- Дата на публикуване
Култ към една патология: втора част
- Автор
- Име
Култ към една патология: втора част
В първа част еднозначно показах очевидния факт, че Айн Ранд е страдала от психическото заболяване „Нарцистично личностно разстройство”. Има обаче и нещо по-лошо, превърнала е патологията си в обществен култ. Нека сега видим как и сред какви хора се разпространява този култ към нарцистичната патология.
До онзи ден смятах, че Ранд просто пише комплексарски бизнес-сапунки. Добих това впечатление от кратките описания на книгите й, достатъчно отблъскващи, между впрочем. Спохождайки едно от интернет свърталищата на неолибералите в България – блогът за икономика на Георги Ангелов - намерих съобщение за премиера на книгата „Химн” на Ранд (1). Там чух и прочита на Татяна Лолова на 11-та глава от книгата, която коментирах в първа част на този текст. Оказва се, че отново са старите познати – неолибералите, „Отворено общество”, ИПИ и подобни. Издатели на книгата са издателствата МаК и „Изток-Запад”. Издателство МаК изглежда се е специализирало в издаването на неолиберална литература (2). Работата, разбира се, е по-дебела. Има българско „Общество Айн Ранд” (3) и Фен Клуб на българските почитатели на Айн Ранд (4). Някои познати лица и институти се повтарят навсякъде – блогът за икономика, ИПИ, „Индъстри Уоч”, издателство МаК, но това следва да се очаква. На първа страница на сайта на Общество "Айн Ранд" има каре „Либерализъм”. Явлението, разбира се, не е национално. Пак тръгва оттам, откъдето и (нео)либерализма – от САЩ. Не само, защото Ранд живее в САЩ (по произход е руска еврейка). Там е създаден „Айн Ранд Институт” (5) с цел да разпространява „идеите” (разбирай патологията) на Айн Ранд по аналогия с неолибералните мозъчни тръстове.
„Отворено общество”, ИПИ и подобни
С какво Айн Ранд привлича неолибералите и привържениците на крайния капитализъм? Самата тя е привърженичка на крайния либерализъм и неограничения капитализъм. В нейната „философия” – Обективизма – либертарианството напълно субективно е избрано като „оптимална” политическа система (6). Но това не е всичко и според мен не е най-важното. Ако икономическата „теория” (на либералите) трябва да е „научната основа” на капитализма, то „философията” на Ранд трябва да е нейната „етика”. Още от времената преди Маркс капиталистите са обвинявани в аморална експлоатация. Това поражда социалистическите движения в Европа, появата на самия Маркс, Октомврийската революция и революциите преди нея, СССР, антиколониалните движения, Студената война. Дори в днешно време алчността, наглостта, арогантността на банкери, частници и техните слуги – бизнесмените, са подложени на силен упрек от цялото общество. Особено след кризата от 2008 г. Въпреки цялата прокапиталистическа пропаганда, все повече хора смятат капитализма за аморален (7). Как тогава капиталистите намират основание за продължаване на дейността си? Отговорът го дава Айн Ранд – не им пука. Те искат, и това е всичко. Или с други думи, у капиталистите в по-голяма или в по-малка степен е заложен синдромът на нарцисизма. В творенията на Айн Ранд те намират израз на собственото си мислене и собствените си чувства и затова им допада. Тяхната „етика” е патологичната „етика” на човека с нарцистично личностно разстройство. Популярният документален филм „Корпорацията” (8) прави анализ на характеристиките на корпорацията и стига до подобно заключение – ако корпорацията беше човек, щеше да е психопат. Недостатък на филма е, че едновременно отбелязва безличността на корпорацията, т.е. скриването на виновните зад колективната ограничена отговорност, но критикува самата структура, а не хората, които стоят зад нея. Аз обаче смятам, че хората са отговорни за създадената от тях структура и че характерът на структурата пресъздава характера на хората, които я ръководят.
Нарцистичния елемент е заложен в основата на капиталистическите трудови отношения. Повече от 100 години ключов световен спорен елемент е експлоатацията на работника/служителя от капиталиста/предприемача. Капиталистите отричат наличието на експлоатация на чужд труд. Тяхната логика е: „Аз тука съм един способен и умен. Ще намеря 10 глупака да работят за еди-каква си сума. Ще взема изработеното и ще намеря други 10 глупака (па може и същите) и ще им го давам срещу каквото мога да измъкна от тях. Капиталистът преувеличава своя принос в трудовия процес и принизява този на останалите – типично нарцистичен признак (първи в списъка от първа част). Както човекът с нарцистично разтройство не забелязва как експлоатира хората, така и капиталистът не забелязва експлоатацията в капиталистическите трудови отношения. Както човекът с нарцистично разтройство смята, че правото на експлоатация му се полага, т.е. е морално неотменимо, така и капиталистът смята, че експлоатацията на работници и служители му се полага и морален конфликт не съществува. Както човекът с нарцистично разстройство не може да изпита емпатия и да признае или разпознае нуждите и чувствата на другите хора, така и капиталистът не може и затова не изпитва никакви угризения за съдбата на милионите бедни, които страдат от неговата дейност, пък било то и не точно от неговата дейност. Въпреки финансовите излишъци и влиянието, които имат, капиталистите не правят нищо за развитието на Третия свят – няма съчувствие, няма разбиране на нуждите на хората. Има не просто сляпо въздържане от алтруизъм, а дива експлоатация на природен и човешки ресурс. Точно както при Ранд, за капиталиста и предприемача хората са глупаци, неспособни, мързеливци и т.н. Естествено, на претенцията на хората, че трудът им се експлоатира, капиталистът отговаря с това, че му били завиждали. Убеждението, че ти завиждат е симптом на нарцисизма (номер 10 в списъка от част 1). По-бедните от него (капиталиста, банкера, предприемача, мениджъра) са общество, над което той се е издигнал, защото е способен, талантлив и можещ. Следователно, не бива да се меша с тях в градския транспорт или в „економи клас” при гражданските полети или във втора класа на влаковете. Ония - бедните, глупавите и неспособните - не следва да му пречат да прогресира. Ако е необходимо, те следва да се изхвърлят зад борда, да се изгорят в газовите камери, а от кожата им да се направят абажури.
От такава идеология изхожда рейгъновата „трикъл даун” икономика. Дай на богатите и способните, намали им данъците, а то щяло се процеди надолу (trickle down) до бедните и глупавите. Рейгъномиката обаче взе, че не сработи. Експеримента със свободния пазар в Чили беше още по-жесток провал. Но и в двата случая неоконсерваторите и неолибералите не признават грешките и вината си. Тъкмо обратното, във втория случай дори са съчинили лъжата за "Чилийското чудо". По „трикъл даун” логиката в последната криза не се позволи на банките (богатите) да загубят, докато много хора загубиха домовете си. Същата е и логиката на свиването на държавата и социалните й разходи, докато в същото време се намаляват данъците на богатите. „Инвеститорите” следва да бъдат ухажвани, за да ни „удостоят” с вниманието и парите си и т.н. - все идеологеми от ежедневието ни.
Задължително е да уточня, че прехвърлянето на елементи от индивидуалната психология в социалната, т.е. тази на големи групи хора, подлежи на допълнително разглеждане и доказване. По мое мнение, група хора много по-лесно може да се държи по патологичен начин, тъй като може да вземе най-лошото от всеки от членовете си, без който и да е от тях да бъде психично тежко болен. Повече от очевидно е, че предприемач или бизнесмен, който лично ръководи малка компания, трудно би могъл да страда от нарцистично личностно разстройство без да разруши бизнеса си, по простата причина, че няма да намери работници и служители, които да го търпят. (Освен може би хора, които имат някакво симбиотично психическо отклонение, като мазохизъм например.) Бизнесмен в гранично състояние на нарцистично разстройство обаче вероятно би могъл да управлява бизнес. Капиталист, който не ръководи лично бизнеса си или контактува само с нищожен брой от служителите си, т.е. едър собственик, може да бъде нарцистичен колкото си иска.
При всички случаи обаче, известни нарцистични черти в различна степен се проявяват у всеки човек и в смисъла на казаното е почти сигурно, че при капиталистите, едрите частници, бизнесмените и някои икономисти тези черти са по-силно изявени. Фактът, че експлоатацията при трудовите взаимоотношения, егоизмът и егоцентризмът на капиталистите намира морално оправдание именно в рамките на нарцистичната етика, говори за патология в самите капиталистически отношения. Обясненията за неуспехите на България, пък и на света, се плъзгат именно в тази плоскост. Тук има едни некадърни, неспособни, един „некачествен матриял” и „шибан народ”, които трябва да бъдат контролирани и принуждавани от някой „по-висш”, по-знаещ. За тяхно добро, разбира се. Така се създава система, която независимо от претенциите за „демократичност”, се базира на контрол, а не на инициативност и отговорност. Контролираният човек - лишен от доверие и от отговорност - деградира. Особено когато се добавят базова материална необезпеченост и постоянни обиди от рода на споменатите. Така че този тип поведение и философия имат дълбоки и вредни за обществото последствия.
Другата страна на нарцистичното личностно разстройство е комплексът за малоценност. В описанието на симптомите на нарцисизма се казва (9): „Тези симптоми [на нарцистичното личностово разстройство] са резултат от вътрешно чувство за малоценност и често са проява на свръхкомпенсация.” С други думи, нарцисизмът е форма на „избиване” на комплекс за малоценност. Оттук веднага следва, че когато не се свежда до задоволяване на основни нужди, а това са 90% от случаите, „правенето на бизнес” е проява на комплекс на малоценност, т.е. проява на психопатология.
Нека приведем един откъс от „Манифест на обществото "Айн Ранд" в България” (10) Първото изречение в него е: „Живеем в болно време.” Каква ирония! И за лечение ни предлагат патологията на Ранд! Нататък четем: „Добродетелите ни, ценностите ни, моралът ни, са разпилени и безмълвни. И ще останат такива, ако не им дадем интелектуален израз. … Ние, българските предприемачи, журналисти, академични преподаватели, професионалисти, технократи и учени, сме призвани да направим това. Призвани сме, защото като интелектуалци първи имаме достъп до новите идеи; защото решаваме какво да слуша „широката публика”, под каква форма да го чуе, под какъв ъгъл да й бъде представено. Призвани сме, защото като предприемачи осъществяваме тези идеи на практика. … Как, като създадат „новият интелектуалец” - човек, воден от интелекта си, за когото борбата за капитализъм ще е не „практически” и икономически, а морален въпрос .”
Макар и взето от българския сайт на „Общество Айн Ранд”, този текст, мисля, е напълно представителен за това кой и за какво ползва творенията на Ранд. Парадоксът е пълен – болните са се захванали да „лекуват” здравите . Походът на неолиберализма, като последна издънка на капиталистическата идеология, срещу държавата, е именно борба за освобождаване на нарцистичната патология на капитализма.
Заключение
Въпреки, че прехвърлянето на елементи на индивидуалната психология към груповата психология може би не е съвсем легално, все пак в обобщените черти на частника - банкера, капиталиста или бизнесмена - се срещат прекалено много от чертите на индивида с нарцистично личностово разстройство, както са описани в първата част. Затова никак не е чудно, че философията на психично болната Айн Ранд е толкова популярна сред бизнесмените и предприемачите. Нещата обаче стигат по-далеч, етиката на капитализма се базира на психопатология.
Кихано 30 януари 2011
- Покана: Татяна Лолова и “Химн” 2. Сайт на издателство МаК. 3. Общество "Айн Ранд" 4. Фен Клуб на българските почитатели на Айн Ранд. 5. Сайт на „Айн Ранд Институт” 6. Франсоа Трембле, „Обективизъм”, 7. Шпигел: 88% от германците са против капитализма 8 Mark Achbar, Jennifer Abbott, "The Corporation", Big Picture Media Corp. (2003); гледай с български субтитри на сайта с документални филми или на ютубе 9. AllPsych on line, Narcissistic Personality Disorder 10. Манифест на обществото "Айн Ранд" в България
Покана: Татяна Лолова и “Химн”
Фен Клуб на българските почитатели на Айн Ранд
88% от германците са против капитализма