Болест на новото време

Не случайно и те се зараждат на Запад както антициклоните. Покосяват младо и старо, не пробират. Всъщност доста добре пробират - незнайно защо тези болести заразяват все млади и кадърни хора, естети, с мечти и амбиции, с компютърна грамотност и филмотечни знания. Дъртите от друга страна пазят мистичен имунитет към тези болести, подхранван от някакво срамно соц-минало. Но за дъртите отдавна е установено, че са назадничави и спрели. Тук става въпрос за модерни болести, не отива на бабичка да боледува например от ADHА (или още ADHD - Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието).

Ако не сте разбрали дотук, става дума за т.н. психиатричен еднорог - аутизма. Еднорог защото такъв кон няма. Оттук и липсата на единно определение за тази "болест". С прости думи това е комбинация от симптоми, които засягат поведението на човек. Ако ви се четат глупости, вижте какво пише в уики-то на английски. Американски и австрийски психиатри успяват да създадат този мит и да сглобят цял спектър от поведенчески проявления като му слагат име (науката обича да именува откритията си). Започва едно масово диагностициране на деца, наред с масовото синтезиране на метилфенидат, още от 1944. Излишно е да подчертавам, че към този стимулант се развива зависимост. Тогава го наричат Ritalin а по-късно Concerta. Лекува всичко, разбирай всички проявления на аутизма. Дори и тези проявления, които добавят впоследствие. За справка - и ракията така лекува. Значи, почваме от интровертност, аспергер, депресия, нарколепсия, проблеми с учене (писане, помнене, съсредоточаване), биполярно разтройство, стрес, сексуални проблеми, турет, нарушение на речта, липса на емоции, мислене на глас, тикове, нощно напикаване... Спирам да изброявам, защото рискувам да попадна в спектрума по графата на стереотипната повторяемост. Наскоро се появи един заместител - Адерал. Абе, обясненото на човешки език - вземаш едно хапче и отиваш на контролното по алгебра. Гарантирана тройка.

В същото време е важно да се отбележи, че "болните" си остават привидно нормални през повечето време (каквито са си по принцип ако питате мен). Техните симптоми са трудно забележими, редки и се "тригерват" на моменти, т.е. имаме проявления на случаен принцип. В смисъл, когато сметнем за добре. Няма как да забележите аутист, трябва той/тя да ви каже, че е такъв. Обикновено ви го казва, без да сте искали да го знаете.

Разбира се, последно време е модерно да си аутист. Ето, Елон Мъск се обяви за такъв преди няколко дена. Май го прави за втори път. Във всеки ученически клас има поне един-двама. Почти всички, които пушат трева са аутисти и тревата им помага да преодолеят кризите между сериите с хапчета. А, да - за малко да пропусна геймърите. Голям процент от сериозните геймъри, които прекарват по 10 часа на ден (не преувеличавам) пред игрите подозират, че са аутисти или че положително ще се превърнат в такива съвсем скоро. Хората на изкуството също често присъстват на сбирките на аутистите и т.н.

У нас аутизма дойде късно, но ние не закъсняхме да го заобичаме макар и късно. Това е защото трудно се отъждествихме с модерната медицина. Изостанала нация... Често определяхме аутистите като някакви хора, които си стоят у дома и не искат да ги занимават с глупости. А то какво излезе...

Какво произлиза от това да си аутист?

На първо място аутистът е няколко класи над Вас. Това са интелигентни хора, начетени, талантливи, ако не броим спорта, нали. Аутистът е специален, което означава, че има нужда от грижи и внимание. По възможност безплатни и безкрайни. Той или тя имат нужда от това да задоволяват хобитата си, да не ги занимават с работа, задължения и отговорности. Аутистът трябва да бъде оставян да си гледа сериалите и да не се буди от сън преждевременно.

Аутистът се обгрижва от членове на семейството и приятели (онлайн приятели, нали). Всички трябва да проявяват разбиране и да не възлагат задачи на болния, свързани с часове и срокове.

Важно е да се договори някаква социална помощ за оцеляването на тези аутисти, които нямат богати родители.

Аутизмът, както се казва, отваря врати.

Легнете на дивана

Някой ще каже - моля те, прави разлика между психолог, психиатър и терапевт! Омръзнало ми е от тази забележка. Кого реално обвинявам? Постиженията на психологията не поставям под съмнение, но науката може да отстои на цяла пропаст от практиката. В смисъл, че психологията един път се описва и обяснява, после се прилага. Понякога изобщо не се прилага а единствено се изучава. На моменти психологията се държи като философия - измисля постулати, дели хората на такива и онакива, посочва еволюционни и космически проблеми и т.н. Докторите и те обичат да се делят като клетки и да се кичат с оригинални титли според това коя книга са прочели - психоаналитик, клиничен психолог, практически, "коуч", хипно-терапевт и т.н.

Тук през цялото време става дума за психиатрията. Тази форма на психо-лечение, която работи с медикаментите, в смисъл най-неразривно свързана с бизнеса.

Разбира се и психоаналитиците с тяхното "говорещо лечение" са не по-малко опасни от психиатрите. Те са тренирани никога да не дават истински съвет, но да задават рефлекторни въпроси за да събудят решението у самия пациент. Заблуда, в която най-бързо попадат пациенти с ниско самочувствие, опиянени от "прогреса" си. Страшно важно е да отбелязваш прогрес като употребяваш мозъка си, иначе как.

И тези дяволи имат своя библия, която се нарича DSM-5 и представлява номенклатура на психическите разстройства. Няма разстройство, което да не е описано вътре. Числото 5 означава пето издание, т.е. новия завет. Според канона, психоаналитика не бива да изпитва никакви чувства към пациента и да не проявява емпатия. Не бива да осъжда, да поучава и да се интересува от пациента. Трябва да пази безпрекословна тайна за пациента и т.н. На мен този модел на безчувствие ми напомня на Chat GPT, не знам за Вас. Не се интересувам, нали. Подозирам, че тази професия скоро ще изчезне.

Не така разбират проблема психиатрите обаче...

Но да се върнем на аутистите. Навремето си имаше обяснение за такива създания, почваше се от мамино детенце, през мързелан и се стигаше до лентяй и безхаберник. Момичетата бяха свитички, глезли, тъпи или смотани. Обидни епитети, дошли до гуша на родителите, които се обиждаха повече от децата. И тогава нашите родители не бяха дорасли да се справят с проблема, но смътно съзнаваха, че това НЕ е болест, а социален проблем. Как например можеш да научиш едно дете да е любознателно ако му повтаряш: ЧЕТИ, РЕШАВАЙ, УЧИ! Докато не си научиш, няма да ставаш! Ако получиш още една двойка, мисли му! Какво толкова сложно има, нали записвате! Ако Николай ти каже скочи от третия етаж, ще скочиш ли?

Проблеми от този род не бива да се търсят в детето а някъде отсреща в огледалото.

Сега обаче, оправданието на възрастните е готово, формулирано и облечено с бяла престилка. Сега си имаме чиста и неподправена болест. Не е виновна системата, не са родителите а биохимията на детето, разбирате ли.

Естествено, допускам, че ще си спечеля критици сред докторското съсловие, тъй като и нашите обичат да се водят по модата. И у нас се навъдиха психиатри с химикалка и рецептурник в ръка. Когато се говори за аутизъм не става дума за тежки случаи на невменяемост а за комплекс от леки отклонения от идеалното поведение на младите. Съществува ли идеално поведение изобщо? Да видим...

Чували сте за "първите седем". Не всеки родител е психолог а и няма нужда да е такъв, за да осъзнае своята роля във възпитанието на детето. Нужно е да е поне мъничко педагог, а ако не е - се намесва бабата. Естествено, че не всяко дете чете и смята от 3 годишно. Естествено е някои да не се справят от раз с кубчетата и да блъскат главата на куклата в пода. Не всеки малчуган учи карате, плуване и английски два пъти в седмицата. Но тъкмо затова са градините и училищата. За да се социализират децата и да балансират преимуществата с недостатъците. А ако лелката не се справя и им пуска филмчета докато пуши, това не е болест по децата. Не така разбират проблема психиатрите обаче...

Как е при по-големите? За всеки случай трябва да уточня, че тук фокуса на психиатрията пада върху конкретно увлечение по манифестите на пубертета, ако мога така да се изразя. Момичетата и момчетата манифестират странности, дават объркващи сигнали, символ на желания, които усещат но не разбират напълно все още. Някои са свити, мрачни. Други живи, весели и свръх-изразителни. Трети плачат без причина или се изнервят от дреболии. Всички признаци, определящи тийнейджърите. Каша от чувства и емоции. Не случайно работата на преподавателя в средното училище е Ад. На тази база да се съставя общо състояние и да му се лепи етикет на болест е просто нелепо. Не така разбират проблема психиатрите обаче...

Нещата не спират дотук, аутизма тресе и 40 годишните. Все повече хронично безработни и затворени в себе си хипохондрици попадат в тази категория. Такива обичат да се само-диагностицират и да се лекуват по интернет. Години наред са намирали болести и дефекти по себе си само с опипване. Какво пречи да открият и аутизъм. Следваща спирка - Аптеката!

Какво казва църквата

Ще направя едно отклонение, без да проявявам аутизъм. Първи против тази ментална болест се обявяват от църквата в Щатите, без значение доктрината. Библията не обича психоанализата по начало и обявява за шарлатани всички доктори които се грижат за менталното здраве. Според Бог, всички човешки състояния, които се приравняват на депресии, разстройства, истерии, високо или ниско самочувствие, тревожности, пост-травма синдроми, меланхолии и подобни НЕ подлежат на лечение с химикали и с лежене по кабинети а се лекуват с воля, вяра и любов. Нещо, с което доста хора биха се съгласили. Не така разбират проблема психиатрите обаче...

Психиатрията, казва църквата е fake science. Ние разбира се знаем, че църквата обича да заклеймява и отлъчва наред но все пак дава интересни постановки, за които можем да се заловим:

Състоянието на ума и емоциите не са биологично базирани а поведенческо базирани. Психиатрията търси физико-химични решения на нефизични проблеми. Винаги се стига до дрогиране, което не подрежда ума и емоциите а всъщност ги тушира.
Психиатрията изключва греха, моралния избор и житейската ситуация като причина за менталната болест. В крайна сметка психиатрите извършват две дейности: дрогират ментално болния за да не пречи на останалите членове на обществото или затварят тези, на които лекарствата не проработят.
Да опитваш да лекуваш поведение на лудост с лекарства е също толкова ефективно като да използваш лекарства за да конвертираш атеист в християнин.
Бъди сам на себе си и психолог и съветник.

И какво?

Аутизмът е важна стъпка в конспиративния план за подчинението на индивида. И да вярваш и да не вярваш, че има такова нещо. В това е чара на тези акции. Целта е да се изкорени всякаква възможност на човек да употребява свободна воля.

Фармацевтичните компании от своя страна умело убеждават публиката в това, че болестите на ума се пораждат от биохимичен дисбаланс. Аутизъм е поредната клопка, в която попадат младите. Цяла клика младежи се самоопределят за болни защото припознават за симптоми напълно нормални рефлекси. Лечението е едно - вечен прием на стимулант, който развива желаната зависимост. Зомбирането на младите тепърва започва. Те са опасен контингент. Тези млади утре могат да решат да рушат и палят, трябва сигурно средство за да се поставят в изкуствена кома.

Има достатъчно известни игрални филми на тематика "психиатрична болница" и то тъкмо американски. Накратко - нищо не е както трябва в тези институции. И това са институции движени от хора на науката. Същите, които лепят етикета "аутист" с благоволението на майката на аутиста. Но болниците са демоде, много пари на вятъра. Вече всеки се лекува у дома и си поръчва по интернет. И докторите са във Вайбър, няма нужда да ходите на място.

Наистина, кой съм аз да се боря с труда на тези ерудити? Да поставям под въпрос очевидна болест, поваляща цвета на поколението. Но както би казал един аутист - "Ох, минавам офлайн, защото нищо не разбираш!"

А сега отивам да си хапя ноктите и постоянно да си оправям косата без причина.

Petrasio 25 юли 2023

Коментари и дискусия в Телеграм.

Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".