- Дата на публикуване
Трансформърс 2
- Автор
- Име
Трансформърс 2
Един приятел, чужденец, дълго време ме навива да сме ходели на кино да гледаме „Трансформърс 2” (1). Като човек изключил киното от кръга на интересите си преди около 15 години естествено не се съгласих. Все пак сдобих се с филма за да видя що за чудо го впечатлява чак толкова. Резултата е, че Парамаунт Пикчърс ми дължи пари за загубено време и нанесени ментални щети. И тъй като вероятно компанията няма да ми плати написах този текст за филма, за да има поне някаква полза от изгубените почти час и половина (все пак не успях да изтрая целия филм 2 часа и 22 минути та превъртах напред).
В петата минута на филма се появяват кръгчетата на Ауди.
Хвърчи, хвърчиии ... Дженерал Мотърс.
Шевролет, т.е. пак Дженрал Мотърс.
Отряда който ще спаси света! Кой? Автомотопарка на Дженрал Мотърс, разбира се. Има ли по-достоен човек?
Кадрите с представители на автопарка на Дженрал Мотърс преобладават. Който плаща, той поръчва музиката.
Ето и колата на която се обясняваме в любов. Марка? Шевролееет!
Нека видим емблемата и отпред!
Да не забравим модела! Шевролет Камаро! Още веднъж - Камаро! Да го запомните до магазина. Който не помни, да си запише. Камаро, не комаро. Комаро е келеш от маалата. Камаро, като камара, сиреч баир.
Страничен доход от LG. Не е за изпускане!
Гвоздея на програмата: долни гащи отзад... (Забележете къде са влезли! Високо качество!) Абе какво да говорим, филма е за "познавачи".
... долни гащи отпред. Творецът на американското киноизкуство услужливо е вдигнал фланелката за да продава гащи докато спасява света. Цивилизация ... брато! Американска чалга.
Ох, за пръв път ползвам видео чат! Много се притеснявам.
Някои "дребни" играчи, Нювс Корпорейшън, Панасоник, Рико, Яху. Искат да присъстват, няма лошо. Ще им вземем парите. Бизнес да става. Да не ги забравите когато отивате в магазина, гледате телевизия или ровите в интернет! Те живеят от вас!
Малко бира? Съвсем невинно присъствие!
Още Шевролет! Дженарал Мотърс ще спаси света! Само дето няма кой да спаси Дженарал Мотърс. Каква несправедливост!
Нещо като сюжет
Нека с три думи очертая сюжета. Някакви си извънземни, то ли роботи то ли не, са дошли да се трепят на нашата планета. Характерната им черта е, че могат да „оживяват” и трансформират механични машини, като кухненски прибори, коли и самолети и да използват техните части. Лошите извънземни търсят някаква заровена на Земята машина с която ще угасят Слънцето и вземат енергията му. Разбира се има „избран” землянин, тийнейджър който естествено спасява света. Определено клиширан сценарий съответстващ на инфантилни тийнейджърски (момчешки) мечтания.
Стръвта и рибите
Макар и глупав, като отчетем кои са потенциалните му зрители филмът се осмисля в една доста неприятна светлина. Той залага много на компютърни ефекти които прикриват неговото съзнателно и несъзнателно послание. Филма е поредната стъпка на сливането на киното с маркетинга и за целта си той хитроумно използва психологически похвати за да експлоатира инфантилизма на тийнейджърите и непорасналите възрастни. Все пак, манипулацията няма да проработи, ако няма някакъв елемент с който целевата група зрители да може да се идентифицира и да остане емоционално свързана. И той се открива на няколко места. Първия е към 38мата минута където главния герой (пропуснал съм да запомня името му) обяснява, как бил само обикновено „дете” което „не можело да се навира между шамарите” (разбирай войната на роботите), но естествено получава не само разрешението на роботите, а тяхното настояване. Друг елемент е приятелката на главния герой, а третия са родителите му, четвъртия - „приятелите”, един хлапак и един мъж който се появява към 15тата минута на втория час. Така главния герой е обикновено момче от семейство от средната класа, което е интелигентно и семейството му има достатъчно средства за да го вкара в университета. Предполага се, че обикновено тия момчета вече имат приятелка, а ако нямат желаят да имат, затова и главния герой има. Но ония тийнейджъри, които нямат време (или друго нещо) за приятелки поради седене пред монитора не са за изпускане, така че се появява и приятел компютърен маниак. Забележете разликите с Рамбо, въпреки, че и двата филма са с много насилие, Рамбо е самотник, а героя в този филм - не.
Но както и Рамбо главния герой знае, ако не всичко, то поне повече от останалите. За приятеля му не става дума. Отношението към обучението е показано към 45тата минута, където главния герой „разказва играта” на професора по физика пред цялата аудитория. Кой не е мечтал за това! Е, професора не се предава, обучението е тоталитарно наливане на „знания” от авторитарни професори чиято цел единствено е запазване на тяхната територия на превъзходство.
Държавата? Бизнесът винаги е бил враг на държавата. Единствения държавен административен служител който се показва във филма е представен като неадекватен идиот. Отношението към армията е съвсем друго. Бих казал че военната мощ усилено се рекламира с целта да предизвика възхищение. Дори се споменава злополучната база „Диего Гарсия” (2).
С родителите работата е по-друга. Не че и те не са представени като леко откачени, майката даже като доста откачена и неприспособена към „реалния” свят на сина си - извънземни роботи в гаража. Все пак създателите на филма са отчели, че целевата им група най-вероятно все още има някаква връзка с родителите си, противоположно на Рамбо! Затова родителите се оказват при сина си в Египет макар никой да не ги е викал там и във втората минута на третия час от началото на филма дават разрешение на сина си да свърши каквото „трябва” или е „намислил”. Това трябва да освободи главния герой, или зрителя, от родителски задръжки.
Остана възрастния мъж който „помага” на групата тийнейджъри. Какъв е той? Бинго, магазинер. На български това звучи едва ли не обидно, но това не е факт за отбелязване. Това е само така случайно, както много други случайни кадри за които ще стане дума по-нататък. Въпросния магазинер разбира се има двоен живот на робобоец (robowarrior), за който казва „Не казвайте не мама!” Но тъй като той е възрастен очевидно не става дума за неговата майка а за майките на тийнейджърите и разбира се или по общо, за всички авторитети които изискват подчинение и съблюдаване на някакъв ред. Доверете се на магазинера дори да е касапин.
Що се отнася до роботите да кажем, че са само парад на грозотата и насилието ще бъде пренебрежително. Те са апотеоз на технологизираните играчки, мечта на всяко момче, на всеки непораснал възрастен.
Куката
След като видяхме използването на елементарни психологически трикове за да се отъждестви определена група зрители с главните герои и да чака до последната минута своето емоционално възнаграждение от щастливия завършек нека видим и вредния товар на филма. Един от основните моменти е рекламирането на начин на живот или както се казва „лайфстайл”. Технологизацията в лицето на роботите се налага като приемлива колкото и да е грозна. Едва ли случайно „добрите” роботи се превръщат в „моята първа кола” и на тях им се обясняват едва ли не в любов (16та мин.). Буквално! Насаме! „Моята първа кола.” в смисъл на привързаност към нея се употребява поне два пъти във филма. Отврат! Вещите не бива да се бъркат с хората и животните! Но изразът е добре премерен. Става въпрос за тийнейджъри, които достигат възраст за получаване на шофьорска книжка. А от друга страна „Моята единствена кола”, например би бил ужас за маркетинга.
Друг елемент на лайфстайла е истеричната бързина. Естествено, в бързината има много действие и почти никаква мисъл, но … свързва се много добре с темата или рекламата за колите! Бързината създава напрежение което определено е част и проблем на днешния живот. Но, не и в киното. В киното на стреса и напрежението следва да се възхищаваме, щото колите са бързи. Слабите не издържат, нали така, и страхливците. Но ние които се идентифицираме с главния герой ще издържим, защото той издържа и не сме страхливи, ще „настъпим педала”.
Сексуалната разюзданост също не е пропусната, макар и да не е централен елемент. Как без нея? Макар и главния герой да не се шокира с нея тя присъства. Кучетата в дома на главния герой имат странно поведение макар и двете да са мъжки (10:23 мин.). „Ще видиш много от това в колежа” е коментара на бащата. Следва разговор в който бащата съветва сина си да не остава верен на приятелката си. В 29тата минута майката среща някакви момичета и им казва „Хубави момичета, моя син живее в това общежитие.” И го посочва с пръст „Трябва да идете да се запознаете с него … наскоро загуби девствеността си …”. Поведението на една от състудентките на нашия човек, която после се оказва робот, е определено предизвикателно, а същата тази сцена в аудиторията на университета започва с професора по физика, който отхапва парче от ябълка след това я пуска за да демонстрира гравитация (сякаш на нас не ни е известна) и я подритва към студентите. Една студентка от първия ред взема ябълката и също отхапва от нея след което си разменят намигвания с професора. Доста грозна сцена бих казал.
И накрая за по директните и практични цели - филмът е бъкан със скрита и не чак толкова скрита реклама. Отначало смятах да не споменавам марките които се рекламират за да не им правя допълнителна реклама, но в крайна сметка, няма начин да спреш злодея без да го посочиш. Основни поръчители на филма определено са автомобилните компании. Преди време ми се мерна телевизионна реклама с кола трансформираща се в човекоподобен робот или обратно. Ако добре помня обаче точно този модел не се рекламира във филма. Двете рекламирани марки които се набиват са Ауди и Шевролет. Скритата реклама можете да разпознаете по ненужното показване, мяркане за много кратко време или загатване на емблеми и имена на марки. Това обаче не е единствения похват. Работи също и формата на колата или гащите или на каквото се рекламира, когато на него се акцентира излишно. За да работи рекламното послание на рекламирания обект се придава някаква особена роля, по възможност единствена и свързана с действащите лица, разбира се според заплащането. Така емблемите на полицейските коли например не се показват. Показването на рекламирана марка често е съпроводено и със замаскирана рекламна реплика.
Хората от Ауди са избрали началото на филма (5:44 мин). В останалото време се показва само Дженерал Мотърс, GMC (8:02, 20:14 мин). Шевролет (пак Дженерал Мотърс) се показва няколко пъти в първата половина на филма (19:28, 20:14 мин.). На зелените коли, също Шевролет, емблемата не се показва, но се подчертават, като два от роботите се спречкват за тях няколко секунди по-рано. Около 35:03 минута пак се рекламира Шевролет като марката «Камаро» се споменава три пъти и то единия път от лигава мацка казваща „Обичам Камаро”, а в третия се споменава и буквеното означение на марката Z28. Е това е вече доста прекалено! Емблемата и на зелените коли се вижда в 48:49 минута в 1:13:39 виждаме и надписа Камаро.
Рекламират се още телефони LG (1:08:24, 1:09:10), марката на производителя на телекомуникационни прибори Cisco и тяхната услуга за видеоконференции WebEx (33:30 мин с реплика за насърчаване на начинаещи чатаджийки и в 34:47 минута). Рекламират се още Панасоник, Рико и Яху (1:17:39) CNN,Континентал Ойл Къмпани. Да, изглеждат като нормален уличен пейзаж с рекламни билбордове и надписи, но бъдете сигурни, че във филм стигнал до там да бъде една голяма реклама всяка минута и всеки надпис са премерени и продадени. Рекламира се и бирата Стела Артоа. Най-дразнеща е може би рекламата на долни гащи (1:20:08). Човекът който ги носи е „магазинера”. Гащите се показват в едър план отзад после отпред, напълно безсмислено. Човека даже вдига фланелката си (също с надпис, но сигурно не са платили достатъчно) за да не ги скрива. Обяснението, т.е. рекламната реплика е „Нося ги когато съм на мисия (според субтитрите) … нещо свързано с бейзбола”. Що за марка са и къде се продават или ще се продават един господ знае. Но тъпотията е върховна, гадно, гадно, гадно.
Присъстват и добре показан надпис например на Капуцио & Симонс, който е на неизвестна (на мен) или несъществуваща компания. Каква му е целта само създателите на филма си знаят. В крайна сметка може да има и случайни надписи, аз точно така бих направил филм с реалистични декори, но без реклама. Във всеки случай всеки показан фирмен знак или продукт е показан със знанието на притежателя му. В противен случай съществува риска да се стигне до съд.
И накрая, да не мислите, че още няма игра „Трансформърс” и че не се продават „роботи”, фланелки, стикери, дъвки и прочее „трансформърс” продукти. Музиката на места умишлено не се спира когато актьорите говорят. Предполагам, че и тя ще се продава. А и това е част от лайфстайла, музиката в купето не спира, автоизживяване!
Бездушния интелект е най-опасното зло. Чудя се, колко извратен трябва да е човек за да заснеме съзнателно такъв филм и да не забелязва какво прави. Това се нарича объркана ценностна система или, ако забелязва, аморалност и цинизъм. Все типични западни черти култивирани с десетилетя реклама и пропаганда. Днес тази развала обхваща и нас и ние не изглежда да се съпротивляваме. Защо?
Заключение
На разположение имаме един долнопробен екземпляр на претенциозен холивудски боклук при това натъпкан яко с реклама на най-различни продукти включително долни гащи. Основния рекламиран продукт обаче са колите на вече фалиралия Дженерал Мотърс. Филма представлява пример за една „нова вълна” на сливане на киното с рекламата. Тенденция която заплашва да доубие нищожната доза духовност все още останала в западното кино. Ако „Рамбо” експлоатира някои емоционални дефекти на възрастните за да им вземе парите за един билет, то „Трансформърс” освен парите за билета поставя в главите на публиката си бомба със закъснител - рекламни образи които се предполага, че ще източат от зрителя много повече пари в бъдеще.
Филмът е строго прицелен в подрастващото поколение от платежоспособната средна класа в развития, пък и не толкова развития свят. Главозамайващите ефекти трябва да шашардисат децата, за които света се изчерпва с компютърните игри и екрана на монитора. С възрастните няма да успеят, но те и не са целта. Инфантилизма на сюжета и примесването му с момчешка тийнейджърска психология има за цел да спечели „доверието” на децата и да ги „отвори” за деструктивния „лайфстайл” който филма носи и за рекламите на съответните продукти. Както рекламата преобръща ценностната система на хората, така и този филм изкривява ценностната система на тийнейджърите като свързва техния вътрешен емоционален свят, (инфантилните мечтания, отношенията с родителите и процеса на съзряване) с образите на материалния бездушен свят на машините, стоките и марките. Самата идея за одушевяване на коли и кухненски прибори има пазарен подтекст. Филма е адски манипулативен и всичко се прави за проклетите продажби.
Този филм не забавлява децата ни! Този филм експлоатира емоционалните им слабости за да ги подготви за бъдещето на интелектуално и духовно ограничени купувачи - храна за системата. Хора пазете децата си ! Деца, пазете се от тези които ви забавляват! (И внимавайте с каква кола се сприятелявате.)
Призив
Чудя се няма ли психолози на тази планета за направят компетентна оценка? Защо се занимават с "Малкия принц", а не дават мнение за заливащите ни боклуци от сорта на този филм? И тях, психолозите, „системата” ги е хванала за гушите! Или още по-зле, стоят от другата страна на хуманизма и помагат за създаването на „шедьоври” от рода на „Трансформърс”? Е, има и такива които казват истината, но гласа им се заглушава от медийния информационен потоп в който живеем. Хора, разберете, както един лош човек може да разврати тези с които контактува, така рекламата, лошото кино и телевизия могат и фактически безнаказано развращават и нас и особено децата ни. Тъжно е, но комуникационните средства от удобство и предимство се превърнаха в основно средство за емоционално, интелектуално и духовно разложение и разпространение на измама. Ако това продължава така, скоро ще стигнем до там, че единственото решение ще се окаже смъртта. Хора, нека пощадим децата си. Бъдете критични към всичко идващо от екрана!
Кихано 19 юли 2009
(1) Michael Bay, „Transformers: Revenge of the Fallen”, Paramaunt, (2009) (2) Американската военна база Диего Гарсия е построена на британски остров в Индийски океан предоставен на САЩ от Великобритания. За целта през 60те години местните жители, британски граждани, около 2000 души са изселени насилствено и запокитени в полуразрушен градски квартал на съседен остров, където много от тях умират от глад и болести. За повече информация вижте филма на Джон Пилджер „Stealing a nation”, например в Ютюб.