Илюзиите на прехода
От автора           Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".
Дата 10 ноември символично отбелязва прехода на България от социализъм към капитализъм. За някои тя е началото на прехода. В действителност прехода започва 3-4 години преди нея и завършва 12 години след нея. Годишнината несъмнено е повод за размисъл.

Едва ли има някой, който да е живял при соца и да не вижда фундаменталните разлики. Много хора обобщават периода след 10 ноември 1989 с думите „само се руши и нищо не се създава”. Не са съвсем прави. Създава се. „Потисканата”  при соца „бизнес инициатива” бетонира Черноморския бряг както и много от кварталите в големите градове. Построиха се „бизнес центрове” с неясна дейност и Молове. А, и довършиха Софийското метро. За сметка на това се унищожи цялата българска промишленост и селско стопанство. Унищожиха се образованието и здравеопазването, а престъпността и корупцията се развихриха до неузнаваемост. Но още по трагична е промяната във вътрешния, духовния свят на хората. Злобата, нервността, грубостта разделението и омразата се наместиха трайно в нашия живот. Културата се замести с пошлост. Дребния тарикътлък измести достойнството. Честните страдат, мошениците триумфират. Появи се наркомания, проституция, порнография. Как опазвате децата си от порнографията? Как опазвате децата си от насилието заливащо ни от екрана? Даже от детските филми? Думи като морал, чест, достойнство и дори отговорност днес предизвикват едва ли не присмех. На 10 ноември ние не отменихме социализма, ние отменихме морала. Резултатите не са за учудване. Ние сменихме една по-високохуманна и по-високоетична ценностна система - социалистическата, с една по-нискохуманна и аморална ценностна система - капиталистическата. Сменихме една система на солидарност при която никой не е изоставен и при която трудът се осмисля от ползата му за обществото със система на разделение и противопоставяне в която всеки е сам срещу всички, всеки е сам за себе си, а обществената полезност на труда е страничен ефект от мизантропския порив за трупане на пари и власт. Сменихме великодушието с егоизъм, разбирателството с истерична вражда, спокойствието с налудничавостта.

Двадесет години след началото на „прехода” ние българите, а и предполагам голяма част от хората от бившите социалистически страни живеем с илюзии. Илюзии които трябва да ни убеждават, че сме постъпили правилно. Илюзии които трябва да оправдават болката и унижението които търпим. Илюзии които трябва да ни дават надежда, надежда, че този е пътя и по него ще стигнем до някъде. До къде?

Илюзия номер 1. Социализма изравнявал хората и не им позволявал да се развиват
Може ли някой бизнесмен да обясни, защо му е това богатство дето го има? За да не е „равен” с останалите? Това ли е болката?  Социализма правел хората равни! Нямало конкуренция. Как ще направиш хората равни като не са? Що за глупост! И това ли точно трябва да е неравенството - да притежаваш повече? Да си богат сред нищи? И то да беше богат по честен начин, а то чрез измама, да измама. Защото капиталистическите практики са узаконена измама. Ако човек не чувства вътрешно собствената си ценност, никакви пари не могат да му помогнат! Социализма не изравнява и не изравни хората, това е абсурд. Тъкмо обратното. Развитието не е само да въртиш бизнес или още по-точно въобще не е да въртиш бизнес. При соца образованието беше качествено и достъпно за всеки, и висшето и средното. Кеф ти е инженер, кеф ти е певец, кеф ти е доктор, стига да ти стигнат силиците, т.е. да се пребориш с конкуренцията. Учи, работи усъвършенствай се, бъди добър в професията. Кой ти пречи? И накрая искаш да правиш бизнес - ето ти ги държавните предприятия управлявай прави кариера. Конкурирай се с другите като теб. Кой ти пречи? Не е проблема в развитието, проблема е в липсата на онзи атавистичен и хазартен елемент който се нарича лична печалба. Кой попречи на Лили Иванова, или на Емил Димитров? Или на Калоянчев? Ама неее, не били спечелили пари! Я на Запад да били колко щели били да имат. Ами да, щяха. Дори и без да талант. Е, смени се системата и таланта им изглежда изчезна, защото не ми се струва да се представят славно. Нито те нито новите „таланти”. Защо? Защо бъркаме развитието на личността, независимо дали професионално или творческо с нарастването на доходите? Ама било заплащането оценка на труда. Да оценка на труда е, но при соца имаше и други признания за труда, като „народен артист” и „герой на социалистическия труд” имаше и наказания. Смеете се цинично, нали? Кой ще ти работи сега за звание или орден. И правилно, сега хората не могат и да си помислят за държавна награда. Сега има по-важни неща - сметките за парното и тока. Или „новото БеЕмВе”, дето като го подкараме по чаршията, всички да цъкат с език! Оскотяваме бавно!

Илюзия номер 2. При изравнено заплащане и липса на конкуренция няма икономическо развитие

Е, това беше "бедата" на социализма, равни заплати - равни хора (не че заплатите наистина бяха равни, никога не са били, в сравнение със запдните разлики бяха "равни"), значи, никакъв стимул за работа. Това е втората илюзия на прехода. Как при социализма с "равни заплати" се построиха сума заводи, имахме икономика, образование, здравеопазване, отбрана и достоен живот? Ама що били заплатите равни? Не можело така!

Ето сега заплатите не са равни. Разни "бизнесмени" се нагушват с огромни доходи. Къде им е икономиката? Къде са им предприятията? С какво заслужиха тия доходи? Какво стана с образованието и здравеопазването? Нищо не се произвеждало. Как при соца се произвеждаше? Къде са умниците дето срещу проблемите на соца предлагаха капитализъм? Двадесет години ви чакаме да организирате капиталистическо производство. Ама на „демократичната” бизнес и политическа класа все някой й е крив. Все комунисти им се привиждат все агенти, ДСта и КГБта, а като легнат руснаци сънуват. Оцапаха положението като карпатски вълци и само си търсят оправдания. Като бат Бойко.

Хайде да продължим сравнението. Навремето асортимента на стоките беше по-малък, вярно, но много от тях бяха по-качествени особено в леката промишленост. Е, банани имаше само по коледа. За телевизори ставаха опашки по магазините, но не знам семейство да е останало без телевизор. Да, чакаше се за кола, колите не достигаха.

Сега е друго, по магазините има всичко. И като има всичко какво произвеждат тия бизнесмени с високите доходи? Внос, нали? Само внос! Едно време може да имаше банани само по коледа, ама банани в България не растат! В България растат домати и ябълки и тогава си ги отглеждахме, а сега и те са внос? Къде е сегашното производството на стоки от първа необходимост? Пак внос! Остава хляба и млякото да вземат да внасят (то всъщност сухо мляко се внася). За това ли се полагат високи доходи? Това ли им е "икономиката"? Това е живот на вересия и прекарват нас останалите всички да живеем на вересия. (Виж страницата за външния дълг. Сега е около 4 пъти по-голям отколкото през 1989та!) За това ли си получават високите доходи? За това ли беше натискането срещу соца?

Нямало при социализма конкуренция. Е сега има. С какво помогна? С нищо! Напротив, навреди. Отворихме страната си за внос и докато „бизнесмените” фалираха предприятията ни конкуренцията на вноса затри повечето наши стоки. Честито! Тия дето скришом четяха Фридмън при соца могат само да съжаляват за глупостта си. Ако им е останала поне малко съвест разбира се.

Капиталистическата конкуренция е нещо изключително гадно и обществено вредно, тъй като не знае граници. При капиталистическата конкуренция хората не се конкурират "за да са по-добри". Да си добър в нещо е само по себе си цел а когато става дума за труд е и удоволствие. Капиталистическата конкуренция не е нищо друго освен безумна диващина. Целта е да надминеш конкурента, да му отнемеш пазара, да го фалираш да го оставиш на улицата, да му вземеш хляба, да го убиеш. Да, да убиеш. Какво са безработните? Хора изгубили средствата си за живот! Неее, не гледайте Запада! Гледайте Аржентина, Гватемала, Чад, целия Трети свят! Затова и има много престъпност при капитализма. Такъв вид конкуренция е точно диващина. И кой ти пречи да се конкурираш при соца? Никой! Ама няма да го фалираш, нали? Системата не дава. И пак, за конкуренцията важи същото което и за доходите. При соца без конкуренция резултатите бяха много по-добри отколкото сега с конкуренция! Факт! Само убийствата сега са повече.

Илюзия номер 3 Социализма е икономически неефективен съответно капитализма бил най-добрия работещ икономически модел 

Тия горните две илюзии трябва да обяснят защо социализма бил икономически по-неефективен от капитализма. Само че както практиката показва, и то не само в България ами и в почти всички бивши соц страни социализма май беше икономически по-ефективен. Социализма е най-голямата загадка за западната икономика. Обяснения защо не може да работи с лопата да ги ринеш. Защо обаче социализма успя да работи цели 70 години и успя индустриализира една изостанала феодална страна в рамките на едно поколение? Това обяснение няма. При това СССР претърпя най-тежките разрушения през втората световна война, докато САЩ, Канада и Австралия практически не пострадват от войната, даже обратното - САЩ печелят и то много. Въпреки това СССР стана втора военна сила в света, първа космическа страна с развити технологии и индустрия. Как става това без „свободен пазар”, без конкуренция и с равни заплати? Очевидно в социализма има рационално зърно, а в капиталистическата икономическа наука има нещо гнило.

Основната грешка в разсъжденията за това коя система е по-ефективна идва от това, че страните по-традиция се разглеждат отделно, т.е. една страна представлява една икономика. Така сравняваме СССР със САЩ, например. Или в малко по-разгърнат вид СССР със Западна Европа. Третия свят е пренебрегнат. Защо? Глобализацията не е от вчера, макар и отскоро да се говори за нея. Първия глобалист е Маркс. Западните страни не са икономически изолирани от Третия свят. Напротив, винаги са ползвали неговите както природни така и човешки ресурси. Защо им трябваше на САЩ да гонят комунисти по целия свят? Защо са им над 150 военни операции по целия свят (срещу под 20 на СССР за същия период)? След като социализма е неефективен, какво им пречи на американците, че в Чили са избрали социализъм? Ще си поиграят с него, ще видят, че не става и ще се върнат при капитализма. Защо трябваше да се организира преврата на Пиночет и да се пролее толкова кръв? Защо беше Виетнамската война? Причината е, че ако Третия свят стане социалистически, това означава край на евтините суровини и труд. Запада е и винаги е бил зависим от Третия свят!
Запада и Третият свят образуват една капиталистическа система. И в тази система царят мизерия и даже глад, 85% от населението в тази система живее в бедност. Разхищава се човешки и природен ресурс. Когато произведеното в тази система се раздели на човешкия ресурс с който разполага (дори само Латинска Америка да вземем) ще се окаже, че ефективността е по-ниска от тази на социализма. Но ние и нашите соц управници не гледахме света, ние гледахме само запада. Сега си плащаме за грешката. Естествено и соца можеше да произвежда малко количество луксозни стоки за 10% от населението си, ама имаше малко по-висши и благородни цели. СССР нямаше свой собствен Трети свят когото да експлоатира! За СССР това беше аморално!

И какво направиха демократите и псевдокомунистите като развалиха соца? Вкараха ни в тая мизерна капиталистическа система. Какво сте очаквали? Че някой ще ви покани при ония 15% дето не чакат за кола? Така ли? Илюзии, илюзии илюзии. Набутаха ни там където се очаква - в мизерията, затова ще емигрираме и ще мием чинии. Щото капитализма това създава най-много - мизерия.


Илюзия номер 4 Социализма се разпадна поради икономическа неефективност

Това е една от най-устойчивите илюзии. Социализма се разпадна по политически причини, а не по икономически. Социализма е по-висша степен на обществена организация. Тя изисква повече посветеност, повече умения и повече отговорност и повече съзнание за онова което правиш. Капитализма е хаос, той не се нуждае от управление и не може да се разпадне. Колкото и голяма криза да настане в най-лошия случай ще измрат хора и почваме пак от начало. Социализма - напротив, той трябва да бъде управляван. Точно от това управление се отказаха комунистите. Въобще, икономическата мисъл през 20 век, че и до сега страда от прекалена научност в почти пълно пренебрежение на човешката воля. Марксисти и комунисти смятаха, че соца ще се развива сам, както се развиваше капитализма и че няма начин да се върне назад, тъй като такъв бил хода на „колелото на историята”. Но плановата икономика на социализма както цялото соц общество изисква разумно волево управление. Тук се провалиха комунистите започвайки още от Хрушчов. Въпреки грешките обаче, соц системата не беше стигнала до състояние в което да не може да съществува. Соца не се разпадна отдолу, нямаше протести, нямаше вълнения, нямаше глад. Соца бе демонтиран отгоре, от върха на КПСС по изцяло политически причини. Горбачов просто се оказа наивен глупак който не знае какво прави и естествено изпусна нещата. Разбира се, не е само Горбачов. Той е подкрепян от цяла фракция в КПСС, фракция на хора които са по-скоро ревизионисти или опортюнисти, но не и комунисти. Именно тези хора взеха властта след Черненко и унищожиха социализма по собствено политическо решение. И то не е взето през 1989та. Перестройката е началото на демонтажа, а през 1989та вече имаше плачевни резултати.

Илюзия номер 5 Социализма „не отговарял на човешката същност”

Защо? Защото човека „по природа” бил алчен егоист. Не, това твърдение не е „комунистическа пропаганда”. То е залегнало в творенията на бащиците на пазарната икономика. Това че капитализма разчита на негативни качества на човека само по-себе си говори за него и напълно обяснява това с което започнах тази статия, а именно, че сменихме по-високоетична ценностна система с по-нискоетична. След като капитализма разчита на агресивност, алчност и егоизъм то той естествено ще се старае да култивира тези качества. И той действително ги култивира - успяват алчните, нечестните, егоистите, корумпираните и безпринципните. С честен труд разбира се, да не си помислите нещо! Затова сега сме затънали в много повече лъжи отколкото при соца и затова храним толкова много илюзии.

Система която разчита на негативните качества на човека не може да бъде хуманна или човеколюбива. Тя е мизантропска. Хората не са лоши. Ако вярваш, че хората са лоши, то вече си нещастен. Лоши ги прави капиталистическата система. Обучава ги и ги възпитава в егоизъм, конкуренция, жестокост и отчуждение. Около 10% хора с власт и без морал тровят целия свят, включително нас по времето на соца, а за сега да не говорим. Мизерията в която живеят много от хората, бедността, отчаянието и унижението имат силно деструктивен ефект както върху морала така и върху психиката на хораta. Това не е хуманизъм. Това е мракобесие.

Как социализма не отговарял на човешката същност? Защо хората го искат тогава? Европейците съчиняват социализма и първи опитват да го приложат. После идва СССР, Азия, Латинска Америка. Даже сега във Венецуела и Боливия опитват да правят социализъм. Само най-богатите страни не искат, 15% от населението на планетата! Това на международна класова борба не ви ли прилича? Да, социализма тръгва трудно в СССР. Но това е нова, напълно нова обществена система. Колко души са знаели какво ще стане? Нормално е да има страх и съпротивление. Но сега след 70 години реален социализъм място за такъв страх няма.

Най важното е, че наблягането на негативните качества на човека не съответства на фактите, че човек изпитва нужда от общуване с други хора, че човека е социално животно и самотата и отчуждението водят до психически разстройства. Не съответства и на факта, че човек изпитва състрадание, съчувствие и че е способен на взаимопомощ и дори алтруизъм. Поощряваме ли тези качества в нашето общество?

Илюзия номер 6 Вечния преход

При преминаване от една обществена система към друга винаги има преходен период на анархия и упадък. Колко дълъг ще е тоя период на анархия и упадък? Това са вече 20 години? Половината от съществуването на социалистическата Народна Република България! Я се върнете назад към 1965-та година да видите какво постига соца за първите си 20 години? Къде е неговия "период на анархия и упадък"? Българския преход завърши с приватизацията на Костов! Именно той сложи точка на прехода. Оттук нататък е "мижи да те лажим". Системата на свободен пазар която ни беше наложена с помощта на комунистите опортюнисти е известна под наименованието Вашингтонски консенсус. Нейните компоненти са свободната търговия с капитали, стоки и валута, приватизация и съкращаване на социалните разходи (светата троица на пазарния фундаментализъм). Тази система се налага по света от Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация. Първите страни в които се прилага са латиноамериканските. При това се налага с оръжието на военните хунти. По думите на аржентинският писател Родолфо Уолш резултата е „планирана мизерия”.

Латиноамериканските пазарни трагедии се развиват от 60те до 80те години. Достатъчно рано за всеки от соц лагера, който иска да разбере какъв ще е ефекта от отварянето на соц икономиките към Запада. Но дисидентите четат лъжеца Фридман. Нещо повече, още през 18 век немския икономист Фридрих Лист твърди, че ако търговията между по-развита и по-слабо развита страна се освободи, то по-слабо развитата ще обеднее, а по-силно развитата ще забогатее, твърдение доказано от практически цялата икономическа история на 20ти век. Всички развити страни (с изключение на Чехия, Унгария, Полша и Словения, ако ги сметнем за развити) по време на развитието си прилагат протекционизъм и почти всички са и диктатури. Западните страни и сега прилагат форми на протекционизъм, като например субсидирането на селското стопанство. Азиатските Тигри, Южна Корея, Тайланд, Индонезия, Филипините при своето развитие прилагат пълен контрол над стоковите и финансовите потоци,  икономиките им са държавно регулирани със силен държавен сектор. Под натиска на Западните страни те позволяват чуждите инвестиции и валутната търговия. Резултата е Азиатската криза от 1997ма година. МВФ се заема, налага „светата троица”, кризата се задълбочава още повече и придобива размера на Голямата депресия. Тигрите престават да са „тигри”. Само Китай остава незасегнат от Азиатската криза защото не приема изискванията на Запада. Китай и сега прилага разумен протекционизъм. Соц страните също прилагаха протекционизъм и това е част от причината за успеха им. За догонващи икономики като социалистическите това e начина за оцеляване в агресивна капиталистическа среда. Затова валутния обмен по соц време бе забранен и внос на коли и западна техника не се извършваше. При тези условия отварянето на соц страните за внос и/или валутен обмен е равносилно на икономическо самоубийство, (или убийство). Именно това извършиха ония които започнаха прехода - едно ритуално икономическо самоубийство. Днешния ден е ден символ на икономическото и социално самоубийство на България. Това е деня символизиращ на въвеждането на „планираната мизерия” в България. „Фалита” по времето на Жан Виденов бе неизбежен, още повече, че отварянето на икономиката за внос и износ се съпътства от полукриминални практики на унищожение и източване на държавните предприятия.

Отварянето на икономиката ни за свободна търговия бе само първата мярка от „светата троица”. Втората мярка е приватизация. Приватизацията бе извършена от Костов. По негово време се създаде и неудачната Здравната Каса. Правителството на Костов е първото Българско правителство което изпълнява всички условия на МВФ по шестото тригодишно споразумение сключено на 25 септември 1998 година. Това означава, че след изтичането му т.е. през 2001 година трите основни изисквания на Запада, свободна търговия, приватизация и ниски социални разходи са изпълнени. Прехода е завършен! Оттук нататък ни остава „планираната мизерия”. Да ни е честит 10ти ноември.
Социалните разходи обаче могат да се свиват и раздуват по всяко време.Важните и необратими изисквания с изпълнението на които икономиката ни е подчинена на запада са свободния пазар и приватизацията. Така че приключването на приватизацията е и край на прехода. С разпродажбата на държавните предприятия страната губи основни източници на приход и социалните разходи естествено се свиват. Липсата на средства за здравеопазване, образование и пенсии отдавна е хронично.
Запада обаче поддържа и своите и нашите илюзии, че сме „икономика в преход”. 


Очаквайте продължение. (За Чехия, Полша, абсурдите на капитализма и глобализацията.)


kihano