Шистов газ 5: послеслов 

В резултат на една дискусия (1) с геолози на интернет страниците на „Капитал” успях да изясня някои неща.

Конвенционален и неконвенционален добив
Първо, границата между конвенционален и неконвенционален добив на газ и нефт е малко размита. Разликата е в пропускливостта на скалите от които се добива. При конвенционалния добив скалите са силно пропускливи с голяма мрежа от свързана порьозност, която позволява сравнително бързо придвижване на газа или нефта от сравнително големи разстояния. С намаляването на порьозността и превръщането й в затворена намалява и пропускливостта на газо- или нефтоносните пластове. Тогава те трябва да бъдат трошени за да се освободи газа. Така при конвенционалния добив технологията на хидравлично разбиване също се ползва (2), но само за стимулиране на кладенците, които нормално работят без такова разбиване. В неконвенционалния добив на газ, както е при шистите, газоносните скали са непропускливи и хидравличното разбиване е самата същност на добива. Добив без разбиване не е възможен. Газ се получава само от разбитата част от шистовите скали и затова дължината на сондажa определя обема, от който ще се извлече газ. Тъй като тази дължина е ограничена, увеличаване на обема може да стане само с нов сондаж.
Изключение от тази схема прави добива на нефт от открити пясъци, като тези в Алебърта, Канада, при които технологията е съвсем различна и също се води неконвенционална.

Гъстота на кладенците
Второ, за моя изненада, геолозите обаче обявиха Гугъл-снимката, Фигура 1, от първият ми текст за шистовия газ за „конвенционален” добив, тъй като ставало дума за добив от „пясъчник”, който доколкото разбрах е скалата която навремето се е ползвала за точиларски камък. Нейната пропускливост също е нулева, както и на шистовите скали, което налага високата гъстота на газовите кладенци. После, след като разпукванията са от 300 до 500 метра, следователно сондажите са само вертикални, което е вероятно, тъй като добива в находището Джона датира от 1993 година. 
 

 

Фигура 1. Спътникова снимка на газовото находище Джона в щата Уайоминг. Светлите петна с път към тах са площадки с кладенец за добив на газ. Черните точки на много от площадките са ямите за отработената вода. Можете да го разгледате района по-отблизо в Гугъл .

 Ако погледнем по-ново находище на газ от шисти, например в Барнет шейл, западно и югозападно от Форт Уорт в Тексас, ще видим същата картина с малко по-ниска гъстота на кладенците, но все пак достатъчно висока – Фигури 2 и 3. Нека направим сметка, дължината на хоризонталния участък на един сондаж може да достигне 3 км. Както казват геолозите, от един сондаж или от една сондажна площадка могат да се пускат по няколко (до 32) хоризонтални сондажа в различни посоки. В най-добрия случай това означава максимална гъстота на сондажите от по един на всеки 6 км или на всеки 36 кв.км. Редно е да се спомене обаче, че независимо от броя на сондажите, количеството вода и химикали, които ще се вкарат, е едно и също, тъй като то зависи от количеството газ което ще се добие (т.е. от обема скали които ще се разбият), а не от броя дупки през които ще се извади. После, ако хоризонталните участъци са от един сондаж, това е добре, но ако са от една площадка не е толкова добре, тъй като всеки сондаж има своя бетонова обшивка от чиято надеждност зависи замърсяването на водните пластове. В този случай броя сондажи не намалява, а просто вертикалните им части са групирани на едно място.

Фигура 2. Спътникова снимка на газово находище западно от Форт Уърт, Тексас. Находището е част от Барнет шейл. Можете да разгледате района по-отблизо в Гугъл .  

Фигура 3. Спътникова снимка на газово находище югозападно от Форт Уърт, Тексас. Находището е част от Барнет шейл. Можете да разгледате района по-отблизо в Гугъл .

Какво забрани правителството?
И така, проучванията и добива на шистов газ са забранени. Аз бях изненадан от бързината с която това стана. Изведнъж ГЕРБ, Атака и РЗС се засилиха да предлагат проекти за мораториум или забрана. Според експертите (2) обаче правителството и Народното събрание са се престарали забранявайки не просто добива на шистов газ, а хидравличното разбиване, като такова и дори са посочили цифра за максимално допустимо налягане на нагнетявана в сондажи вода. Това засяга и вече действащите проучвания и добив по конвенционален начин (2). Предполагам, че от тази комична ситуация правителството и депутатите няма да си извадят очевидната поука, че трябва да се допитват до учените си, а не да ги обиждат като „феодални старци”, да ги задушават финансово и да ги дискредитират пред народа. След като са взели решение за забрана, следваше да се допитат, как точно да се формулира.

Политическата страна на въпроса
Относно така наречената „зависимост” от руския газ ще повторя тезата, която споменах в предишния текст за шистовия газ. А именно, има договорени количества от Катар и Египет, които биха покрили над половината от потреблението ни (3,4). Катар е голям производител на газ, който втечнява и прекарва с кораби до пристанища в Европа. Такова пристанище с терминал за разтоварване на газ има в Гърция. Така че за да можем да внесем катарски и египетски газ е необходимо да се изгради връзка с газопреносната мрежа на Гърция. По тази връзка се работи, но темповете са под очакванията (5,6). Въпросът който веднага възниква е, защо тази връзка не се споменава и защо се бави строителството й дори и по време на това правителство? Тази връзка би дала много по-лесна и екологично по-чиста алтернатива? Цената на газа обаче не би се намалила, тъй като Русия, Катар и Египет са членове на световен газов картел .
Аргумента, че видите ли забранихме нещо без да знаем дали го имаме за мен не е приемлив. След като няма да го добиваме за какво ни е да знаем? Да се мисли, че наличието му ще повлияе на преговорите с Русия е смешно. Както се казва, рибата в морето те приготвили тигана.
По-интересното е, че намеренията на Шеврон се представят едва ли не за алтруистични. "Аз ако бях българин, бих искал да разбера дали изобщо има шистов газ в България и какво е неговото качество", каза посланикът [на САЩ Д.Уорлик]. Точно това, според него, иска и "Шеврон" - искат само да проучат и да помогнат на българското правителство„ (7).  А целта на Шеврон не е просто да ни каже колко и какъв газ имаме, а да го добива и го твърди в прав текст в комюникетата си (8). На такива намерения съответства и духът на Закона за подземните богатства. Онзи който е намерил находище регистрира „търговско откритие” и му се полага концесия „по право”. Варианта при който концесия се отказва е негативна ОВОС, но до такава едва ли ще се стигне. Тук е проблемът - намирането на газ влече след себе си концесия, чийто условия не са очертани дори в общи линии. Концесионните договори за добив на природни богатства се съчиняват и сключват „на тъмно”, а би трябвало да се обявяват публично. Природните богатства са на всички, а не на правителството. Според непотвърдени слухове, „Мелроуз рисорсиз” продава български газ на цена 30-40% по-ниски от Газпром, но това не е общата практика.
Другият съществен въпрос е кой ще осъществява контрол върху спазването на технологичните и екологични норми от Шеврон и подобни компании. Всеизвестно е, че в незападните страни мултинационалните компании се държат по-различно отколкото в западните – раздават подкупи и не спазват не само екологичните норми ами и човешките права . Спътниковите снимки на Фигури 1-3 показват какво газовите компании са извършили в САЩ. Представете си сега какво биха извършили в България.

Гражданското общество
Едно от най-важните неща които се случиха покрай шистовия газ е лекото пробуждане на гражданското общество в лицето на протестите. Протестите бяха спонтанни. Мозъчните тръстове бяха изненадани. Те не бяха подготвени по темата и не очакваха такъв обществен отпор. Техния брейнуошинг закъсня. Хората успяха да се информират по отношение на шистовия газ, да формират мнение и да го изкажат. Участвувах в единия от протестите в София. Присъстваха главно млади хора, няколко хиляди. Организация почти нямаше, но присъствието беше внушително.  

Заключение
Хидравличното разбиване (фракинга) се прилага и при конвенционалния добив на газ и нефт, но епизодично. При добива на газ от шисти или други непропускливи земни пластове хидравличното разбиване е същността на технологията. Ако се използват последните достижения на технологията на хоризонтално сондиране, броят сондажни площадки може да се намали до около една на 36 кв. км. Количеството вода и химикали, които биха се инжектирали обаче не зависи от броя сондажи през които се нагнетява.
Това че правителството и НС забраниха повече от необходимото е леко комично. Но си го заслужават след като неглежират учените на страната.
Не е ясно, защо правителството толкова желаеше да пусне тук Шеврон при условие, че резултат от неговата дейност може да се очаква не по-рано от пет години, а в същото време се мълчи за забавянето строежа на връзката с газопреносната мрежа на Гърция през която бихме могли да доставяме катарски и египетски газ.
Един от най-съществените въпроси относно добива на шистов газ е кой ще контролира дали компании като Шеврон не пестят разходи за сметка на екологичната безопасност за да не се превърнем в Нигерия на балканите.

Кихано
29 януари 2012