Може ли България да излезе от валутния борд

Мисля Формално - да. Валутният борд не е необходимо условие за икономическа зависимост от западните страни. Русия няма валутен борд, но на централната й банка са наложени почти същите условия, каквито и на БНБ. Проблемът, който пречи, е независимостта на централната банка (ЦБ) от държавата и съглашението местната валута да бъде покривана със западна конвертируема валута. След като ЦБ е независима от собствената си държава, то на кого се подчинява въобще, на кого се отчита и кой определя и контролира действията й? Икономически експерти? Чии екперти? А и те да не са богове? Да не би да са безгрешни и лишени от изкушението да използуват властта на ЦБ за лична изгода? Тези въпроси са само за размисъл и се отнасят както за България и Русия, така и за САЩ.

Нека сега допуснем, че България опита да излезе от валутния борд. Ако това решение се вземе, без да има някаква криза, т.е. и без одобрението на западните страни, то ония, които дръзнат да го предложат, веднага ще бъдат атакувани от западните "експерти". Ключовият въпрос е зад кого ще застанат българите в този момент. Ако повярват на "експертите" и се юрнат да сменят левовете за валута, то те сами веднага ще предизвикат инфлация и ще сбъднат прогнозите на "експертите".

Нека допуснем, че това няма да стане, какви са останалите пречки БНБ успешно да се освободи от чуждата си зависимост?

Първо, някой трябва да се ангажира да регулира паричната левова маса в обръщение в реалната икономика, според както съм писал в двата икономически текста (1 и 2 ). При това не за един мандат, а завинаги.

Второ, икономиката е 90% "психология" и 10% обективна реалност. Докато българите не вярват в себе си и в държавата (правителството си, независимо от коя партия е) си, нищо не може да им помогне. Всеки слух, без каквато и да е реална икономическа основа, че независимият лев ще се обезцени, ще ги накара да се юрнат да го обръщат във валута. И какво ще стане? Левът ще се обезцени, т.е. инфлация. Ония, пуснали слуха, ще се окажат "предвидливи експерти".

Третото съм го споменал вече в първия текст за валутния борд. Регулирането на паричната левова маса не може да стане без участието на заможните българи, които са натрупали излишни пари. Печатането на пари е много рисково. По-препоръчително е държавата да взема заеми от гражданите си, т.е. от ония, които имат излишни пари. Само че българите с излишни пари биха предпочели чужди държавни ценни книжа, т.е. биха финансирали чужди страни, а не собствената си. Това е също в графата "психология".

Четвърто, България е малка страна и няма природен ресурс за самостоятелна икономика. Веднага ще й бъдат наложени "наказания" и развитието й ще бъде спънато.

Пето, западните икономически и политически властници не си поплюват и методите им ни най-малко не са хуманни (в този сайт са дадени много примери. Четете Чомски, Клайн , Пъркинс и т.н.). Ако никоя от горните четири спънки не ни провали, то вероятността да ни спретнат на преврат, оранжева революция или етнически конфликт силно нараства.

Поради всичките тия причини твърдя, че каквато е съдбата на Русия, такава ще е и на България. Ако Руснаците повярват отново в себе си и успеят да се отърват от зависимостта си от запада (все пак имат оръжия за защита и ресурс за самодостатъчна самостоятелна икономика), тогава и ние имаме шанс, защото те ще ни подкрепят.

Смятам за съществено да отбележа, че се получи така, че икономическите аргументи сами доведоха до факта, че решаващо е доколко ние самите вярваме в себе си, в собствената си страна, държава и способности. Доколко ние самите не се подчиняваме на единствения стремеж към сигурна печлба и доколко сме единни и солидарни. Това е напълно противоположно на твърденията на западните икономисти (и особено на пазарните фундаменталисти от Чикагската шайка), че, видите ли, съществували обективни икономически закони почти такива като физическите. Това си е абсурд дори поради простия факт, че естествени пари няма. Всичко е въпрос на воля, желание и мисъл и съгласие, с които обществото организира собственото си функциониране. Комунистите направиха същата грешка, осланяйки се на "неумолимия ход на колелото на историята" и платиха прескъпо за това.

Кихано
2009