- Публикувано на
С лошо за наемния труд
- Автори
- Автор
- X
Когато човек се ражда, получава тяло и време на живот. Когато човек продава тялото си, това е проституция и се счита за порок. Когато човек продава времето на живота си това е наемен труд. На това трябва също да се гледа, като на порок. Правото на човека да се разпорежда с тялото си и с времето на живота си е основно право. Това е дефиниция за свобода. Свободен е не просто човекът, който може да избира на кого да продаде времето на живота си, а човекът, който има реалната възможност да не го продава.

Текстилна фабрика от XIX век.
Масовият наемен труд отдели труда от живота и го превърна в бреме. Продаденото време на нашия живот вече не е наше, някой друг се разпорежда с него, независимо частник, както при капитализма, или държава, както при социализма. Затова трудът вече не е нашия живот, нашия живот е извън работното време, през отпуските. Същото се отнася и за детската градина и училището за децата, затова няма да е много пресилено, ако кажем, че живота свършва в първи клас и започва след пенсия.
Училището и детската градина освен да обучават имат и не по-маловажната функция, да бавят децата докато родителите са на работа. Необходимостта от тази функция произхожда също от продаването на времето на живота, от наемния труд. Отглеждането на децата е част от вашия живот, но когато продадете част от времето на живота си, то вече принадлежи на друг, на работодателя. Затова в тази част от времето ви няма място за вашите деца.
Всичко това дължим на капиталистическия начин на организация на производството. До капитализма, до навлизането на машините, до печалбата и задължителния икономически растеж за повечето хора трудът е бил част от живота им. С капитализма наемният труд се превръща в масова и доминираща форма на организация на производството, а индустриализацията и необходимостта от постоянен растеж правят наемния труд масов и така задълбочават отделянето на труда от живота. Днес, ако не се наемеш на работа, оставаш без препитание. Избор няма. Да, можеш да започнеш собствен бизнес и избягването на наемането на работа е основателна причина, но фактът, че наемаш други, т.е. отнемаш правото им да се разпореждат с времето на живота си, прави този избор нравствено противоречив дори когато целта не е натрупване на богатство.
Нещо повече, чрез форми на пропаганда като рекламата, капитализмът днес опитва да ни отнеме и онази част от живота, която ни е останала, като ни внушава как да живеем, когато не се трудим, а именно – да се забавляваме и да потребяваме.
Така за човека не остава никаква свобода. Когато е на работа друг пряко определя какво ще прави, а извън работата му се внушават низки материалистични потребителски цели. Животът на човека днес е изцяло обсебен от чужди цели и чужди идеи. Така човек е изгубил идеята и смисъла на собствения си живот. Животът му е отнет от една химера – материалния просперитет. Химера свързана със и поддържаща икономическата йерархия на обществото.
Освен това механизацията и разделението на труда направиха последния еднообразен и монотонен при това целогодишен. Всеки ден едно и също 5 дни в седмицата 12 месеца в годината. Положение, което прилича на наказание и трудно може да носи удовлетворение.
А не винаги е било така. Ако се питате как се е стигнало до това състояние, трябва да се върнете в Англия през XVIII и XIX век, когато умовете са били все по-заети с бедността и пауперизацията*. Търговията и производството се разраствали, машините увеличавали производителността, но това някак си не намалявало бедността. Напротив, положението на трудещите се сякаш се влошавало.
Именно тогава се оформя една нова представа за обществото и бедността. Джоузеф Таунсенд, а по-късно Малтус и Рикардо, дават научна форма на разбирането, че бедността и ниските заплати са резултат от природни закономерности на животинския свят. „ … свободното общество може да се разглежда като съставено от две раси: собственици и работници. Броят на работнците е ограничен от количеството храна; докато собствеността е в безопасност, гладът ще ги подтиква да работят.“ [1] Така гладът се превръща в естествен механизъм за принуждаване към наемен труд, а пазарът — в естествен регулатор на човешките отношения.
През 1834 г. е приет новият Закон за бедните, който премахва основните защитни механизми на старото Елизабетинско законодателство и ограничава помощите за трудоспособните бедни. Човекът вече трябва да търси препитанието си на пазара на труда. Така се създават условията за формирането на свободен пазар на работна сила, т.е. на наемен труд.
Още през 1817 година Робърт Оуен разбира, че проблемът не е само в бедността или ниското заплащане. Самата организация на производството, основана върху печалбата, променя човека и отношенията му с останалите. Карл Полани обобщава тази опасност още по-категорично: „ако съдбата на почвата и хората (като фиктивни стоки, б.а.) се остави на пазара, това ще е равносилно на тяхното унищожение“ [2].
Затова, основна цел на една бъдеща промяна не може да бъде просто премахване на частната собственост на средствата за производство и унищожаване на икономическото неравенство. За да се освободи човекът и трудът да стане част от пълноценния човешки живот е необходимо наемният труд да бъде сведен до минимум и според възможностите – напълно премахнат.
*Паупери - бедняци на социална издръжка в Англия през XVIII и XIX век.
1. Карл Полани „Великата трансформация“, изд. Изток-Запад, София, 2026 г. стр. 156
2. Пак там стр. 176.