За класовата борба
От автора           Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".
Страницата подлежи на редакция!

Макар и Маркс да е първият, който говори за глобализация той разглежда класовата борба като локално вътредържавно явление. През ХХ-ти век обаче условията се променят, класите се оказват разделени от държавни граници. В развитите страни се съсредоточават частни собственици, средна класа и малоброен добре платен пролетариат, докато беден пролетариат се концентрира в страните от Третия свят. Така господстващата класа се оказа защитена от пролетариата с държавни граници. Бедните удобно изчезнаха от очите на средната класа "на запад" (и бих казал, "на изток"). Нещо повече, държавните граници позволиха господстващата класа да употребява брутално насилие в Третия свят, докато в същото време развива претенции за демократичност, хуманност и просперитет у дома. Затова САЩ и Западът поддържа диктатори, сатрапи и отявлени главорези, като Сухарто (индонезия), Маркос (Филипините), Дювалие (Хаити), Сомоса (Никарагуа), Пиночет (Чили), всички латиноамерикански хунти и дори Пол Пот (Камбоджа). Според Джон Пъркинс, автор на книгата "Изповедите на икономическия убиец", методите за въздействие върху лидерите на страните от Третия свят са подкупи, заплахи, покушения и ако нищо от това не помогне военна интервенция. Някои от акциите на САЩ като Виетнамската и Корейската войни, агресията срещу Куба (в Залива на Прасетата) и превратите срещу Алиенде и Чавес са очевидно насочени срещу хора със социалистически възгледи, т.е. класова борба. Най-жестоките изтезания през ХХ-ти век са осъществявани над марксисти от латиноамериканските хунти - пак класова борба. На други страни, като Никарагуа и Гватемала се приписват комунистическа активност когато такава няма. Във всички случаи обаче намесите на САЩ имат икономически мотиви, които се прикриват зад помпозни фрази за свобода демокрация и човешки права. Договорките с приятелските правителства, били те диктатури или не, обикновено са налагане на свободен пазар и дори преференции и предимства за американските компании и премахване, разхлабване или неспазване на трудовото законодателство. Разбира се, има и правителства, които доброволно се съгласяват на подобни условия подлъгани от просперитет чрез чужди инвестиции. Условията за отпускане на заем от МВФ и С(А)Б са много сходни макар и не толкова брутални. Последния хит в тази насока са цветните революции. Така че отношенията на Запада със страните от Третия свят определено са отношения на класова борба в която правителствата им се оказват между чука и наковалнята.

    kihano