Запада подкрепя комунисти?
Малко предистория

Камбоджа получава своята независимост от френско колониално робство през 1953та година. Тя е обявена за конституционна монархия и начело застава крал Нородом Сианук. За кратък период той се отказва от властта в полза на баща си но след смъртта му отново я поема като приема титлата „принц”. По време на Студената война Сианук спазва неутралитет. Със започването на Виетнамската война Камбоджа попада в сложна ситуация. Северовиетнамските съпротивителни сили организират през територията на Камбоджа известната „Пътека на Хо Ши Мин”. Територията на Камбоджа е използвана за снабдяване на Северен Виетнам.  Първоначално Сианук разчита на Китай да упражни натиск над северновиетнамците да зачитат териториалната цялост на Камбоджа. Това обаче не дава резултат. През 1967 премиера Лон Нол решава да заздрави икономиката като спре нелегалната продажба на ориз на комунистите от Северен Виетнам и Китай. Камбоджанското правителство обаче плаща за ориза много по-малко. Това става повод за бунтове които са най-силни в районите произвеждащи ориз. Избухва гражданска война между Кхмерската национална армия, и Камбоджанската народна освободителна армия. Червените Кхмери се активизират през 1968 макар и да са твърде малобройни по това време. Сианук започва да се ориентира към САЩ, но твърде бавно. През 1970та година докато е на обиколка из Европа и бившите социалистически страни, той е свален чрез преврат осъществен от неговия премиер генерал Лон Нол (Може би единствения преврат след ВСВ който не е организиран от САЩ.). Сианук остава в Китай и взема страната на Червените Кхмери, като смята, че те като опозиция са силата която ще го върне на власт. Лон Нол подхваща дясна политика и е подкрепян финансово от САЩ.

Най-лошите!

В Камбоджа леви политически сили съществуват отпреди втората световна война. След обявяването на независимостта, Камбоджанските комунисти обаче не са единни, често се делят на фракции, променят позициите си и преименуват партиите си. По време на виетнамската война комунистическите партии на Северен Виетнам и Камбоджа са в близки отношения. Фракцията Червени Кхмери (1) е с по-подчертан националистичен характер. Нейните лидери следват в Париж, Пол Пот – радиоинжинерство, Иенг Сари (Ieng Sary) – политически науки, Кио Сампхан (Khieu Samphan) – политика и икономика, Хоу Йон (Hou Yuon) – икономика и право, Сон Сен (Son Sen) – литература, Ху Ним (Hu Nim) – право. Кио Сампхан и Хоу Йон дори защитават докторати в Парижкия университет в които очертават основните характеристики на обществото което по-късно опитват насилствено да изградят в Камбоджа. По произход изброените лидери са от сравнително заможни камбоджански семейства на фермери и служители и дори (далечни) роднини на кралското семейство (Пол Пот и Хоу Йон). Общия брой Камбоджански студенти в Париж е около 200. Повечето от тях са с леви убеждения, някои са марксисти, някой дори членуват във Френската комунистическа партия. През 50те тези студенти се връщат в Камбоджа и се вливат в редиците на Камбоджанската компартия от която произлизат Червените Кхмери. През цялото време левите в Камбоджа са преследвани от режима на Сианук. Те намират подкрепа главно в отдалечените селски райони.

„Добрите”!

През март 1969 Никсън чрез тайна (от американския конгрес!) заповед нарежда да се извършват бомбардировки на територията на Камбоджа. Бомбардировките не се ограничават само с пътеката на Хо Ши Мин, чиято плетеница много добре се вижда от самолет. Бомбардира се вътрешността на източната част на страната под предлог, че там се намирали бази на северовиетнамците и на Виет Конг, както и че се унищожавали Червените Кхмери в подкрепа на Камбоджанското правителство. Края на бомбардировките е едва през 1973 година. До тогава 108 000 тона бомби са хвърлени на територията на Камбоджа, еквивалент на пет атомни бомби като пуснатата в Хирошима (2). Около 2 милиона камбоджанци напускат домовете си поради бомбардировките. Около 600 000 са жертвите. Претенциите на САЩ разбира се са фалшиви тъй като бази на виетнамците в Камбоджа се оказва, че няма (доста често се САЩ бомбардират несъществуващи обекти и врагове), а и въздушните бомбардировки не различават виетнамци от камбоджанци и комунисти. Бомбардировките не постигат желания ефект и не спират движението по пътеката на Хо Ши Мин (3).  Те обаче предизвикват масово възмущение у камбоджанците. Това се оказва в полза на Червените Кхмери в чийто редици се включват голямо количество селяни от бомбардираните територии, включително деца на 12-15 годишна възраст. Според много историци, особено в последно време, американските бомбардировки на Камбоджа се явяват основен фактор в нарастване на влиянието на Червените Кхмери. Водач на Червените Кхмери е Пол Пот.

„Лошите” срещу най-лошите

Червените Кхмери превземат столицата Пном Пен през 1975 година и основават Демократична република Кампучия. Започва най-голямото клане в Азия сравнимо само с геноцида на Хитлеристите през Втората световна война. (1, 2, 4, 5). Хората насила са изселени от градовете и заставени да работят в трудови лагери при завишени норми и при недохранване. Семействата са разделяни умишлено. Всякаква техника е унищожавана, горени са книги. Образованите хора са избивани поголовно, лекари, инженери, електротехници. Убивали са дори за носене на очила. Минимални отклонения от реда са се наказвали със смърт. Съществувал е еквивалент на германските SS - S21 (5), които са изтезавали хора по особено жесток начин, включително жени и деца. За 3 години и половина резултата от действията на  Червените Кхмери са 1.5 милиона жертви което е една пета от населението на Камбоджа. Част от тях са убити други умират от глад, изтощение и болести.

Отношенията на Камбоджа с Виетнам се влошават поради многото бежанци и постоянните гранични конфликти. През декември 1978 година Пол Пот, страхувайки се от виетнамска атака извършва изпреварващо нападение (подобно на изпреварващото нападение на САЩ над Ирак. Помним „Димящото дуло като атомна гъба”) над Виетнам.  Виетнам отвръща на атаката и лесно помита Червените Кхмери. Много от бойците на кхмерите преминават на страната на Виетнам. На 7 януари Пном Пен е освободен и на власт е поставено според САЩ и запада „марионетно” правителство подчинено на Виетнам. Основана е Народна Република Кампучия. Червените Кхмери са изтласкани в северозападната част на Камбоджа по границата с Тайланд. Те обаче продължават да съществуват и да всяват терор в Камбоджа до края на 90те години на 20ти век. Виетнамските войски се изтеглят от Камбоджа окончателно едва в края на 80те години.

Съюз на „добрите” с най-лошите

През цялото им съществуване Червените Кхмери са поддържани от Китай. Китай скъсва отношенията си със Съветския Съюз в началото на 60те, като най-ниската точка се достига по време на граничните конфликти през 1969та година. Единствената действаща договореност между СССР е Китай е последния да пропуска доставките на оръжие за Северен Виетнам по време на Виетнамската война. Скъсването със СССР става причина за взаимно ухажване между Китай и САЩ. Когато виетнамците освобождават Пном Пен от Червените Кхмери, Китай предприема нападение над Виетнам, което виетнамците бързо отблъскват. Макар и Виетнамската война на САЩ да е приключила, американските политици още я водят. Създаването на марионетно на Виетнам правителство в Камбоджа поставя САЩ и Китай на една и съща страна – на страната на Червените Кхмери. Китай, САЩ и Западна Европа и страните от югоизточна Азия не признават Народна Република Камбоджа и блокират всякакви отношения със страната, включително хуманитарни доставки.  Червените Кхмери запазват местата си в ООН. САЩ и Китай и Западноевропейските страни съставят  коалиционно правителство в изгнание между Червените Кхмери, партията на принц Нородом Сианук и Кхмерския народен национален освободителен фронт – партия опозиционна на „провиетнамското” правителство. Това коалиционно правителство те считат за легитимно. Провиетнамското правителство, както самите виетнамци са силата която държи предотвратява връщането на Кхмерите на власт и повторението на геноцида от 75та-79та година. Така САЩ и Китай не без съгласието на Западна Европа държат Камбоджа в патово положение до 90те години. Битката между виетнамците и Червените Кхмери продължава през 80те години. Мирни преговори под егидата на ООН започват едва през 1989та и постигат резултат едва през 1991. Първите избори се провеждат през 1993. Най-много гласове печели коалицията между Сианук и Камбоджанската народна партия на Хун Сен.

Четиринадесетте години съществуване на Народна Рапублика Кампучия са белязани от бедност, терор и изолация причинени главно от САЩ, Китай и Западна Европа. След прогонването на Червените Кхмери Камбоджа е в хуманитарна катастрофа. Икономиката е напълно разрушена. Настъпва масов глад. Разпространяват се лесно лечими смъртоносни болести. Запада отказва всякаква помощ. Камбоджанците са спасени от СССР и Виетнам. До разпадането на соц. блока 80 % от помощта за Камбоджа е от Съветския Съюз и останалите соц. държави. Камбоджа е единствената страна в света на която, под натиска на САЩ и Китай, ООН отказва помощ за развитие.

САЩ и Западните страни играят и друга роля. Те подкрепят Червените Кхмери, политически, финансово и с оръжие. Ако през 1975 западните медии масово определят действията на Червените Кхмери като геноцид, в края на 80те и началото на 90 около мирните преговори на политическата сцена се пуска кампания отричаща геноцида на Червените Кхмери. Консулът по сигурността на ООН изпуска думата „геноцид” в речите си. В американските и западноевропейските документи „геноцид” и „масови убийства” се заменят с „нарушаване на човешките права” и дори с „политиките и практиките през периода 1975-1989” (изказване на австралийския посланик в ООН през ноември 1989). (4) Американските медии, услужливи както винаги, започват да отричат престъпленията на Пол Пот и режима му. За Червените Кхмери Маргарет Тачър Казва че са „… разумни хора които ще трябва да играят роля в бъдещото камбоджанско правителство.” Целта на западните дипломати е „всеобхватно уреждане” (comprihensive setelment) на камбоджанския въпрос, но зад този термин се крие изискването Червените Кхмери да получат достатъчно власт в Камбоджа преди евентуалните избори. Това би подсигурило Запада, че в Камбоджа прогрес няма да има, независимо кой ще спечели изборите, а ако Кхмерите имат достатъчно възможности да упражняват терор то всякакви избори са безпредметни и следователно провиетнамските партии няма да спечелят.

Междувременно Германия, САЩ, Швеция, Белгия (PRB), Великобритания (Astra) и Франция снабдяват Червените Кхмери с марково оръжие. Компании от тези страни произвеждат оръжие в Сингапур. Оттам то се пренася в Тайланд, където се намира базата на Червените Кхмери и самия Пол Пот. Набезите на Червените Кхмери в Камбоджа достигат до 50 км от столицата Пном Пен. Те нападат селата, разделят семействата и уреждат насилствени бракове. Принуждават селяните да работят за тях. Опита за бягство се наказва със смърт. Пол Пот е съставял списък с около 2 милиона „врагове” подкрепящи правителството които подлежат на унищожение. Поставянето на полеви мини е разпространена практика на Червените Кхмери. Минират се дори оризовите полета. Към 1990 година средно 18 човека на ден пострадват от полеви мини най-честия резултат от които са откъснати крака. Обучението на Червените Кхмери, включително в поставянето на полеви мини е извършвано от американски и британски офицери в лагер в Малайзия. Британски офицери от SAS са обучавали Червените Кхмери също и в пограничните райони на Тайланд.

Шокиращ факт е че оръжейна база на Пол Пот в Тайланд се намира на територия предоставена на ООН за хуманитарни операции и дадена под наем на САЩ. Посещенията на американски военни в лагера на Пол Пот са редовни и оръжейните доставки също. През 1980та около 50 американски военни участват в операциите на Пол Пот. Помощта дадена от САЩ на Червените Кхмери в периода 1980-1986 е 84.5 милиона долара по данни на изследователска служба към Конгреса на САЩ.

Нищо от това не достига до новините в САЩ или Западна Европа. Британското правителство систематично отказва да е помагало на Червените Кхмери.

Бележки

Социалистическата и комунистическата идеологии са много привлекателни за хората поради това, че съответстват на естествения стремеж на хората по цялата планета към справедливост, сътрудничество взаимопомощ и солидарност. Привлекателността на тези идеи за народните маси ги прави привлекателни и за онези които искат да печелят популярност и власт. Последните не винаги са с благородни намерения. Партията на Хитлер също е (национал)социалистическа, но неговите възгледи и действия не само са много далеч Марксизма и социакизма, той не изпълнява дори социалните си обещания. Подобна, макар и не точно същата е историята на Червените Кхмери. Хуманизма на комунистическата идея е изцяло изтрит от техните от техните възгледи. Равенството между хората се приема буквално. Антиколониалните елементи водят до отрицание на образованието и техническия прогрес. Безсмислените жестокост и масови убийства не говорят за ясен класов характер. Проведените икономически реформи (по дисертации защитени в Парижкия университет!) говорят не просто за невежество и непознаване на основни елементи на човешката същност, а за най-обикновена глупост със много тежки последствия. Проявата на такава самодейна глупост при наличието на действащ социализъм в СССР и Източноевропейските страни  е непростимо, но явно това е част от уроците които човечеството трябва да научи.

„Комунизма” на Червените Кхмери е крайна форма на Маоизъм. Те до голяма степен повтарят грешките на Мао Цзедун  от времето на културната революция и не случайно са подкрепяни от Китай. Отклонението на Китай от социалистическата идеология и практика води до разрива със СССР. Такова нещо обаче не се получава във Виетнам. В Азия Виетнамските комунисти са най-добре подготвени и най-рационално прилагат социалистическите идеи. Не случайно именно те слагат край на терора на Червените Кхмери, като се въвличат във още една война продължаваща 10 години.

Едва ли има някой който да не е запознат с пропагандните претенции на САЩ и Запада да бъдат защитници на човешките права, носители на прогреса и свободата и демокрацията. Как действат те в случая с Камбоджа? На Виетнамската война на САЩ трябва да се отдели специално място. Тази война си е едно отделно зло, което не отговаря на претенциите на САЩ за положителна роля в света. Засягащото Камбоджа от тази война са бомбардировките. Цел на тези бомбардировки са и Червените Кхмери, т.е. те са врагове по време когато все още не са извършили своите престъпления.

Три и половина години кланета в Камбоджа не възмущават нито САЩ нито Запада до степен да бъдат предприети някакви действия. С това неохотно се заема пострадалия от агресията на САЩ Виетнам. И в този момент, световната „цивилизация”, радетелите за човешки права, защитниците на свободата и демокрацията противно на всички очаквания застават на страната на Пол Пот и Червените Кхмери!  Логиката тук е ясна и тя няма нищо общо с висшите идеали които прокламират. Току що САЩ са загубили войната във Виетнам. Виетнамците са в добри отношения със СССР. Вероятността да пренесат сполучливото социалистическо обществено устройство във Виетнам, а оттам и в Камбоджа е голяма. Две успешно развиващи се социалистически страни на полуостров Индокитай – това е вече твърде много. Така Червените Кхмери стават „приятели” на САЩ и Запада при това след като са извършили жесток геноцид с 1.5 милиона жертви и са оставили Камбоджа в тотална разруха и хуманитарна катастрофа. Трагедията на Камбоджанците е пълна. Всеки нормален човек в такава ситуация би се притекъл на помощ независимо от политическите възгледи. Виетнам го прави въпреки собствените си трудности по преодоляването на последствията на американската агресия. Но богатите САЩ и Западна Европа - не. Коравосърдечието е чудовищно. Хуманния и цивилизован Запад точно обратното, решава да засили страданията на Камбоджанците, като им отказва хуманитарна помощ и подпомага терористичната дейност на бившия главорез и прстъпник Пол Пот. Наглостта стига до там, да опитват да омаловажат престъпленията на Червените Кхмери, да държат техен представител в ООН и да върнат Пол Пот отново във властта. Това е чудовищно престъпление. Това е гавра със смъртта на убитите от него хора. Това са методите на „хуманния” запад. Това показва до каква низост е стигал запада, за да унищожи социализма. Очевидно, приказките на Запада за високи идеали са една солидна лъжа зад която се крие елементарна мерзост  и аморалност. Това са нашите нови „съюзници” от които се учим и на които разчитаме да ни „оправят”. 

Заключение

Това е поредния пример в който запада пренебрегва всякакви идеали, морални норми, международни съглашения, човешки права и дори елементарната човечност и подкрепя най-тежки престъпления срещу човечеството за да постигне победа в своята дребна битка за световно господство. Да, битката не е само срещу социализма, тя е срещу света. Социализма вече изчезна, но Западната „цивилизация” не спря да тероризира невинни народи – окупира Афганистан и Ирак. Израелско – Палестинския конфликт е от величината на Камбоджанския и дори по-голям. Той е систематично етническо прочистване, геноцид и перманентен терор над палестинското население. Това са все престъпления извършвани с подкрепата на САЩ и Западна Европа в продължение на деситилетия и в пълен разрез с декларираните принципи. Израелско – Палестинския конфликт няма нищо общо със социализма и комунизма. Просто същността на запада е такава – зла, престъпна и лъжовна.    

kihano 

(1) http://en.wikipedia.org/wiki/Khmer_Rouge
(2) John Pilger, „Year Zero: The silent death of Cambodia“,  ATV (1979),  гледай в Гугъл видео 
(3) „Battlefield Detectives: Vietnam’s Bloody Secret“,Granada and Channel 5 Broadcasting, London, (2003)
(4) John Pilger, "Cambodia: The betrayal" , ITV (1990), гледай Гугъл видео 
(5) Rithy Panh, "S21; The Khmer Rouge killing machine", INA /ARTE, France (2002), гледай в yotube 
  

От автора           Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".