За знанието и образованието

Напоследък все по-често ми се случва да се срещам с проблемите на образованието и все по-отчетливо виждам тотално неразбиране на това как е организирано знанието и как то следва да бъде предавано на следващите поколения. Говори се за „общество на знанието“, „икономика на знанието“, иновации, образование и прочее, а не се разбират основни принципи. Затова написах този текст, изхождащ главно от моя опит и разбиране, но близък до някои чужди идеи. Няма претенции за научност.

Структура на знанието, наука и образование.

Структура на знанието

Знанието има дървовидна структура! Може да се оприличи и на ядро с разклоняваща се обвивка, но това не е съществено, доколкото не питате къде е на дървото корена. Та структурата на знанието е от малко на брой общи принципи, разклоняващи се на повече на брой по-специфични принципи, които от своя страна се разклоняват, като клоните на дървото, на още повече по-специфични знания или ако предпочитате – закони. В края на множеството разклонения, подобно на листата на дървото, стоят неизброимо множество конкретни задачи или приложения. Човешката памет (поне достъпната за съзнанието) не е достатъчна за запаметяването на цялото дърво, независимо за коя съвременна дисциплина говорим. Отделния човек има своя индивидуална граница, до която може трайно да запаметява. Отвъд тази граница запаметяването или е временно или невъзможно.

Съществено е да се отбележи, че тази дървовидна структура се повтаря на различни нива, т.е. независимо на кое ниво на знанието се намирате от едната страна (нагоре) са конкретните задачи, а от другата принципи с нарастваща общност. По аналогията с дървото – всеки клон сам прилича на дърво. Както биха казали някои колеги – налична е фракталност.

Като пример мога да дам физиката. Основните принципи, например, са законите за запазване и принципите на симетрия. Принципите от следващо ниво представляват основните знания по механика, електродинамика, термодинамика, квантова механика и т.н. Следват още по тясно специализирани знания, като например статика, фазови преходи, електростатика и т.н., които се обединяват в инженерни дисциплини, за да се достигне до конкретни задачи от рода „Кола тръгва от Бургас за София със скорост А км/ч, а от София за Бургас тръгва автобус с Б км/ч. Къде ще се разминат, ако разстоянието е 400 км."

Да, аналогията има известен недостатък – в случая със знанието едно листо може да стои на няколко клона. Например, една сплав може да бъде обект и на физиката и на химията. Химията носи знанието за химичния състав, а физиката за механичните и термичните свойства, но обекта е един - сплавта. Този недостатък (опростяване) не възпрепятства излаганите тук разсъждения.

Как се натрупва знанието?

Когато изследваме неизвестно явление ние се срещаме не с клоните на дървовидната структура, а с листата, тъй като всяко явление е конкретна проява на управляващите го принципи, а не принцип само по себе си. Принципите са знание, те са човешки мисловен конструкт и нямат непосредствена физическа проява, която да бъде изследвана. Изследват се конкретни явления, от които се извличат принципи и строят теории. Натрупването на знание представлява изследване на конкретни явления, особено чрез опити, сравнение и анализ, така че изследваните явления да се класифицират по сходства и разлики, от които да се изведат принципи и да се състави теория.

Разбира се, първият опит е изследваното явление да се обясни в рамките на съществуващото знание т.е. да се определи клонът, на който стои изследваното листо. Когато това е невъзможно, отделните откъслечни знания, необединени от някаква теория се натрупват и анализират докато се получи научна теория, която може да се обедини с друга теория и т.н. Знанията, не включени в теория, представляват емпирично знание. Науката се бори за създаването на теория на базата на емпирично знание. Така научната теория обяснява изследваните явления. Същественото тук е, че имайки веднъж изградена теория, можем да предскажем много по-голям брой явления, отколкото сме изследвали. По дървовидната аналогия – за да създадем теорията сме изследвали малък брой листа, но имайки теорията имаме потенциално знание за всички листа на дадения клон или дори дърво. Това позволява да предсказваме конкретни явления (листа) и да ги използваме за да строим, т.е. науката прави инженерството възможно.

Казано накратко, при натрупването на знание се движим по дървото от горе надолу, от листата към стеблото. Изследваме явленията, листата, за да получим култивирано и лесно усвоимо и разбираемо знание – принципите заложени в клоните и дънера.

Усвояване на знанието

Предаването на умения на следващото поколение е основна задача на образованието, а уменията се развиват на базата на знания. Имайки предвид дървовидната структура на знанието и наличието на доста ниска индивидуална граница на паметта, то усвояването на знание е възможно по един единствен начин – отдолу нагоре и то до някъде. Образованието трябва да предаде малко на брой основни и специфични принципи и да създаде умението за мислене, а където е необходимо и използването на инструмент като математиката. Така отделният човек трябва да помни само малък брой принципи и ползвайки логика, може да реши всяка една конкретна задача. Разбирането на взаимовръзките и логиката в дадена теория прави запаметяването им по-лесно.

Дори и при този вариант, обемът на текущото човешко знание е прекалено голям за отделния индивид. Броят на междините клони е прекалено голям и не може да бъде преодолян. Затова се прилага специализация – един човек не се опитва да усвои цялото знание от всички клони на дървото, а учи повече от един клон, за да достигне по-високо, по близо до конкретните задачи – листата. Това означава да специализира. Днес се специализира дори в рамките на една наука, например в механика, термодинамика, квантова механика, които са дялове (клони) на физиката. С други думи, човек може да научи от всичко по малко, но на по-основно ниво и да избере тясна специализация, в която да усвои по-голям обем специфично знание, позволяващо да се решават конкретни задачи.

Специализацията обаче има и недостатъци. Без комплексно изучаване на основните принципи на цялостното човешко знание образованието формира култура, която Сергей Кара-Мурза условно нарича „мозаечна“ и противопоставя на „университетската“. „Университетската“ култура се формира по принципите на университетското образование в миналото – изучават се основите на всички познати дисциплини, независимо дали са научни или религиозни, с логическите взаимовръзки между тях, тренират се мислене и разбиране, позволяващи формирането на собствен мироглед, жизнена позиция и характер. В крайна сметка се развива и възпитава личност, което би трябвало да е основната цел на образованието, а не просто предаване на знания.

Обратно, мозаечната култура, се формира от образование, което дава откъслечно специфично знание позволяващо да се решават определен тесен кръг обикновено професионални задачи. Такова образование спокойно може да се нарече „мозаечно“. То не формира мироглед, не тренира мисленето, не позволява формирането на личност със собствена цел и позиция, не развива и не възпитава.

За съжаление днес мозаечността в образованието се среща все по-често. Вместо да се преподават основните принципи по всички дисциплини и как те се прилагат за да се решават конкретни задачи, като се развиват мисленето и разбирането, се преподават решения на конкретни задачи или специфични откъслечни знания, без логическите връзки между тях, като се разчита на запаметяване и частично разбиране. Даже в университетите хуманитарните специалности отдавна не се преподават точни науки, а в специалностите по естествени науки не се изучават хуманитарни. В програмите по физика липсват не само латинския и гръцкия, а дори философията (Иначе PhD е съкращение от латински philosophiae doctor – доктор по философия! Остатък от някогашното университетско образование.).

С аргумента, че трябва да се „коват кадри за бизнеса“ в училищата и университетите се набляга на „листата“, а не на дънера, клоните, пълнотата и способността да се мисли. Вземат се конкретните задачи, от които се нуждае „бизнеса“ и се преподава тяхното решение. Така учениците и студентите са изправени пред проблема да научат голям обем привидно несвързани знания. Това не се помни, не предразполага към творчество и резултатът е плачевен. Оставям настрана, че ако реалността постави непреподавана в училище или университета задача, то бъдещите „кадри“ не могат да я решат.

Друга много честа, и особено актуална за България, причина за мозаечност в образованието е, че самите съставители на учебници и учебни програми не познават основните принципи и съответно не могат да напишат учебник или програма организирани около тях. Така се преподават разпръснати и откъслечни знания, като мозайка, а учащите се трябва сами да ги свържат, т.е. трябва да извървят пътя на учените установили изпуснатите в учебната програма принципи. Естествено това е невъзможно и учащите се спасяват чрез зазубряне. За мислене и разбиране няма нито място нито време. Крайният резултат е негативен, на което съставителите на учебни програми реагират с увеличаване на обема откъслечни знания, с което увеличават затормозяването на учащите. Получава се затворен кръг – „Параграф 22“.

Обществено-политически аспекти

Да се счита, че общественото значение на образованието се проявява единствено чрез обучението на кадри е не само опростенческо, а и класово оцветено. Знанието за функционирането на индивида и обществото има същата дървовидна структура. Ако не познавате основните принципи в стеблото на тази структура, то не можете да решавате никакви социално-политически обществени задачи, не можете да формирате мироглед и собствена независима позиция. Това е ситуацията, в която се намираме в момента.

Принципите на универитетското и мозаечното образование (култура) отдавна са известни. Според Кара-Мурза във Франция, някъде след Френската революция едни и същи автори са написали коренно различни учебници – едни за децата на богатия „елит“, които почиват на принципите на университетското образование, и други за децата от „масите“ построени на мозаечен принцип. Причината е повече от ясна, ако познавате основните принципи на функциониране на западното общество. Западното общество е построено на делението „висши-низши“. Образованието служи на „висшите“ за да управляват „низшите“ в своя изгода. Затова на „низшите“, се предлага мозаечно образование, достатъчно за да станат работници и потребители, но не и да разбират процесите в обществото, да формират позиция и да участват активно в делата му. Като пример тук могат да бъдат посочени безплодните протести, за които отдавна съм писал. Обратно, елита трябва да формира характер и активна позиция и да познава принципите на функциониране на индивида и обществото, за да може да го управлява и манипулира.

Бившите социалистически общества бяха построени на други принципи, поради което в тях университетския тип образование беше направено масово под формата на гимназиално образование. Не че е липсвала мозаечност, но въпреки това комплексното образование даваше ефект – нашите ученици бяха доста добри. След разпада на социалистическия блок образованието засили на мозаечния принцип, което също е една от причините за неговия упадък. Отделно у нас пуснаха „куцо и сакато“ да пише учебници, което рязко понижи качеството им.

Целодневното обучение в училище на малките ученици също е ощетяващо. Освен че са претоварвани, включително от свръхамбициозни учители, децата са целодневно заети, денят им е изцяло организиран от други хора и постоянно им се казва какво да правят. Определено липсва самостоятелната, подчертавам, самостоятелната игра без възрастен, в която сами се организират сами решават и сами проявяват инициативност. Да, съгласен съм, че родителите са „на работа“ и затова децата трябва да ходят на занималня. Но може занималнята да не е заета от занятия, писане на домашни или нещо друго с участие на учител.

С развитието на технологиите обемът на знанията нараства много в сравнение с времената на Френската революция, например, което налага известна масовост и на висшето образование в развитите страни. От своя страна това изисква въвеждането на мозаечност даже във висшето образование, и тя се наблюдава не само под формата на споменатата специализация, а и чрез т.нар. Болонски процес. Упадъкът в западното университетско образование, а с него и наука, днес са очевидни. Този упадък е частично причината за голямото количество „тъпи интелигенти“, които се навъдиха напоследък особено видимо в културния и политическия живот.

Училището разбира се не е единственият възпитаващ фактор. По-важният е семейството, а днес хората прекарват повече време с колегите си, отколкото със семейството си. Децата растат с телефона и интернет. При това в повечето случаи професионалните взаимоотношения са стресови, а стресът се пренася и в къщи и се отразява на децата.

Типичен пример за мозаечно образование е обучението по икономика. Самият икономикс е построен мозаечно, а не дървовидно, тъй като не е знание, а заблуждение. В икономикса няма самосъгласувани основни принципи. Има откъслечни твърдения с различна степен на общност, които се представят за „основни принципи“ (например от Грегори Манкю). Икономическото знание се състои от обособени схеми на мислене (които не могат да се нарекат теории), които не се съгласуват една с друга, а дори си противоречат. Обща теория няма, т.е. дънера го няма. Да, причина може да бъде непълнотата на знанието за икономиката, но случаят тук не е такъв. Целта на икономикса не е да разкрие, а да скрие принципите на действие на капиталистическата икономика. Не е тук мястото да давам конкретни примери от икономикса, но на този сайт могат да бъдат намерени доста такива.

Това означава, че преподаването на иконимикс дори в Харвард е индоктринация. Никой не иска да се чувства мошеник или да съдейства на мошеници. Пречупването на знанието през класовия или групов интерес води до идеология, а идеологията може много да се отклони от реалността до там, че основните принципи да бъдат забравени дори и при образоването на елита. Съществуват индикации, че това вече се е случило като минимум с икономикса.

Нещо от моя опит

Един от най-трудните изпити по специалност физика е квантовата механика. Състоеше се от устен изпит, на който трябваше да се развият писмено въпроси от квантовата механика и след това да се обяснят устно, и писмен изпит, на който трябваше да се решават задачи. Някога на нас студентите позволяваха да определим датите за изпит. За квантовата механика ни бяха дали прозорец от 10 дни. Аз предложих двата изпита да бъдат на деветия и десетия ден. Колегите дори не взеха предложението ми на сериозно. Избраха писмен изпит на петия ден, устен на десетия. Питам ги, как ще се подготвите? Как ще решавате задачи, когато не знаете теорията (сиреч, как ще стигнете до листата, без да минете по стъблото и клоните)? Никой не ми обърна внимание, при все че измежду колегите имаше доста умни хора. Не бяхме слаба група...

Четири дни до писмения изпит аз четох само теория и реших една единствена задача, но малко по-сложна от тези, които сме решавали на упражненията по квантова механика. Всички други са наизустявали задачите от упражненията. Но на изпита … изненада. Дадоха задача, каквато на упражненията не сме решавали. Който знае теорията се ориентира веднага и няма проблеми. Всички останали не знаят какво да правят. При това на писмения изпит се позволяваше да внесем и ползваме каквито искаме учебници и помагала.

Та това е моя нагледен личен опит за устройството на знанието и подхода към неговото овладяване. Винаги и във всичко се старая да открия малък брой основни принципи, от които логически да изведа обяснения за явленията, които ме интересуват. Такъв между другото е математическият подход – изхожда се от малък брой твърдения, които не се нуждаят от доказване – аксиоми, и на тяхна база логически се извеждат и доказват множество по-сложни твърдения – теореми.

Заключение

Знанието, независимо от коя специфична област и като цяло за всички области, има разклонена дървовидна структура, в която най-общите принципи са малко на брой, представляват дънера и се разклоняват (нагоре, като клони) във все по-специфични принципи с все по-голям брой, за да се стигне до неизброимото множество на листата, представляващи конкретни задачи или явления.

Науката натрупва знание като изучава известен брой листа, т.е. явления, анализира ги и съставя теория – определя принципите съставящи клоните и дънера, ако има възможност. Създадената теория позволява да се тръгне обратно, и чрез нея да се предскажат неизследвани явления (листа) и да се конструират нови полезни нам неща, като се решат необходимите за това задачи (също листа).

Обемът знание е изключително голям за да се помни, а и помненето не дава гъвкавост. Затова е задължително образованието да подхожда от дънера към листата, т.е. да се преподават и усвояват само основните принципи и някои по-специфични принципи и знания и да се създават навици на разбиране и мислене. Да се тренира решаване на задачи чрез мислене.

За съжаление все по-разпространено е мозаечното образование, което дава решения на задачи (листа), които са огромен брой и могат само да бъдат наизустявани, но се помнят само за кратко – докато мине изпита. Този тип образование се „плъзга“ по короната на дървовидната структура без да засяга дълбочината. Постиженията на науката тук са осакатени. Полза от такова образование няма. Напротив, има вреда защото претоварва учениците, приучава ги не към мислене, което е форма на инициативност, а към пасивно заучаване на готови отговори. Отваря се дори възможност за комплексиране от това, че ученикът или студентът „не се справя“. Ония, които са свикнали да мислят, се справят по-лошо от ония, които са свикнали да помнят.

За съжаление, образованието в обществата от западен тип (и копиращите ги) се използва за осъществяване на класови и групови интереси. Бидейки елитаристко, западното общество предоставя мозаечно масово образование. Това важи изключително за социалните науки, тъй като в тяхната област попадат принципите на функциониране на обществото. На управляващия „елит“ тези принципи трябва да са известни, за да управляват, а на управляваните не трябва да са известни, за да бъдат управлявани и при необходимост – манипулирани. Западното образование, а вече и нашето, има за цел създаването на работници и потребители.

Образованието, включително средното, трябва да е построено на университетски принцип, т.е. да се преподават основни принципи и достижения на всички науки, изкуства и дори религии с логическите взаимовръзки между тях. Само по този начин могат да се изградят пълноценни личности, които могат да мислят анализират, разбират и творят. Личности, които могат да формират и отстояват позиция. Училището трябва да възпитава, а не само да предава знания.


Кихано
29 май 2022