Коментар към илюзии, митове и заблуждения на съвременното общество

Господин Чуровски ни предлага едно добре оформено и издържано есе, в което засяга няколко свързани в едно теми. За мен подходът на г-н Чуровски беше нов и интересен, тъй като предполага някаква научност. Въпреки това, тезите му противоречат на моите и за да запазя идейната (или идеологическата) линия на сайта се чувствам длъжен да направя този коментар, за който имам съгласието на г-н Чуровски.

Въпреки че есето е разделено на няколко „заблуди“ основните тези са две. Първата е за съществуването на обективни закони на социалната еволюция, а втората, че нацизма, “комунизма” (Авторът определено е запознат с разликата между комунизъм и социализъм и не е ясно защо спазва утвърдената от пропагандата практика съветският социализъм да се нарича „комунизъм“) и днешния “финансизъм” са невъзможни опити на човешкият разум да управлява комплексна система. Наблюдава се известен паралел с икономическите доктрини: ние не можем да моделираме икономическата си система, както искаме – трябва да се съобразяваме с обективните закони на икономиката. Така тук ние не можем да моделираме социалната си система без да се съобразяваме със законите на социалната еволюция. Критиката ми по-долу оспорва тези две твърдения, както и допълнителната теза, че капитализмът е самоорганизираща и саморегулираща се система, каквато “финансизмът” не е. По принцип се счита, че формулирането на обективни закони в областта на човешкото поведение е следствие от “научен подход”, който се противопоставя както на идеологията така и на религията. Науката обаче също може да бъде сведена до религия и то с много тежки последици, което поражда сериозни съмнения не само в установените “обективни закони”, а и в самият научен подход в областта на хуманитарните науки. Капитализмът, макар и да възниква без нечий замисъл, не е нито самоорганизираща се, нито саморегулираща се система. В повечето икономически развити днес страни икономическото развитие е постигнато с волевото участие и дори управление на правителствата, като е налице процес на учене през вековете, който обаче е изхвърлен от съвременния икономикс.

есе

Обективни закони или осъзнаване

Търсенето на обективни закони в областта на човешкото групово поведение (независимо икономическо или по-общо) е дълбоко погрешно и води до морални и духовни щети, каквито отдавна се наблюдават в западното общество. За мен този въпрос се свежда до по общия философски въпрос за отношението между съдба и воля. Съдбата е нещо предопределено, което ще се случи, например в резултат на някакви обективни закони. Самата съдба може да се приеме като обективен закон. Волята обратно отразява желанията на човека (а бих казал и на висшите животни) за това какво да прави. Волята мотивира човека, тя определя неговата дейност, а ограниченията на волята са ограничения на неговата свобода. Следователно съдбата ограничава свободата. Оттук следва, че е доста важно да се определи точната граница, т.е. точното отношение между обективното – съдбата – и субективното – волята. Това непрекъснато се прави в естествените науки. Те са пример как невъзможното днес, става възможно утре.

При хуманитарните науки нещата не изглежда да стоят по същия начин. При тях груповият интерес може да преобладава. Икономикса е типичен пример на класова идеология прикрита като наука. Освен това те са повлияни от доминиращата етика и начин на мислене. Според това, което вече съм писал за Западната и Православната цивилизации, но то се отнася и за другите, западният начин на мислене е доминиращ, но не е задължително универсален. Западът е жертва на успеха си в естествените науки, следствие на който започва да търси „закони“ и в хуманитарните, където не е ясно дали въобще съществуват. Откриването на такива „обществени“ или „социални“ закони естествено накланя везните в полза на съдбата и предопределеността като по този начин ограничава волята. Всичко е по „природен закон“ (икономически, психологически, социален и т.н.) следователно нищо не може да се направи. Това е източникът на западния нихилизъм, човешката воля и дух са смазани, всеки стремеж е безсмислен. Духът е научно отречен. Освен това, след като всичко е предрешено, то е все едно какво ще прави човек. Отговорността е снета от него, той може да се разложи морално колкото си иска. Съвестта е успокоена, а човекът е роб на науката и нейните жреци, защото както пише Достоевски „свободата на хората завзема само онзи, който успокои съвестта им“.* Оттук произтича моралния упадък, и изчезването на белия западен човек в смисъла на отрицателен прираст на населението. Западният човек не е свободен, защото балансът между воля и предрешеност е изместен изцяло в полза на предрешеността. Смисълът на живота е отречен, а „тайната на човешкото битие не е само да се живее, а за какво да се живее.“*

Западната и Православната цивилизации

Религиите са служили не само като идеология, а и за предотвратяване на този морален упадък. От днешна гледна точка на религиите може да се гледа като на обобщена вековна мъдрост. Не е необходимо да вярваш в Бог за да признаеш полезността на моралните поучения в християнството, например. Науката също може да се третира като религия. Както пише Достоевски в „Братя Карамазови“ за да се овладеят умовете на хората са необходими три елемента: чудо, тайна и авторитет. В християнството чудесата са Възкресението, изцеленията, свещените мощи и т.н. Чудесата на науката са постиженията на естествените науки – овладяването на материята. Затова Западът и СССР се състезаваха в научно-техническата област – кой ще направи по-голямо чудо, първият човек в космоса ... ужас, кацане на Луната... и т.н. С научните чудеса бяха отречени чудесата на религията, а оттам се срина и нейния морален кодекс. Мястото на последния беше заето от печалбарството и потребителството. Достоевски звучи пророчески „... човечеството ще провъзгласи с устата на своята премъдрост и наука, че няма престъпление и следователно няма и грях, а има само гладни.“ Освен това чудото на науката не е Божие дело, а човешко, което е допълнителна причина за възгордяване и отричане на Бога и божието начало – умът е всичко, духът – нищо, интелекта надделява над мъдростта. В резултат, както казва Иван Спирдонов, Западът подмени десетте божи заповеди със седемте смъртни гряха. Така западната наука е религия, която донесе материален растеж съчетан с духовен и етичен упадък. Този процес започва доста отдавна и е свързан с появата на капитализма, а не с днешния „финансизъм“, както пише Чуровски. Задачата днес е да се върнем към моралните стойности без да загубим необходимата част от материалното благоденствие. За тази задача в момента ми се струва, че точно ние сме подходящи – хората от Православната цивилизация. СССР беше точно такъв опит, но твърде повлиян от Запада, от неговата „научност“ (някои от нас помнят дисциплината, „Научен комунизъм“) и материализъм, поради което и се провали.

Да, икономиката не е двигател на развитието, но „генерирането, съхраняването и предаването на познанието от поколение на поколение“ също не може да бъде двигател на развитието. И двете са резултат от човешката дейност, а не причина за нея. Мотивацията идва единствено от духа. Просто хората изпитват нужда да направят нещо и го правят. Рационално обяснение не е необходимо от глобална или външна за човечеството гледна точка. Всеки човек или група хора се нуждаят от рационализация, или обяснение на собственото си поведение, но пред другите хора, т.е. когато се възприемат като част от цялото. Това е ролята на идеологиите, но те са продукт на човека (обществото) и вече зародените в него тенденции и желания, а не мотивация или движеща сила. Ако хората желаят да живеят по определен начин, то не е необходимо научно доказателство, че живеят най-правилно.
Моето лично убеждение е, че хуманитарните науки, онези от тях които се занимават с устройството на обществото, следва да търсят не „обективни закони“, а връзка между доминиращите форми на групово поведение и резултатът от тях. Това би означавало, че човек осъзнава действията си и ролята си в обществото и света и съответно носи отговорност за тях. Само тогава човек може да бъде свободен и да изяви както волята си така и положителната си същност.

Що е то „финансизъм“?

В есето златният стандарт е поставен като ключов елемент, както за превръщането на капитализма във финансизъм, така и за ролята на парите като управляващи икономиката. Той сякаш е вододел между „оня“ и „тоя“ капитализъм. На практика обаче златният стандарт не играе някаква особена роля в капиталистическата икономика. Златото е стока като всички останали. Особеното е само, че е сравнително оскъдно, и по тази причина скъпо – в малко количество може да се съхрани голяма стойност. Но неговата стойност е точно такава парична мярка, както и стойността на всяка друга стока. Неговата цена също се мени хаотично, което не води до стабилност. Освен това златният стандарт не може да осигури експоненциален растеж на паричната маса. А експоненциалният растеж на паричната маса (факт неизвестен на икономистите, въпреки че данните са им в ръцете) е основна характеристика на капитализма следваща директно от придобиването на печалба пропорционално на вложения капитал. Затова златният стандарт е съвсем правилно изоставен, за да се съхрани капиталистическата система.

Фиктивният капитал възниква именно поради експоненциалния растеж на паричната маса. Появяват се огромно количество пари съсредоточени в малък брой хора. Затова се разиграва капиталовия пазар и затова е неизбежно, полезно и необходимо той периодично да се срива.

Фиктивният капитал, т.е. ценните книжа, също са форма на пари, само че с по-ниска ликвидност. Капиталовия пазар е пазар като всички останали, а парите винаги са били лост за управление или манипулация. Затова капиталистите трупат пари, влиянието и властта на парите са основен мотив за трупането на богатство. Така че аз не виждам по какъв начин „фиктивният капитал“ превръща капитализма в система управлявана от субективния фактор.

Илюзията за финансизъм идва от два факта: глобализацията на капитализма и развитието на производствените средства. Глобализацията е факт още от колониални времена, но получи особен тласък с разпада на социалистическия блок. Именно тя позволява съсредоточаването на огромно количество пари в малак брой хора в световен мащаб. Интересно четиво в тази насока са годишните доклади на Оксфам за неравенството. От друга страна, развитието на средствата за производство доведе до там, че все по-малко хора са способни да произведат всичко необходимо на платежоспособните. Освен това производствата бяха изнесени извън развитите страни. Така се създава илюзията, че в развитите страни капитализма е само финансов, а производство няма, т.е. има финансизъм, който е нещо различно от „промишления“ капитализъм. Но до това заключение може да се стигне само ако разглеждате частта от цялото – само развитите страни. Ако разглеждате цялата система, то тя си е същият лош стар капитализъм.

За управлението на комплексни системи от човешкия разум

От друга страна не е вярно също и че капитализма е саморегулираща се, а не е субективно управлявана система. Във всички икономически развити днес страни индустриализацията е постигната с волевото участие на държавното управление. Единствено Англия и донякъде САЩ могат условно да се нарекат изключения, тъй като прилагат изключително търговски протекционизъм (САЩ и държавно субсидиране). Но като се започне от Германия и особено Япония, Тайван, Южна Корея и Сингапур та се стигне до днешен Китай, икономическият им растеж е изцяло контролиран и дори управляван от държавните елити, така както в СССР и НРБ. По онова време Южна Корея и Тайван са диктатури, а Сингапур и до днес е авторитарна страна. За каква саморегулация говорим? Нещо повече, от успеха на тези страни могат да се изведат общи правила за икономическо догонване, което е процес на учене. Но развитите страни не желаят да бъдат догонвани и умишлено са изхвърлили от икономикса тази част от икономическото знание. Както пише Менделеев, свободният пазар е протекционизма на развитите страни.

Вярно е друго, свръхбогатите, включително банкерите, взеха връх над държавните елити и над политическите партии и поеха управлението и на САЩ и ЕС. Това е вярно, но не е различно от преди в смисъла на различие между саморегулираща се и управлявана от субективният фактор система. От друга страна, пропагандната система на Запада, включвайки и образователната им система са достатъчно мощни за да се каже, че практикуват социално инженерство. Затова няма „ляво“ и „дясно“ в политиката. Пропагандата също се концентрира в малък брой ръце, придоби нови форми (чрез подставени „граждански“ организации и частни мозъчни тръстове) и стана вездесъща. Оттук, „комунизма“ и нацизма също не са някакви изключения, при които човешкият разум опитва да управлява комплексна система. Човешкият разум винаги е управлявал собствената си система, единственият въпрос е колко успешно.

Предполагам, че мога да поясня въпроса с „комунизма“, тъй като там прозира западната пропаганда. Според нея, болшевиките са взели теорията на Маркс за класовата борба и съгласно нея са изтребили капиталистите в Русия за да установят „комунизъм“. Така са създали изкуствено една социална система, за разлика от капитализма, който бил установен „естествено“ (тук се сещам за Карл Полани, ама нейсе), извършили са социално инженерство.

А истинската история е друга, накратко споменавам за нея в текста за Десети ноември. Русия е в криза от края на XIX век по простата причина, че е изостанала предимно селскостопанска страна и отчаяно се нуждае от индустриализация. Западният капитал вече е започнал да я превръща в колония. Но капитализмът в никоя негова форма не съответства на желанията и надеждите на руския селянин. Ленин първоначално опитва да приложи теорията на Маркс към Русия („Развитие на капитализма в Русия“ 1899 г.), но се убеждава (в рамките на 18 години), че не става. Затова допуска отстъпленията да добави и селяните като революционна класа и да твърди че капитализма може да бъде прескочен, а съветите могат да станат основа на социалистическата държава (Априлските тезиси от 1917 година). За да вземат властта болшевиките не изтребват никого, просто Ленин е този който максимално отговаря на исканията на селяните, като в действията си (но не толкова в реториката) напълно се отказва от марксизма. Между Февруарската и Октомврийската революции (1917 година) практически няма държава. Съветите на руските селяни и работници възникват спонтанно и съществуват паралелно с Временното правителство. Болшевиките дори не участвуват активно в тези съвети преди Ленин да види в тях бъдещото държавно устройство. Така съветите са естествен продукт на руския начин на живот на руското виждане и желание. Гражданската война възниква тъй като другите социалисти – меншевики и есери – не признават властта на съветите. Бидейки праволинейни марксисти, те считат, че Русия трябва да премине през капитализма, за което е необходимо в настоящия момент да подкрепят Временното правителство. Така те заедно с приблизително половината от царския генералитет образуват „бялата“ армия. В този смисъл СССР не е никакво социално инженерство, а е естествен процес, който се развива по различен от Запада начин, защото и руснака е различен от западняка и историческият му път е различен. Вярно е, че СССР е колективно човешко творение, но възниква спонтанно, а не е създаден по предварителен дизайн, за да се нарече социално инженерство. Той не е и опит да се „управлява комплексна система“. Управлението предполага вмешателство отвън, извън системата, исторически виждаме изцяло вътрешен спонтанен процес. В последствие, след Сталин, руските комунисти се връщат към Маркс, а в края на 80-те и към западния икономикс, с което разрушават първо социализма после и самия СССР.

текста за Десети ноември

Разликата между „управление“ и „манипулация“ на обществото в полза на някаква група (елит) е несъществена, както и разликата между пари със и без златно покритие. Управлението е явно, независимо доколко е прието, а манипулацията е неявно управление. От самото му начало капитализма е система, която се гради в полза на частния собственик, независимо дали е производител или „финансист“. По точно казано, в полза на ония, които получават доход от печалби, а не от заплата. На тях е подчинена цялата система и почти винаги е работила в тяхна полза, дори и тогава, когато те не са имали политическо влияние. Докато беше жив СССР бяха длъжни да пазят някакво „приличие“ и създадоха държавата на благоденствието. От 30 години насам няма такава нужда. Промяната, която следва, Чуровски нарича финансизъм. Но нима капитализма на 19-ти век и началото на 20-ти, които са причина за марксизма, са по-добри? Нима не сме чували за 16-18 часов работен ден и експлоатация на деца? Егоизма, алчността, двуличието и т.н. са изконни „ценности“ на капитализма. „Добрият“ капитализъм е илюзия по простата причина, че извършва негативна селекция сред най-богатите капиталисти. (Същата негативна селекция предопредели и криминалния генезис на постсоциалистическия капитал – печели най-безнравственият.) Така най-влиятелните са най-аморалните и тяхното влияние корумпира всички останали. Освен това периоди на относителен либерализъм, макар и по-къси е имало и преди. Затова днес го наричаме неолиберализъм.

Ако трябва да обобщя, то следва да кажа, че въпросът с „управлението на комплексна система от човешкия разум“ въобще не е правилно поставен. Липсва изясняване на границата на системата. Управлението предполага външен агент, който целенасочено въздейства върху системата, т.е. управлява я. В противен случай, когато агента е вътрешен, имаме самоуправление, а не управление. Пита се, как човешкият разум се явява външен агент за човешкото общество, след като хората са неговият носител? В есето на Д. Чуровски, което между другото е често срещана практика, системата неявно се разделя на поне две части, при което едната управлява другата, фашисткият елит – германското общество, комунистическата номенклатура – социалистическото общество, финансовият елит – днешния капитализъм. Добре, но нима само, елитите и номенклатурата са носители на човешки разум? Останалите какви са? Стигнахме до типичното (неосъзнато) западно мислене – разделихме хората на висши – с разум, и низши – без такъв. А какво да кажем въобще за политическите елити, които явно и легитимно управляват обществото в своите държави? Каква е разликата им от фашистките или комунистическите елити? Не провеждат политика на радикално изменение на обществения ред. Това е разликата и тя е само количествена, а не качествена. В крайна сметка изхождайки от „способността на разума да управлява комплексна система“ стигнахме до групови и/или класови интереси, което е поредното доказателство за влиянието на последните върху западните хуманитарни науки.

Разбира се, има и случаи на управление отвън. България в момента е управлявана отвън, също Украйна, прибалтийските републики, някои латиноамерикански страни и т.н. Върху нас в момента се извършва социално инженерство, като се подменят историческата ни памет, традициите ни, културата ни. И това се прави целенасочено от външни сили, на които помагат вътрешни сили. Прави се защото нашия социокултурен код (както и този на руснаците) съответства повече на онази икономическа система, която разрушихме преди 30 години. Опитите да ни се наложи Истамбулската конвенция също са опити за социално инженерство, което рови в структурата на семейството.

Следва да заключим, че формулировката, която правилно съответства на „управление на комплексна система от страна на човешкия разум“ е „разумно самоуправление на човешкото общество“. За да се управлява или самоуправлява една система е необходимо тя да се познава. Оттук възниква въпросът познаваема ли е човешката обществена система? По моему – да, пример за това са обобщените правила за икономическо догонване, следвани в миналото от практически всички икономически развити днес страни (Честно казано, дори не е необходимо тези правила да се знаят, те са просто следване на здравия разум, след като веднъж се освободите от опиума на западния икономикс.). Съществуват и други изведени правила, които, за съжаление, служат не за развитие, а за манипулиране на обществото. Тук попадат всички пропагандни медийни и „образователни“ похвати, както и технологията за овладяване на общественото недоволство чрез „цветна“ революция или „национална пролет“ (Интересни са тези национални „пролети“, след които вместо цъфтеж настъпва увяхване). Познаваемостта на обществото отново ни връща към дилемата обективни закони на социалната еволюция или връзка между групово поведение и резултат, която беше дискутирана по-горе. Вторият необходим и изключително важен елемент за успешното управление или самоуправление е наличието на цел! Управлението и самоуправлението са волеви действия присъщи само на човека (и на някои висши животни, вероятно) затова се нуждаят от цел, а целта от смисъл.

Изхождайки от казаното до тук, можем да резюмираме капиталистическата и социалистическата системи по следния начин. Капиталистическата система възниква спонтанно. Причина за нея е разделението на труда. Тя обаче възниква неосъзнато на базата на негативни човешки черти, като егоизъм, мизантропия, склонност към грабеж и насилие. Развитието на тази система е изцяло хаотично. Тя е неосъзната, в смисъл, че обществото като цяло не знае какво прави, „хората не са стопани в собствения си дом“. Тя няма цел. В нея човешкото общество е обречено. То няма воля, а е продукт на някакви обективни закони. Капитализмът е дъното, най-ниската степен на социално-икономическо развитие при настоящата степен на технологично развитие.

Съветският социализъм също възниква спонтанно, но и осъзнато, за разлика от капитализма. Осъзнато защото съзнателно тръгва срещу западния капитализъм и срещу „научната“ теория на Маркс. Съветската система не стъпва на някаква идеология, а на желанието на болшинството руснаци. Създаването  е волево действие. В този смисъл съветският социализъм е по-висока степен на социално икономическо-развитие и позволява по-висока степен на свобода. Системата е построена творчески в хода на революцията, гражданската война и след нея. С годините, обаче и особено след Втората световна война осъзнатостта намалява, а на нейно място се настанява марксизма, като „научна“ доктрина. Съветското, а и социалистическото общество като цяло, не се самоизследва (би могло да се каже, че не увеличава познанието за себе си) и по тази причина губи способността си да се самоуправлява. Така СССР също се оказва в безпътното състояние на Запада. Само че ако Западът няма накъде да се „връща“, а СССР като по-високо състояние може да се срине до по-ниското – капитализма. С изучаване на нацизма и фашизма не съм се занимавал и не мога да бъда категоричен, но той изглежда се явява еманация на западния начин на мислене, в който се съчетават агресивността и технологията със социалния дарвинизъм. Последния е в основата на нацизма и расизма. Расистките теории също са считани за научни практически до Втората световна война. Идеята на фашизма е да запази военовременната мобилизация в мирно време за да постигне съответната национална държава икономическо и военно превъзходство. Фашизмът естествено се появява в изпусналите колонизаторската вълна Италия и Германия и частично в изгубилата колониите си Испания. Да, военовременните мерки са осъзната волева дейност, както и идеята да бъдат запазени и след войната. Като форма на капитализъм фашизма споделя неговите негативни черти – национален егоизъм, расизъм и нацизъм, агресивност изродена до милитаризъм, склонност към грабеж. Не случайно под знака на гарнирания с нацизъм фашизъм бяха извършени най-големите престъпления на XX-ти век. Следва да припомним също, че фашизма и нацизма не се разпаднаха защото са невъзможен опит на човешкия разум да управлява комплексна система. Те бяха унищожени от СССР.

Курса на историята

Следва обаче да се замислим над следния цитат „Курса на историята се определя от субективния фактор или човешкия разум, а Спиралата на социалната еволюция се определя от обективните закони на развитието. От гледна точка на познанието като двигател в общественото развитие, историята отразява количествения ръст на познанието, а Спиралата на социалната еволюция представлява качествените преходи в развитието от една епоха към друга.“ Тук ни липсва определението за „качествен преход“, но ако трябва да сведа цитата до нещо познато, то то е че количествените натрупвания в хода на субективно определяната история водят до качествен социален скок предопределен обективно от законите на развитието.

Може да се фантазира, че Съветският социализъм беше опит за качествен скок в социалното развитие, който не се осъществи поради недостатъчен обем на познанието. Така СССР остана само история, а не се превърна в еволюция. Капиталистическите страни, които паралелно със СССР във времето извършваха догонващо развитие са само количествено натрупване без качествен скок, т.е. също без еволюция, което ги прави устойчиви. Нацизмът условно би могъл да се нарече качествен скок в социалното развитие, само че назад в колониални времена, когато е било приемливо да се ограбят и изтребят до крак например северноамериканските индианци, когато колонизираните народи са били считани за низши. Нивото на познанието вече надминало този етап и затова нацизмът се провали. Интересно, щеше ли да се провали без СССР. Действията на Запада и до днес са расистки и нацистки само че сега са прикрити с лъжи и демагогия, което би трябвало да предизвестява краят на Запада. Качествен скок между капитализма отпреди 40 години и днешния капитализъм обаче не виждам и какъвто и смисъл да се влага в термина „финансизъм“, то той не може да се използва като пример за управление от човешкия разум.

Този подход изглежда логичен, но има една слабост. След като законите на социалната еволюция са обективни, то кой задава посоката? Кой определя, че СССР е скок в бъдещето, а нацизма в миналото? Аз го направих по мое, чисто субективно разбиране за добро и зло. Но тогава законът за социалното развитие не е обективен. Доброто и злото са чисто човешки понятия, как могат да се появят „обективно“. Ако утре се появи извънземен разум за него ще важат ли? Или има Бог, който е задал посоката на този обективен закон на социалната еволюция? Същия бог, който е създал човека и е вградил в него мярката за добро и зло? Но Д. Чуровски отрича религиите. Друг въпрос е познаваеми ли са „обективните закони на социалната еволюция“? Ако не, то те са безполезни.

Разни

По въпроса за Новия световен ред не мога да взема отношение. Изглежда ми като добрия стар световен ред от 17-18 век, когато англосаксонците владеят целия свят с изключение на Русия и Турция. Сякаш новия световен ред означава сломяване на тези две страни. Но междувременно беше изпуснат Китай.

Единственият „обективен фактор“ на социално развитие, който есето посочва е следният. Цитирам „Когато един народ падне до самото дъно той изпада в прострация, преживява катарзис, в резултат на което се освобождава от всички илюзии и се открива път за ускорено развитие. “ Примерете са Германия след двете световни войни и Русия след разпада на СССР. Пита се що за „катарзис“ са фашизма и нацизма в Германия след Първата световна война? СССР също се развива доста бързо след Втората световна война. А за днешна Русия в есето пише „Неочакваният подем в развитието на Русия през последните десетилетия въпреки разрухата е резултат на този обективен фактор ...“. Аз не виждам особен подем в развитието на Русия, ако не броим оръжията. Икономическият профил на Русия е като на суровинен придатък, т.е. износ на суровини – главно нефт и газ, и внос на промишлена продукция. Но е ясно че Русия се консолидира пред заплахата на Запада. Превратът в Украйна показа ясно антируската политика на Запада. Агресивното поведение на Запада спрямо Русия не приключи със Студената война, тъй като студената война не беше идеологически сблъсък, а цивилизационен сблъсък, продължение на кръстоносните походи и наполеоновите и нацистките набези. Освен това днес в Русия, както и у нас, има духовен упадък на всяко ниво. Така че не виждам никакво доказателство за този „обективен фактор“.

Освен това Русия не „се е освободила от идеята за Световната революция“. Тази идея никога не е била разпространена в Русия. Неин привърженик е Троцки и всички знаем кога и как завърши спорът му със Сталин.

Не е ясно и откъде следва, че бъдещата организация на обществото ще е нейерархична от мрежов тип? Защо се ползват аналогии с мозъка, а не с целия човек, чийто строеж очевидно е йерархичен и със строга специализация?

Съгласие с есето имам по окачествяването на западната демокрация. В есето тя е „„демокрация” по форма и плутокрация по съдържание“ това определение е доста точно. Но то важи за капиталистическата демокрация по принцип. Демокрацията има един доста неприятен недостатък – създава противоречие между право и компетентност. Затова „истинската“ демокрация е нестабилна. Западната политическа система е стабилна точно защото не е демокрация, а убедителна имитация на демокрация.

Заключение

Основната разлика между идеите на Д. Чуровски и моите се корени в ролята на науката в обществените дела. Оттам следват всички останали различия. Според Чуровски има обективни закони на социалното развитие, които са обект на науката и с които човечеството трябва да се съобразява. Според мен такива закони няма, а науката трябва да търси връзка между колективно действие и неговият обществен ефект. Д.Чуровски дава три примера на опит на човешкия разум да управлява комплексна система. Това са нацизма, съветския социализъм („комунизма“) и днешния капитализъм, който е наречен финансизъм. Според мен терминът „управление“ е неточен, защото предполага външен за системата управляващ или разделяне на системата на части. По точно би било да се говори за самоуправление на човешката обществена система. Да, съветският социализъм и фашизма/нацизма са форми на самоуправление, но такива са и девелопментализма или протекционизма, с който повечето развити икономически страни са станали такива. Следователно тези два примера не могат да се използват като доказателство, че човешкият разум не може да управлява комплексна система. Финансизъм според мен не съществува.

Допирните ни точки с Д.Чуровски са поне три. И двамата смятаме, че светът е в лошо състояние и изисква някаква положителна промяна. И двамата сме съгласни с фалша на днешната западна демокрация. И накрая, независимо как гледаме на познанието и двамата признаваме решаващата му роля. Ключовият въпрос, който не е осветен в есето е какви са „обективните закони на социалното развитие“, дали въобще са познаваеми. Ако се свеждат до „количествените натрупвания на знание и опит водят до качествени изменения в обществените отношения“ то те биха били приемливи. Ако обаче се извеждат правила за ежедневието и политиката, то те вероятно ще се окажат злоупотреба и следователно – неправомерно ограничаване на свободата на човека. Въпреки това аз смятам, че само с познание за материалния свят съществено подобрение не може да се постигне. Бездушния интелект е нещо доста опасно. Необходимо е да станем по-добри хора, а това е въпрос на личен избор, на воля, а не на наука.

Кихано януари 2019