедия (гледайте английските страници, българските са сгрешени) ще откриете елементаризъм на какъвто един математик, физик или инженер въобще не би се спрял. Твърди се обаче, че Дик Чейни не схванал идеята. На това събитие присъствал и Уаниски, който популяризирал „кривата на Лафер”.
пробутват на Рейгън ненаучната теория на Икономиката на предлагането
Светла Костадинова и политикономическият предприемач Артър Лафер. От декора наднича Петър Ганев.
Едно от забележителните неща в тази история е участието на двамата най-върли неоконсерватори – Чейни и Ръмсфелд, главни герои в един друг мой текст. Рейгън и Тачър също са със силен неоконсервативен уклон макар и да не са толкова крайни колкото Ръмсфелд и Чейни. Известно е, че Милтън Фридман е лобирал пред Рейгън да вземе Ръмсфелд за свой вицепрезидент (4). Така или иначе благодарение на ненаучната тория на Икономиката на предлагането и своята „крива” Лафер прокарва намаляване на данъците в САЩ по времето на Рейгън. Фактически, може да се каже и обратното, неоконсерваторите около Рейгън използват теорията на Лафер за да оправдаят с нея желанието да си намалят данъците. Но Лафер охотно е съдействал. Според теорията намаляването на данъците трябвало да увеличи стимула за инвестиране и по-този начин да се получи грандиозен икономически растеж. Нищо такова не се случва. Появяват се само бюджетен дефицит и социално разслоение. Така че теорията на Лафер за Икономиката на предлагането се оказва провал. И това не е чудно, тъй като е ненаучна и според Кругман хора като Лафер са по-скоро шарлатани отколкото учени икономисти (3). Присъствието на Лафер на „годишната среща на европейските мозъчни тръстове, които разпространяват идеите за икономическа свобода” (5) потвърждава онова което Кругман само загатва в своята книга, а именно, че в мрежата на неоконсервативните/неолибералните (неоконсерваторите могат да се считат за милитаристичното крило на неолибералите) мозъчни тръстове се градят ненаучни псевдоикономически теории. Това наблюдение се потвърждава от Достена Лаверн в книгата й „Експертите на прехода” (6) и от моите собствени наблюдения и разсъждения. Нещата обаче не свършват до тук. В един от предишните си текстове за ИПИ споменах, че през 2008 са канили Хосе Пинера в България. Днес мога да покажа и снимки на Светла Костадинова с Хосе Пинера.
главни герои в един друг мой текст
Светла Костадинова и Хосе Пинера, бивш министър в правителството на диктатора Аугусто Пиночет.
Кой е Хосе Пинера?
Хосе Пинера завършва икономика в Католическия Университет в Сантяго, Чили през 1970 година. По това време икономическият отдел на този университет може да се счита за филиал на Чикагската школа на Милтън Фридмън. Пинера сам се самопровъзгласява за „Чикагско момче” (7). През 1973 прави докторантура в Харвард. Когато научава за преврата на Аугусто Пиночет той се връща в Чили „за да помогне от пепелта на старата страна да се създаде нова, посветена на свободата“. Според Пинера, това е „истинската революция... – радикална, всеобхватна, с устойчив ход към свободните пазари“.(7)
Между Пиночет и Тачър се разпалва специална любов, особено на стари години.
Той става министър в правителството на диктатора Пиночет в края на 1978 година. Основното му дело е приватизирането на пенсионната система на Чили, за което Пинера твърди че е заимствал идеята от книгата на Милтън Фридмън „Свобода и капитализъм“. (8). Когато през 1997 се разразява азиатската криза и милиони хора остават „на улицата” Хосе Пинера е във възторг и възкликва, че кризата била „падане на втора Берлинска стена” (9).
Според доклада на ИПИ на тази снимка освен Хосе Пинера (в дясно) са още депутатите Хасан Адемов (ДПС) Димитър Йорданов (ОДС), Стоян Мавродиев (ГЕРБ), Лъчезар Иванов (ГЕРБ). В ИПИ обаче май не могат да броят.
Очевидно Пинера е не просто нечувствителен към зверствата на Пиночет и латинохунтите, а ги приветства ентусиазирано понеже отваряли път (забележете, по насилствен начин) за правене на експерименти със свободен пазар. Кандидатствайки за поста на министър Пинера представя програма за неолиберални реформи, които щели да доведат до 7% годишен ръст на чилийската икономика. Нищо такова не се случва. През 1982, една година след уволнението му като министър, Чили преживява поредната хиперинфлационна криза благодарение на която Пиночет скъсва с Чикагските момчета и свободния пазар. Едва тогава започва възстановяването на чилийската икономика, 10 години след преврата (10). Десет години през които неолибералите, като Хосе Пинера правят неуспешни икономически експерименти с тероризирания от хунтата народ. Като се имат в предвид тежестта на диктатурата на Пиночет и нечовешките изтезания на които подлага своите политически опоненти, то Хосе Пинера е човек много повече оцапан с кръв отколкото който и да е от живите комунисти от ЦК на БКП или министри при Тодор Живков. От страна на мозъчните тръстове е едновременно двулично, цинично, но и емблематично за тяхната безпринципност, да претендират за лустрация у нас, да искат отваряне на досиета, а в същото време да водят тук министър от правителството на един от най-зловещите диктатори на 20ти век. Пинера обаче е популярна личност в мрежата на мозъчните тръстове. Член е на „Кейто” и участва в още няколко мозъчни тръста. Ползва се с добра репутация и в Световната банка. Минава за световно известен специалист по пенсионно дело. Всичко това показва, че неолибералите които съсипаха Латинска Америка южно от Бразилия ни най-малко не са се отказали от утопията си и продължават все така усърдно да съсипват и други страни. Например, България. Двойният стандарт е запазена марка на неолиберали и неоконсерватори. Тачър също е подкрепяла Пиночет (виж снимката) и дори Пол Пот след като е изтребил една пета от населението на Камбоджа. Такива са хората които наставляват и плащат на ИПИ и с чието внимание ИПИ се гордее.
От другата страна на масата според доклада на ИПИ отдясно на Хосе Пинера (в ляво) са още депутатите Мартин Димитров (ОДС), Румен Овчаров (КБ), Петър Кънев (КБ), Волен Сидеров (АТАКА), Милен Велчев (НДСВ). На мен лично Милен Велчев ми липсва. Да, в ИПИ обаче не могат да броят. Във всеки случай представени са всички партии.
ИПИ не просто докарва този компрометиран „специалист”, Пинера, у нас ами и му урежда среща със студенти и с депутати от Народното събрание. На снимката можете да видите Мартин Димитров и Румен Овчаров един до друг. Представени са, забележете, всички партии и не защото ИПИ е неутрален мозъчен тръст, а защото цел на мозъчните тръстове е да държат в ръцете си всички партии, т.е. както писах в друг текст, да монополизират политическата социалната и икономическата експертиза. Да, ИПИ от години лобира за приватизиране на българската пенсионна система. Затова и мъкне тук помощник-главорези като Пинера.
Ричард Ран и основателят на ИПИ Красен Станчев, София 1 октомври 2008 година.
Без да показвам двете снимки на Светла Костадинова отново с феодални старци само ще спомена, че е участвала в годишната среща на Mont Pelerin Society в Стокхолм през август 2009. Обществото Мон Пелерин е основано от Фридрих Хайек, а един от първите които се включват в него е Фридмън. Обществото се базира на идеята, че бизнеса трябва да управлява света. По времето на Пиночет Хайек няколко пъти посещава Чили, а през 1981 обществото организира своя среща във Виня дел Мар, градът в който е замислен преврата. Обществото Мон Пелерин е мозъчният тръст на осъществената от Пиночет контрареволюция (10). Двадест и двама от 76те съветници на Рейгън са били членове на обществото Мон Пелерин. То също е дълбоко забъркано в мрежата от мозъчни тръстове. Част от основателите му, Мизес, Хайек и Фридмън са едни от най-върлите пропагандисти на свободен пазар и частна собственост.
Ричард Ран отново в България през май 2010. В ляво от него са Светла Костадинова и Петър Ганев.
За накрая съм оставил една друга добре позната личност – човекът с превръзката, феодалния старец Ричард Ран, единият от двамата автори на печално известния „План Ран-Ът”. През 1982 президентът Рейгън назначава Ричард Ран за член на Съвета за социална политика, а през 1988 година той е икономически съветник на президента Буш. Ран също е активно действащо лице в мрежата на мозъчните тръстове. От сайта на ИПИ: „Ричард Ран е старши сътрудник в Института Катон [CATO] и председател на Института за глобален икономически растеж [също мозъчен тръст]. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ. ... Веднъж седмично той пише за политическия всекидневник The Washington Times с типичен за него широко достъпен и саркастичен стил.” (разбирай, пише глупости като коментара под интервюто на Костадинова за което отдавна писах). ИПИ превежда колонката му от The Washington Times на сайта си.
интервюто на Костадинова за което отдавна писах
Светла Костадинова изнася лекция пред мозъчния тръст CATO Institute на 17 юли 2008.
Ония които считат, че „Ран-Ът” е план за разорението на България, който се изпълнява през всичките тези години от всички правителства не са далеч от истината. ИПИ очевидно е поддържал постоянна връзка с Ричард Ран. При последното си идване в България през май 2010 Ран се появи по БНТ в Панорама. Колко е неадекватен и колко кухи изглеждат опитите му да представи провала като напредък може сами да видите (11).
Отчетите, или по-скоро новинарските сводки на ИПИ са същевременно и фотоалбум на срещите на Светла Костадинова с известни личности. Повечето от тях са непознати на публиката, но всички са дейци на мозъчните тръстове. Без да качвам снимка ще спомена само най-големия син на Роналд Рейгън. Не се въздържам обаче да кача снимка на щастливата Светла в института „Кейто” или като те го наричат „Катон”. В следващ текст ще се спра на българските партньори на ИПИ, които са не по-малко интересни. Тогава кризисното състояние на България ще се изясни от само себе си.
Заключение
Представеният тук материал се явява илюстрация на съществуването на мрежа от мозъчни тръстове, както е описано в книгата на Достена Лаверн. Една от тезите й, че мозъчните тръстове не правят наука и са в конфликт с академичните среди се потвърждава от появата на Артур Лафер на годишна среща на мозъчните тръстове. Не е изненадващо, че по върховете на мрежата от мозъчни тръстове стоят хора с нечисто минало, голяма част от тях свързани с режима на Пиночет и проваления неолиберален експеримент в Латинска Америка. Фактически, ИПИ прокарва в България главно провалени икономически практики. Провалени, от гледна точка на обедняващите народи, но и много успешни от гледна точка на забогатяващия мултинационален корпоративен бизнес. Именно затова за мозъчните тръстове се намират пари, но за сериозни научни изследвания в полза на обществото - не. Всичко това е един добър пример защо частната собственост върху средствата за производство и демокрацията са несъвместими.
Кихано11 януари 2011
(1) Спонсори: Сайт на ИПИ За ваше улеснение докладите на които е базиран този текст са зипнати и достъпни тук.Можете да хвърлите и едно око на дарителите и спонсорите. Не са безинтетесни. (2) Според един филм на Джон Пилджер Маргарет Тачър е ползвала британските тайни служби за да събира информация за нелегалния пазар на оръжие. Тази информация давала на сина си, Марк Тачър, който по това време търгувал с оръжие. Така Маргарет подпомагала семейния бизнес. Това разбира се е едно от малките й прегрешения. (3) Paul Krugman, “Peddling prosperity: Economic sense and nonsense in the age of diminished expectations”, W. W. Norton & Co Inc. (1995) ISBN 0-39331292-5 (4) Naomi Klein „The Shock Doctrine“, Penguin Books (2008) стр. 289; Български превод: Нейоми Клайн, "Шоковата доктрина", Изток-Запад (2010) (5) Цитата е от доклада от който са взети и снимките (6) Достена Лаверн „Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние”, Изток-Запад (2010). (7) Naomi Klein „The Shock Doctrine“, Penguin Books (2008) стр. 78 (8) Ibid p. 84 (9) Ibid p. 268 (10) Ibid p. 85 (11) „Ричард Ран - икономистът, с когото започна преходът” БНТ „Панорама” 28.05.2010 / 21:57
Peddling prosperity: Economic sense and nonsense in the age of diminished expectations