Коментар към урока по "демокрация"
От автора           Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".
Това е коментар към главата посветена на България от книгата на Уилям Блум "Killing hope ...". Ако не сте я чели долния текст може да не ви стане ясен. Български превод на тази глава се намира тук.

Спечелването на изборите от БСП през 1990 се оказва такава шокираща изненада за антикомунистите поради това, че са повярвали на антикомунистическата пропаганда. Западняците, и особено американците, на собствената пропаганда, „дисидентите”, на вкарваната от запад пропаганда. Реалната ситуация обаче е доста по-различна. Тъй наречената „диктатура” е доста мека, живота на хората е спокоен, нормален и достатъчно задоволен, макар и не презадоволен както е в западните страни. Интервенциите на СССР в Чехия, Полша и Унгария са позабравени още повече, че въобще не са били толкова кървави, колкото намесите на САЩ и запада в целия незащитен от СССР свят. Чучелата на ”комунистическия терор”, които „гласността” позволи на западната пропаганда и нейните поддръжници да размахват пред смаяните ни погледи, освен че са манипулативно преувеличени и солидно гарнирани с лъжи не съответстват на действителността. И естествено не хващат почва сред здравомислещото население. Типичен пример е картата с черепите, която СДС използва в кампанията си – трик подсказан от френския топ специалист по политическа реклама Жак Сегела (1).  Като поровите назад в историята и проследите например изказванията на ръководителите на полската „Солидарност” от онова време, ще видите, че те не са искали преминаване към капитализъм (2). Чешката „Пражка пролет” също не е за преминаване към капитализъм. Самия Горбачов се заблуждава, че ще въведе дребнособственически отношения и ще запази социализма. На 17 март 1991 80% от населението на СССР участва в референдум като 76.4% от тях гласуват за запазване на СССР (3). Така че никъде в бившите соц. страни народите не са се определили в полза на капитализма. На фона на тази картина победата на БСП на изборите не е неочаквана, въпреки, че БСП се представя с програма за преход към капитализъм. Фактически, хората биват лъгани, че социализма се е провалил и няма друг начин освен да се премине към капитализъм. Това Уйлям Блум също е доловил „Българите, както и другите източноевропейци и съветски жители, са водили много защитен политически и интелектуален живот. През 1990 г. тяхната идеологическа изтънченост е малко над уравнението: ако комунистическото правителство е лошо значи всичко трябва да е било лошо; ако изцяло е лошо то тогава неговия главен враг трябва да е бил изцяло добър. Те са вярвали в такива неща като: че американските правителствени лидери не могат да останат на власт ако са излъгали народа и че приказките за бездомничество и отсъствие на национална здравна система в САЩ са просто „комунистическа пропаганда”.”

Всеки който има някакво понятие от социалистическата идеология и марксизма веднага ще проумее, че в комунистическата пропаганда всъщност има много повече истина отколкото в западната пропаганда, но опростеното мислене описано от Блум и наивността, че капитализма всъщност е социализъм плюс западен жизнен стандарт, доминират. Ако хората са знаели какво ги чака, едва ли биха се съгласили на капитализъм.

Това се отнася и за ония които „скачаха” по площадите в София и организираха стачки, демонстрации, палаткови лагери и палежа на бившия партиен дом. Отварянето на соц. страните, премахването на „диктатурата” и допускането на „гласност” всъщност отвори вратите за онова зло, от което се пазехме ние 45 години, а СССР 70 години, а именно разрушителното влияние на западните капиталистически страни. Тук не става въпрос за никаква демокрация и никакви човешки права. Става въпрос за експлоатация и икономическо завладяване. Фактически запада подкрепя и финансово и икономически и морално предателя Борис Елцин, докато той установява президентска диктатура, разтурва СССР в нарушение на резултата от референдума, и разстрелва  съветската демокрация в зародиш (2). У нас ситуацията е подобна, но не толкова драматична по простата причина, че залога е много по-малък. Все едно, запада е абсолютно тоталитерен и не пропуска и най-малката страна (била тя България, Куба или Хаити) и като виждаме се погрижва и финансово и с ноу хау за това малкото недоволни да блокират действията на правителството, да задълбочат кризата и фактически да доведат до сваляне на Луканов.
Ония които се хващат на въдицата и „скачат” по площадите фактически застават против интереса на народа си и страната си. Повечето от тях, особено студентите са просто лъгани и манипулирани от хора с очевидни връзки и финансиране от запад и ЦРУ в частност. Студентите са най-лесно манипулируемата част от обществото. Ония, които само искат без да мислят – също. Интересното обаче са лидерите на СДС и на „Подкрепа” които очевидно са имали контакти с чужди представители и са взели пари от тях. Нека допуснем, че преди изборите тия хора са вярвали, че запада ни „помага”, че той е страната на „доброто”, което е абсолютна наивност, като се има в предвид Студената война. След изборите обаче нещата се сменят. Преобладаващото мнозинство от чуждестранни наблюдатели е категорично – изборите са били честни. Но не и за ЦРУ и СДС. Прилага се демократичния принцип „изборите са нечестни докато не ги спечелим ние”. За властимащите от Запада и САЩ демокрацията не означава нищо. Исторически, те са подкрепяли много диктаторски и адски кървави режими като тези на латиноамериканските хунти, Сухарто в Индонезия, Маркос във Филипините та дори и Червените Кхмери в Камбоджа и талибаните в Афганистан. Защо да не подкрепят нарушаването на закона в някаква страна като България? За българите, лидерите на СДС от онова време ситуацията е различна. На тях също им е ясно, че изборите са били честни, само че самите седесари са нечестни и твърде алчни за власт за да се примирят с несбъднатите мечти за министерски постове. Ако е имало честни седесари то това е бил момента да се оттеглят. Ония които продължават протестите и контактите със западни организации фактически стават проводник за външна дестабилизация на страната против желанието на народа. Това не са национално отговорни хора. Никой национално отговорен човек не би желал да види страната си в хаос. Седесарите обаче се радват  „Ние сме много щастливи от всичко това. То хвърли социалистите в хаос”. Разбира се, наглостта на седесарите идва поради знанието, че запада стои зад тях и за дестабилизацията на страната си ще получат не наказание, а награда. Това са хората стартирали прехода и извършили демонтажа на България.
Има обаче и нещо друго, което ме кара да се спирам подробно на тази тема. Петър Берон обявява преди изборите, че сигурни западни източници твърдели, че няма да подкрепят правителство на БСП. Следователно, за да угодим на чужденците и да получим облаги, трябва да правим каквото ни намекват от запад, в случая да не гласуваме за СДС. За съжаление, тази недостойна, унизителна и проститутска нагласа се споделя и от много от избирателите. Урока който бързо научават демократите е „прокарвай интересите на западния капитал и ще бъдеш на власт”. Това продължава и до ден днешен и вече е научено дори и от БСП. (Въпреки това, при последното си управление правителството на БСП допусна грешка, като се опита да води балансирана политика между запада и Русия. И беше наказано.) Така запада по напълно безскрупулен начин вкара във властта в страната хора предимно с развален морал, с подкупно мислене, с предателски наклонности, с неуважение към закона. Резултата го гледаме вече 20 години. Ситуацията продължава да е същата и дори по-лоша. Ако навремето имахме някакви поне теоретични шансове да отстояваме икономическа независимост, благодарение на предателската политика на серия правителства (и най-вече на едно) икономиката ни е изцяло зависима от западните страни. Това моментално ни лишава от възможността да имаме честни и национално отговорни политици. Да се грижиш за народа си означава, да тръгнеш срещу частниците и западните инвеститори. Резултата е изтегляне на инвестициите, инфлация на местната валута и икономическа криза. Затова всички правителства угаждат на западния капитал в лицето на МВФ и Световната Банка. Но западният капитал не идва в България или в която и да е друга страна за да я развива. Капитала идва само за да печели. Всяка направена инвестиция изнася печалба.  От ден на ден ставаме по-бедни и работим за чуждо богатство.
Това не е ситуацията само в България. Така е в целия незападен свят. Не случайно Уилям Блум прави аналогия между събитията в България и Британска Гуана, Чили, Ямайка и Никарагуа. Най-големите „подметки” от бившите соц. страни са правителствата на Чехия, Полша и Прибалтийските републики. Тяхното подмазвачество стигна до там, да пишат писмо до Обама „да не ги изоставя” (4). Това са и страните, които допреди икономическата криза се сочеха като „шампиони”. Привлекли разбира се най-много заеми и инвестиции. И ако близостта със Западна Европа намали ефектите на кризата в Чехия и Полша то ореола на  „шампиони” на прибалтийските републики бе напълно развенчан. Правителствата на последните компенсират с антируска реторика очаквайки някой да им напълни хазните в знак на благодарност. Това е манталитета на новите „демократи”.

Така в началото на 21 век ние живеем в една световна, тоталитарна, икономическа, империя, най-често отъждествявана със САЩ, но имаща малко по-широка национална основа и по-тясна класова. Методите за държане в подчинение са обичайните за империя: използване на манипулация, изнудване, заплахи шантажи, подкупи, атентати, преврати и преки военни интервенции (2, 5) в резултат на което от местните политически елити се качва на власт оная продажна и недостойна част, която се съгласи на подчинение. Дали това ще е СДС нарушило волята на избирателите или генерал изтрепал 2 милиона народ няма особено значение. 
Последните избори в България потвърждават действието на схемата. Икономическите резултати на правителството на БСП всъщност не са толкова лоши въпреки кризата и спрените евросубсидии (6, 7), очевидно можем да минем и без заем от МВФ (8). Въпреки това или може би точно заради това кампанията против правителството на Станишев бе една от най-яростните. След като Б. Борисов спечели изборите взе да праща писма за спиране на съвместните проекти с Русия (9), икономическата му програма (доколкото я има) е копирка от идеологеми на МФВ, а две ключови фигури (военния и финансовия министри) в правителството му са хора свързани със Световната банка, Отворено общество и прочее организации. Новия ни военен министър е работил за организация която е параван на ЦРУ (10). Мисля че е очевидно кой е помогнал на Б. Борисов за предизборната кампания и чии нареждания или внушения ще изпълнява. А избирателите си мислят, че са го избрали. Технология на имперската власт.
 
kihano

(1) Лиляна Панделиева, „Не си запазих плаката с моето лице” 
(2)  Naomi Klein „The Shock Doctrine“, Penguin Books (2008)
(3) Всесоюзный референдум о сохранении СССР
(4) Хавел към Обама: Не ни забравяйте заради Русия 
(5) Много източници. Книгата на Уилям Блум, почти цялото политическо творчество на Чомски, двете книги на на Наоми Клайн, "Шокова доктрина" и "Без Лого", книгата на Джон Перкинс "Признания на икономическия убиец"  (John Perkins, „Confessions of an economic hitman“ Berrett-Koehler, (2004)), почти цялото документално творчество на журналиста Джон Пилджер и много други документални филми и книги малка част от които са се появили и ще се появяват на този сайт. От този сайт може да започнете с военните операции на САЩ и операциите на ЦРУ, общото в подхода на САЩ към Ирак, СССР и Гватемала или как Западния свят се опитва да върне на власт Червените Кхмери след като са избили една пета от населението на Камбоджа.
(6) Орешарски оставя добро наследство на кабинета "Борисов" 
(7) Необслужваните кредити у нас са най-ниски в Източна Европа 
(8) МВФ оплита България в кредитните си сметки 
(9) Борисов: МИЕ да спре незабавно преговори и сделки 
(10) "Войнът на Генерала" - организацията е Националния демократически институт (National Democratic Institute for International Affairs) и е преименуваната организация "American Institute for Free Labor Development" която е дългогодишно прикритие на ЦРУ.