Social Networking

Мисля в продължение на няколко средно-дълги темички да покажа на заинтересованите читатели как живеят Социалните мрежи и що за бизнес е този. Сигурно много от Вас вече имат представа за това как функционира тази нова медия. И все пак смятам да се спра на някои определения. След това да разгледам философията на мрежите. После да обясня какво стои зад един печеливш потребителски акаунт.

Въпроси от общ характер Какво се крие зад заглавието Social Networking?

Без да си даваме много зор, съвсем първосигнално и небрежно можем да отговорим правилно и точно – пари. Пари във формата на долари и пари във формата на власт. Социалните мрежи или по-скоро институциите, които стоят зад тях са отрочета на дивия капитализъм, където културата се свежда до култура на шопинга а моралът – само до уважение на авторските права.

Кои са Социалните мрежи?

Не са много. Няколко са, като на първо място, забележете - Youtube! Да, това е социална мрежа защото изповядва същите принципи от горното определение. На второ място Facebook, на трето Twitter, после google+ и нататък няма зачение. Подредбата е на база - известност.

Кой притежава Социалните мрежи?

На въпросът с въпрос: А има ли значение? Докато собствеността и решенията върху нея са изконно право на частник, нас не бива да ни касае кой е той. Очевидно собственикът е бизнес единица с идеална цел – печалба. Малка скоба – печалбата не се измерва само с пари, печели се също така власт и доверие, особено когато става въпрос за социален инженеринг. И още един път, няма да цитираме имена, защото цитатът не обяснява значението а води единствено до безпочвени спекулации. Важното е случая е, че мрежите са частна собственост.

Как работят тези мрежи?

На принципа на споделянето. Почти всяка активност, която прояви абонатът в дадена мрежа, носи косвена промяна в статистиката и. Това автоматично рефлектира върху маркетинга на мрежата и оттам носи или не носи печалби по отделните акаунти.

Може ли да се загубят пари в социалната мрежа?

Ясно е, че могат да се печелят, примери за това ще дам по-нататък. Аналогично, парите могат и да се загубят, с малката разлика, че (като общо чуство, което остава след това) са дадени в името на някаква цел или идея. Не говорим само за неуспешните рекламни стратегии, макар рекламите да са главния алъш-вериш в споделянето. Facebook, например, разполага с богата шопинг-база: промоции за подаръчета, виртуални кредити, бонусчета за онлайн игрите и мелодийки за GSM. Тези примери и още много други се включват в общия дял на безсмисления харчилък. В този смисъл всички те се явяват загуба на пари, така както е мимолетна загубата на пари при всяка наша инвестиция.

Колко се печели във виртуалните мрежи?

Много! Не случайно вниманието на цялата световна икономика (а и както със съжаление ще отбележа по-нататък) и вече на политиката е съсредоточено в тях. Грозно, но факт – Facebook страницата на предизборната кампания на Б.Обама е една от най-харесваните страници в съмнителните класации. Политическите намеци се правят вече не от трибуната, поради липса на платена оратория, а посредством показателни видео-материали в Youtube и Facebook. Стотици милиони долари са печалбите, които компаниите-собственици декларират, а според мен – демонстрират. Демонстрацията на печалба отново е реклама в омагьосания виртуален кръг. Въпреки измамните страни в чертите на Социалните мрежи, печалба има и то повече от задоволителна.

Имат ли живот Социалните мрежи?

Отсега да си изясним, нито са се изчерпали, нито скоро ще западнат. Даже можем да кажем, че тепърва се разрастват. Форматът им може да се промени, но социалната функция, която претендират че имат – остава. Тепърва ще става ясно, че виртуалния живот е един дългосрочен проект.

Характеристика на Социалните мрежи

По-скоро мой философски поглед, който надявам се гледа в една посока с Вашите. Става дума за следното:

Кое събира милиони хора в прегръдките на Facebook и кое ни кара да изписваме автоматично Youtube.com или Google.com при всяко отваряне на браузъра, вместо например Microsoft.com или пък deviantart.com? Кое е това, дето обединява целия интернет в една говорилня и защо отваряме едни и същи сайтове всеки божи ден? Нека не се залъгваме – интернет отдавна НЕ Е домейнов конгломерат с милиони разнообразни по тематика сайтове и портали. Интернет вече представлява няколко словосъчетания и с това определението се изчерпва. Тенденцията е да си останат няколко. Чуството, което се натрапва е, че скоро интернет ще спре да се нарича технологично чудо а ще представлява пакет от услуги, зад които ще стои името достъп. Достъп до еди какво си, достъп до еди що си. Думата „достъп“ намеква за потенциално ограничение, което контрастира с идеята на свободния интернет. Някои ще го имат, някои няма да го имат, да кажем, в зависимост дали тези някои ще могат да си го платят и още по-важно, дали го заслужават. После ще изясним какво означава това.

deviantart.com

Работата в ограниченото ползване на интернет, което вече всички наблюдаваме сред познатите си не е чак толкова мистична. Цъкането по сайтове според интереса е леко преобразувано в цъкане по акаунтите и по тематика, което оправдава донякъде абонатите на социални мрежи. Всеки може да даде пример за акаунти и вътрешни страници във youtube и facebook, където се прожектират и разискват новини, мода, играят се игри, чати се, съществува електронен магазин и т.н., все особена и разнообразна информация за всеки вкус. Някой ще каже – „За какво ми е да помня и да изписвам отделни страници, като тук си има избор по интереси?“

С една мъъъничка разлика, обаче: всичко това стои под една шапка – върховния супервайзър на компанията. Този условен наблюдаващ освен че може, а е и в правото си да ограничава достъп, да трие, да позволява и да наглася като въздесъщ админ цялата тази софра както сметне за добре. И го прави, нямате нужда от лупа, за да го разберете. Нагажда и подрежда по известност, криви статистиките и блокира по начин, който е присъщ на един истински монополист от любимата ни пазарна икономика. Ето я тънката разлика със свободния интернет. Контрол, който не работи в полза на обикновените абонати, а работи в синхрон с потока на парите в интерес на забогатяващия чичко. Веднага ще дам няколко примера, за да не съм голословен:

Знаете ли какво е VEVO? Опитайте се да отворите vevo.com. Какво ще кажете? Веднага ви стана ясно какво означава достъп и че не го заслужавате. Забележете второто, което се набива на очи: връзка към facebook, twitter и разбира се youtube-канала им. Значи страницата не се отваря, но споделянето работи. Вие можете да донесете известност за VEVO, дори и да нямате право да чуете музиката, която се брои тяхна собственост?! Ще ви кажа какво е VEVO, но ще го разгледаме в подробности по-нататък. VEVO е един успешен акаунт. Никаква компания не е, никакви офиси няма, нито хиляди служители. Никакви продукти не произвежда, нито пък създава музика. За сметка на това прибира пари срещу чуждата музика. VEVO e плод на качествен монопол и в това си качество се води успешен акаунт и точка.

vevo.com

Чували ли се за така наречения „freezing view counter” в youtube. Може да не сте, но нека ви осветля, че това е проблем, за който абонатите алармират от вече година и нещо, и компанията умело игнорира всякакви въпроси по тази тема. Веднъж мисля, че са споменали официално, че било някакъв софтуеърен проблем, над който се работи. Представлява следното: едно клипче получава известност посредством висока гледаемост и споделяне за прекалено кратко време, но поради опасения за спам, това клипче автоматично получава блокировка на view бройката. Ако сте виждали коментари от рода на – „цъкнете тук ако сте 300 358-мия зрител на клипа“, да знаете, че това е спрян брояч и колкото и да го зареждате, отново ще сте 300 358-мия. Дотук всичко е наред, изглежда като китайски firewall. Обаче, ако се заинтересувате защо от замръзналия брояч се оплакват само случайни и нови абонати, които нямат никаква youtube известност, или които късметлийски са ударили кьоравото с готин клип, ще Ви стане ясно, че този филтър не работи за всеки. И по-точно, филтърът работи само срещу тези „пейзани“, които явно или не, искат да отместят от класациите вече утвърдени и рекламиращи величия, които са имунизирани, въпреки стотиците си милиони преглеждания. Защо така? Защо youtube да не се интересува от нови и така наречени viral videos? Защото, мили деца, има класацийки - http://vidstatsx.com/. И ако сте един мастит рекламодател и искате да изберете клип от Top Sub Gainers, ще изберете този клип, който Ви се предложи от youtube. За това съществува този филтър. Ако си мислите, че лесно ще дръпнете с милиони гледаемост, лъжете се. Ще говорим за това, как се прави успешен акаунт в третата статийка.

http://vidstatsx.com/

Примери за безнравствения модел, който предлагат социалните мрежи могат да се дават нонстоп. Една от лъжите, които лансират напоследък е социалния отзвук и даже културния разтеж, които мрежите демонстративно рекламират че насаждат. Благодарение на мрежите се организират фестивали, предлага се обучение, расте се политически и както наскоро стана ясно, свалят се и правителства. Моето лично мнение, ако искате да знаете, е че лъжеинформацията и лумпенизацията се разпространяват много по-успешно, отколкото обективната истина. Изобщо обективизмът е химера в Социалните мрежи. Непостижима цел. Лъжата е заразна, когато е цветна и измамна, също като тежко гримирана жена. Приема се леко и трудно се разобличава, особено когато хиляди лумпени са цъкнали отдолу „това ми харесва“.

КАКВО СТОИ ЗАД ЕДИН УСПЕШЕН АКАУНТ?

Всеки от Вас вече се чуди и мае, как така едно видео с котенце, което разперва лапички, стига невероятна известност или пък това, как може Лейди Гага и Джъстин Бийбър да са с по 600-700 милиона гледаемост, или как Ray William Johnson има 5 милиона абонирани. Има толкова хубави клипове на всякаква тематика, аналогично толкова хубави facebook страници, толкова различни, идеологични и вдъхновяващи. Защо все едни и същи ни се набиват в очите и все на тях цъкат хората? Хората ли са тъпи и ограничени, толкова ли нямат лични интереси и собствено мнение? Ще отговорим на това последното съвсем накрая, за да прочетете докрай целия текст.

А сега по въпроса с бройките. Зад голямата известност в Социалните мрежи стои жестокия бизнес. Ламтежът за печалба и безкруполното използвачество. Синдромът на катеричката – това е моя измислица. Обяснява се с желанието на индивида да трупа, независимо от сезона, т.е. независимо дали е богат или беден, дали има нужда или няма. „Хралупката“ трябва да е пълна и препълнена. Стремежът към тотална доминация е страшно силен в Социалните мрежи. Техниките за постигане на заветната цел са вече много. Толкова много, че едвам ще смогна да ги изброя изобщо:

1. Започва се от елементарни подкани с бутони, където да натиснеш, че просто Ви харесва. В youtube има и за това, че не Ви харесва. Но какво значение имат чуствата Ви, доколкото работят на каузата! Щом ще стигали дотам да гласувате, една от целите е постигната – Вие сте изгледали достатъчно от предоставената Ви информация, вероятно сте видели изкачащите реклами и сте стоели достатъчно дълго, за да получите дозата капитализъм. Поздравления! Вече сте част от статистиката.

2. Общият вид. Важно обстоятелство – Вие НЕ можете да променяте общия модел на страницата. „Вашата“ страница не се притежава от Вас. Рекламите и връзките към други и подобни страници си имат строго определена позиция, която уж не се натрапва. Напоследък и facebook, и youtube промениха страниците си, за да се опитат да предложат мобилен стил (разбирайте грозен стил), където всяка секция да се вижда на пръв план, за да не изтървете нещо важно, което можете да кликнете. Интересно хрумване е да се разполага информацията една под друга. Струва си да се отбележи, защото съвременните широкоекранни монитори позволяват да виждате повечко неща встрани, но за да прегледате съдържание вертикално, трябва да ползвате мишка или клавиатура. Хитрите разработчици са го измислили „заради Вас“: поставят съдържанието вертикално, а рекламите в страни. Така Ви се предлага частичен изглед от нужно съдържание и рекламно (логично ненужно), като рекламното каре не Ви оставя на мира колкото и да скролвате надолу. Говорим си за функционалност, нали…

3. Връзките са най-хитрата игра за циментиране на вниманието Ви. Стигна се дотам, след края на клипа да излизат предложения за още подобни в екранчето на самия плеър, за да не би да сте дали full screen и да решите да го затворите без да искате. Вашето внимание трябва да се задържи с цената на всичко. Не сменяйте канала, както се казва, останете на нашата честота. Връзки, които сочат към връзки, които от своя страна сочат към първата връзка също не са изключени. Това е стратегията – близнаци (пак мое творение). Издавате страница или клип с подобно съдържание и почти еднакво име. В предложенията след изглеждането ще излиза близнака, а след неговото изглеждане ще излиза оригинала. Може да не работи нонстоп, но и в 2% от случаите да работи, пак е нещо. Връзки в описанието, връзки в самия клип, връзки в коментарите, които Вие си правите. Трябва да гъмжи от син и подчертан текст. Това гарантира известност.

4. Споделянето на клипове и състояния е страхотен катализатор на броячи. По този начин се осигурява голям брой зрители, особено когато имате в списъка на приятелите си такива, които са със стотици приятели. Дали ги познавате или сте ги виждали е от второстепенно значение. Приятелите на моите приятели са и мои приятели. Особено когато става въпрос за любимата Ви игра, в която колкото повече хора участват, толкова повече печелите. Я пак? Кой по-точно печели от фалшивата масовост? Кой потрива ръце?

5. Виртуални магазини, в които можете да предлагате собствената си стока на разпродажба. Втора употреба, подаръчета и всякакви „картинки и числа“. Ако страницата или каналът Ви са успешни, защо да не продавате фанелки със своя лик, шапки, слушалки, какви ли не атрибути на какви ли не марки. Няма такъв, който да не се е опил от изкачащите възможности да стане милионер за кратко време.

6. Платени автоматизации. Това са програмни методи, скриптове или просто казано – услуги, които си поръчвате на трета страна, която да се погрижи за вашата успеваемост. Често тази страна се явява самата мрежа, която го предлага срещу символично (разбира се) заплащане. Може да стигнете до там да си поръчате платени „кликове“, които Ви издигат във http://vidstatsx.com/ . Тези хитрини са толкова много, че ще Ви падне шапката. Според мен няма нито един акаунт от високите рейтинги на топ 100, който да не е правил такива номера.

http://vidstatsx.com/

7. Лични заслуги. Тези неща вече зависят само от Вас самите. Как ще си именовате съдържанието, как ще го представите. Дълго или късо да е описанието, какви символи ще вмъкнете, кавички ли ще поставяте, тиренца ли, ще крадете име ли, thumbnail-а гола жена ли ще е, сладко котенце ли ще е или застрелян човек. Все пазарски номера от 1001 нощ. Всичките толкова долни и дяволити, че събрани на едно място, стават за наръчник на младия интернет – измекяр.

Какво излиза - хората не са тъпи и ограничени, освен ако това измамно чуство не ни е втълпено вече. Докато рекламните компании, PR-ите и собствениците на мрежите печелят от това да сте активни и да трупате безсмилени приятелства, характеристиката ни на потребители плавно но уверено се анексира до характеристика на китайски ботове. Нашата виртуална личност се трансформира в носител на виртуални кредити на трети лица. Много от потребителите съзнават този факт и все пак продължават да бутат и да се опитват, надявайки се на късмета да пробият в този хаос. Каквото и да сторят, докато въпросните потребители не дадат мило и драго(да се чете доларчета) на когото трябва, любимата им страничка винаги ще стои в калта. Точно там, където стои и моята в момента. Не защото нямам пари, сили и приятели, а защото е практически невъзможно да пробиеш само със силата на мисълта, освен може би за Люк Скайуокър и баща му. Особено когато опираме до такава чуствителна материя като пропагандата. Съвременникът ни трудно чете и още по-трудно помни. Съзнанието на потребителя от простолюдието е превзето от картинната мозайка на рекламата и жълтите новини. Youtube и Facebook и останалите мрежи не толерират и не развиват интелектуално интернет-общество, те създават потребителска пасмина.

Аз, обаче съм сигурен, че наред с пошлото и кичозното, в Социалните мрежи се прокрадва и истински значимото. Няма как да накараш един човек да те слуша, след като си му позволил да говори. Това сега го измислих… От НАС и от силата на обективността ни, зависи дали ще успеем да чуем това, което ни е нужно, и да кажем това, което е важно. Дано успеем да отстраним пяната от океана простотии, в който се къпем.

Petrasio 04 януари 2012