Българската съпротива срещу комунизма
От автора           Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".
Колкото повече се запознавам с детайлите на антикомунистическата пропаганда все по-смешно и по-жалко се получава. Смешно защото аргументите и твърденията им са наивно несъстоятелни (виж например мита за „жертвите на Сталин”) и жалко защото много хора се хващат на подобни глупости и дори се пишат и превеждат книги за тях. Тук ще разгледам една друга манипулация на антикомунистите публикувана на същия сайт за „декомунизация” (1) на който намерих и смехотворните данни за Сталин публикувани от Хайнзон. Текста за който става дума се отнася до горянското „движение” в България след 9ти септември 1944. Този текст сам говори за манталитета и способностите на автора си и е смешен предимно с това, че вместо да доказва всъщност оборва собствената си теза.

Да видим. Горянското движение възникнало като „спонтанна” „всенародна съпротива” срещу „съветизацията на България и комунистическия терор”. „В него се включват - горяни и техни помагачи - около 10 000 души от различни прослойки на българското общество. Самите горяни са около 2000 души, а разкритите нелегални организации - над 600. Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1955 година. Чети действат из цялата страна, а около 160 горяни се сражават самостоятелно.” От тук следва да заключим че България  от 1944 до 1955 се е състояла от максимум 30 – 40 хиляди души иначе как 10 хиляди биха представяли целия народ?!? Да оставим настрана, че „13-хилядна армия е концентрирана в сливенския гарнизон” за да се бори с чети наброяващи около 160 горяни. Тази „13-хилядна армия” не е от българския народ, а е от някакви марсианци.

С това недомислиците не се изчерпват. „Следващите години - 1949, 1950 и 1951 са почти масов бунт срещу болшевишката власт с появата на: "Съюз на свободните войни" в Пазарджишко, "Нелегалният областен център на БЗНС № 1" в Русенско, ОСДБ - Горяни отряд "Н. Петков" в Казанлъшко и Пловдивско, редица още чети в Родопите, Хасковско, Софийско, Трънско-Брезнишко, Бургаско, за да се стигне до НАЙ–ГОЛЕМИЯТ ВЪОРЪЖЕН БУНТ СРЕЩУ БОЛШЕВИЗМА - ДВЕТЕ ГОРЯНСКИ ЧЕТИ В СЛИВЕНСКО, ЯМБОЛСКО, КАЗАНЛЪШКО, КАРНОБАТСКО И ДРУГАДЕ. Едната от тях, начело с ГЕОРГИ МАРИНОВ ТЪРПАНОВ събира през юни 1951 г. в Сливенския балкан 106 въоръжени бойци-горяни и по проучванията ни това е най-големият отряд срещу червените властници в целия т. нар. Социалистически лагер.” (Главните букви са си такива в оригиналния текст.) Значи най-големия въоръжен бунт срещу болшевизма  се състои от две чети по-голямата от която наброява … „106 въоръжени бойци”.  По-добро доказателство за липсата на съпротива срещу налагането на социализма (при това не само в България, а в целия социалистически лагер!) едва ли може да се намери. Дори да увеличим 10 пъти тоя брой въоръжени бойци и да добавим 20 хиляди помагачи това е много далеч от „масов бунт” на население наброяващо между 7 и 8.2 милиона в периода 1946-1965 година (2). Едва ли ще сбъркам, ако предположа че 100-200 горяни на брой са по-малко от криминалния контингент в съвременна „демократична” България. Значи в момента имаме „масов бунт” за легализиране на убийството, трафика на хора и наркотици, кражбата и подобни дейности на криминалния контингент.  Освен това авторите на този текст са и неосведомени. Макар и организирана от САЩ в диверсията срещу Куба в Залива на прасетата участват около 1300 бойци почти всичките кубински изгнанници (3), така че дори претенцията за най-голям въоръжен отряд в соц. лагера е неуместна.

Нека сега видим броя партизани преди 9 ти септември 1944 година (4). „В навечерието на 9 септември 1944 на територията на България действат 1 партизанска дивизия, 9 партизански бригади, 37 партизански отряда и неизвестен брой партизански чети и бойни групи. Спорен остава въпросът с точния брой на партизаните, воювали на територията на България в периода 1941-1944. Според данни от историографията преди 1989 година, общият брой на партизаните и участниците в бойните групи е около 30 000, а на ятаците и помагачите им - около 200 000. Според едно съвременно изследване, към 9 септември 1944, действащите партизани са на брой малко над 9900. Убитите в комунистическата въоръжена съпротива партизани са 9140, убитите ятаци - 20 070. Една част от тях загиват не във военни действия, а вследствие на мъчения или екзекуции без съд от страна на органи на властта. Осъдени на смърт за революционна дейност за периода 1941-1944 са 1590 души.” Този текст от уикипедия също е повлиян от постсоциалистическия бяс да не се вярва на комунистите и също съдържа неяснота, тъй като от него излиза, че едва ли не всички партизани 9140 от 9900 са били избити или трябва да приемем общ брой на партизаните 19040. Но дори и да приемем цифрата 9900 за вярна то на нейния фон дори 1000 горяни е доста малко. Като съберем убитите партизани и ятаци се получава числото 29 210 души. Доста над броя участници във въоръжените горянски чети и 3 пъти повече от предполагаемите им 10 хиляди помагачи! При това 29 210 души са броя на убитите партизани и ятаци с ония които са оцелели броя им като минимум би се удвоил.

Какво излиза? Много повече хора са ангажирани с антифашистка и антимонархична дейност преди 9ти септември 1944 отколкото с антикомунистическа след 1944 година, т.е. ако народа е подкрепял някого то това са по-скоро комунистите така както си го пишеше по учебниците едно време.

Да видим с какво друго са се занимавали въпросните горяни освен организирането на чети. „В периода 1951-1961 от околностите на Атина предава радио "Горянин", което създава кореспондентска мрежа в България, ръководена чрез шифровани съобщения по време на радиопредаванията. Емигрирали опозиционери се завръщат в България и се включват в четите с надеждата, че тяхната борба ще подпомогне интервенция на Запада за освобождението на Източна Европа.” (1). Както се вижда, занимавали са се с пропаганда и шпионаж и са  подготвяли чуждестранна диверсия. Действия които (като изключим пропагандата) и до сега се считат за противодържавна дейност навсякъде по света. Значи комунистите и за това са казвали истината.

Заключение

От данните изнесени от „антикомунистите” излиза, че за никакво масово съпротивително движение срещу социализма в България не може да става дума. Мащабите на „комунистическия терор” (ако въобще може да се даде такова определение) са много по-малки от тези на монархофашистка България преди  9ти септември. Много повече хора са прегърнали социалистическите и комунистическите идеи отколкото са им се съпротивлявали. Като се имат в предвид национализацията и колективизацията съпротивата на едно малцинство от частници (по скоро дребни, едрите са офейкали още преди  9ти септември) и селяни е напълно очаквано и естествено. Данните които изнасят „антикомунистите” подкрепят именно тази теза, която е и официалната ни история от времето на НРБ. Така че опита за пренаписване на историята поне в тоя случай е неуспешен. Характерно е обаче, как на едно доста малобройно малцинство  се приписва определението „народ”.*


               02 май 2009; kihano


*Нещо повече, в световен мащаб това частнособственическо малцинство си присвоява правото на мнозинство и тълкува своите свободи ползи и привилегии като свободи ползи и привилегии на целия народ. Това е основата на западната "демокрация".

(1) неизвестен автор, "Горяни"
(2) уикипедия Население на България
(3)  US History, "Bay of Pigs Invasion"
(4) уикипедия, Партизанско движение в България