- Дата на публикуване
Чии са "българските" банки
- Автор
- Име
Чии са "българските" банки
Поради изключителната четяемост на този текст смятам за уместно да посоча още в началото, че датата на написването му е 4 февруари 2011 година и се базира на изданието на БНБ, " Банките в България " за април-юни 2010. След 2009 година имаше тенденция делът на чуждите банки да намлява с около 1-2% годишно. Освен това собствениците на банките се менят, така че ако искате актуална информация търсете изданието " Банките в България ".
Преди време написах един текст за банките в България по повод на съобщението на БНБ, че печалбата им до юли 2010 била около 400 милиона лева. Там съвсем окомерно споменах, че 80-90% от банките у нас са чужди, предимно западни. Най-лесно е да се погледне тримесечното издание на БНБ „Банките в България”. Към момента последният брой е за периода април-юни 2010 (1). В него виждаме, че банките в България са 30 – Таблица 1. От тях само 8 са български. Банките от ЕС без България са 18, като 3 от тях са гръцки. Следват 2 турски, японска и американска банка. Така по брой българските банки са 27%, а Западните банки, ЕС+САЩ+Япония са 2/3 от банките в България или общо, чуждите банки и техни клонове са 73% от банките в България.
Това преброяване обаче е формално, тъй като банките не са еднакви по размер и извършват доста различна по обем дейност. БНБ има обаче и деление на банките на три групи. Първа група се състои от 5-те най-големи банки на база на общите им активи към всеки отчетен период, втора група от останалите банки, а в трета група влизат клоновете на чуждестранни банки в България. В първа група влизат УниКредит Булбанк (Италианска), Банка ДСК (Унгарска), Обединена българска банка (Гръцка), Райфайзен-банк (Австрийска), Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка, Холандска) като пазарният им дял към юни 2010 е 56.3%. От тези банки няма нито една българска. Пазарният дял на българските банки към юни 2010 е едва 17.6%. Пазарният дял на банките от ЕС и техни клонове е 79.5%, а на банките извън ЕС и техни клонове 2.9%. Така се оказва, че 82.4% от банките в България са чужди – число в рамките на моето окомерно изчисление, като кръгло 80% са западни. Няма нито една руска банка!
Таблица 1
Уточнения за някои банки
Най-голямата „българска“ банка е Уникредит Булбанк и е италианска, макар и по документи да принадлежи на австрийска банка от Уникредит Груп. На върха на управлението на Уникредит Груп (4) стоят предимно италианци, една швейцарка и един индиец.
ДСК отдавна не е „държавна” или по скоро не е на Българската държава. На сайта на ДСК четем „От октомври 2003 г. след успешна приватизационна процедура Банка ОТП Унгария стана едноличен собственик на акционерния капитал на Банка ДСК.“ (5) OTP Group e листвана на борсата. Унгарската държава обаче има „златна“ акция, която позволява на Унгарската държава известен контрол над банката.
СИБАНК, банката с която обикновено се свързва приятелката на Бойко Борисов, е 80% белгийска. На сайта й четем „През 2007 г. СИБАНК става част от белгийската група KBC, която към момента притежава над 80% от акциите. От края на 2007 г. СИБАНК е част от KBC – втората по големина банково-застрахователна група в Белгия, на 11 място в Европа“ (6). В края на миналата година Цветелина Бориславова продаде своите 16.09% на белгийците (7).
От 2007 година гръцката Емпорики банк става собственост на френската Credit Agricole (8).
Българо-американска банка е интересен екземпляр. На сайта й четем „1991 година, Чикаго, щата Илиноис. По силата на Закона за подпомагане на демокрацията в страните от Източна Европа, Конгресът на САЩ основава частна корпорация под името Българо-американски инвестиционен фонд (БАИФ). Правителството на САЩ осигурява на корпорацията капитал в размер на 57 млн. долара. Управлението на БАИФ се поверява на Съвет на Директорите, назначен с личен указ от Президента на САЩ. Мисията на БАИФ е активно участие в развитието и разширяването на българската икономика чрез печелившо инвестиране и реинвестиране в иновативни пазарни проекти в частния сектор в страната. … 1996 година, София, България. В София се учредява Българо-американската кредитна банка, собственост на БАИФ.“ (9).
Съставянето на Таблица 1 беше направено по примера на таблицата в дясно, която открих в money.bg (10) и която е преразказ на статия в списание „Икономически живот”. В нея се намира колоната „Печалба на една акция от 1 лев”. Числата в тази колона са в левове и отразяват печалбите за цялата 2008 година. Емитирания капитал и печалбата след данъците разбира се са в хиляди лева. Числата са взети от изданието „Банките в България” октомври-декември 2008. От тази таблица разбираме, че за кризисната 2008 година печалбите на банките варират от 28% до 421%. При това петте банки с печалба над 100% са чужди. Първата българска банка в списъка е Корпоративна банка (КТБ) с 67% печалба. Печалбата на банките като сума и като процент спрямо емитирания капитал е дадена на Фигура 1. Тази година средната относителна печалба се очаква да е най-ниска – около 20%. Дори при тази стойност на печалбата капиталистическата система сама не би могла да бъде устойчива, а какво остава при 50% печалба. Както се казва, честити ви демокрация и пазарна икономика.
Фигура 1 Абсолютна и относителна печалба на банките от 2003 година насам.
Нека погледнем и колоната „Доход от текущата година” в Таблица 1. Общата сума от печалби на банките за 2010 до края на юни е 352 123 хиляди лева от тях делът на българските банки (с отчитане съответния дял в смесените банки) е едва 19.2% или 67 758 хиляди лева. Останалите 80.8%, т.е. 284 365 хиляди лева, са печалба на чужди банки и следователно подлежат на износ в чужбина. До края на 2010 сумата вероятно ще се удвои. Това се равнява на около 4% от предвидените 15.2 милиарда приходи в Бюджета за 2010 година (11), т.е. само от печалбата на банките в чужбина изтичат суми които са 4% от бюджета на страната. Печалбите на електроразпределителите, мобилните оператори, топлинните счетоводители, веригите супермаркети и прочее чужди компании са отделно. Следва да отчетем и плащанията по лихвите на външния дълг които са между 6 и 8% от БВП (13). Към 2008 г. БВП 66.7 млрд. лева (12), т.е. сумата по лихвите е 4-5.3 млрд. лв годишно (частен плюс държавен, делът на държавата е под 10%) и се съизмерима с 1/3 от бюджета за 2010 година. От бюджета, разбира се, се плаща само частта на държавния дълг, но ние плащаме и лихвите по частния дълг, макар и държавата да няма участие в тази дейност. Сега мисля е ясно защо западните страни са богати, а ние си стоим бедни. През 90те години имахме глупостта да решим, че хем на чужденци ще плащаме хем за нас ще остава повече. Откъде бе другари!
Това са реални примери за това как изкарваме западни заплати, т.е. изкарваме заплатите на западняците, а нямаме пари за образование, наука, здравеопазване, култура и прочее. Това е малка част от цената която плащаме за да бъдем „модерни” и да принадлежим към „цивилизацията” и да не сме „изолирани” като Куба, Беларус, Иран и т.н. „врагове на Запада”. Еий, страшна работа са това пазара и „демокрацията”! Не можеш ги разбра.
Следва да спомена и че в България няма нито една руска банка. Това трябва да се отбележи, тъй като масово се тиражира лъжата за руската зависимост. Тя се базира на това, че сме били купували газ от Русия, щели сме да строим АЕЦ Белене и прочее енергийни проекти. Както обикновено, „демократите”, русофобите и всякаква антикомунистическа паплач (включая Синята коалиция) по традиция сочат клечката в чуждото око без да виждат гредата в своето. Или с други думи казано, разиграват двойния стандарт на „модерното” западно общество, т.е. това че 80% (по пазарен дял) от банките у нас (институциите от които най-пряко зависи капиталистическата икономика) са западни не е повод да говорим за западна зависимост. Вие представяте ли си у нас да се основе банка с руски капитали по указ на Путин? Но по указ на американския президент и с пари на ЦРУ може. Това че и мобилните оператори, електроразпределителите и топлинните счетоводители също са със западни собственици също не е повод за тревога. Това че влязохме в НАТО, имаме американски военни бази у нас (при соца нямаше военни бази на СССР у нас) и наши войници се бият за несправедлива кауза в Близкия изток не е повод да говорим за зависимост от Запада. И най-очевидното ЕС директно ни командва, чрез наложеното синхронизиране на законодателства, условия за приемане в ЕС и сега условия за отпускане на пари по еврофондове. Нещо повече, тези „демократи” и „антикомунисти” не просто не се притесняват, те водят страната към обезличаване и загуба на суверенитет в полза на Запада. И за нито едно от тези решения, масовата приватизация, преминаването към пазарна икономика, влизането в ЕС и НАТО, не бе проведен нито един референдум! В същото време обаче, поради няколко енергийни проекта с Русия, при които честно казано Русия търпи капризите ни, тия хорица се раздрънкали за „зависимост от Русия”! При това повечето от политиците и „експертите” с антируски настроения получават или са получавали пари и облаги чрез западни, най-често американски, фондации и неправителствени организации. Това е което осмисля демагогията и липсата на връзка с реалността.
Заключение
Над 80% от банките в България са чужди и то западни с нищожни изключения. Няма нито една руска банка! Печалбите на банките за 2008 година варират между 28% и 420% като банките с над 100% печалба са все чужди. За 2010 година печалбите са значително по-малки до 63% (КТБ и ОББ) за полугодие (126 годишно). Около 81% от печалбите за 2010 година в банковата система принадлежат на чуждите банки и следователно подлежат на износ на Запад. Това е малка част от цената която плащаме за да сме „западни”. В допълнение на валутния борд, преобладаването на чужди банки в България говори за силна икономическа зависимост от Запада. Към нея следва да се прибави и силната политическа зависимост в която ни вкараха правителствата след 1989та година. Това са аргументи в полза на твърдението, че сегашното плачевно състояние на България е резултат от западния неоколониализъм според както съм обяснил по-рано.
западния неоколониализъм според както съм обяснил по-рано
Kihano04 февруари 2011
(1) БНБ, "Банките в България" април-юни 2010.(2) Bulgarian American Credit Bank Mergers and Acquisitions (3) Reuters: UPDATE 2-Bulgaria Corpbank says sells 30 pct to Omani Fund (4) UniCredit / Management (5) Банка ДСК / За Банка ДСК(6) СИБАНК / Начало / За СИБАНК(7) Цветелина Бориславова продаде дела си в СИБанк (8) Банка Емпорики / За нас / Представяне (9) BACB/История (10) Класация на българските банка за 2008 г. на „Икономически живот" (11) Държавен вестник бр. 56, 23 юли 2010 (pdf) (12) НСИ: 6% е ръстът на БВП през 2008 г. (13) Мариян Йорданов, "Над 1,73 млрд. евро са годишните лихви по външния дълг на България?" investor.bg, 29.09.2008
Bulgarian American Credit Bank Mergers and Acquisitions
UPDATE 2-Bulgaria Corpbank says sells 30 pct to Omani Fund
Цветелина Бориславова продаде дела си в СИБанк
Банка Емпорики / За нас / Представяне
Класация на българските банка за 2008 г. на „Икономически живот"
НСИ: 6% е ръстът на БВП през 2008 г.
Над 1,73 млрд. евро са годишните лихви по външния дълг на България
Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".