България и световната криза

Както вече бе обяснено, правилното функциониране и развитие на икономиката изисква паричната маса в обръщение да съответства на обема на стокооборота. Ако парите се окажат в излишък се получава инфлация, ако са в недостиг – дефлация, и двете явления водят до икономическа криза. Втория съществен момент е, че ако една икономика трябва да се развива, то паричната маса в обръщение трябва да се увеличава паралелно, в противен случай икономическия растеж се спъва от липсата на пари. Нека сега видим възможностите на България да контролира обема левовете в обръщение (доколкото това въобще може да бъде контролирано в рамките на капиталистическата икономика). Контрола на количеството на парите се осъществява от централните банки. За България това е БНБ. Функциите й на централна банка обаче са практически отнети от въвеждането на валутния борд.

вече бе обяснено

Какви са правилата на валутния борд (1)?

„Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:

А. валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път; Б. валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М0); В. валутният борд не отпуска кредити на правителството; Г. валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки); Д. валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута; Е. няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.”

Точка „А” мисля че е ясна, но трябва да се има в предвид и уточнението от „Г”. Точка „Б” означава, че БНБ държи в западна банка (Може би Европейската централна банка) сума в евро (валутен резерв) равен на стойността на „истинските” левове в обръщение изчислени по фиксирания курс на лева. Това означава, че стойността на българския лев е изцяло покрита с евро. Разбира се само на „истинския лев”, но не и на дълговите левове които създава банковата мултипликация. „В” означава, че БНБ не може да пуска пари в обръщение по искане на българското правителство. „Г” също ограничава операциите с които БНБ може да пуска в обръщение левове негарантирани с евро. „Д” е интересно нещо, нискорисковите активи в резервна валута (еврото) естествено могат да се намерят само в западните страни. Така се оказваме инвеститори за ЕС. „Е” е ясно и доста важно.

„Контрол” на левовата парична маса

Нека сега видим възможностите на България да увеличава паричната маса в обръщение за да подсигури евентуалния икономически растеж или да предотврати икономическа криза. Очевидно печатането на левове може да става само чрез съответното натрупване на евро във валутния резерв – точка „Б”. Как обаче БНБ може да се сдобие с евро. С пробутване на левове в ЕС очевидно няма да стане. Позволено й е само да обменя евро за левове на граждани, фирми или банки и то по тяхно поискване, а не по собствена инициатива. Това е задължение на БНБ по точка „А”. Двата сценария са чужди инвестиции и износ. При чуждите инвестиции инвеститора има евро, а са му нужни левове за да се разплаща с тях в България. Във втория случай на български износител се плаща в евро (валута) и той ги обменя в левове също за да се разплаща в България. Така се оказва, че потенциалния икономически растеж на българската икономика зависи от чужди инвестиции и от износ. Какво произвеждаме, та да го изнасяме е въпрос. Търговския ни баланс все е отрицателен. Това означава, че можем да разчитаме само на инвестиции и то такива, че да компенсират вноса. Тази ситуация, макар и да не се обяснява на публиката, е добре известна. Тя е в сила за почти всички незападни страни. МВФ и С(А)Б налагат условия подобни на тези на валутния борд фактически на всички незападни страни.

Световната криза

Същественото е, че състоянието на нашата икономика става изцяло зависимо от чуждите инвестиции и че чуждите инвестиции контролират паричната маса на страната. Нека сега видим как световната криза се отразява на България. Световната криза е дефлационна. Това означава, че парите (долар, евро, британска лира и останалите конвертируеми валути) поскъпват, т.е. цените падат (на имоти, на транспорт и т.н. Лошите кредити са резултат от липсата на пари с които кредитополучателите да връщат кредитите. А пари липсват, защото някой е натрупал доста печалби). Инвеститорите предпочитат да не инвестират, а които са го направили изтеглят инвестициите си, разбира се и от България. Това е вече предпоставка за намаляване на валутния резерв. По точка „А” БНБ е задължена да обмени левовете им в евро при поискване и според точка „Е” не може да спре трансферите им. Следователно БНБ не може да предотврати изтичането на евро от страната и в случай на намаляване на резерва под законовата граница (100% покритие паричен агрегат М0) трябва да извади от обръщение „истински” левове. Това задейства банковата мултипликация в обратен ход. Търговските банки трябва да „анихилират” приблизително 10 пъти повече пари и естествено престават да дават заеми. Нещо което се наблюдава през последните месеци. Получава се така, че дефлацията извън страната чрез действието на валутния борд се вкарва в страната, т.е. валутния борд вкарва кризата у нас. Естествено има утежняващи обстоятелства. Вноса не може да бъде спрян. БНБ не може да отказва обмен на евро на търговците и според точка „Е” не може да спре вноса им. Държавата най-вероятно е подписала спогодби с ЕС които също не позволяват ограничаване на вноса. Така вноса води до допълнително свиване на паричната маса в левове, т.е. задълбочава кризата. По тия причини, в страни като България има предпоставки кризата да се чувства по-силно. Разбира се в един момент вноса намалява от самата криза, но и тогава остават плащанията по външния дълг, както частен така и държавен. Е, винаги можем да вземем още един заем от МВФ. Те само това чакат и с удоволствие ще припечелят някой долар на наш гръб.

банковата мултипликация

Разрастване на държавния дълг

Теоретично има още един начин държавата да влее пари в реалната икономика. А именно като трупа собствен държавен дълг. Според схемата на капиталистическата икономика, държавата взема заем от по-заможните си граждани, които имат натрупани излишни пари, и вкарва последните в реалната икономика. За целта държавата издава и продава ценни книжа които носят доход на притежателите си. Ако България издаде такива книжа деноминирани в евро и ги продаде в чужбина, тогава ще получи валута с които може да увеличи резерва на БНБ. Това обаче веднъж ще се впише като увеличение на външния дълг и после все пак попада в графата чужди инвестиции. По-изгодно е ценните книжа да са деноминирани в левове и насочени към изкупуване от български граждани (разбира се чужденци също могат да ги купуват като първо купят левчета). По идея българските граждани би трябвало да са по-заинтересовани от финансирането на собствената им икономика, но само по идея. Заможните българи се хвърлят на Майбаси, Бентлита, Бугатита и всякакви други комплексарски луксозни стоки. А подозирам, че ония които инвестират биха предпочели западните икономики, пред нестабилната Българска, дори когато българските ценни книжа предлагат по-висока доходност. Това допълнително изнася валута от България и подкопава валутния резерв. Освен това нарастването на държавния дълг е ограничено до 60% от БВП (2) съгласно изискванията за членство в ЕС. (Въпреки това някои страни вече са нарушили това правило, например Белгия – 93.3%, Италия – 106.4%, Гърция – 106.4%.)

схемата на капиталистическата икономика

Заключение

Благодарение на валутния борд България практически няма начин по който да осигури левовата парична маса необходима за развитието на собствената си икономика. Макар и да предпазва от инфлация (условно) валутния борд създава много предпоставки за спъване на националната икономика. Макар и да не е единствен фактор, валутния борд вкарва световната дефлационна криза и у нас. България фактически се намира в порочен кръг. За развитието си може да разчита почти единствено само на чужди инвестиции. Чуждите инвестиции зависят от кредитния рейтинг. Кредитния рейтинг е нисък тъй като има неразвита и неустойчива икономика, а за да се развие може да разчита само на чужди инвестиции. Умно! Можем да сваляме правителства до второ пришествие. Тази ситуация обаче не е само българска. Тя е стандартна за почти всички незападни страни (независимо от наличието на валутен борд) и, съзнателно или не, се създава от западните страни включително чрез МВФ и С(А)Б.

Текста има продължение

продължение

Кихано 10 май 2009

(1) Георги Ангелов, Димитър Чобанов, „Въвеждането на валутния борд – основа на икономическата стабилизация” (2) Закон за държавния дълг

Въвеждането на валутния борд – основа на икономическата стабилизация

Закон за държавния дълг