„Супергражданите” на Реформаторския блок

Напоследък в България стана очевидно нещо, което преди 89-та година беше добре известно – партиите в капиталистическото общество не представят народа, а главно класата на богатите (по старому – буржоазията, по новому - олигархията). С други думи, западната „демокрация” всъщност е плутокрация и иначе не може да бъде в условията на икономическо неравенство. Налице е перманентна криза (за едни криза за други правилно функциониране!) в представителната демокрация. Партиите не представят избирателите си, т.е. народа. Точно този проблем предизвиква протестите в България. Последният хит в опитите той да НЕ бъде решен е партията „Реформаторски блок”. Тя е съюз от няколко малки десни партии: ДСБ, партията на „зелените”, „България за гражданите” (на Меглена Кунева), и партиите „Синьо единство” и „Свобода и достойнство” (1). Те са намерили решението на проблема – българските партии не били „нормални партии“, те били партии от ленински тип, с „вертикална структура” (2). Пак Ленин е виновен, нищо ново. Значи трябва нов тип партия. Чрез гражданския си съвет, такава нов тип партия претендира да бъде Реформаторският блок. Нищо че в нея се промъкват стари кадри като Меглена Кунева и Трайчо Трайков. Мислещия човек веднага би задал въпроса защо на партия й трябва граждански съвет? Нима членовете на партията не са граждани? Какво прави членовете на съвета различни от останалите граждани и/или партийни членове? С какво този граждански съвет ще подобри представителността на партията? Кой е избрал тези „суперграждани” и от чие име ще говорят? Как ще гарантира, че партията няма да следва класов интерес? Та тя е дясна партия (т.е. буржоазна по самоопределение) и гражданският съвет е съставен от дясно и крайно-дясно мислещи хора, както и от представители на десните мозъчните тръстове (3). Отделно по определение от партиите не се предполага да защитават интереса на всички, т.е. на гражданите, а само на част от тях, с които имат общи интереси. Така че „гражданският съвет” на Реформаторския блок си е една вътрешнопартийна структура, някакво синьо политбюро, което не е от интерес за широката публика. Би било проява на невежество, ако членовете на Реформаторския блок и неговия граждански съвет си мислят, че правят нещо повече от заблуждаване на обществото – „гражданският съвет” е опит хората да бъдат излъгани, че „новата” партия ще стои по-близко до техните интереси. Гражданският съвет на Реформаторския блок е нескопосан и определено недемократичен опит да се използва кризата на представителната демокрация у нас за партийните цели на съюзилите се десни партийки.

Естествено, Реформаторският блок е силно повлиян от фалшивия политикономически контекст създаден от мозъчните тръстове и поради това се кани да лекува симптома (корупцията), а не заболяването (бедността). Неговите основни цели не се различават много от тези на Харта 2013. Правосъдие, икономика свързана с правосъдието, благосклонна към бизнеса администрация, свободни медии и гражданско участие. Корупцията се изтъква като основен проблем и причина за бедността. Причинно-следствената връзка между корупция и бедност обаче не е еднозначна. Според някои изследвания (4), бедността е катализатор и причина за корупцията, а не обратното. Изтъкването на корупцията като причина за бедност е политкоректния вариант разпространяван от „експертите” на Световната банка и МВФ, но той въобще не е доказан. Позоваването на икономисти в случая е минус, тъй като провалите на техните теории са практика, а не изключение. Очевидно обаче „Реформаторския блок” поне засега няма идея как да се бори с бедността. Очаква се тя да намалее, като се пребори корупцията. Така диктува дребнобуржоазният класов интерес на „реформаторите”. Не че корупцията не е проблем, но се съмнявам, че е главния проблем и че подходът към нея е правилен.

Харта 2013

Последните два приоритета на Реформаторският блок са: свободни медии и гражданско участие. Какво се разбира под свободни медии ми е доста интересно. Повечето медии у нас и по света са частни и по-грубо или по-изтънчено прокарват интересите на класата на собствениците си. Съмнявам се също, че Реформаторският блок ще ни освободи от тоталното присъствие на платените отвън „експерти” от мозъчните тръстове, които реформаторите приемат за „чисти” граждани и включват в „гражданския” си съвет.

„Гражданското участие”, в държавните контролиращи структури фактически беше искане на хората от зимния протест. Реформаторският блок е възприел тази идея, като предлага „граждански” контролни органи избирани директно от народното събрание. И пак възниква въпросът по какъв критерий НС ще избира гражданите в тези контролни органи имайки в предвид, че 7 милиона души юридически отговарят на критерия „гражданин”. Каква ще е ползата, когато легитимността на самите депутати е под съмнение поради прекъсване на връзката им с тези които уж представят?

Реформаторският блок е възприел и други искания, забележете, на зимния протест (5). Например, премахване на Чл. 417, т. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс, който изравнява статута на банките с този на държавата и общините и им позволява да събират вземанията си без съдебен процес. Други искания от зимния протест са формулирани по-меко, всъщност съвсем беззъбо. Например, от искането за развалянето на приватизационни и концесионни договори е останало само „да бъдат предоговорени дългосрочните договори за производство на електроенергия” и е вмъкната пожелателна формулировка за взаимна полза от бъдещи чужди инвестиции в икономически дейности с висока добавена стойност. Вместо премахване на плоския данък се предлага само необлагаем минимум и то не за друго, а за да не се вземат пари, които после да се връщат като социални помощи. Това предложение върви в комплект с либерализиране на трудовия пазар с позволяване на почасова заетост, премахване на осигурителните прагове и диференциране на минималните осигурителни доходи. В 10-те мерки на Реформаторският блок преобладават искания обслужващи дребния бизнес (5). В това няма нищо лошо, тъкмо затова са партиите. Лошото е, че Реформаторският блок иска да се представи като изразител на „гражданските искания”, а не като представител на дребната и средна буржоазия, която е естествен враг на едрата буржоазия (олигархията).

Редно е да се спомене също, че истинска национална дребнобуржоазна партия всъщност е Атака. Именно нейната политическа и икономическа програма е тази, която би довела до икономически растеж и формиране на национален капитал. Тя обаче е в конфликт със западната едра буржоазия. Тъй като мнението на народа и особено на по-интелигентната част от него е изцяло контролирано от западната пропаганда изключително чрез мозъчните тръстове, то Атака не намира одобрение включително от летния протест. Разликата между Атака и „Реформаторският блок” е в отношението спрямо чуждестранния едър бизнес. Макар и дребнобуржоазна партия, Реформаторският блок е приятелски настроен спрямо (разбирай подчинен на) чуждестранния едър бизнес (едра буржоазия, ако трябва да сме точни), който оперира у нас. Свидетелство за това е симбиозата на Реформаторският блок с мозъчните тръстове. Да тръгнеш срещу западните бизнес интереси обаче означава да попаднеш под ударите на "демократичната" пропаганда и да бъдеш сведен до "диктатор" както това се прави за Путин, Лукашенко или Асад.

„Гражданският съвет” на Реформаторския блок разбира се не е представителен за мненията и настроенията на българските граждани и не може да бъде тъй като е назначен от самия Реформаторски блок. В съвета (3, 6) са събрани критично количество представители на мозъчните тръстове като: Георги Ганев, Деян Кюранов и Димитър Бечев от Центъра за либерални стратегии (на Иван Кръстев) бившият председател на „Отворено общество” и настоящ изпълнителен директор на мозъчния тръст „Рискмонитор” (тук можете да прочетете за едно негово творение) Стефан Попов (брат на министър Юлиан Попов в назначеното от Плевнелиев служебно правителство), Юлияна Николова - директор на фондация Център за модернизиране на политики (спонсориран от „Отворено общество” ) отпети либертарианци, като Евгени(й) Кънев, Ралица Ковачева, бивши тъмно сини седесари като Михаил Неделчев, бивши партийци като министъра от ГЕРБ Трайчо Трайков и кандидата за вицепрезидент на Меглена Кунева Любомир Христов. Освен тези лица в „Гражданския съвет” участват и доста бизнесмени и финансисти с частни фирми, които разбира се ще теглят чергата към себе си. Една пета от „гражданския съвет” на Реформаторския блок се състои от „професионални платени граждани” от мозъчните тръстове, което дава основание да кажем, че последните са достатъчно застъпени в този съвет за да прокарват политики чрез него. С други думи, независимо дали тази инициатива е тяхна, те отново са се вписали в нея и отново ще налагат контрол.

тук можете да прочетете за едно негово творение

спонсориран от „Отворено общество”

Претенциите на този „граждански съвет” са (6): да бъде „платформа за взаимоотношение на РБ с гражданското общество”; да „изработва политическите позиции на РБ”; да взима решения за разширяване на РБ и за политически взаимодействия. Първото не виждам как ще се осъществи и с какво гражданският съвет може да помогне. Искрено се надявам, че гражданският съвет няма да поеме ролята на „гражданско общество” и разговорите му с Реформаторския блок да се представят като „взаимоотношение на РБ с гражданското общество”.

Що се отнася до второто и третото –

вътрешнопартийните дела и процедури на Реформаторския блок не са от интерес за широката общественост. Нормално е да се предположи, че писателя, режисьора, журналистите и социолозите няма да се занимават с икономическата стратегия, така че последната пак ще се окаже в ръцете на мозъчните тръстове и неолибералните/либертарианските икономисти. Така вместо в свой интерес Реформаторският блок пак ще обслужи чуждестранния бизнес, а ние ще получим още от това, което получавахме до сега – мизерия.

Заключение

Реформаторският блок е обикновена дребнобуржоазна партия, която има неясни и неосъзнати претенции да представя „гражданите”, докато всъщност представя определена прослойка от гражданите, както се очаква от една партия. „Гражданският съвет” на партията е вътрешнопартийно творение, което може да буди само смях, тъй като разделя гражданите на граждани в партията и някакви „суперграждани” в граждански съвет. Или пък намеква, че партийните членове в коя да е партия не са граждани, което е правен и логически абсурд. Кого всъщност представлява гражданския съвет на Реформаторския блок? Реформаторския блок естествено! Осъзнато или не, това се прави за да се заблуди обществеността, че по някакъв начин Реформаторския блок представя гражданите, а не фракция от тях, която преследва своите дребнобуржоазни частнособственически интереси, така както ГЕРБ и БСП преследват частнособственическите интереси на олигархията. Искрено се надявам, че повече няма да чуваме за недоразумението "Граждански съвет" на Реформаторския блок.

Второто лошо нещо около Реформаторския блок е несъпротивлението им срещу чуждестранния едър бизнес, който е реалната им конкуренция и който не оставя много място за едър национален бизнес на собствената ни територия. Така ако Реформаторският блок дойде на власт би свършил работа, която не е дори в негов собствен интерес, а е в интерес на чуждестранния бизнес. Гаранция за това е срастването на Реформаторския блок с мозъчните тръстове. От Реформаторския блок, въпреки някои смислени предложения, бихме получили още повече от онова, което вече 24 години получаваме – мизерия. Естествено, както всички останали партии, с изключение на Атака, Реформаторския блок също няма концепция и цялостно виждане за развитието на страната, а само откъслечни мерки, с които да се спечелят избори. Освен това, както вече съм писал, в момента е необходима лява, а не дясна политика . В България обаче няма партия която

да провежда лява политика нито има разбиране на необходимостта от такава.

момента е необходима лява, а не дясна политика

Кихано 07 октомври 2013

1. Десният реформаторски блок – "играч" за първото място
2. Реформаторски блок - новата сила вдясно 3. Кой влиза в Гражданския съвет на Реформаторския блок 4. R. Wilkinson, K. Pickett, „The Spirit Level: Why Greater Equality Makes Societies Stronger”, Bloomsbury Press; (2011) 5. РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК, МЕРКИ, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ
3. Граждани и политици заедно срещу мафията в Гражданския съвет на РБ

Десният реформаторски блок – "играч" за първото място

Реформаторски блок - новата сила вдясно

Кой влиза в Гражданския съвет на Реформаторския блок

РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК, МЕРКИ, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ

Граждани и политици заедно срещу мафията в Гражданския съвет на РБ