Шистов газ 3: още един (без)мозъчен тръст на хоризонта

Оказва се, че тази година в България стартира още един мозъчен тръст - Център за изследвания на Балканския и Черноморски регион (ЦИБЧР) . Центъра все още няма сайт в интернет. Пускането му е обявено за 28 август (1). Най-активният засега член на този мозъчен тръст е Илиян Василев (на снимката) (2). На него попаднах чрез изявата му в money.bg (3). Той поддържа блог (1) в който пуска и материали

от името на Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион. Като се погледне този блог виждаме че през тази година са пуснати само 11 материала, 6 са против строителството на АЕЦ „Белене”, 2 са в защита на добива на шистов газ, 3 са на други теми, като две от тях са лични. Три от шестте материала против АЕЦ Белене са три части на „изследване” подписано от Илиян Василев, но изглежда направено от или за Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион тъй като за английска версия се препраща и към изпълнителния директор на Центъра. Единият от материалите (4) за шистовия газ, този на който смятам да се спра, направо е подписан от името на ЦИБЧР. С това ориентацията на „Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион” е очертана – лобиране за западни (американски) интереси в областта на енергетиката. Считате ли, че този мозъчен тръст случайно се появява точно тази година, когато проекта за АЕЦ „Белене” стигна до крайно обтегната фаза, а в Добруджа са пуснати американци да търсят шистов газ?

"Статията" на ЦИБЧР за шистовия газ - непроверени твърдения и откровенна манипулация

„Статията” на „Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион” е типичен пример за методите на манипулация от страна на мозъчните тръстове, както и за нивото на техните „изследвания” и тяхната „информираност”. Статията „Корист върху незнание – за темата „шистов газ” в предизборната битка” (4) представлява заяждане с някакви изказвания на Ивайло Калфин против добива. Тезата е, че Калфин използва „темата” за шистовия газ за користни цели – предизборна кампания, а не знаел за какво става дума. Това може и така да е, макар да не смятам темата за толкова политически оцветена. Както писах в предишния си текст, лобистките поправкив Закона за подземните богатства в полза на добиващите компании са прокарани през 2008 година – при управлението на Тройната коалиция. Като се има в предвид и че правителството на Станишев въведе и плоския данък , то започвам да се чудя кой е по-умел в прокарването на западни корпоративни интереси у нас, - БСП или десните партии. Като оставим Калфин на страна нека видим какво „Центъра” е написал за шистовия газ.

Относно вкарваните в кладенеца за добив химикали статията твърди: „Действително се правят водни басейни /или резервоари/, но в тях делът на химикалите /примерно 1 процент/ е по-малък като процент от количеството химикали в басейните, в които плуваме.” Да делът на химикалите действително е под 1%, но това не значи, че не са вредни. Различните химикали имат различно биологично действие и ако 1% разтвор на натриев хлорид е безвреден, то половин литър 1% разтвор на цианкалий убива човек. Освен това, в тези резервоари или басейни, се складира вода която вече е преминавала през кладенеца и съдържа допълнителни токсични и дори радиоактивни химикали, които разтваря при преминаването през кладенеца. Така че Василев прави онова, в което обвинява Калфин – „най-обикновено насилие над истината”.

Калфин определено е недоразбрал за взривовете и микроземетресенията. ЦИБЧР го осмива, което също е метод за манипулация, но поради невежество или нечестност пропуска да съобщи факта, че земетресения свързани с добива на шистов газ все пак има – например в Англия (5)

Цитат „Относно водата и нейното участие в добива на шистов газ. Действително се използват значителни водни количества, има водни резервоари, но с изключение на определи загуби при сондирането водата се използа многократкно. Тук стряскаща картина на изпаряващите се химикали и изпълването на въздуха с канцерогенни вещества е достойна за режисура на Хичкок. Заглавията са важни, никой не чете дребния шрифт. Веднъж и завинаги трябва да се каже, че при всяко класическо сондиране се използат традиционни химикали като лубриканти, антикорозионни вещества, и стимулантии т.н. Твърдението за канцерогенни химикали са отново удар във въздуха.”

Отново ЦИБЧР или не знае или лъже. „Определените загуби” са от 30 до 50%, това си е доста. За всеки химик е ясно, че от всеки разтвор на каквото и да е вещество се изпарява в съответствие с разтворимостта му във вода и съответното парно налягане. При условие, че нито Калфин нито ЦИБЧР знаят какви са добавяните вещества да се твърди че няма вредни изпарения е същото като да се твърди че има. Твърдението за наличие на канцерогенни химикали е самата истина, а не „удар във въздуха”. Четем доклад на Комисията по енергетика и търговия на Камарата на представителите на САЩ (6) страница 9 т.1 озаглавена „Канцерогенни вещества” „Между 2005 и 2009 година компаниите използващи хидравлично разбиване са употребили 95 продукта (химически смеси обект на търговия и патенти, б.а.) съдържащи 13 канцерогенни вещества. Между тях са нафталина (потенциален канцероген), бензена (доказан канцероген), акриламина (вероятен канцероген). Тези компании са налели в земята общо 10.2 галона химически продукти за разбиване от които поне един компонент е канцерогенен.” Следва таблица по щати на употребените химични продукти съдържащи поне едно канцерогенно вещество. Извода е „Центърът за изследвания на Балканския и Черноморски регион” (Илиян Василев) или проявява невежество или крие и лъже .

Цитат: „технологиите за добив на шистов газ съвсем не са нови, имат над 60 годишна история. Новото е, че те напреднаха и добивът стана икономически рентабилен при тези свръхвисоки цени на природния газ. Бумът на шистовия газ в Америка допринесе за това цената на природния газ да падне близо четири пъти /!?/ от над 550 долара за хиляда куб.м до 150 долара .”

Да така е, технологията не е нова и има над 60 годишна история. Пробивът през 2005 обаче както вече писах не е технологичен а политически. През 2005 хидравличното разбиване е извадено от действието на Закона за опазване на питейната вода (Safe Drinking Water Act) на САЩ. Ако погледнем споменатия доклад на Комисията по енергетика и търговия (6), ще видим, че точка втора на стр. 9 съобщава за химикали подлежащи на регулация по Закона за опазване на питейната вода. Цитат „Между 2005 8 2009 година компаниите ползващи хидравлично разбиване са употребили 67 химически продукта съдържащи поне един химикал подлежащ на регулация по Закона за опазване на питейната вода”. Заради това се налага освобождаване на хидравличното разбиване от действието на този закон. След това освобождаване и настъпва разцвета на добива на шистов газ в САЩ.

Що се отнася до цените, да, спад има и част от него вероятно се дължи на добива на шистов газ (който към 2009 е 16% от общия добив на газ в САЩ). Като погледнем как се е изменяла цената на газа с годините (7) се вижда, че в последните 20 години тя не е надминавала 515 долара за 1000 куб. м., а покачванията над 250 долара за 1000 куб. м. са кратки изключения. В частност, нарастването в края на 2008 и спада след това явно са свързани с кризата през 2008, а не с добива на шистов газ. Още повече същото поведение има и цената на петрола. Следователно да се говори, че шистовия газ е свалил цената на газа 4 пъти от 550 до 150 долара за 1000 куб.м. е силно спекулативно преувеличение.

Фигура 1 Цена на природния газ в САЩ от януари 1991 насам (7). Цената по вертикалната ос е в американски долари за 1000 кубически метра газ.

След като се разправят с Калфин, авторите от ЦИБЧР добавят още малко полуистини в защита на шистовия газ. Показва ни се следната снимка – Фигура 2, за която пише: „Това е картината на „пустинята” – сондажна платформа за шистов газ в формацията Марселус забележете водният басейн е публичен резервоар за питейна вода - името му е Бийвър Рън (Beever Run). Виждате ли пустинята, отровните води и езера, на всеки квадратен километър? А формацията Марселус е най-голямия източник на шистов газ в САЩ. Снимката не е изключението, а практика .”

Фигура 2 Сондажна площадка за шистов газ в формацията Марселус. В далечината се вижда още една сонда от общо три в района.

Само че господата не са си направили труда поне да прочетат страницата в интернет от която са взели тази снимка (8). А и самата снимка са недогледали, тъй като на нея няма кладенци за добив, а сонди за пробиване. От останалите снимки и от текста се разбира, че става дума само за 3 кладенеца, които са в процес на подготовка за сондиране. Виждат се сондите и изкопаните ями за отпадната вода. Една от ямите дори още не е обезопасена. Така че снимката е изключение на поле с три още неработещи бъдещи кладенеца. Какво ще стане като тръгнат предстои да видим. Ако искате да видите масова практика погледнете снимката от Гугъл на находището Джона Фигура 3. Действително става дума за кладенец и яма за отпадни води на почти всеки квадратен километър.

Фигура 3. Спътникова снимка на газовото находище Джона в щата Уайоминг. Светлите петна с път към тах са площадки с кладенец за добив на газ. Черните точки на много от площадките са ямите за отработената вода. Можете да го разгледате района по-отблизо в Гугъл . Фигурата е взета от първия ми текст за шистовия газ.

по-отблизо в Гугъл

първия ми текст за шистовия газ

Друго твърдение на Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион: „Вода, която гори можете да си направите и в къщи или да я видите в природата, но това не означава, че имате шистов газ или наблизо има сондаж. До този момент в света няма случай на свързани явление между сондажи за добив на шистов газ и обогатена с метан вода. Има опасения, но това е различно.” Твърдението е невярно. В първия си текст за шистовия газ разказах за научно изследване (9), което ясно показва връзка между замърсяването на водата с метан и положението на кладенците за добив на шистов газ. При това се прави разлика между биогенен и геологичен произход на метана .

първия си текст за шистовия газ

Да хвърлим кал по документалния филм „Газланд”

Накрая, авторите са сметнали за необходимо да „обидят” филма „Газланд” (10). „едно е творческото начало и художествената интерпретация на отделни факти, а друго е фактологическата страна на изнесените тези, там където авторите са дали простор творческа фантазия, неистини, сугестии и предположения. Творческото усилие се превръща в инструмент за сплашване, за манипулация, за политическо действие”. Дават се и две връзки (11,12) с „опровержение” на фактите от филма. Да се каже, че тези две връзки са опровержение на факти е смешно. Първо, обсъждат се много по-малко неща отколкото филма съобщава и второ „опроверженията” се свеждат до някаква форма на перифраза на „не е вярно” без особени доказателства. Например, твърди се (11), че хидравличното разбиване не е било обект на Закона за опазване на питейната вода. Химикалите които се ползват при хидравличното разбиване обаче са обект на регулация по този закон както видяхме от доклада на Комисията по енергетика и търговия (6). Като аргумент се изтъква, че ? от сенаторите са гласували за Закона за енергийна политика от 2005 година, сякаш това променя характера му.

Оборва се твърдението, че компаниите крият вида и броя на химикалите които ползват за хидравлично разбиване. Споменатия вече доклад, който забележете е от април 2011 твърди точно, че компаниите са били принудени да разкрият състава на химикалите, но все още има такива които отказват да го направят (6 стр. 2). Към датата на пускане на филма (2009 година) броят им вероятно е бил още по-голям.

„Оборва” се твърдението на „Газланд”, че при хидравличното разбиване се ползват 596 химикала, но отново умишлено или не се прави грешка. Да при един сондаж се ползват 6-12 компонента, но при различните сондажи тези компоненти са различни. В доклада на Комисията по енергетика и търговия на Камарата на представителите на САЩ се казва (стр 1) „Между 2005 и 2009 година 14 нефтени и газови компании са употребили повече от 2500 вида химични смеси (продукти) за хидравлично разбиване съдържащи 750 химикала и други компоненти. … Накои от компонентите ползвани при хидравличното разбиване са широкоразпространени и безопасни, като сол и лимонена киселина. Други, като разтворимото кафе и ореховите черупки, са изцяло неочаквани. Трети, като бензена и оловото, са изключително отровни.” Списъкът от 750 химикала е приложен на страница 13. Както се оказва, самото „оборване” на „Газланд” е неточно.

Информацията в двата линка (11,12) има един и същ източник – „Енерджи ин депт” – организация на нефтените и газовите компании. Интересно е, че не се оборва твърдението, че собствениците които предоставят земя за добив на шистов газ се принуждават да подписват декларация за неразпространение на информация за ставащото с имота им. Защо е тази тайна, ако всичко е наред? Повече няма да се спирам на неточностите по оборване на филма. Авторът му, Джош Фокс сам се е защитил доста обстойно (13) на цели 39 страници.

Резюмирайки можем да кажем, че в разглежданата статия Центъра за изследвания на Балканския и Черноморски регион греши или заблуждава относно няколко конкретни неща за шистовия газ:

а) водата която се инжектира не била опасна понеже химикалите били в малки концентрации. Пропуска се, че ввъздействието на дадено вещество зависи не само от концентрацията, а и от вида му. б) отрича или не е запознат с частта от използваната при хидравличното разбиване вода, която остава в земята. Отрича наличието на канцерогенни и токсични вещества, когато наличието им е добре документирано от самите американци. в) откровено преувеличава ефекта на добива на шистов газ върху цената на газаг) опитва се да представи три кладенеца в състояние на подготовка за сондиране, като представителни за цялата индустрия с шистов газ. д) отрича връзката между замърсяването на водата с метан и близките газови кладенци, когато съществуват изследвания доказващи наличието на такава.

ЦИБЧР проявява и друга типична за мозъчните тръстове черта – прелетял е повърхностно над информацията в интернет и е подбрал само изгодни за доказване на тезата му източници . Както вече бе казано, информацията в двете връзки „разобличаващи” филма „Газланд” идва от сдружение на нефтените и газови компании. Брошурата, за добива на шистов газ в Канада също е издадена от канадски фирми за добив. Единствено сайта от който е взета снимката е неутрален. На всеки интелигентен човек е ясно, че компаниите обикновено лъжат. Наричат го пиар.

Същевременно, статията на ЦИБЧР е силно манипулативна. Смея да кажа, че ЦИБЧР ни най-малко не са по-осведомени от Ивайло Калфин, или, ако са осведомени то просто лъжат. Статията изобилства с намеци „имаме и алтернативата, която ни предлагат от ляво да останем останем глухи, слепи и неуки за собствените си възможности. Упоритостта, с която ни призовават да спрем, е признак на дълбоките психологически поражения на тоталитаризма. Това е пар екселанс духовно робство.” Какво просветление? Какви думи! Това си е пар екселанс манипулация, говорим за мръсна технология и съмнителни фирми довели до екологична катастрофа не една или две страни, а те го свеждат пак до социализма - типично за мозъчен тръст. После „…експерти станали политици губят от експертните се качества”. А кои са експерти? Вие ли господа от ЦИБЧР? Или от останалите мозъчни тръстове? Говори се, разбира се, и за същите глупости за които говорят и министрите Трайков и Караджова – ако всички правила се спазвали нямало опасност. В предишния текст видяхме какви правила са подготвили със Закона за подземните богатства – право да не се грижат за отпадните води и да започнат добив дори в периода на проучване. Експлоатира се демагогията за олигархия, защитаващи монопола политически кръгове и прочее. А технологията просто е вредна и незряла. Тона спрямо Калфин (и левите) е почти подигравателен, а всъщност „експертите” проявяват дори по-голямо и по-пристрастно невежество.

предишния текст

ЦИБЧР вече проявява типичните характе ристики на мозъчен тръст според както са описани от Достена Лаверн в книгата "Експертите на прехода". Този текст, заедно с предишните четири, "Експертите на прехода", "Виртуална икономическа реалност", "Светът е малък" и "Кой е виновен за кризата?" оформят картината на невежеството, пристрастието, лобизма, арогантността и монополизирането на политическата, социалната и икономическата експертиза в България от платени отвън мозъчни тръстове.

Какви са все пак най често употребяваните химикали

В края бих привел Таблица 1 от доклада (6) на Комисията по енергетика и търговия на Камарата на представителите на САЩ, която резюмира най-често използваните при хидравличното разбиване химикали. Докладът установява, че най-широко използваният химикал е метиловия алкохол, който е токсичен, замърсител е на въздуха и е кандидат за регулация от Закона за опазване на питейната вода. Това е алкохола от който се ослепява при поглъщане. Сравнявайки тази таблица с Фигура 4 от текста „Шистов газ” виждаме, че метиловият алкохол е изпуснат в последната. Като се има в предвид, че списъка в доклада също е съставен по данни предоставени от компаниите то стигаме до извода, че те са дали едни данни на държавните служби, а ползват други в пиар кампанията си. Както писах в текста „Шистов газ” списъкът от Фигура 4 има за цел по-скоро да скрие използваните химикали отколкото да ги обяви. Както обикновено, световно известните реномирани компании (за нас инвеститори) крият и лъжат.

текста „Шистов газ”

Според доклада „компаниите ползващи хидравлично разбиване са употребили химически продукти (смеси) съдържащи 29 токсични химикала които са (i) известни или потенциални канцерогенни вещества, (ii) регулирани от Закона за безопастност на питейната вода поради вредния им ефект върху здравето на човека или (iii) влизащи в списъка на опасни замърсители на въздуха според Закона за чистотата на въздуха. Тези 29 химикала влизат в състава на 652 химически продукта за хидравлично разбиване.” (стр. 8). „Между 2005 и 2009 година компаниите за хидравлично разбиване са ползвали 93.6 милиона галона от 279 химически продукта които съдържат поне един неразкрит химикал поради търговска тайна .” (стр.9).

Заключение

Новосъздаденият „Център за изследвания на Балканския и Черноморски регион” очевидно ще бъде поредния платен от Запада лобистки мозъчен тръст, който много вероятно ще се съсредоточи върху енергетиката. В анализираният текст за шистовия газ виждаме типичните черти на творенията на българските мозъчни тръстове – невежество, непознаване или укриване на факти, преувеличаване, експлоатиране на противопоставяния изток (Русия) – Запад (САЩ), цивилизация (Запад, САЩ) и мизерия, социализъм (посткомунистическа България, Русия), ползване на избрани източници на информация, политически инсинуации, манипулация и в крайна сметка – прокарване на западните (инвеститорски) интереси в ущърб на България.

Доклад от април 2011 изготвен от Комисията по енергетика и търговия на Камарата на представителите на САЩ потвърждава наличието на токсични и канцерогенни химикали в смесите за хидравлично разбиване на шистовите пластове. От списъкът с химикали разпространен от газовите компании като част от пиар кампанията им е премахнат поне най-често употребяваният компонент – метиловия алкохол.

Самата технология далеч не изглежда зряла. Няма утвърдени химични съставки. Ползват се, очевидно с налучкване, от готварска сол и разтворимо кафе до силно токсични и канцерогенни вещества. Общия брой употребяваните до сега химикали е 750.

Кихано 19 август 2011

http://idvassilev.blog.bg/drugi/2011/08/12/proektyt-belene-geopoliticheski-finansov-ikonomicheski-socia.800129 2. Википедия, Илиян Василев (най-вероятно сам си е написал страницата) 3. “Белене” нямало да увеличи инвестиционния си сексапил 4. „Корист върху незнание – за темата „шистов газ” в предизборната битка” 5. Земетресение спира добива на шистов газ във Великобритания 6. CHEMICALS USED IN HYDRAULIC FRACTURING (Химикали използвани при хидравличното разбиване) April 2011, Доклад изготвен от Комисията по енергетика и търговия на Камарата на представителите на САЩ Чатичен превод на български може да бъде намерен на адрес http://xnetbg.com/new/forum/index.php/topic,19123.0.html 7. http://www.indexmundi.com/commodities/?commodity=natural-gas&months=360 8. Marcellus Shale Drilling by Beaver Run Reservoir 9. S. G. Osborn, A. Vengosh, N. R. Warner, R. B. Jackson, „Methane contamination of drinking water accompanying gas-well drilling and hydraulic fracturing ”, Proceedings of the National Academy of Sciences of USA, 108, 8172–8176 (2011)10. Josh Fox, GasLand, HBO Documentary Films, (2010), достъпен с български субтитри 11. http://nwpoa.club.officelive.com/Gasland.aspx 12. http://www.scribd.com/doc/33377903/Gasland-Debunked 13. Affirming Gasland, A de-debunking document in response to specious and misleading gas industry claims against the film.

http://idvassilev.blog.bg/drugi/2011/08/12/proektyt-belene-geopoliticheski-finansov-ikonomicheski-socia.800129

Илиян Василев

“Белене” нямало да увеличи инвестиционния си сексапил

Корист върху незнание – за темата „шистов газ” в предизборната битка

Земетресение спира добива на шистов газ във Великобритания

CHEMICALS USED IN HYDRAULIC FRACTURING

http://xnetbg.com/new/forum/index.php/topic,19123.0.html

http://www.indexmundi.com/commodities/?commodity=natural-gas&months=360

Marcellus Shale Drilling by Beaver Run Reservoir

Methane contamination of drinking water accompanying gas-well drilling and hydraulic fracturing

GasLand

достъпен с български субтитри