Шистов газ

През последния месец с голяма гордост министър Трайков даде разрешение на американската компания Шеврон да проучва възможностите за добив на шистов газ у нас (1,2). Според Трайков „добиването на шистов газ е технология, която революционизира енергетиката”. Шистовият газ щял да ни осигури за следващите 300 години (3)! Пак се разигра идеологемата за „зависимостта от Русия” (4). Медийната кампания в полза на добива на шистов газ доби значителен размер. Правителството определено ще бърза да се накичи с „голям успех в привличането на инвестиции”. Трайков обяви, че ще дава още 5 разрешения за проучвания за шистов газ (5), а няколко са вече дадени (6). Има обаче няколко смущаващи неща. Нека започнем с по-малкия проблем.

Договорът
По думите на Трайков „30 милиона евро ще дадат от „Шеврон" само да се започне процедура”, като са заделени „4 милиона евро за екологични мерки” (1). Пита се, защо Шеврон ще плаща на нас, вместо ние да плащаме за да ни намерят газ на територията? Всички се сещаме, в договора съществува и клауза според която Шеврон ще разработва намереното находище, т.е. договорът е „дай 30 милиона и каквото си намериш твое е”. С други думи, подаряваме шистовия си газ, ако го има, на Шеврон. Шеврон ще го добива и ще ни го продава, ако можем да си го платим. И разбира се, че ни го продава на пазарни цени, което означава на цената на Газпром или дори повече, тъй като технологията е по-скъпа.

Правилната политика в случая е, ако въобще следва да се разработват такива находища то това да се прави от държавна фирма, като разпределението също се извършва от държавна фирма. Държавната фирма може да си позволи да работи на по-ниска печалба и съответно по-ниската цена на газа би направила производствата ползващи газ по-конкурентноспособни. Ако пък работи с голяма печалба пак е добре. И без това бюджета е все празен. Такива разсъждения обаче не са по силите на нашите държавници. Те предпочитат неолибералната мантра – дай печалбата на чуждестранен частник, комисионните са добри.

Технологията
Шистите са седиментна скала която има свойството да се цепи по определени направления, както слюдата. Шистите от които се добива газ обикновено са на голяма дълбочина. Газът, метан, е затворен в тях и се освобождава при механично натрошаване. Оттам и методът на хидравлично раздробяване – Фигура 1. Кладенецът  първоначално се пробива вертикално, но когато наближи шистовия пласт се прави завой в хоризонтална посока. Дълбочината може да стигне до 3 км, а хоризонталния участък на сондажа до 2 км. Кладенеца се циментира за да се избегне замърсяването на подпочвените води с химикалите, които в последствие се наливат и изпомпват от него. Шистовата скала се разбива посредством смес от огромно количество вода, пясък и химикали (7, 8). Специален камион-помпа нагнетява сместа в кладенеца под много високо налягане, до 1000 атмосфери. Пясъкът не позволява на пукнатините да се затварят след сваляне на налягането. Освободеният от разбитата шиста газ излиза обратно с водата през кладенеца, отделя се от нея и се събира в резервоари от които по тръби се вкарва в газопреносната мрежа или се извозва с камиони. Отработената смес се складира в ями за да се изпари поне част от водата. След това се транспортира в предприятия за преработка.


Фигура 1 Схема на технологията за добив на шистов газ. Източник: http://www.propublica.org/special/hydraulic-fracturing-national

Проблемите
Практиката в САЩ показва, че газът излиза не само през кладенеца, а и от други места и понеже се разтваря във водата, замърсява всички водоизточници около мястото на добива. Така се получава възпламеняващата се чешмяна вода или „врящата” река, които можем да видим във филма „Газланд” (7). Изследванията показват (виж Фигура 2), че в рамките на еднокилометровата зона около газов кладенец нивата на разтворения в подпочвената вода метан може да достигне до нива много над допустимото, включително до степен при която водата може да се подпали (9).  Отделящия се газ замърсява и въздуха в районите на добив. Засега няма систематични изследвания за начина по-който газа излиза от земята. Дали преминава през всички земни пластове над разбитата шистова скала или през пукнатини на циментовата обшивка на кладенеца на сравнително по-малка дълбочина. Геологичният произход на газа замърсител и неговото разпространение в подпочвените води и зад еднокилометровата зона са доказани (9).

Фигура 2 Замърсяване на подпочвените води с метан в зависимост от разстоянието до най-близкия кладенец за добив на шистов газ (9). При измерване на разстоянието не се отчита положението на хоризонталния участък на кладенеца. Поради това значителните разлики в количеството метан при едно и също разстояние могат да се дължат както на различно пропукване на обвивката на кладенеца, така и на това дали пробата е взета над хоризонталния му участък или не. Дълбочината на сондиране е между 1.2 и 1.8 км. 

Вторият проблем са самите химикали поставяни във водата за хидравлично разбиване. Около тях витае тайна поради нежеланието на компаниите за добив на шистов газ да ги разкрият и поради объркването на отработената и неотработената вода. Според много източници сред тях има и вредни химикали - Фигура 3 (10). Твърди се, че някои от химикалите са канцерогенни, други засягат жлезите с вътрешна секреция и предизвикват хормонални смущения у хората и животните. Две организации вече са разпространили, фактически един и същ списък (8) на типични вещества поставяни във водата за хидравлично разбиване – Фигура 4. Едната, вероятния първоизточник, е организация на петролните и газовите компании. Списъкът има за цел по-скоро да скрие какви химикали се използват отколкото да ги разкрие, но дори в него присъства етилен гликола.  Общото количество на тези химикали е 0.5% от обема на цялата смес.
По-голям проблем са отработените води. При преминаването си в земната кора на дълбочините на сондажа водата разтваря различни минерали и твърди вещества, част от които са токсични, а други радиоактивни (9). Солеността се покачва до над тази на морската вода. Между 30 и 50% от отработената вода остава завинаги под земята и възможното просмуквне нагоре създава допълнителна опасност от заразяване на почвата и водата с токсични и радиоактивни материали. Към момента, споменатото изследване (9) не открива замърсяване на подпочвените води нито със химикали от сместа за хидравличния удар, нито от отработена вода.

Фигура 3  Списък на част от химикалите поставяни в сместа за хидравлично разбиване (10). Авторът на изследването от което е взета тази таблица работи в Пенсилванския университет в Индиана. Сравни с Фигура 4.  

Складирането на отработената вода също е критично, тъй като ямите често не са обезопасени добре, опасността от разлив е голяма и се случва често (10). Освен това сред използваните химикали има и летливи вещества които отлитат в атмосферата.

Кладенеца бързо се изчерпва, тъй като скалата може да се троши само в ограничено пространство около него. Затова технологията изисква много кладенци, което унищожава почти напълно територията на която се добива шистов газ. Фигура 5 е спътникова снимка (от Гугъл мапс) на газовото находище Джона (Jonah Reservoir, щат Уайоминг ) в САЩ. Вижда се каква е концентрацията на кладенците, както и ямите за отработена вода.
Самият газ – метан – е парников газ, а всичко което кладенеца не улавя отива в атмосферата. Поради това нивата на атмосферно замърсяване с парников газ са по-големи отколкото при конвенционалното добиване на газ.

Фигура 4 Списък на химикалите поставяни в сместа за хидравлично разбиване, представен от организацията „Енерджи ин депт” на газовите и нефтени компании. Списъкът, както и всяка информация идваща от компаниите, е очевидно е повлиян от съответната пиар (пропагандната) кампания. Сравнението с Фигура 3 е особено интересно.  

Засега метана не се счита за опасен при поглъщане. Отново, практиката в САЩ показва, че пиенето на водата съдържаща шистов газ предизвиква натравяне, обриви, главоболия, обща отпадналост, невралгични заболявания, мозъчни увреждания. Дишането на газа води до загуба на вкус и обоняние. Освен газ във водата около кладенците се откриват мед, ванадий, адамантан (C10H16), и гликолни етери (един от тях е етилен гликола, който се ползва в антифриза и за производство на пластмаси) (7). Отравянето на водата на цели райони означава, че трябва да се носи вода от друго място или, което е по-вероятно, района да се обезлюди. Водата около кладенците е негодна не само за пиене, а и за миене и пране.

Не минава без политика
Най-голямата изненада около шистовия газ се оказа собственика на технологията за добив – компанията Халибъртън на която Дик Чейни е изпълнителен директор от 1995 до встъпването му в длъжност като вицепрезидент на САЩ в правителството на Буш младши. „Технологичния пробив” от последните години за който пишат масово вестниците всъщност е политически пробив осъществен от Дик Чейни. След дълго лобиране през 2005 година той прокарва закон с който обезсилва действието на „Закона за питейната вода” (Safe Drinking Water Act) върху хидравличното разбиване. Този факт сам по себе си доказва вредността на технологията. Точно в същата година започва и масовото разпространение на добива на шистов газ в САЩ (11). С приемането на този закон се прекратяват всякакви разследвания на екологичните последствия от хидравличното разбиване. Около добива на шистов газ се разиграват и корупционни действия. През 2004 година „Агенцията за защита на околната среда” събира достатъчно доказателства за щетите нанасяни от хидравличното разбиване. Експертите обаче са в конфликт на интереси и заключението им е че „Водата е токсична, но не представлява риск.” (7) Да, звучи безумно, типичен американски бизнес. Нека припомня, че другарчето на Чейни Доналд Ръмсфелд, който беше Секретар по отбраната при Буш е съсобственик на фирмата притежаваща патента за Тамифлу –  лекарството против птичи грип. Случайно или не, той печели от фиктивната епидемия от птичи грип през 2009 година за която вече съм писал и поради която се разигра скандал в Световната здравна отганизация . Халибъртън пък е компания затънала до гуша в мръсни сделки около войната в Ирак (12), пак с помощта на Ръмсфелд и Чейни. На този фон на измама на най-високо държавно ниво в САЩ не е за учудване, че посланика Уорлик лобира за Шеврон и за добив на шистов газ у нас (13,14). Явно сме се натъкнали на истинска газова мафия.  
 

 

Фигура 5. Спътникова снимка на газовото находище Джона в щата Уайоминг. Светлите петна с път към тах са площадки с кладенец за добив на газ. Черните точки на много от площадките са ямите за отработената вода. Можете да го разгледате района по-отблизо в Гугъл .

Обработка на общественото мнение
Чейни, Ръмсфелд и компания са специалисти по манипулация на обществото. Най-голямата им кампания бяха „оръжията на Саддам ”. Размера на медийната кампания зависи от очакваната печалба и от целевата група. Печалбите от войната в Ирак са баснословни, но и трябваше целия свят да бъде заблуден за да не се противопоставя на една военна агресия. Печалбите от лекарството за птичия грип са по-малки, но отново бе необходима световна кампания, тъй като всеки е потенциален потребител. Печалбите от шистовия газ също са големи, а очакванията още по-големи. Ония с които трябва да се борави обаче са местните жители, екологичните организации и „назадничави” правителства. Затова е необходима медийна манипулация, която да неутрализира техните мнения и фактите които оповестяват. Въпреки пропагандата, към момента Франция е забранила добиването на шистов газ на своята територия (15).

В момента основен манипулатор на общественото мнение у нас по темата за шистовия газ е министъра който раздава разрешителните – Трайчо Трайков. Откъде ли Трайков е научил, че „добиването на шистов газ е технология, която революционизира енергетиката”? Едва ли е посещавал семинарите на които „американското министерство на енергетиката вече цяла година обучава български експерти за предизвикателствата пред шистовия газ.” (16). Може би от препечатките на платени статии от американските медии в близки до мозъчните тръстове наши медии – Медиапуул и сайта на Едвин Сугарев „Свободата” (17). Статията на последния сайт е преведена от „Уолстрийт джърнал” и представлява интересен пример за пропаганда. Тя изобилства със словосъчетания от рода „революция в енергетиката”, „нови потресаващи възможности” и пробутва шистовия газ като панацея, която ще спре дори иранската ядрена програма (не се уточнява коя, дали тази за ядрено гориво или за атомно оръжие, както смятат американците). И да, сайтът "Свободата" е спонсориран от … „Отворено общество”. Просто няма отърване от „Отворено общество”.

Почти всички медии главно повтарят думите на Трайков, на някой друг политик или съобщават за протестите на еколози и жители на Нови Пазар. Единствено вестник „Капитал” публикува по-обстойни статии за шистовия газ и дори е оформил раздел за него в сайта си. Не следва да се изненадваме, че отново попадаме на вестник, който е трибуна на мозъчните тръстове. Онова което Капитал прави е да повтаря същата пропаганда на сравнително по-високо ниво и признавам по-умело от „Уолстрийт джърнал”. Самите мозъчни тръстове изостават с пропагандата. Изглежда развитието на събитията ги е сварило неподготвени.

Какво се скрива?
По света
Всички прочетени материали за вредата от добива на шистов газ се ограничават до дискусия за използваните токсични химикали. За това как те биха замърсили подпочвените води, ако се пропука циментовата обвивка на кладенеца или пък се получи авариен разлив. Такива инциденти са се случвали няколко пъти в САЩ. Съответно, пропагандата оборва тези страхове, с мнението, че ако „правилата се спазват” опасност няма. Същевременно се публикуват списъци на почти безвредни химикали, които се ползват при хидравличният удар. Премълчава се, че всъщност токсична и в някои случаи дори радиоактивна е отработената вода. Така общественото мнение се канализира в посока, че технологията е добре разработена и безопасна и естествено ще става още по безопасна, тъй като дори се преминавало към по-малко токсични химикали (17).
Напълно се изпуска друг основен факт (включително от вестник „Капитал”). От кадрите с горящата чешмяна вода, извиращият от земята газ и цитираното изследване се стига до извода за друг, практически проблем. А именно, че има неконтролирано изтичане на метан. Хипотезите за причините засега са две (9). Едната е пропукване на циментения кожух на кладенеца на дълбочина близка до водоносните пластове. Проблем който изглежда решим. Втората хипотеза е, че газа не се отделя само през кладенеца, а и през земните пластове над мястото където е разрушена шистата и по този начин замърсява всичко нагоре, подпочвената вода, самата почва и дори въздуха. Този проблем би бил нерешим.
Като се има в предвид че шистовия газ представлява метан, метана е парников газ, а намеренията за добив в световен мащаб са грандиозни, то можем да си представим за какви екологични последствия става дума. 
В кампанията за защита на добива на шистов газ се включиха и специалисти от БАН. Систематичното неглижиране на учените през последните 20 години и атаката срещу БАН, която правителството проведе миналата година, са свели учените в тази институция до състояние в което могат да бъдат подкупени дори с обещание да си запазят заплатите и перспективата компания като „Шеврон” да им създаде добре платена работа представлява солиден интерес. Така че мнението им едва ли може да се счита за независимо.

В България
Защитавайки чуждите интереси вестник Капитал се опитва да обори желаещите екологична експертиза с аргумента, че ставало дума за проучвания и не се знаело къде ще добива и дали въобще ще се добива (16). Това е така, но само донякъде. Няколкото стотин хиляди кладенеца за добив на шистов газ в света са напълно достатъчни за да се направи обща екологична оценка. И второ, смятате ли, че Шеврон ще хвърлят от 30 до 80 милиона долара (18) в проучване и като намерят газ ще кажат „халал да вие”? Не разбира се, в договора задължително има клауза която им позволява да разработват находищата които открият, клауза, която се крие от обществото.

Заключение
Както се оказва пробива в бизнеса с добива на шистов газ е не технологичен, а политически. Необходимостта да се прекрати действието на Закона за питейната вода в САЩ върху метода на хидравлично разбиване сама по себе си хвърля солидно съмнение върху безопасността на тази технология.
Като основен и сравнително неизследван, проблем се оформя отделянето на метан извън газовите кладенци. Този неусвоен газ замърсява въздуха и подпочвените води с метан. В близост до газовите кладенци количеството метан във водата достига нива при които тя може да бъде подпалена. Метана е също и парников газ.
Вторият сериозен проблем е отработената вода, която съдържа разтворени токсични и дори радиоактивни вещества.  Голяма част от отработената вода остава в земята и създава потенциална опасност да излезе в по-горните пластове. Складирането и обезвреждането на изпомпаната отработена вода също е проблематично.
Газовите кладенци имат ограничен капацитет, което налага големият им брой. Така се съсипват големи площи от земната повърхност.
Общото впечатление е, че технологията е несигурна и мръсна и е получила разпространение понеже лично заинтересован висш лобист, вицепрезидента на САЩ Дик Чейни е отворил дупка в закона за опазване чистотата на питейната вода.
Имайки в предвид всичко това аз не бих препоръчал да се добива шистов газ масово у нас, пък където и да било. Както не се казва, че „помощта” за Гърция всъщност са заеми от които се печели, така и в случая с договорите за проучване за шистов газ, не се казва каква е ползата за газовите компании, та да ни плащат. Очевидно има предварителна уговорка за концесия в случай че намерят газ, т.е. онова което Трайков е подписал може да се обобщи така, „Дайте каквото дадете, каквото си намерите ваше е!”

Кихано
24 юли 2011

1. Шеврон ще копаят за нефт и шистов газ
2. Проучваме шест терена за шистов газ
3. Шистовият газ ни осигурява за следващите 300 години 
4. ЕС и НАТО ще ни защитят, ако Русия „врътне кранчето” 
5. 24 часа,20-ти Юли 2011 „Държавата дава още 5 разрешения за шистов газ” , 
6. Капитал, 16 юли 2010, „Треска за шисти” 
7. Josh Fox, GasLand, HBO Documentary Films, (2010), достъпен с български субтитри
8. http://www.energyindepth.org/frac-fluid.pdf
9. S. G. Osborn, A. Vengosh, N. R. Warner, R. B. Jackson, „Methane contamination of drinking water accompanying gas-well drilling and hydraulic fracturing ”, Proceedings of the National Academy of Sciences of USA, 108, 8172–8176 (2011)
10. N. M. Kaktins, „Drilling the Marcellus shale, environmental health issues for nurses .”, The Pennsylvania nurse 66, 4-8; (2011)
11. Капитал, 15 юли 2011 „Досега известните рискове”,  
12. Robert Greenwald, Iraq for sale: the war profiteers (Разпродажбата на Ирак) Brave New Films (2006). Може да бъде гледан в интернет заедно с български субтитри . Целия филм със субтитри може да се намери на колибката.
13 Уорлик омаловажи опасността от добива на шистов газ 
14. Стандарт,13 Октомври 2010  „Уорлик лобира за AES и Шеврон”
15. Франция забранява технология за добив на шистов газ 
16. Капитал, 15 юли 2011 „На чисто с шиста
17. Свободата.ком „Шистовият газ ще разтърси света” 
18. 24 часа, 16-ти Юни 2011, “Шеврон” ни дава 84 млн. да търси шистов газ