За пазара на ценни книжа
От автора           Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".
За икономиката пазара на ценни книжа играе роля подобна на тази на държавата, само дето има по-ограничени възможности и му липсват всякакви признаци на разумно поведение. Пазара на ценни книжа осигурява възможността отделни компании производителки да вземат заем директно от собствениците на пари и също както държавата блокира парите на последните в ниско ликвидни активи – ценни книжа. Разликата е, че компаниите не са въобще толкова надеждни кредитополучатели колкото държавата. За разлика от нея те могат да фалират. Така ценните книжа на компаниите са по-рискови от държавните и съответно по-ликвидни, т.е. по-лесно могат да бъдат обърнати в пари. Когато една компания емитира акции парите които получава за тях отиват за материали, заплати, реконструкции и т.н. т.е. парите се вливат директно в реалната икономика. Разбира се печалбата (дивидента) на акционерите трябва да се осигури. Дълговете продължават да растат.

Първоначалната идея на борсите вероятно е била да даде възможност на фирмите да набират капитал. Това и до сега се твърди да е така. Колко удобно е това за последните е отделен въпрос. По идея печалбата от дивидентите трябва да е онова, което привлича купувачите на акции. Колкото по-добре се развива дадена компания толкова по-големи дивиденти носят акциите й и следователно цената им е по-висока. Други ефекти обаче взимат връх. Както винаги пазарния принцип и стремежа към печалба опорочават всичко. Преобладаващ се явява не стремежа за печалба от дивиденти, а от поскъпването на самите акции. Едва ли има пазар на който несъстоятелността на пазарния принцип на определяне на цената да е така очевидна. Представете си, че фирмата А продава 1000 акции по 1 долар. Нейната капитализация (1) е 1000 долара. Вие купувате 2 акции по 2 долара, т.е. давате на компанията А 4 долара. С това покачвате цената на акциите от 1 на 2 долара. Значи капитализацията на фирмата А вече е 2х1000=2000 долара. Питайте сега откъде се вземат 996 долара? От никъде разбира се. Макар и опростен, примера показва как се раздува поредния финансов балон. В момента в който компанията разпродаде акциите си покачването на цената им губи всякакъв реален смисъл. Единственото което печели е престижа, че видите ли добре се справя на борсата. Капитализацията й расте, медиите пишат, рейтинговите къщи вдигат рейтинга...

Раздуването може да продължава с години стига да постъпват още и още излишни пари. А те постъпват когато икономиката върви добре и се трупат печалби. Фондовите борси действително вършат своята работа - да блокират излишните пари и да връщат малка част от печалбите обратно в реалната икономика. Така предпазват от инфлация, но не и от дефлация. Когато в реалната икономика парите започнат да не достигат (например за изплащане на заеми или за посрещане на социални разходи) хората тръгват да осребряват акциите си. Тогава се оказва, че пари няма и то не само заради огромното раздуване (в нашия пример всички очакват да получат по 2 долара за акция, когато са платили по един, а само вие сте платили два, т.е. 996 долара липсват!) ами и поради самата дефлация. Е, ами балона се пуква. Всички продават купувачи няма цените на акциите падат, всички се вайкат колко са загубили. Е, като цяло не са загубили почти нищо щото това на което разчитат всъщност го няма и основния фокус е кой ще изпревари да вземе малкото което наистина го има. Останалите губят. Ако банките са принудени да държат 10% резерв, то при борсите на ценни книжа резерв няма и реално наличната стойност в системата на борсовата търговия е около 2% от търгувания обем. Компаниите разбира се им се налага да отписват  активи, но какво от това. Повечето от тях и без друго ги няма.  Поредната умопомрачителна игра. За да се хване на нея човек трябва да е или невежа или мошеник. Познайте кой губи и кой печели и що за манталитет има западния свят за да счита тази игра за основна част от икономическия си живот.

Ще намерите хора които да твърдят, че срива на борсите води до срив в реалната икономика, а самия срив на борсите става по неизяснени причини. На практика става обратното. Дефлацията, т.е. липсата на пари в реалната икономика става причина за борсовия крах и винаги ще има борсов крах когато има криза в реалната икономика. А дефлация и инфлация могат да се получат винаги, тъй като капиталистическата икономика по принцип е в неустойчиво състояние.

На пазара на ценни книжа не търгуват само богаташи. Повече от половината американци и по-голямата част от скандинавците участват на  фондовия пазар. Могат, тъй като имат излишни пари, спестявания. Може да чуете оплакване, че липсата на борсова търговия с ценни книжа в слаборазвитите страни била причина за липсата на икономически растеж. Хората нямали „икономическа култура”. Това е същата логика която поставя реалната икономика в зависимост от виртуалната. А то е много по-просто. Хората нямат пари. На фондовите пазари участват хора от горните слоеве на икономическата пирамида, т.е. ония които са натрупали печалба.

Съществена роля играят и медиите и иначе не би могло да бъде, тъй като покупката и продажбата са волеви действия и могат да се повлияят от полезна или безполезна информация. Обикновено медиите раздуват медиен балон паралелно с финансовия. Когато има „растеж”  на борсата всичко е на 6, медиите раздуват колко всичко е добре и как добре се справя тази или онази компания. „Бичи настроения” според борсовия жаргон. И „народа” купува акции. Медийния балон обаче никога не се пука. Като се пукне финансовия и настанат „мечи настроения”, медиите просто обръщат плочата и почват да оплакват икономиката и компаниите, да публикуват мрачни прогнози и т.н. Хората започват да продават акции. Но все едно, медиите не са причина за икономическите кризи макар и да могат да допринесат. Във всеки случай големите борсови играчи които имат и силно влияние в медиите чрез „експерти”, рейтингови компании и прочее институции, както и чрез собствени изказвания (например Сорос, Грийнспан, Бъфет) влияят върху борсовата търговия и естествено могат да я манипулират в своя полза. Типичен пример за такава манипулация извършва компанията „Енрон” през 90те (2).

Така борсите са място преди всичко за спекуланти. Но за да печелят спекулантите някой трябва да губи. За това са привлечени много наивници от развитите страни. Е все пак, не е лошо 6-10 години да печелиш от дивиденти и от поскъпване на акции. Може накрая да се окажеш с нетна загуба, но какво от това. Това е като обичайно природно бедствие. Никой не може да те обвини в глупост. „Всички” са загубили от борсовия крах. А и нали печели 6-10 години... не си си оставил парите на вятъра. Но да завърша с това което започнах – основния ефект на борсите на ценни книжа е че свързва излишните пари на собствениците и спестяванията на гражданите в по-нисколиквидни активи каквито са ценните книжа. Това намалява опасността от внезапна инфлация.

  kihano
(1) Paul Mladjenovic, Stock Investing for Dimmies, 2nd Ed. Wiley (2002)

(2) Alex Gibney, „Enron: The Smartest Guys in the Roomгледай в ютубе