- Дата на публикуване
А сега накъде?
- Автор
- Име
А сега накъде?
Протестите на хората от последните седмици са колкото обнадеждаващи, толкова и тъжни. Обнадеждаващи, тъй като са силен импулс за промяна. Решимостта, непримиримостта и позитивната нагласа са нещо което отдавна не се е случвало в България. Протестите обаче са и тъжни, не само заради сбиванията и пролятата кръв, а главно заради причината, която ги предизвика – обедняването. Не случайно поводът бяха сметките за тока, но причината е бедността. Онова, което следва да се направи има две взаимообвързани измерения – политическо и икономическо. Протестиращите, имайки в предвид изцяло смислената им позиция и искания, се концентрират повече върху политическото измерение и по-малко или никак на икономическото*. Да, в политическото пространство на България се преплитат бандитизъм, корупция и икономически интереси. Това е ситуация, която може да провали всяка икономическа основа. В същото време обаче, такава политическа ситуация се благоприятства от точно определена икономическа основа – такава която поражда големи социални неравенства. Такава е крайно-дясната икономическа доктрина наричана неолиберализъм. Ако българския икономически модел не се изчисти от елементите на неолиберализъм бедността, а с нея и корупцията и бандитизма няма да бъдат премахнати. Това не е лесна задача и е основната опасност пред успеха на протестите. Още повече, много от хората, включая протестиращите, не различават елементите на неолиберализъм от тези на нормалния капитализъм. Нека задам само един въпрос, на който тук няма да отговоря, но на сайта ми има отговор. Колко страни в света знаете, които в началото на 20-ти век са изостанали спрямо Европа и САЩ толкова колкото например Русия и които не са били социалистически през 20-ти век, а в края му са толкова развити, колкото и западните страни?
Какво сбърка Бойко Борисов?
Когато се състави правителството на Бойко Борисов аз написах „Липсата на икономически и държавнически познания са предпоставката за неговия [на Борисов] провал, който ми се струва, че вече започна със самото съставяне на правителството.” След това очертах три назначения, които смятах за неудачни, като на първо място беше Симеон Дянков. Сега, четири години по-късно провала е очевиден и той е провал колкото на Борисов, толкова и на Дянков. Борисов се провали изцяло в кадровата си политика, в избора на съветници и хора, на които да се довери. Дянков обаче се провали в икономическата политика и се превърна в пряката причина хората да обеднеят и да излязат на улицата. Правителството на Борисов дойде с дясна програма в момент, когато тя не просто не е необходима, а е вредна. (Не бързайте да считате, че защитавам БСП. БСП е толкова „лява” партия, колкото и ГЕРБ) След 2008 година светът изпадна в дефлационен колапс, поради унищожаването на огромната сума пари на неизплатимите дългове от световния имотен балон. САЩ и Великобритания решиха проблема като напечатаха пари. ЕС също напечата немалко пари, но по една или друга причина изпадна в неолибералната заблуда на „финансовата дисциплина”. Дали това се случи поради германския диктат или поради влияние на американското неолиберално доктринерство (Финансовата дисциплина е първа точка от Вашингтонския консенсус! (1)) е въпрос на отделно изследване. Факт е, че икономиката на ЕС е блокирана и ще остане така още дълго време. Политиката на лишения води до обедняване и на европейците, особено в Испания, Италия и съседна Гърция. Но повечето европейци имат високи доходи и е необходимо повече време докато обеднеят до степен на непоносимост. Това обаче не се отнася за България. Ние сме най-бедната страна в ЕС и малко обедняване прави ситуацията непоносима. Ето защо дясната политика и политиката на свиване на бюджетния дефицит беше крайно неподходяща за България. По „технически причини” Дянков изпусна дефицита за 2009 да стане 4.7% (2), през 2010 го свали до 3.9% (3), а през 2011 до 2.1% (4) . За дефицита за 2012 все още намирам само прогнозни данни, но очакванията на Дянков за 1.25% са показателни (5) за посоката, в която се движи и то при условие, че изискването на ЕС е не повече от 3%. С други думи, Дянков умишлено и ненужно задържа пари, които биха могли да влязат в икономиката и да се превърнат в потребление. Нещо повече, Дянков, заедно с група „експерти” от мозъчните тръстове, настояваше ограничението за бюджетния дефицит заедно с ограничение на дълга до 40% от БВП и ограничаване на преразпределителната роля на държавата до 38% да бъдат записани в конституцията (6).
При цялото си възмущение от БСП, ГЕРБ не премахнаха плоския данък върху доходите. Защо? Защото макар и въведен от БСП, той е една от най-крайните неолиберални мерки, която свали данъчната тежест от богатите и я струпа на средната класа**.
Бюджетният дефицит е само един щрих от управлението на ГЕРБ. Цялостната му политика беше насочена към „инвеститорите” и наши, но по-скоро чужди. Целта сякаш беше да коленичим колкото може повече, пред чуждия инвеститор. А той все не идва. Икономическа политика, която разчита само на чужди инвестиции е недалновидна и обречена. Чуждестранните инвестиции са безотговорно мобилни. Ако не друго, то поне историята от 2008 година би следвало да ни е за урок. Факт е също, че точно чуждите инвестиции (изтеглянето им) убиха повечето от Азиатските тигри през 1997-8 година (7). Зависимостта на България от чужди инвестиции и европари е най-големия провал на прехода. А тя се получи, заради отварянето на пазара за внос и безумните приватизации довели до декапитализация и деиндустриализация на страната. ГЕРБ продължи с приватизациите. Ненужно приватизира Булгартабак, продаде делът на държавата в ЕРП-тата, опита да приватизира „Товарни превози”. Естествено, бедността нарастна, но някой заблуждаваше правителството, че спестяванията на населението растат, когато всъщност растежа се дължи на много малка прослойка, според както показва структурата на банковите депозити.
Най-голeмите опасности
Първата опасност, не знам дали по големина или по време е протестиращите да се изпокарат и да не стигнат до решения зад които да се обединят. Такива елементи вече се появиха във Варна. В момента протестират всички и протестират против всички партии и против цялата политическа класа. В дебата обаче ще се окаже, че много от протестиращите имат собствени леви или десни възгледи без да са обвързани с която и да е партия. Как ще се справим с тези противоположни възгледи сред самите протестиращи?
Втората опасност е протестите да затихнат след като се формулират някакви искания и след като евентуално части от тях се приемат от политиците, например, исканията за свикване на Велико народно събрание, намаляване броя на депутатите, национализация на ЕРП-тата и т.н. Хората трябва да имат в предвид и да са готови за дълъг многогодишен процес на дисциплиниране на българските политическа и бизнес класа, в който народа трябва непрекъснато да играе ролята на коректив, а не само когато получи непосилна сметка за тока.
Третата опасност е доста обичайна – лидерите които сега се оформят като водачи на протестите да станат политици и да минат в отсрещния лагер. Протестиращите трябва да са готови във всеки момент да отхвърлят моментните ли дери и да ги сменят с нови. Фактически, аз не знам и никъде не беше съобщено, по какъв начин въпросните лидери, които в момента са се събрали в Сливен на закрито заседание, са получили своята легитимност от народа? Фактически, изборите са механизма по който народа излъчва лидерите си? Аз бих заложил на инициирането на серия референдуми.
Според краткият анализ на икономическата ситуация на страната, третата най-голяма опасност пред протестиращите е да се фокусират единствено върху политическата страна на проблема и да пренебрегнат икономическата или дори допуснат определени десни сили да прокарат още по крайно-десни „непопулярни мерки”. Това не е хипотетична ситуация. Тя се случва почти навсякъде и в нея участват както местни политици и „икономически експерти”, така и Европейския съюз, САЩ, МВФ, СБ и т.н. Постигнатата от Дянков „финансова стабилност” не следва да ни заблуждава! От началото на кризата през 2009, частния дълг на България намалява постоянно, главно заради сектор „Банки”. Това означава, че от България продължават да излизат пари. Над 80% от банките ни са чужди, което означава наличие на голям потенциал за умишлено дестабилизиране на българската икономика от външни сили.
Какво би могло да се направи?
Протестите бяха предизвикани от икономически фактори – обедняването и конкретния повод – сметките за ток, но прераснаха в политически. Аз обаче ще разделя възможните промени на политически и икономически, тъй като смятам икономическите промени за по-важни.
Политически промени
Някои искания за политически промени вече бяха изказани:
• Свикване на Велико народно събрание и промяна на конституцията• Намаляване на броя на депутатите• Разработване на система за отзоваване на депутати по всяко време• Премахване на депутатския имунитет• Мажоритарен вот на изборите• 50% гражданска квота във всички регулаторни органи на държавата
Засега тези искания не изглеждат оформени и се съмнявам, че на днешната среща в Сливен ще бъдат дооформени. Това просто изисква техническо време и известни познания. Процесът е доста по-бавен, отколкото изглежда се очаква.
Аз бих добавил следните промени
• Конституцията трябва да се промени в посока на пряка демокрация за сметка на представителната.• В нея да се запише, че правото на достойно съществуване, т.е. правото на храна, дом и труд стои над правото на печалба. • Промяна на закона за референдумите, така че те да могат да се инициират по-често от по-малка група хора. Следва да се обмисли и структура, електронна или друга, предоставяща постоянна готовност за бързо и евтино провеждане на референдуми. • Договорите сключвани от държавата (приватизационни, концесии и т.н.) и общините да подлежат на безусловно разваляне, ако засегнатите от тях масово протестират. Ако е необходимо за целта да се промени конституцията.• Да се промени законът за финансиране на партиите така че допустимо да бъде единствено финансирането от членски внос и то пропорционално на членската маса. Това може да се постигне, като се постанови, че всяка политическа партия или сдружение може да се финансира единствено чрез членски внос, който годишно не може да е под 20% и над 100% от минималната месечна работна заплата. Ако държавните субсидии за партиите останат то те следва да бъдат разпределяни пропорционално на членската маса. БНТ ще бъде задължена да дава телевизионно време на партиите също пропорционално на членската маса. Всяка друга медия, освен чисто партийните медии, която предоставя време или място за една партия, следва писмено да уведоми останалите партии, че им предоставя пропорционално на членската им маса време или място за изява. Ако някой, без да е член на дадена партия систематично агитира в медиите в нейна полза то той следва или да постъпи в дадената партия или да понесе санкции. Такава промяна би превърнала партиите в действителни представители на народа, а не на този който им плаща най-много. Ако пък гражданите не желаят партии, то изтеглянето им от тях ще доведе веднага до финансова смърт на съответната партия. • Експертната дейност към Народното събрание да мине на надпартийно ниво. В нея да бъдат включени учени от БАН и държавните университети. • Хората известни в медиите като „експерти” и членуващи в различни мозъчни тръстове с неясно финансиране да не бъдат допускани до експертна дейност към нито една държавна или общинска институция, а когато се изказват в медиите винаги да декларират с коя НПО или мозъчен тръст са обвързани. Мозъчните тръстове всяка година да обявяват публично и подробно източниците си на финансиране.• Търсене на отговорност и наказване на политици и бизнесмени свързани с ощетяващи държавата или общините договори, концесии и т.н.
Както казах, икономическите промени са не по-малко важни. Ето няколко възможни:
• Премахване на плоския данък върху доходите на физическите лица и подмяната му със силно прогресивен, при това съобразен с разпределението на населението по доходи. Максималната ставка следва да е над 75% а минималната не повече от 5%.• Въвеждане на прогресивна такса за задграничните парични преводи над определена сума. Например, до 5000 евро без такса, а над 5000 евро процент от прехвърляната сума който нараства например квадратично със сумата. За суми над половин милиард евро – прехвърляне само с разрешение на правителството. Такси платени при преводи за плащане на внос и износ се връщат на съответната компания. • Одържавяване на ЕРП-тата и електроцентралите – за ЕРП-тата вече беше споменато като искане на протестиращите• Преразглеждане на всички основни приватизационни и концесионни договори.• Систематично да се увеличава държавния дял в икономиката• Отказ от предоставянето на привилегии на чужди инвеститори. Пренасочване на чуждите инвестиции от добивната промишленост към високотехнологичната.• Временен (2-5 години) отказ от ДДС за някои прослойки от населението, пенсионери, социално слаби. Може да стане лесно чрез ваучери***
Могат да бъдат поставени още много желателни промени, но те биха ни поставили в противоречие с директивите на ЕС. За мен лично ЕС се провали. Неговите цели бяха икономическо развитие и изравняване на жизнения стандарт, а както виждаме става точно обратното – южна Европа изостава за сметка на северна, разделението се увеличава вместо да намалява. Така ЕС тотално се разминава с целта си, което обезмисля съществуването му. България вече 5 години е в ЕС и резултатът също е противоположен на очаквания – обедняваме въпреки европарите. Обвързаността с ЕС пречи на икономическото ни развитие чрез невъзможността за практикуване на собствена парична и митническа политика. Не мисля обаче, че дори протестиращите които искат „смяна на системата” са стигнали до там, че да осъзнаят вредата от ограниченията които ЕС ни налага.
Заключение
В заключение бих казал само едно – нека протестите не спират! Трябва да сме готови за дълъг, няколкогодишен процес. Нещата няма да се променят само с връчването на списък с искания. В момента политиците са се покрили (ако забелязвате последните дни политиците почти изчезнаха от медиите) и очакват протестите да преминат според приказката „всяко чудо за три дни”. Това не следва да се допуска. Още повече, по оформянето на идеите, конкретните промени и начина на осъществяването им трябва да се работи дълго с постоянство и упоритост. Това което се случва сега е началото, началото на изграждането на нова Българска държава. Дали то ще се случи и докъде ще стигне зависи от нас.
- Междувременно излязоха исканията на протестиращите от събирането в Сливен и смея да кажа, че е настъпил известен обрат. Преобладават икономически искания и то конкретно свързани с енергетиката. На мен ми липсват исканията за промени в закона за референдумите. Също така се надявам, че липсата на искания за промяна на конституцията, както и по-съществени икономически искания са отложени, а не изоставени.
исканията на протестиращите от събирането в Сливен
** Плоският данък представлява линейна трансформация на скалата на доходите в разпределението на хората по доходи и поради това не изменя характера му, т.е. не води до изменение разслояването по доходи. Такова изменение в капиталистическа система е необходимо, тъй като пазарът води до непрекъснато нарастващо социално разслоение и в крайна сметка до нестабилност. Прогресивният данък изменяя разпределението по доходи и то в посока обратна на тази в която действа пазара и по този начин има стабилизиращо действие върху доходите и обществото. Разбира се прогресивният данък е само една от много преразпределителни мерки, необходими за стабилизиране на икономиката и обществото като цяло.
*** Държавата може да даде 20% увеличение на пенсиите под формата на ваучери, които после ще събера от търговците като ДДС. Така пенсионерите ще разполагат с 20% повече, а търговците ще останат с 20% повече средства (само от покупките на пенсионерите). Същото може да се направи и с други социални плащания.
Кихано23.02.2013
- Википедия, Вашингтонски консенсус2. Окончателно: 4,7% бюджетен дефицит за 2009 г. 3. Дневник, Евростат: Бюджетният дефицит на България е 3.9% 4. Вести, Бюджетният дефицит за 2011 г. е 2,1% от БВП 5. БНР, Бюджетният дефицит за 2012 г. се очаква да спадне до 1,25 % от Брутния вътрешен продукт 6. Вести, Икономисти искат фискален борд 7. Нейоми Клайн, "Шоковата доктрина", изд. "Изток запад" 2011
Окончателно: 4,7% бюджетен дефицит за 2009 г
Евростат: Бюджетният дефицит на България е 3.9%
Бюджетният дефицит за 2011 г. е 2,1% от БВП
Бюджетният дефицит за 2012 г. се очаква да спадне до 1,25 % от Брутния вътрешен продукт