- Дата на публикуване
Западът погледнат от изток
- Автор
- Име
Западът погледнат от изток
Дълго време психологията се е занимавала само с крайни случаи. Психологията на нормалните хора се е разглеждала като екстраполация на болните. Тази идея е най-добре изразена от Алфред Адлер; "Нашите изследвания на нервните болести доказват, че психичните аномалии, комплекси, грешки, които се откриват при нервните болести, в основата си не се различават по структура от дейността на нормалните хора. Разглеждат се едни и същи елементи, едни и същи предпоставки, едни и същи движения. Единствената разлика е, че при нервния пациент те са по-изразени и се разпознават по-лесно. Предимството на това откритие е, че можем да се учим от необичайните случаи и да изострим погледа си за откриване на сродни движения и характеристики в нормалния психичен живот." [1] Адлер определя чувството за малоценност и неговата компенсация като основен и нормален механизъм на човешката психика. Крайните случаи той нарича комплекс за малоценност и свръхкомпенсация, считайки ги за ненормални.
Техническо развитие и експлозия на световното население. Последните 200 години са очевиден дисбаланс.
Недостатъкът на това откритие е, че не знаем къде е границата между здравото и болното и следователно не знаем какво да лекуваме. Това открива възможности за процъфтяване на леки психични разстройства в обществото до степен на пандемия, като по този начин границата на това, което се счита за "нормален" човешки характер, се измества към ненормален. Спиноза пише в своята "Етика" през XVII в.: "Всъщност алчността, амбицията, похотта и т.н. са вид лудост, макар че не се причисляват към болестите." [2]. Нашето съвременно общество се основава на скъперничеството, амбицията, похотта и т.н., които все още се смятат най-малкото за вредни [3], [4]. Наличен е категоричен пример [5], за превръщане на ненормалното в нормално, но тук темата ще бъде съвсем различна.
Ако сте чели "Протестантската етика и духът на капитализма" на Макс Вебер [6] и имате малко психологически познания, няма да пропуснете патологията поне в някои от основните протестантски течения като калвинизма и методизма. Според Вебер тези две заедно с пиетизма и пуританството полагат основите на капитализма. След това е необходимо да прочетете само една книга на Алфред Адлер [1], за да разберете каква е патологията - комплекс за малоценност. Така че капитализмът е резултат от пандемия на комплекс за малоценност. Великите постижения на Запада са резултат от свръхкомпенсацията на комплекса за малоценност. Точно поради тази причина потребностите на западните хора са незадоволими - притежанието (консуматорството), постиженията, амбициите, алчността, успехът и т.н. са симптом. А под постижения се разбират не само научните, технологичните и икономическите, но и политическите, включително военните победи. По тази причина Западът е трябвало да колонизира целия свят. За щастие не успя, но опитите продължават - Югославия, Ирак, Афганистан, Либия Студената война, прокси-войната с Русия, заплахите към Китай... "Сблъсъкът на цивилизациите" [7] е само психологическа проекция на западните намерения към бъдещите западни жертви (също като аргумента на Кондолиза Рийс за "димящото оръжие" на Саддам за несъществуващите оръжия за масово поразяване). Сблъсъкът всъщност е на Западната цивилизация с всички останали, тъй като тя постоянно трябва да е "отгоре", за да получава своята свръхкомпенсация.
Обичайното оправдание тук е, че „всички са като нас“. Ако ние не го бяхме направили, други щяха да го направят. Това не е вярно! Това е поредната психологическа проекция. Китайците са имали шансове да колонизират Африка поне 50 години преди откриването на Америка от Колумб. Не са го направили. Английските аграрна и индустриални революции са изградени върху китайски открития. Китай е имал поне две възможности да се индустриализира много преди Европа. Не го е направил. И накрая, руската многонационална империя се основава не на груба сила, както западният колониализъм, а на взаимно признаване на традиции, религия и т.н. Така че повечето хора на Земята не са като западняците!
Западняците са поласкани от това да не са като другите хора на Земята. Те са по-висши, което им позволява и оправдава завладяването и колонизацията. Всъщност те се чувстват непълноценни. Превъзходството е необходимата свръхкомпенсация. Превъзходството се нуждае от неравенство. По тази причина западният свят е родил национализма, расизма, нацизма, сексизма и т.н. В Русия има над 100 различни "националности" (етнически групи) но не руснаците са измислили нацизма. Нацизмът и расизмът са напълно чужди на руското (православното) мислене.
Западното общество е токсично за всички останали общества на Земята. За съжаление, повечето незападни общества са били колонизирани или унищожени при срещата им със западното общество. Това им е нанесло сериозни щети и те неволно са приели западния начин на мислене - западняците са по-висши, ние сме по-нисши. И много от тях започнаха да си мислят, че трябва да се учат от западняците и да станат като тях. Най-добрият пример - Япония.
Но болестта не е полезна за жертвата. Индустриализацията оказва отрицателно въздействие върху раждаемостта. Куриозно е, че раждаемостта в индустриализираните страни е намаляла, а огромният ръст на световното население се дължи на неиндустриализираните страни, поради незначително подобрение на медицината и хигиената, което е снижило значително детската смъртност. Така пандемията от комплекс за малоценност доведе до дисбаланс в световното население.
Историята на страните, които са останали неколонизирани (Русия, Турция, частично Китай, Афганистан ...), е малко по-различна. Русия е най-интересна. Руското дворянство било частично заразено от комплекса за малоценност и помежду си аристократите говорели ту френски, ту немски. Но селячеството не е било заразено, тъй като не е имало възможност да бъде изложено на контакти със западните хора. Кризата в Русия в края на XIX и началото на XX век е преодоляна чрез селско въстание, известно като Октомврийската революция от 1917 г. Руснаците отхвърлят капитализма като несъвместим с техния начин на живот и православен морал. Това е втората (или първата) причина да бъдат мразени от западняците освен това, че не са били колонизирани или победени в (гореща) война. Индустриализацията обаче и безсмисленият начин, по който е организирана, сами по себе си са източник на психологически дискомфорт. Индустриалният труд е нечовешки и дехуманизиращ, което само по себе си предизвиква комплекс за малоценност. Отново елитът е бил засегнат пръв. Икономическата система на общество, страдащо от комплекс за малоценност, е капитализмът. СССР се обърна към капитализъм.
Що се отнася до Русия, тя сега е в преход - да се излекува или да умре. Но ако Русия умре, ще умре целият свят. Китай също не е в безопасност. Той копира Запада подобно на Япония и Южна Корея. Започна индустриализацията малко по-късно, но населението му вече намалява! Индустриализацията в западен стил не познава милост. Китай може да стане следващият световен проблем.
Стремежът към постоянен и неустойчив растеж е патологичен. Дори и да не приемате хипотезата ми за комплекса за малоценност, постоянното присъствие на незадоволима потребност е друго определение за психологическа патология. Ако погледнете свещената графика на ръста на изобретенията (като тази (за трансхуманистите графиката била доказателство за достигането на точка на сингулярност) или тази) или на световното население с времето ще видите аномалия. Система, която е извън равновесие. Това не е постижение, това е опасност.
Накрая трябва да спомена основната причина за настоящото състояние на нещата. Комплексът за малоценност е свързан с вярата в лошата същност на човека. Тази вяра също е противоестествена. Тя придобива масовост в Западна Европа някъде преди Реформацията и се изразява в протестантството (главно в калвинизма) във вярването, че първородният грях напълно и окончателно е извратил човешката природа, поради което човек не заслужава спасение и само малцина избрани от Бога (елит) ще бъдат спасени. Това е източникът на западния нихилизъм, негативизъм, конкуренция, неравенство и страх.
В католицизма или православието няма такова нещо. В православието грехът не е в човешката природа, а е отклонение от нея, така както комплексът за малоценност е отклонение от нормалността. По този начин човекът има шанс да се развива и да постигне спасение, разбира се с Божията милост на първо място. На никого не се отказва спасение. Така че в православните хора има/е имало много повече оптимизъм, отколкото в западните. Католицизмът обаче е този, който подготвя Запада за комплекса за малоценност. Великата схизма настъпва, защото Римската църква изпада в материализъм, жажда за власт и алчност - все познати западни пороци. Конфликтът между Русия и Запада е морален и продължава вече повече от 10 века.
Разбира се, никой не се интересува от живота на хората, екологията, устойчивото развитие и т.н., единственият императив е - "свръхкомпенсацията трябва да продължи". Ние сме най-добрите!
Ето как изглежда Западът погледнат от Изток. Но това няма никакво значение, вижте изречението по-горе.
Кихано 29 януари 2023
- A. Adler, "Understanding Human Nature". New York: Garden City Publ. Company Inc., 1927.
- B. Spinoza, "Ethics". Hertfordshire: Wordsworth Edn, Ltd, 2001.
- T. Kasser, S. Cohn, A. D. Kanner, and R. M. Ryan, “Some Costs of American Corporate Capitalism : A Psychological Exploration of Value and Goal Conflicts,” Psychol. Inq. An Int. J. Adv. Psychol. Theory, vol. 16, no. 1, pp. 1–22, 2007.
- A. D. Kanner, “The Cynical Psychology of Capitalism,” Tikkun, vol. 24, no. 2, p. 45, 2009.
- J. J. Van Drimmelen Krabbe, B. T. Ustun, D. H. Thompson, A. L’hours, J. Orley, and N. Sartorius, “Homosexuality in the International Classification of Diseases: A Clarification,” JAMA J. Am. Med. Assoc., vol. 272, no. 21, p. 1660, 1994.
- M. Weber, "The Protestant Ethic and the Spirit of Capitalism”. Oxford: Oxford University Press, 2010.
- S. P. Huntington, "The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order". New York: Simon & Schuster, 1998.