Техники на манипулацията - западната журналистика

Живеем в интересни времена. Случват се фантастични нещица: суперотровно бойно вещество, с което е много трудно да отровиш човек, убийства с трудностъпния и радиоактивен Полоний при все че огнестрелните оръжия не са излезли от употреба, „дворец“, който го няма, и собственик, който не владее имота си, отрекоха биологичния пол, а сексуалните отклонения представят за нормални. и т.н. И всичко това това в официалните медии. Практиката да се лъже с цел манипулация на общественото мнение не е от вчера. Нито пък е „патент“ на нашите медии. Тук препечатвам една статия на Петър Пъдев от списание „Антени“ бр. 54 от 1980 година стр. 139. Тя представя серия лъжи в западната преса от 1917 до 1980 година. Ние можем да си добавим случаят Сергей Антонов, че и „Българският чадър“. Вярваме на западната журналистика не защото е честна и обективна, а защото искаме да вярваме. Вярваме на лъжите с надеждата, че ще ни дадат коли и банани. Или просто от страх и безразличие. Интересно е да се четат стари оригинални източници. Всички прилики с нашето съвремие не са случайни. Снимките, главните букви и наклонения шрифт са според оригинала.

Избирай, приятелю

Петър Пъдев. "Антени" бр. 54, 1980 г. стр. 139

„Изведнъж едно от момчетата грабна оловния войник и кой знае защо, го запрати право в камината. Сигурно всичко това бе работа на злия гном! Пламъците обхванаха оловния войник: беше му ужасно горещо, дали от огъня или от любов към балерината — и сам той не знаеше... Боята му беше опадала съвсем, целият бе излинял; кой знае от какво — може би от дългото пътешествие или пък от мъка?“

„Отечеството е в опасност! Вълната на болшевизма застрашава нашите граници." Плакат разпространяван в Германия непосредствено след Октомврийската революция .

В този момент над пейките се разнесе гласът на диспечерката: „Пътниците, заминаващи за Берлин, да се явят за оформяне на билетите и багажа“. Оставаше повече от час до излитането на самолета и бащата дочете последните няколко реда от приказката. Сетне разтвори големия куфар наполовина, прибра вътре книгата с приказките на Андерсен, извади илюстровано списание, което навярно щеше да чете в самолета, и го премести в ръчната чанта. Беше „Шпигел“ отпреди три седмици.

— Изглежда, момчето не ви оставя да четете друго освен приказки — обърнах се към бащата. — О, не... той си ляга вечер в осем и половина. Но докато бях у вас на Черно море, гледах вечер предаванията от Олимпиадата в Москва. — У вас бихте имали повече време... — Да — съгласи се мъжът, — нашата телевизия обяви бойкот на състезанията. — Вашето правителство също. — Ако не бяхте навлезли в Афганистан... Впрочем, трябва да вървим, хайде Ралф! Довиждане.

Бях чел не само приказките на Андерсен, но и списанието, което смени мястото си, за да бъде под ръка на бащата в самолета. Той употреби думата „навлезли“ — явно от тактичност, иначе би си послужил с някой от обичайните за печата във ФРГ изрази („нахлуване“, „окупация“, „интервенция“), когато става въпрос за помощта, оказана от СССР на афганистанския народ в борбата му с внасяната отвън контрареволюция. Но нека дадем думата на самото списание, което минава за едно от най-авторитетните външнополитически издания и има милионен тираж. На първа страница, след корицата:

„Януари 1980 година, Калай Фатула — квартал в Кабул. Въпреки студа и снега един единадесетгодишен продавач на цигари тича бос, с табла американски и английски цигари по посока към пазара Шахринау. На безлюдната улица ненадейно изскача камион с руснаци. Спира до момчето. Един руснак скача от кабината, взема каквото му хареса от таблата и посяга да се качи обратно в камиона. Момчето започва да вика, хваща руснака за дрехата и го заплюва. Тогава съветският войник хвърля плячката си върху предната седалка в кабинета, взема отвътре своя „Калашников" и стреля в челото на момчето..."

Тази сцена наблюдавал един единствен човек — кореспондентът на „Шпигел“ за Южна Азия. В края на съобщението четем извода:

„Смъртта на младия афганистански тютюнопродавец, на която той (кореспондентът — П. П.) станал свидетел, се е сторила на журналиста показателна за сегашната ситуация в Афганистан. Там сега са подложени на грабеж смелите, невинните и беззащитните“.

Досещате ли се защо сензационното съобщение за този трагичен инцидент, наблюдаван още през януари от собствения кореспондент на едно седмично списание, се появява с такова закъснение на 14 юли 1980 година? Нима редакцията се е усъмнила в своя кореспондент? Или просто точно тогава е било нужно нещо силно и шокиращо, което — щом е с толкова стара дата — едва ли би могло и да се провери. След пет дни, на 18 юли, започваха Летните олимпийски игри в Москва. Правителството и Бундестагът на ФРГ решиха западногерманските спортисти да бойкотират олимпиадата. Защо? Заради „съветското нахлуване в Афганистан“. Милиони западпогермански граждани разчитаха поне да гледат игрите по телевизията. Уви, по нито една от трите телевизионни програми на ФРГ не предаваха друго освен кратки съобщения за резултатите от състезанията. Защо? Заради „съветското нахлуване в Афганистан“. Западногерманските фармацевтични фирми отказаха да доставят договорените медикаменти за олимпиадата. Защо? Заради „съветското нахлуване в Афганистан“. За да даде — заради отказа от Олимпиадата — поне морално удовлетворение на своите един милион възрастни читатели, списание „Шпигел“ си послужи с лошо скалъпената приказка за малкия афганистански тютюнопродавец. Фалшификациите от този род — а има и много по- рафинирани! — не са нито нещо ново, нито нещо рядко. Tе са едно от оръжията на психологическата война срещу социализма — за да бъде оправдана тази война, се използува „комунистическата заплаха“. Как?

„СЪВЕТИТЕ СЕ ВЪОРЪЖАВАТ“, „РУСНАЦИТЕ ТРЕСКАВО УВЕЛИЧАВАТ ПРОИЗВОДСТВОТО НА БОЙНИ САМОЛЕТИ“, „НАПАДАТЕЛНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВЕТСКОТО САМОЛЕТОСТРОЕНЕ“, „ЗАСТРАШИТЕЛНО НАРАСТВАНЕ НА СЪВЕТСКОТО ВОЕННО ПРИСЪСТВИЕ В БАЛТИЙСКО МОРЕ“ — всички тези заглавия може да се срещнат и днес върху страниците на империалистическия печат. Те обаче са взети не от днешния печат, а от нацистките вестници през 1936 година.

„Войната в Русия продължава. Бели мъже, военно обучени, се търсят от армията на САЩ за пехотните и санитарните части на американския експедиционен корпус в Сибир. Изпълни веднага дълга си! Плакат в САЩ 1919 година.

„Болшевикът с окървавения нож между зъбите“, който всеки момент може да се нахвърли върху „цивилизования свят“, се появи, за да оправдае империалистическата интервенция в СССР. Тогава изтощената съветска страна трябваше да отблъсне 140 000 французи, 140 000 англичани, 40 000 италианци, 120 000 гърци, 140 000 сърби, 190 000 румънци, 80 000 японци и 8000 американци (според данни от „Хорицонт“). Към тези 900 000 интервенти се присъединиха и 150 000 белогвардейци от армията на Колчак.

„Отечеството е в опасност!“, крещи с огромни черни букви един плакат от това време, отпечатан с разрешение на правителството в Германския райх. „Вълната на болшевизма застрашава нашите граници, болшевишкиге сили на разрухата разтърсват собствената си страна, те ще подложат на икономическо унищожение и нашата страна. Нужни са огромни средства! Помогнете веднага!“ Отдолу с дребни букви се обяснява: „Всички спестовни каси и филиали на големите берлински банки ще приемат вноските с кодово обозначение: „източна помощ“.

А ето няколко заглавия от западногермански вестници през периода от началото на петдесетте години до наши дни, които показват, че лъжата за заплахата от Изтока е една постоянна тема в печата и останалите средства за информация във ФРГ:

„Почти всички градове в Америка, застрашени от съветски бомбардировачи“ („Мюнхенер Меркур“, 1952 г.), „Червеният флот застрашава нашата сигурност“ („Форвертс“, 1957 г.), „Глобална заплаха за световния мир“ („Тагесшпигел“, 1961 г.), „Военният натиск от страна на Съветския съюз се усилва“ („Райнишер Меркур“, 1971 г.), „Военните планове на Съветите имат нападателен характер“ („Килер нахрихтен“, 1978 г.).

Във всички тези заглавия, набирани с възможния най-тлъст черен шрифт, се съдържа елемент на сензационност. Обикновеният читател живее с мисълта, че „щом го пише във вестника, значи е така“. Антикомунистическата пропаганда използува различни методи. Тъй като с лъжа е много по-трудно да се въздействува върху разума на човек, фалшификаторите обикновено се стремят да докоснат струната на чувствата. Затова и най-често се пускат груби лъжи за трагичната съдба на някое дете или на децата изобщо, които стават „жертва на системата“:

„Деца бягат от Източен Берлин" — сензационна лъжа на Билдцайтунг", 26 септемери 1961 година.

• „Децата бягат от Източен Берлин“ се наричаше една от сензациите на Шпрингеровия „Билдцайтунг“ (тираж 5 милиона екземпляра) от 26 септември 1961 г. Под това заглавие на две колони вестникът разказва покъртителната история на две братчета, едното на десет, другото на дванадесет години. Първо починал баща им, след това и майката. Изминали две седмици от нейната смърт, а за сирачетата никой не се погрижил. Те потърсили спасение в Западен Берлин и там в полицията описали неволите си. На другия ден след поместването на тази трогателна история се оказа, че децата били от Западен Берлин и избягали от родителите си.

„Деца в затворнически дрехи. Фотография от съветски концентрационен лагер, контрабандно изнесена от СССР“. С този текст западногерманското списание „Мъченически глас“ (снимката вляво) помести фотография от една детска градина в ГДР (снимката вдясно/долу)

• „Деца в съветски концлагер“ бе озаглавена една снимка върху корицата на западногерманското списание „Мъченически глас“ от месец юни 1978 година. На фотографията, която уж била направена от израелското разузнаване в Съветския съюз и после нелегално изнесена в Израел, се виждаха няколко тригодишни деца в широки карирани дрешки. (Същата снимка бе показана неколкократно и по детската телевизия в „документален“ филм за СССР). Впоследствие излезе, че на снимката са фотографирани питомците от една детска градина в ГДР, облечени в раирани хавлийки за баня. Същата снимка е била наградена на международна изложба през 1977 г. в Амстердам.

От фотография на австралийски журналист, показваща бедственото положение на Източен Тимор, в. „Франкфуртер алгемайне“ направи фалшификация с текст: „Трагедия в кампучийски бежански лагери".

• „Камбоджански деца в бежански лагер“ бе обяснението към фотография в авторитетния „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, показваща измършавели деца с атрофирали крайници и страдалчески израз. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ помести тази снимка на 2 ноември 1979 година. Една седмица по-късно в. „Унзере цайт“ (орган на ГКП) разобличи фалшификацията. Оказа се, че снимката е направена от един австралийски журналист в Източен Тимор и е целяла да покаже пагубните последици за коренното население вследствие на колониализма.

„840 бебета в цистерни c вода — Съветите отглеждат космонавти. Заглавие на фалшификация в „Билдцайтунг", 21 март 1980 година. На посочения от фалшификацията адрес в Москва се оказва детска клиника.

• „840 бебета в цистерни — Съветите отглеждат космонавти“. Под това заглавие Шпрингеровият „Билдцайтунг“ от 21 март 1980 година съобщава, че в Съветския съюз отглеждали бебета в цистерни с вода. Един ден, когато пораснели, тези бебета щели „да бъдат пратени да завладеят космоса“. Западногерманският журналист Хуберт Кушник, като прочел статията, отишъл на посочения адрес в Москва и открил, че там се намира 68-ма московска болница. Там имало 150 бебета с вродени дефекти, поради което се налагало всеки ден да им се прави воден масаж с терапевтична цел.

Към тази категория фалшификации можем да причислим и разказа на „единствения очевидец“, кореспондента на „Шпигел“, за афганистанското момче, застреляно посред бял ден от освирепял съветски войник.

Такива отделни „сензации“ се появяват всекидневно. Когато бъдат разобличени, това става за сметка на автора им или на редакцията. Но нерядко матeриал за антикомунистически фалшификации в печата предлагат и официални държавни институти.

Над снимка, разпространена през януари 1980 година в западния печат, показваща само афганистански войници, се казва: „С афганистанските бунтовници се сражават изключително съветски части".

От години средствата за масова информация на Запад заблуждават обществеността за числеността на въоръжените сили на Варшавския договор. Например главнокомандуващият допреди няколко години бундесвера генерал Вуст дълго време твърдеше, че съотношението на силите в Европа било две към едно в полза на Варшавския договор. „Съветите имат два пъти повече дивизии в Европа от НАТО“, твърдяха експертите от Пентагона. Действително Варшавският договор разполага с около два пъти повече дивизии, отколкото НАТО. Но — и това не може да не е известно именно на генералите от бундесвера — числеността на една дивизия от Варшавския договор е приблизително два пъти по-малка, отколкото на една дивизия от НАТО.

В един и същи ден, два различни вестника във ФРГ публикуват тази снимка, обяснявайки, че била направена в Кабул („Тагесшпигел“) и ... в Кандахар („Зюддойче цайтунг").

По същия начин се преувеличават всякакви цифри — на танкове, на кораби, на самолети, на ракети. Особено активни кампании се провеждат, преди Западът да оповести производството на нов вид унищожителна техника. Така бе в началото на 60-те години, така бе в началото на 70-те години, когато Съединените щати започнаха да поставят на ракетите си касетъчни бойни глави, така бе преди две години, когато се заговори за производство и разполагане на неутронно оръжие. Така е и сега — „комунистическата заплаха“ ще помогне да се оправдае пред обществеността новият количествен и качествен скок във въоръжаването, започнат в рамките на НАТО. „Всеки път, щом започнат дискусии по увеличаване на въоръженията, забелязват по крайбрежието атомни подводници, откриват нови съветски ракети и бомбардировачи — признава американският бригаден генерал Хю Хестър. — Всички тези неща се предоставят на печата, за да бъде уплашен обикновеният гражданин, за да го накарат да одобри повишените разходи за въоръжаване и дори сам да настоява за това.“ „Заплахата идва от Изток, ние се стремим само да поддържаме равновесието, мира“, твърдят високопоставени политици и военни на Запад. А ето едно откровено признание: „Обстоятелствата ме принуждаваха години наред да говоря почти изключително само за мир. Само докато постоянно изтъквах германските мирни намерения, германската воля за мир имах възможност да извоювам стъпка по стъпка свободата на германския народ и да му дам в ръцете оръжието, необходимо за следващата крачка.“ Тези думи е произнесъл Хитлер; „следващата крачка“ бе разпалването на Втората световна война; като повод за нападението над Полша бе използувана също една фалшификация*.

Асошиейтед прес разпространи тази снимка с текст: „Афганистански младежи разговарят със съветски войници и им предлагат цигари. Към същата снимка „Билдцайтунг“ обявява: „Млади афганистанци препречват пътя на един руски танк Т-34 в покритите със сняг планини пред Кабул".

Съвременните фалшификатори на истината използуват все по-рафинирани методи. Те разполагат с огромен апарат oт сътрудници, работят в тясна връзка с идеологически институти и шпионски централи, усъвършенствуването на средствата за информация им дават възможност да размножават всяка лъжа в милиони тиражи. Днес фалшификацията се е превърнала в индустриален идеологически продукт. Ако тазгодишните събития в Афганистан се бяха случили преди десет години, тогава може би някой Льовентал или Потика щеше чисто и просто да съобщи, че е видял как над афганистанските села падат съветски бактериологични бомби. Днес вече фалшификациите се сервират по-изтънчено (не винаги). Много преди западният печат да подеме лъжата, че съветските войски в Афганистан използували бактериологично оръжие, бе съобщено: „Въпреки международната конвенция за забрана на бактериологичното оръжие в Съветския съюз продължават да го произвеждат“. Авторите на това твърдение са прочели в свердловския вестник „Уралски рабочий“ съобщението, че във връзка с неблагоприятните климатични условия през есента и зимата сред добитъка в някои области около Свердловск има отделени изтощени животни, които биха били податливи към епидемии въпреки редовните ваксинации. Това съобщение редакюрите от „Велт“ „редактираха“ до такава степен, че накрая се получи следното: „В научната лаборатория на една от фабриките в Урал, произвеждаща бактериологични бомби, е избухнал взрив. Добитъкът в района е застрашен от епидемии.“ След около два месеца дойде и съобщението, че над югозападен Афганистан „руснаците сипели бактериологични бомби“. „Щом го пише — значи е така!“, си казва читателят; още по-добре — разсъждават фалшификаторите, — ако той (читателят) си припомни и „инцидента в Свердловск“. Едната лъжа потвърждава другата. Той (читателят) е готов да се бръкне още по-дълбоко в кесията, защото „русите днес са в Афганистан, утре ще бъдат тук“. Правилно! Нали „третата световна война е неизбежна“. Това го казват авторитетни хора, пише го!

Познавам десетки хора, които разсъждават така. Залъгват ги с ужасяващи приказки. Карат ги да се страхуват от нас. Някои се съмняват, но повечето вярват на хилядите дребни лъжи, които вкупом представляват една голяма лъжа, лъжата на нашия век. Един от тях си и ти, приятелю, който четеш на малкия си син приказките на Андерсен, а за себе си оставяш приказките на господин Шпрингер и подобните на него. Бих искал самолетът ти да закъснееше поне с половин час, за да ти кажа всичко това. Щях да ти припомня един плакат от времето на майка ти!

Подстрекателски антикомунистически плакат от 1919 година към германските жени.

"Германски жени! Знаете ли с какво ви заплашва болшевизмът? Болшевизмът иска да направи жените обществени. Болшевизмът дегенерира женския пол! С декрет жените стават собственост на народа... Всеки мъж, който иска да употреби един екземпляр от общонародната собственост, трябва да получи за това разрешение от работническия комитет... Мъжът няма право да използува една жена повече от три пъти седмично и за повече от три часа всеки път... Всеки принадлежащ към работническата класа мъж ще трябва да заплаща месечно по 100 рубли за правото да употребява общонародната собственост"

Не се чуди, приятелю, пише го! И нищо чудно, ако твоята майка е повярвала на това. Днес теб те смятат за по-ингелигентен от нея. Затова днес теб те лъжат и по-интелигентно. Синът ти може би ще те превъзхожда по ум и способности. Него ще заблуждават още по-рафинирано. Днес ти му четеш приказки. Чудесно! Приказките правят децата по-добри, дори когато в тях се разказва за войници.

Но твоите приказки, в които се разказва и за войници, и за танкове, и за опасни оръжия, целят да те направят лош. С тях от теб ще направят враг. Ти ще бъдаш един враг и нищо повече. Няма да си годен за приятелство. Единственото, което ти отреждат, това е да бъдеш слуга и войник, и труп!

Ето къде е заплахата за теб.

Избирай!

Кихано 22 февруари 2021

*Повод за нападението на Германия над Полша е т.нар. "Глайвицки инцидент" от 31 август 1939 година, при който германците изпращат преоблечени в полски униформи затворници да атакуват немска радиостанция в граничния град Глайвиц (днес Гливице). Подобни фалшификации с цел разпалване на война са редовно извършвани от САЩ. Например, Тонкинския инцидент, с който започва Виетнамската война, "Оръжията на Саддам", заради които се извърши нападението над Ирак през 2003 година. Спорен е също и инцидента в Рачак, който става повод за нападението на НАТО над Югославия през 1999 година. Небезизвестният у нас Раймон Детрез в своята книга "Косово. Отложена независимост" (изд. "Кралица Маб", 2008 г.) съобщава за наличието на американски специалист по "false flag operations" в Рачак по време на инцидента.