Наука и мироглед

Видеото към този текст предлага разказа на Саймън Уерет (Simon Werrett) за реакцията на руското общество на теорията на Дарвин. Саймън Уерет е професор по история на науката в Катедрата по наука и технологии към Факултета по математика и физика на Университетския колеж в Лондон. Казаното от британеца е перфектно потвърждение както на тезата ми, че западните социални науки са оцветени от западния мироглед и не представляват неоспорима научна истина, така и мнението ми, че ние, православните народи, по своя мироглед коренно се различаваме от западните. Последната теза съм споделил в “Капитализмът норма или отклонение” и много по-кратко и по-ясно в „Те и ние“.

Така например за дарвиновата теория за произхода на видовете и естествения отбор написах: „Мое лично убеждение е, че Дарвин прави проекция на поведението на англосаксонеца върху животинския свят ...“

Оказва се, че не съм нито първият нито единственият, който е мислил така. Такава е реакцията на руската интелигенция на публикуването на „Произхода на видовете“ в Русия през 1864 година. Като цяло теорията е приета с изключение на един съществен нейн елемент – борбата на видовете за оцеляване. Според Уерет руснаците издигат два аргумента против борбата за оцеляване.

„Първо, руските учени не наблюдават борба между видовете за оцеляване. Те живеят в огромна страна, Русия, в обширните територии на Евразия. Според руския опит, малко количество растения животни и хора живеят на огромни територии. Те нямат усещането, че голямо количество организми е принудено да се съревновава за много ограничен набор ресурси за да получи контрол над тях. В Русия всичко е обратното: изобилие на ресурси и малко количество организми, които ги използват.“

В своя текст “Капитализмът норма или отклонение” аз използвам същия аргумент, но отнасяйки го към хората, а не към животните и особено растенията. За хората той е валиден, Сибир наистина е слабо населен с хора, но за животните и растенията не е задължително така. Природата по принцип заема всички свободни и годни за живот пространства и ако сте виждали необрасло петно земя обкръжено от растителност то със сигурност там има човешка техногенна намеса. Ако в Сибир растителността и животинския свят са по-оскъдни, то това е заради по-неблагоприятните условия за живот, което не означава, че там има излишък на жизнени ресурси. Така се оказва, че британци и руснаци наблюдават едно и също явление – отношенията между видовете в живата природа, но ги интерпретират различно, тъй като изхождат от различен мироглед.

Второто възражение на руснаците е, че теорията на Дарвин е отражение на английската политика и английския начин на живот, а не достоверно отражение на природата (За същото аз употребявам термина „проекция“, който се ползва повече в психологията. Психологическата проекция е много разпространен елемент в западната политика и вероятно си заслужава да напиша отделна статия за нея. В момента, например, Западът проектира агресивните си намерения спрямо Русия върху самата Русия, твърдейки че тя щяла да нападне Украйна. Същото беше и с „димящото дуло“ и оръжията на Саддам, за които всъщност вече съм писал.). Аргументът на руските учени е, че Дарвин е взел една политическа теория, тази на Малтус, и я е наложил върху живия свят. Теорията за еволюцията на Дарвин пряко сочи към англосаксонския капитализъм и свободния пазар, на който оцелява най-конкурентноспособния.

Изглежда за самият Уерет доводите на руските учени са достатъчно силни, за да го вкарат в типичен западен стереотип на самооправдаване, за който също съм писал, а именно – ние (аглосаксонците) сме такива (лоши), но и другите (в случая руснаците) са такива. Затова позовавайки се на множество разработки на руски учени целящи отхвърлянето на борбата за съществуване, избира да се спре на тази на Кропоткин, който дори не е биолог. Причината е, че Кропоткин е анархист и позволява на неговата теория за сътрудничеството като двигател на еволюцията да се придаде политически оттенък „отразяващ аспекти на руския контекст“. .

Разказът на Уорет спира до тук и сякаш е достатъчен за неговите цели, ако не да отговори на въпросът „Съществува ли обективна наука?“, то поне да посее съмнението, че науката е винаги обективна. Историята обаче не свършва там, където свършва разказът на Уорет, английският и руският „контекст“, които Дарвин и Кропоткин са вложили в своите еволюционни теории се оказват изключително дълготрайни, тъй като представят не временен контекст, а цивилизационен мироглед. По отношение на еволюцията британци и руснаци се разделят точно по линията конкуренция – сътрудничество, която се намира на ред №3 от таблицата в моя текст „Те и ние“. Смея да напомня, че по това време Ленин още не е роден, а първото издание на немски език на първи том на „Капиталът“ на Маркс е през 1867 година. С други думи, руският колективизъм и склонност към социализъм нямат нищо общо нито с Ленин нито с Маркс. Те са характеристики на нашия източноправославен мироглед и начин на живот. Теорията на Дарвин за еволюцията е като вирус инжектиран в руския мироглед. От една страна идеята за еволюция и развитие е приета, но начинът по който теорията предполага, че се осъществява тази еволюция не съответства на православните възгледи.

Ако Уорет не държеше толкова на политическия аспект в съчиняването на еволюционни теории, то вероятно би избрал творенията на други двама руски учени Константин Мережковский и Борис Козо-Полянский. В края на XIX и началото на XX век се оформя идеята, че някои органели на еукариотните клетки, като хлоропластите са се образували чрез симбиоза на отделни прокариотни клетки, т.е. едни клетки са приели други клетки да живеят вътре в тях и така са се образували еукариотните клетки. Доколкото многоклетъчните организми са изградени от еукариотни клетки, то симбиозата стои в основата на еволюцията на организмите. Мержковский нарича това явление симбиогенеза. Козо-Полянский показва, че и митохондриите са резултат от симбиоза и създава цялостна еволюционна теория включваща симбиоза като съществен еволюционен фактор. Тази теория не е призната в СССР, а на Запад остава неизвестна до 60-те години на XX век, когато с темата се заема американската биоложка Лин Маргулис. Развитието на микроскопията и генетичните методи позволява доказването на симбиогенеза и той заема полагащото му се място в съвременната наука. Благодарение на усилията на Маргулис през 2010 година за пръв път е преведена на западен език книгата на Козо-Полянский от 1924 година „Новый принцип биологии“. Така еволюционната теория на Дарвин се коригира – оцеляването се осъществява не само с борба, а и със сътрудничество, при това сътрудничеството води до резки скокообразни еволюционни изменения за разлика от постепенните малко вероятни мутации водещи до „положителна грешка“.

Историята разкрива защо мирогледът оказва толкова силно влияние на научните резултати, особено в социалните науки, но и в биологията, както стана ясно. Мирогледът е базисна характеристика на обществото. Той е продукт на обществения морал и същевременно негов коректив. Човек изпитва нуждата да постъпва правилно. Психологическата проекция, с каквато имаме работа тук, от една страна разкрива канализирано от мирогледа мислене, но от друга представлява търсене на потвърждение за правилността на мирогледа. Теорията на Дарвин за еволюцията е ярък пример в това отношение, а несъгласието на руснаците е повод за силно раздразнение.

Научните открития могат да имат доста фатални последици, когато се интерпретират като потвърждение на аморални елементи от текущия обществен мироглед. Точно това се случва с теорията на Дарвин допълнена с генетиката. От тях се раждат социалния дарвинизъм, евгениката, расизма и нацизма. По редове №8 и 9 от таблицата от „Те и ние“ генетиката влиза в ролята на мярка за ценността на цели групи хора и реализира изкуствено неравенство, на основата на което се определят права. Така евгениката придобива особена популярност в Западна Европа и Северна Америка и се превръща в основание на закони за стерилизиране на „генетично низши“ хора, т.е. в основание за отнемане правото на възпроизводство. Реално стерилизиране в значителни размери се извършва в скандинавските страни. В Германия се развихря идеята за расова чистота, която поставя немците (арийците) над другите раси и оправдава изтребването на последните (включително славяните). Резултатът е Втората световна война, нацистките лагери и десетки милиони жертви – трагедия за целия свят.

Руската интелигенция за кратко през 20-те години на XX век също се въодушевява от евгениката, но отново по различен начин. Въртят се идеи за избягване на болести и подобряване на обучителни възможности, но никога не се възприема идеята за расова чистота и не се достига до някакви реални действия. Социалният дарвинизъм, расизма, нацизма са напълно чужди на руския, т.е. на православния мироглед, тъй като хората са равноценни по рождение, по природа (ред №8 от таблицата от „Те и ние“). Въпреки това, дарвинизма успява да окаже негативно влияние и в Русия, по-точно в СССР, чрез комбинацията му с друга западна еволюционна теория – марксизма.

Отношенията между дарвинизма и марксизма не са съвсем еднозначни, както свидетелстват творенията на самия Маркс. От една страна дарвинизма е брилянтно потвърждение на материализма – в появата на човека няма нищо божествено. Социалната еволюция е естествено продължение на еволюцията на живата природа. От друга страна обаче, самият Маркс забелязва британските капиталистически отношения втъкани в дарвинизма, а марксизма е точно противопоставяне на капитализма. Точно с този въпрос се занимават и в СССР. Тъй като руснаците по принцип отхвърлят борбата за оцеляване, на тях им е по-лесно да пренебрегнат вградения в дарвинизма капитализъм. Така се оформя и налага заключението формулирано от Плеханов – „Марксизмът е приложение на дарвинизма към социалните науки.“ („марксизм есть дарвинизм в его приложении к социальным наукам“). Фактически в СССР се развива друга форма на социален дарвинизъм, която трябва да докаже научно, че социализма и комунизма са естествен резултат на социалната еволюция на човешкото общество. Това разбира се е тезата на Маркс за „колелото на историята“, която вкарва съветското общество в неразрешимо противоречие. От една страна за осъществяването на социализма са необходими революция и диктатура на пролетариата, а от друга, социализма е резултат на естествен ход на еволюцията (историята) и ще се случи така или иначе – защо тогава правим революцията? Както британците търсят оправдание за капитализма чрез дарвинизма, а германците за нацизма, чрез генетиката и социалния дарвинизъм, така и руснаците търсят оправдание за революцията в синтеза между дарвинизъм и марксизъм. И в трите случая науката е призвана да бъде оправдание на определен вид действия и начин на живот. И в трите случая обаче тези действия и начин на живот се вписват в конкретния обществен мироглед – на Великобритания и Германия – в западния, на Русия/СССР в източноправославния.

Същите отношения между „наука“ и поведение продължават и до днес. Икономиксът трябва да е оправдание на капитализма, но все още можете да срещнете „учени“ позоваващи се на биологията в своето обосноваване на „естествеността“ на капитализма и неговото социално неравенство (например канадския професор по психология Джордан Питърсън). Науката трябва да потвърди правилността на това, което правим. По тази причина, социалните науки не могат да бъдат обективни и в частност, западните социални науки не са универсални, а отразяват западния мироглед и начин на живот.

А иначе въпросът с дарвинизма се решава много лесно и логично. Дарвинизма няма никакво отношение към поведението на хората. Защо? По две причини; първата вече съм споменавал в “Капитализмът норма или отклонение“ – всички хора са един и същ биологичен вид, а вътревидовите отношения между индивидите от един и същи вид са толкова разнообразни, колкото и видовете организми, затова от тях не може да се направи никакъв извод за поведението на човека. Вторият аргумент е далеч по-силен, защо човекът, като най-висш продукт на еволюцията ще търси модели за своето поведение сред по-низшите видове? На кого от по-низшите видове да подражаваме? На вълците? На слоновете? Или на крокодилите? Западният човек изглежда си е избрал вълците, за да проектира отново своето поведение върху тях – „човек за човека е вълк“. Това е смешно и неприлягащо на „венеца на всички живи твари“. Човекът има свой собствен морал, собствена етична поведенческа система, от която да се ръководи. Човекът следва да се вслушва в нея, сам да решава и сам да носи отговорност за собствените си действия на всяко едно ниво – индивидуално, семейно и обществено. Това означава да си човек. Ако западняците са решили да живеят по вълчия или маймунския морал – тяхна си работа, но нека оставят хората да живеят по човешки.

Кихано
13 февруари 2022