Дата на публикуване

Ред и хаос

Автор
  • Име

Ред и хаос

Този текст върви в комплект с друг текст (1), който предоставя силни аргументи против представянето на икономическите отношения като обективна в смисъл на независима от нас реалност.

друг текст

Хаос

Капиталистическата икономика като цяло не е организация. В нея има отделни организации, но те нямат обща цел и дори работят една срещу друга. Капиталистическата икономика е хаос и по тази причина стои на най-ниското организационно стъпало. Първото доказателство за това е, че капиталистическата икономика не е съзнателно творение на човека, а възниква без дизайн в процеса на надлъгване (буквално), между производители, търговци и потребители. И именно от това си наследство страда. Можете ли да си отговорите защо икономическия растеж е толкова важен за капиталистическата икономика? За да се покриват дълговете. Както съм писал в предишни текстове (2, 3, 4) паричната система при капитализма е игра на финансова пирамида. Нови дългове се правят, за да се покриват стари. Изплащането на дълговете е невъзможно, тъй като самата монетарна система не го позволява. Хората се заблуждават в илюзията, че ако има икономически растеж, то новите печалби ще покрият старите дългове. Експанзията на дълговете обаче е многократно по-бърза и до голяма степен независима от всякаква реална икономика. Покриването на дълговете е невъзможно по простата причина, че системата е създадена без разум. По-точно създадена в условия на пазарлък и надлъгване и правилата предпочитани от най-алчните и безскрупулните просто са се наложили. Така в капиталистическата пазарна икономика е заложена измамна цел - облагодетелстване на силните на деня, а не обществено развитие.

2

3

4

Втората причина е, че макар и за всяка икономическа единица стопанската дейност да има смисъл, то действието на цялата система като цяло е лишено от всякаква логика. Печалбата е една от най-големите глупости, по които човечеството се е увличало. Тя изсмуква пари от реалната икономика и така я спъва. От друга страна натрупаните като печалба излишни пари създават перманентна заплаха от инфлация. Затова капиталистическата икономика е нестабилна и често изпада в кризи. В крайна сметка държавите (включително и най-вече западните) се оказват затънали в дългове (2, 5). Но западните страни не фалират, тъй като ще се спука основния финансов балон. А именно, че парите от големите печалби всъщност ги няма. Това е най-големия цирк. Зад големите суми на богаташите в банките не стои нищо. Зад тях има главно неизплатими дългове, но не и стоки, които богатите (пък и не толкова богатите) да получат при поискване (От всички наведнъж. Когато всеки ползва по малко за лични нужди тогава стоки има даже в излишък. Още повече, че повечето хора в долния край на пирамидата нямат средства да ги купят.). На самите богати толкова стоки въобще не са им необходими. Щото просто няма начин да ги употребят. Трупането на пари е просто лудост. Все едно, никой не иска балона да се спука тъй като това означава хиперинфлация и ако при нея богатите ще загубят нещо което никога не са имали то икономиката, производството и физическото оцеляване на големи части от населението попада под въпрос (не че богатите ги е грижа, хората от средната класа ги е страх). Затова всички предпочитат да се заблуждават. И системата ще „работи” докато всички се заблуждават. Докато всички играят играта (а от 20 години насам и ние се включихме) победител (до голяма степен предопределен) винаги ще има и системата ще се поддържа. Още повече, че няма накъде да рухне, щото е най-ниска степен на организация. Като рухна през 30те на миналия век какво стана? Нищо! Сега пак е рухнала. Какво ще стане? Пак нищо. Най-много САЩ да обеднеят. Напълно в съзвучие с капиталистическата глобализация.

2

5

пирамидата

Като резултат от несъзнателно и неразумно узаконяване на изначално порочни и мошенически стопански взаимоотношения капиталистическата икономика няма за цел задоволяване на нуждите на населението дори от храна и естествено не изпълнява такава задача. Затова след повече от 200 години капитализъм проблема с глада и бедността на планетата не е решен и няма изгледи да бъде. Нека подчертая още веднъж, че разглеждам планетата като една капиталистическа система. Така резултата от капиталистическите отношения са 85% бедни хора в третия свят (вече и в соц страните) и 10-15% богати съсредоточени в Западните страни, т.е. системата върши онова за което е създадена, да мами едни в полза на други в процеса на обмен на стоки с помощта на пари. Резултата е повече от естествен - много бедни и малко богати. При измама обаче несъмнено има манипулация на информация. Тя също е на лице. Както отбелязва филма „Парите като дълг” (6) учудващо е, че след толкова много години употреба на парите хората все още не знаят откъде идват те и кой и как ги създава и управлява. Това не се и учи в училище, макар парите да са наше ежедневие. Дори икономическата ненаука (1) е нещо хлъзгаво в отговорите си и определено натоварено с идеология. Все едно, когато знаем, разбираме, че сме заложници на тази икономическа система и без сътресения едва ли можем да я променим. Претенциите на капиталистическата система за хуманност, справедливост и демократичност не издържат на елементарна проверка.

1

Техническият прогрес на капитализма е просто неконтролируем страничен ефект. От една страна той действително предлага нови възможности и създава много материални блага и улеснения. От друга страна обаче, целта е печалба, а не задоволяване на потребностите на населението. Затова от продуктите на прогреса се ползва споменатата вече малка част от населението. Освен това, макар и отделните предприятия да се стремят към ефективност, като цяло системата разхищава природните ресурси, тъй като се произвежда и потребява повече отколкото е необходимо. Един основен играч тук е рекламата. Фактът, че тя се употребява за увеличаване на търсенето означава, че се продават и употребяват ненужни стоки. Ако човек без влиянието на рекламата не купува дадена стока то очевидно няма нужда от нея. Фактически, потребителското общество и преминаването му към консуматорско е дело почти изцяло на рекламата и свързаните с нея медии.

Друг проблем е посоката на техническия прогрес. Все още не съм срещнал човек, нито от изток нито от запад, който да одобрява навлизането на индустриалната химия в хранителовкусовата промишленост. Дори в страна като Германия, в масовите магазини трудно можете да намерите колбаси които да не съдържат някаква химия. Всеизвестна е съпротивата на обществото срещу генномодифицираните храни, но както изглежда, компаниите ще ги наложат. Едно наблюдение, което все още шокира източните хора попаднали в Западна Европа например е това колко безвкусни са плодовете и зеленчуците - резултат от индустриалното и също химизирано селско стопанство. Разбира се, появиха се биопродуктите, които претендират да не съдържат химия, но цената им е такава, че повечето хора се задоволяват с химическите продукти. Но за капиталистическата икономика леко вредни храни не биха били нещо лошо. Ако храните създават здравословни проблеми след десетилетия употреба то още по-добре. Получава се търсене на фармацевтични продукти, т.е. появява се предпоставка за икономически растеж и естествено за хабене на още ресурси.

Известен резултат на техническия прогрес е нарастването на производителността на труда. Отново, тази производителност не се използва за произвеждане на повече стоки с които да се задоволят нуждите на ония 85% от населението. Нещо повече, нарастването на производителността на труда води до освобождаване на работници. Ако допреди 20 години Западните страни успяваха да ангажират освободените работници в услугите и държавните структури то днес тази тенденция отслабва. Още повече, че поради глобализацията предприятията се местят извън развитите страни. В страните от третия свят скрупули от уволняването на работници обикновено няма. Друга неупотребена възможност която дава увеличената производителност е съкращаването на работното време. Факт е, че в днешно време ония които имат работа са принудени да й посвещават основна част от ежедневието си. Така не остава време за почти нищо друго, включително за такива важни неща като семейството и децата, а какво остава за културни или научни и образователни интереси. Как това се отразява на възпитанието на децата е отделна тема. Тази заетост най-често обрича човек на недолюбвана, еднообразна и скучна дейност и го лишава от възможности за развитие извън начертаните рамки на служебната кариера.

Опит за въвеждане на ред в собствения дом

Плановата социалистическа икономика такава каквато имаше СССР и по-голямата част от соц. страните е съчинена с мисъл и то достатъчно гениална за да проработи няколко десетилетия от първи опит. Не че няма издънки. Голодомора е такава трагична издънка. Но все пак плановата икономика на СССР е пръв опит човек сам да се оправя в собствената си икономическа дейност и съзнателно да определя и постига социални и стопански цели в държавен или дори в глобален мащаб. В сравнение със соца, капиталистите са като ято слепи гъски, които се кълват една друга. Затова никак не е чудно, че соца постигна толкова добри икономически резултати за сравнително кратък период. Липсата на периодични кризи в соц икономиката е именно поради липсата на печалба и излишни пари, както и на държавно определяните цени. Като организация плановата соц икономиката е на по-високо ниво и съответно изисква и по-голяма ангажираност от всички участници. В нея развитието и прогреса са резултат от съзнателно поставени цели, а не страничен продукт на необходимостта да се връщат непрекъснато растящи дългове. Не може да се отрече, че СССР пребори бедността (ония които сравняват със запада следва да първо да помислят какво е бедност) на своята територия и на територията на страните от СИВ. При това се постигна едновременно материален и социален прогрес. И обратно разпада на соца върна бедността и доведе до упадък в образованието, културата и практически във всяка дейност освен престъпността, която нарастна неимоверно.

Какво се развали е друг въпрос. Наличието на социализъм и на съзнателно и целенасочено управление на икономиката не е гаранция, че няма да се вземат неправилни решения. Но и не считам, че СССР е страдал от голям обем неправилни икономически решения. За най-тежка грешка често се споменава употребата на голяма част от БВП за въоръжаване вместо за производство на стоки за потребление. За това обаче определено има разумни причини. В крайна сметка целта на Студената война бе именно унищожаване на СССР. Освен това СССР тръгна от една феодална страна като по-слаба икономика, понесе най-големите поражения във Втората световна война, възстанови се без чужда помощ и се развиваше без експлоатиране на Третия свят. При тези условия е истинско чудо, че удържа 70 години!

Всяка организация изисква членовете й да работят за нея. При соца в един момент това престана да е така. Фактически, хората и до сега не успяват да разберат какво са имали в лицето на соц системата. Това е и предпоставка да я загубят. С перестойката Горбачов даде сигнали, че ще се допуснат капиталистически форми на стопански взаимоотношения. Нещо за което имат принос и западната пропаганда и невежеството и закостеняването на комунистическата идеология. Неща на които съм се спирал епизодично и за които се надявам да пиша още. Оттогава, някои хора решиха, че вместо да работят по-лесно би било да играят хазартната игра на капитализма. Резултата е предизвестен - повечето загубиха. Но това, че ние (и руснаците, ние голям избор нямахме) се отказахме от соца ни най-малко не намалява предимствата му и в бъдеще соца и плановата икономика пак ще станат актуални тъй като пътя към прогрес е само един от хаоса към организацията.

А това че капитализма и печалбата са аморални е отделен въпрос, който отново ще стане актуален пак по същата причина - посоката на социалния, етичния и духовния прогрес не съвпада с тази на капитализма.

Съветският социализъм е първата съзнателно създадена работеща икономическа система. Това я прави абсолютен уникат и я поставя начело на социалния и обществен прогрес. Първия опит може да не е успешен, макар че според мен опита на СССР бе повече от много добър, но и първите опити за летене не са били успешни и въпреки това днес полетите са ежедневие. СССР изпревари времето си и то с много! Човечеството (ако оцелее) тепърва ще осъзнава какво е имало на разположение в системата на СССР и от какво се е отказало. Така че аз не виждам причина ние или руснаците да се срамуваме от социалистическото минало, по скоро обратното.

Ако някой иска да направи обществен принос по-добре е да разчепка политическата и икономическата система на СССР и соц. блока, но не от гледна точка на западната икономическа и политическа ненаука и не с цел оплюване, а с цел търсене на рационалното зърно. А такова има, тъй като всеки ще се съгласи, че не всяка обществено политическа и стопанска глупост ще оцелее 70 години при изключително враждебна обстановка, с ужасяваща война по средата и при това ще достигне състояние на втора военна сила. Смелостта и гениалността на руснаците трябва да им се признае.

Според мен именно този факт (наред с чистата злоба и агресивност) е измежду основните причини за яростната съпротива на Запада срещу социализма и именно затова клеветите и демонизирането на соца продължават вече 20 години след изчезването му. Но все едно, битката за преодоляване на капитализма беше основна в изминалото столетие и ще бъде основна и в идното макар и перспективите да са сравнително мрачни. Как ще се води е друг въпрос. Надявам се някой да оцелее.

Кихано

14 юни 2009

(1) Наука или религия (2) Публичните тайни на съвременната икономика (3) Схема на капиталистическата икономика (4) За пазара на ценни книжа (5) Външен дълг (6) Paul Grignon, "Money As Debt", документален филм, 2006, гледай в youtube руски превод, английски оригинал, филма го има тук, а тук има и български субтитри

Наука или религия

Публичните тайни на съвременната икономика

Схема на капиталистическата икономика

За пазара на ценни книжа

Външен дълг

руски превод

английски оригинал

тук

български субтитри