Войната: причини и следствия

В днешните истерични (политкоректната дума е "динамични") времена хората намират все по-малко време за четене, а им се предоставя все повече материал за четене и гледане. Затова тук обръщам логиката на изложението и ще дам първо изводите. Който не се интересува от доказателствата и детайлите може да прочете само изводите. Детайлите обаче са не по-малко интересни.

Заключение

1. „Руският свят“ в Украйна или го няма или все още не смее да се прояви. Очакванията, че в Украйна има антинациски (проруски) сили, които ще овладеят управлението на страната при една бърза „специална военна операция“ не се сбъднаха. Това наистина е учудващо, като се има предвид, че Украйна е една от трите държави образували православния свят и култура (другите две са България и Русия). Причината e сложна включваща няколко фактора, като съхранението след Втората световна война на украинския нацизъм с помощта на американските тайни служби. Постоянната политическа нестабилност в Украйна след 1999 година, подържана с намеси на Запада посредством НПО и икономическото изоставане като резултат. Но основната причина е дълбокото възприемане на западния мироглед, който поради своята същност спомага формирането на комплекс за малоценност, а на практика е морално развращаване. В рамките на този мироглед всеки изостанал е „лузър“, а Украйна се оказва „много“ изостанала. Връзките, които спояват хората в общество, също са изчезнали. Така украинския нацизъм се оказва компенсационен механизъм на комплекс за малоценност, чиято негативна енергия Запада насочи към Русия. Подобни щения, между другото има и спрямо България. Друг психологически фактор е когнитивния дисонанс, в който ни вкара изоставянето на социализма и от който украинците ще получат втора доза, губейки войната.

2. Украйна е един доведен до крайност мини Запад. Затова не е чудно, че Западът „последва“ Украйна в антируските изстъпления. Би ли повярвал някой, че на запад ще гонят от работа световно известен диригент, защото бил руснак, че ще свалят руски автори от театрите и концертите и т.н. В действителност Западът не следва украинските изстъпления, той е техен провокатор и инициатор. Цивилизационно-демократичната маска е свалена и отдолу излезе нещо също толкова грозно, колкото това в Украйна, което е естествено, тъй като Украйна е добро копие на Запада. Западът наруши всички свои правила, включително за свободата на словото и неприкосновеността на частната собственост, презумпцията за невинност. Западната истерия е отново резултат от когнитивен резонанс. Очакваше се Русия да пострада от всичките тези санкции още от 2014 година. А се оказва, че тя не само не е пострадала, ами е укрепнала и има смелостта да води война, а от новите санкции страда не толкова Русия, колкото самият Запад.

3. Войната в Украйна е резултат от мировозренческата и нравствена криза в православния свят. Не само Украйна, а и Русия и Беларус, България, Сърбия ... всички православни народи са възприели в по-голяма или по-малка степен западния мироглед. Украйна е най-напреднала в това "възприемане" и по тази причина постигна изключителното нравствено падение предизвикало донецкия конфликт, отделянето на Крим и войната в Украйна. Колебливостта на Русия и допускането на известни политически и пропагандни грешки е резултат именно от увреждане на православния мироглед от западни "ценности". Русия няма своя изчистена държавна или наддържавна идеология, която да определя категотичността на действията ѝ и да обединява православните народи. Въпреки това, руснаците се сплотиха зад Путин, което за момента е достатъчно.

4. Западът очаквано губи световното лидерство, но онова което минава незабелязано е изчезването на разума, на античовешката рационалност, довела Запада до състоянието на световен господар. Няколко века търговската, а оттам и икономическата политика на Запада следва британската колониална практика на превръщане на колониите в суровинен придатък на метрополията. На колониите е налаган свободен пазар, а страните, които са станали развити, вкл. САЩ са станали такива благодарение на икономически протекционизъм. Смит и Рикардо създават своите теории за убеждаване на чуждите страни да свалят търговските си бариери за да бъдат превърнати от Великобритания (днес Запада) в колонии, т.е. в суровинни придатъци. Днес Западът е забравил, както за какво Смит и Рикардо са съчинявали своите демагогии, така и теориите на Хамилтън и Лист, на които дължат успеха си. С други думи, Западът вече е загубил рационалното зърно на своето икономическо знание и е повярвал на лъжата съчинена във Великобритания с цел подчиняване на чужди икономики. На това ние можем само да се радваме, тъй като икономиките за подчиняване са нашите. Западът винаги е култивирал знание в своя егоистична полза, а не в името на някакъв всеобщ прогрес. Такъв е генезисът на съвременната наука.

Ако не бяха забравили теориите на Хамилтън и Лист западните лидери и техните икономисти щяха да знаят, че прекъсването на икономическите връзки между колония и метрополия е полезно за колонията и вредно за метрополията. От това без никакви други аргументи или доказателства следва, че санкциите ще са във вреда на Запада и в полза на Русия. Така със санкциите Запада се самопростреля със собственото си оръжие, с което е забравил как да борави. Допълнителен детайл тук е вярата, че човекът е само един манипулируем чрез пари и потребление обект и като спрат заемите и вноса на западни стоки в Русия или конфискуват имуществото на олигарсите, то руснаците ще свалят Путин от власт. Заблудата тук е огледална, както руснаците не намериха „руски свят“ в Украйна, въпреки че той най-вероятно присъства, така и Западът не намери „западен свят“ в Русия, въпреки че и него го има. В това отношение Западът подцени всички народи и „изолацията на Русия“ все повече се превръща в самоизолация на Запада. На този фон опасността от връщане на Запада към фашизма и нацизма е съвсем реална.

Някои хора мислят, че предстоящото обедняване на западния средностатистически гражданин е умишлено предизвиквано по „плана Швааб“ на давоските мушмуроци. След като ковид кампанията не успя, задвижиха "план Б" – войната в Украйна. Искам да напомня обаче, че самият „план Швааб“ е глобалистки и изисква всички големи страни да се включат в него, а резултатът от войната е разделение между Запада от една страна и Русия, Китай и Индия от друга. Глобалисткият план е провален, а доминацията на долара е под въпрос.

5. За всички, и най-вече за руснаците вече е ясно, че Западът е груб, подъл и безскрупулен враг, който няма никакви скрупули и на когото не може да се вярва. Ако по времето на Студената война се подържаше тезата, че видите ли Запада бил приятел на руския (и другите социалистически) народи и просто иска да го „освободи“ от „комунистическата диктатура“, то мълчанието на Запада за зверствата на украинците в Донецка и Луганска области, в Одеса и Мариупол и цяла Украйна ясно говори, че Западът е враг на руския народ, а не на „авторитарния режим“ на Путин. Подкрепата за Украйна, лъжите в полза на Украйна и отхвърлянето на всичко руско е следващото доказателство, че Западът е враг на целия руски народ. В интерес на истината, Западът е враг на всички незападни народи, такъв е неговият мироглед и по тази причина е негоден за глобалния свят. Затова Западът трябва да си отиде и да отстъпи водачеството на друга, по-хуманна цивилизация. Всеки, който работи за това, работи за бъдещето.

Основен текст

Войната между Украйна и Русия е най-голямата трагедия в православния свят след разпада на СССР. Тя се вписва в контекста на един вековен процес на натиск от страна на западните народи срещу всички останали. Когато стане дума за територията на Русия, обикновено се споменават Наполеон и Хитлер, по-рядко набезите на Тевтонския орден. На практика обаче територията на днешните Украйна и Беларус от векове са терен на борба между католицизма и православието.

Някои исторически предпоставки

Основен елемент на тази борба е Украинската гръко-католическа или униатска църква, която е наследник на Русинската униатска църква създадена с Брестката уния през 1596 година. По това време Киевското княжество е в състава на Полско-Литовското кралство, основано 27 години по-рано чрез Люблинската уния и чието основно вероизповедание е католицизма. В този политически контекст Киевската митрополия на Константинополската православна църква решава да признае върховенството на Римския папа и приема католическата догматика, а запазва византийския обряд. Униатската църква се ползва с подкрепата на властта в кралството, но въпреки това не получава сериозно разпространение извън най-западните райони на днешна Украйна – Галиция, Волиния и Подолие. В Киев Униатската църква съществува паралелно на Православната църква. След войните с Русия в средата на XVII век кралството предприема насилствено налагане на униатската църква на териториите на бившето Киевско княжество, като достига на изток до река Днепър. След разпада на Полско-Литовското кралство в края на XVIII век украинските и белоруските територии попадат в състава на Русия и православието бива възстановено. Руските царе и императори обаче нямат последователна политика за изкореняване на гръко-католицизма и той продължава да съществува, макар и в несъществени размери. Пълна забрана на Украинската гръкокатолическа църква има само по времето на СССР.

Ако сте чели предишният ми текст за Запада и Изтока, ще видите, че едно от централните отклонения на Римската църква от християнството се отнася до правомощията на Папата и се тълкува именно като изпадане във властолюбие. Решението на Киевските епископи да се подчинят на Папата очевидно е взето под натиск за католизиране на православното население, което е еквивалент на нашето потурчване. Как се съчетава католическа догматика с православен обряд няма значение, това е поредното изкривяване на християнството в полза на папското властолюбие. С други думи, всякакви норми (по това време представяни от религията) трябва да отстъпят, пред желанието на Запада за завладяване на Изтока, така, както днес демократичните ценности отстъпват пред желанието да се бомбардират Югославия, Ирак, Либия или Сирия или пък Украйна да се използва за война срещу Русия.

Както съм писал по-рано, протестантството доубива християнската религия по териториите на Западна Европа и нейните задокеански преселения и въздига нов мироглед – капиталистическо-консуматорския, този който ние днес познаваме, а някои наричат „модерност“. Национализма е част от този нов мироглед и има за цел да бъде някаква обединяваща идеология тогава, когато всякакви традиционни връзки между хората, като община, род, семейство или религия са унищожени в името на бизнеса и пазара, а конкуренцията между хората е издигната до статута на природен закон. Национализма и крайната му форма – нацизма, са в основата на двете световни войни. Германският нацизъм пряко води своята идеология от “научните” постижения на протестантския Запад, и по-специално от дарвинизма. Хитлер е обърнат главно срещу Русия, но не само срещу Русия, а и срещу западните победители в Първата световна война. Последните полагат значителни усилия да насочат военната машина на Хитлер към Съветския съюз. С такава цел, например, позволяват поделянето на Чехословакия между Германия, Полша и Унгария през 1938 година. Унизена от загубата на Първата световна война Германия се надига от пепелището, за да се превърне в чудовището на XX век. Едно от нещата, които винаги ми е било необяснимо, как един народ може да бъде сведен до машина за извършване на престъпления. Нито Хитлер нито Гьоринг собственоръчно са горили хора в газовите камери. Правили са го обикновени хора, като мен и теб, драги ми читателю. И ако германският нацизъм е там някъде назад във времето, то днес същото става в Украйна, на 300 км от нашата граница, украинските бежанци вече са у нас, а правителството ни вече налага цензура и настоява да ни вкара във войната. Какво ще правим аз и ти? Кого да слушаме, на кого да се доверим? Ще „горим ли руснаци в газовите камери“?

Днес англосаксонския свят отново насъсква изпаднали в беда народи срещу Русия. Съдбата на германците е поета от украинците и никак не е чудно, че ползват същата идеология, същата символика, същите методи и дори издигнаха нацистки главорези като Бандера и Шухевич до национални герои на Украйна (Колко пъти съм писал по повод на България – тежко на народ, който позволи героите му да бъдат превърнати в престъпници, а престъпниците в герои!). Историята се повтаря с няколко разлики:

1. Украйна е много по-близо до Москва от Германия. 2. силите на Украйна са много по-слаби от тези на нацистка Германия. 3. Русия въобще не е определена идеологически, както беше СССР. 4. наличие на ядрени оръжия. 5. явна икономическа война 6. Западът е открито против Русия. Втори фронт никога няма да има. 7. средствата за информационна борба са на по-високо ниво.

Първата разлика идва за да покаже придвижването на Запада на изток. Интересното тук е, че обръщането към нацизма в Украйна не беше възприето точно в Донецка и Луганска области, които са отвъд Днепър и са били извън влиянието на гръко-католицизма, т.е. на католицизма. Този факт може да се счита за потвърждение, че религиите представляват форма на мироглед и нравственост и имат много по-трайно влияние, отколкото се счита. Контрааргумент в случая е Беларус, чиято територия също е била част от Полско-литовското кралство и също е била подложена на католизация. Очевидно, формирането на мироглед и нравственост са бавни и многофакторни процеси, което следва да се има в предвид, когато се говори и за пострелигиозните форми на мироглед, като западния капиталистическо-консумаристки и съветския.

Да, СССР е апогеят на православния свят, но загубата на територия не винаги е окончателна. Полско-литовското кралство също е заемало почти цялата територия на днешна Украйна, но днес го няма. Останали са само мечтанията на полската шляхта, които предопределят полския антирусизъм. Тук не става дума за русофобия. Русофобия означава страх от руснаците, а тук има агресивни намерения спрямо тях, страхът е второстепенен и е страх не от агресивни намерения на руснаците, а от краха на полските агресивни намерения, който може да бъде осъществен от руснаците.

Украйна

Националността е съвсем скорошно явление, възникнало съвместно с капитализма. Не случайно първите признаци на украинската нация се появяват в началото на XX век, когато капиталистическа царска Русия е в дълбока криза. Болшевиките и в последствие комунистите, следват руската традиция на толерантност към другите народи, следствие на което не само допускат, но и насърчават националното самоопределение, като считат, че народите ще живеят в мир и съгласие, както в Руската империя. Когато СССР изпада в криза, обаче националистическата карта изиграва лоша роля, водеща до разпад на национални държави. Украйна, следвана от Грузия, е бившата съветска република, която най-зле се справя самостоятелно. Контрастът е драстичен и несъмнено води до когнитивен дисонанс – уж се изостави „неправилната“ икономическа система, възприе се „модерната“ ефективна и иновативна пазарна икономика, а резултатът е отрицателен. Една от най-развитите икономически съветски републики, Украйна до ден днешен не успява да достигне икономическото си положение от времето на СССР. На този фон национализмът е психологически компенсационен механизъм, от който се възползва Запада. Още повече, че той има своите корени и близост с германския нацизъм от началото на XX век.

Както и преди съм писал, за последните 32 години, Украйна не успява да изгради нито държавност, нито икономика, а само прескача от протести към протести, цветни революции до заключителния евромайдан. Основната причина за тази ситуация вероятно е завладяването на властта от перестроечния криминалитет. Втората значителна част от причините е западното влияние чрез финансиране и наставничество на неправителствени организации, които под благовидни „цивилизационни“ каузи се занимават се дерусификация на населението и политически интриги. Последната фаза на украинската трагедия, която наблюдаваме от 2014 година насам, е явния съюз между Запада и криминалитета в украинската власт. Западът предостави на украинския криминалитет безнаказаност за възможно най-тежките престъпления – убийството на над 10000 души и перманентно тероризиране на населението в Донецка и Луганска област, убийствата в Одеса на 2 май и Мариупол на 9 май 2014 г. Преследването и сплашването на несъгласни из цяла Украйна, забраната за ползване на други езици освен украинския, практическата липса на правосъдие и свобода на словото, които ни най-малко не се съгласуват със западните „демократични ценности“, за нарушаването на които Унгария и Полша са заплашвани със санкции в ЕС. Двойния стандарт не смущава никого на Запад. Всъщност, двойният стандарт е стандарт на Запад. Мирният референдум за присъединяване на Крим към Русия и до днес се нарича „агресия“, а въоръженият преврат в Киев оставил около 100 трупа е проява на демокрация. Можете да си представите моралния ущърб, който Западът нанася на украинското население, подкрепяйки, престъпления и лъжи, наричайки черното бяло и поставяйки на власт хора с нацистки уклон. Това не го прави изостанала Русия, а прогресивния Запад, т.е. за украинците това е бъдещето.

Ако всичко можеше да се обясни само с манипулирането от страна на Запада, то руските очаквания за бърза смяна на властта в резултат на „специалната операция“ щяха да се сбъднат. Аз лично очаквах украинците сами да свалят правителството си година две след евромайдана, което също не се случи. Но ако оставането на майданското правителство на власт може да се обясни с терора на доброволческите паравоенни отряди на „Десен сектор“, „Азов“, „Айдар“ и т.н. (които фактически са създадени от и подчинени на украински олигарси), то липсата на съпротивление срещу украинското правителство дори в присъствието на руските войски говори за далеч по-дълбок проблем.

За отбелязване е, че Беларус има сходна с Украйна история, но след разпада на СССР следва друга траектория. Вместо да прегърне западната демокрация и свободен пазар, които довеждат до украинския хаос, Лукашенко установява псевдоавторитарна власт, не допуска разрастването на перестроечния криминалитет, запазва голяма част от държавната икономика и успява да изгради една много по-успешна страна. Би могло да се каже, че Украйна просто не попада на подходящ ръководител при разпада на СССР. От друга страна, религиозните борби между православието и католицизма са повече на украинска, отколкото на белоруска територия, следствие на което нравствената неопределеност е по-голяма. Индикация за това е самата униатска църква. Днес тя съществува в Беларус само „на книга“, а почти 8 % от украинците се самоопределят към нея*. Следователно Украйна правилно е преценена от западните аналитици като слабо звено по границите на Русия.

Така Украйна се превърна в оръжие на Запада срещу Русия. Икономически и военно Украйна е много зле, за разлика от нацистка Германия. Зад гърба си обаче Украйна има Запада. В началото Запада беше предпазлив в доставянето на оръжия за Украйна, но след сваляне на обкръжението на Киев изглежда видяха възможност поне за дългосрочно затягане на конфликта, което е и целта на флирта им с украинските нацисти.

Русия

Западните пропагандатори искат да оприличат Путин на Хитлер, а Русия на нацистка Германия. Няколко аналогии могат да бъдат направени, но те доказват само, че аналогиите не са достатъчна форма на доказателство. Така СССР загуби Студената война, руския народ беше унизен както германския след Първата световна война. Също така Русия се възстанови икономически в голяма степен, както и Гермния след Първата световна война. И накрая, Русия нападна Украйна, а не обратното, макар че нападение на Украйна над Донецк и Луганск е било вече разпоредено.

Аналогиите обаче свършват до тук. Русия не следва нацистка или друг вид агресивна идеология, която да призовава за война. Нейните аргументи са изцяло отбранителни и са напълно валидни в условията на оръжия и влияния не признаващи национални граници. Сегрегистките теории, включително дарвинизма, не се вписват в традиционния руски мироглед. В Украйна – обратното, 30 години дори децата са възпитавани в национализъм и омраза спрямо руснаците. Да, в Русия също има неонацисти, но те са малобройно отклонение, а не са на власт, както в Украйна.

По отношение на лидерството Русия заема средно положение между Украйна и Беларус. Както Украйна, Русия също позволява разрастването на перестроечния криминалитет, който бушува през 90-те при Горбачов и особено при Елцин. Това е „меденият месец“ на „брака“ между Русия и Запада. Периодът, през който става ясно, че Западът не се интересува от съдбата на руснаците, включително руските олигарси, а намеренията му са чисто грабителски. С Путин започва „изтрезняването“ на Русия. Ролята на Путин е да защити руските богатства от западните компании, така че руските олигарси да прибират по-голямата част от печалбата от тяхното експлоатиране. Естествено, това не влиза в плановете на Запада и отношенията с Русия постепенно се влошават, първоначално на търпимо ниво, но след 2014 на нетърпимо.

Русия е обикновена капиталистическа държава, водена от олигархичен кръг, така както всяка западна капиталистическа държава. Само че по принципите на двойния стандарт за САЩ например този кръг се нарича „дълбока държава“. Руския олигархичен кръг мечтае да бъде приет от Запада като равен на западния ибо съдбата на неевропееца е да бъде европеец, така както на черния е да бъде бял – тема която отдавна разработвам в няколко текста. Богатството тук е само съпътстващ елемент. Любимия ми пример, Майкъл Джексън, също е богат, но ползва богатството си за да си избели кожата и преправи носа, за да не изглежда като негър. Така и руските олигарси, макар и много богати, не са доволни, понеже не са приети като равни на западните. А не са приети поради същите причини, поради които и негрите – сегрегисткият, в случая нацистки и расистки мироглед.

Желанието на незападните народи да станат западни аз наричам западничество. Западничеството съществува не само в Русия и не само сега и не само сред руските олигарси. Като типичен пример за западничество в България преди Освобождението съм давал поведението на стрина Злата, Анка и Димитраки в пиесата на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация“. СССР макар и огромна и мощна във всяко едно отношение страна също опитваше да се „подсройва“ под Запада и неговите ценности. Перестройката е типичен и фатален пример. И това не датира от социализма. Петър I също „цивилизовал“, т.е. европеизирал Русия, а който е чел „Война и Мир“, например знае колко често в руското дворянство се говори на френски.

Желанието на руснаците да бъдат „приети“ в западния свят е бавно умираща илюзия. След 2014 година, Западът започна истерична антируска кампания с икономически санкции и пропагандни акции от рода на суперотровния „новичок“, от който зорлем умря една англичанка, след като го ползвала като дезедорант. Въпреки това, Путин и Лавров продължаваха да употребяват „нашите западни партньори“ по отношение на Западните очевидно вражески страни. Дори днес в условията на украинската война виждаме раздвоение и то не само в думите, а и в делата на Русия. От една страна Путин твърдо заяви целите на „специалната операция“ – неутралност на Украйна, денацификация, признаване на независимостта на ДНР и ЛНР и статута на Крим, като част от Руската федерация. От друга страна текат някакви преговори с нацисткото правителство на Украйна. И не само текат преговори, ами и за някакъв напредък се говори. Кой ще денацифицира Украйна, ако нацисткото правителство на Зелински остане на власт? Това са преговори за поражение във всяка една посока. Да, Русия извърши известна „чистка“, на елементите на „Петата колона“, на Запада в Русия, но явно не се е отървала от желанието за „подстройване“ под Запада. Някой в Русия „опипва почвата“, дали не можем пак „да се сдобрим“ със Запада. Не Русия не може и никога не е могла да е в добри отношения със Запада, защото нейното унищожение е основна геополитическа цел на Запада. При всякакви условия Западът счита преговорите за слабост, а безсмислените преговори направо за поражение.

Да, Русия не разчете правилно ситуацията в Украйна, започна с бърза атака и стигна до Киев без дори да си подсигури тила. Вероятно не са очаквали да се налага да водят война в градовете, затова ги заобикаляха. Според Юрий Подоляка и Михаил Онуфриенко руснаците са се договорили с проруските среди в Украйна (например със наскоро заловения от украинците Медвечук) да поемат местната власт и властта в Киев в условията на руското нахлуване. Това не се случи и руските войски „увиснаха“ около Киев, без да знаят какво да правят, а властовия вакуум в тила отново се заема от остатъците на Въоръжените сили на Украйна. Затова руските войски бяха изтеглени от Киевска, Черниговска и Сумска области. Това разбира се е версията на Подоляка и Онуфриенко. Версията за некадърност и самонадценяване на руския военен потенциал също е възможна. Така или иначе, войната продължава.

Идеен вакуум

Упорството на украинците се оказа неочаквано и необяснимо за повечето както проруски, така и прозападни анализатори. Действията на украинците са необясними – следват пропаднала омерзителна идеология предполагаща смърт, война и убийства, която въобще не е ясно, какво ще им донесе. Практическата цел липсва. Ако германците са разчитали на завладяването на жизнено пространство за себе си, то в украинския нацизъм този елемент липсва. Всичко сякаш се крепи на гола ирационална омраза. Състоянието им е толкова самоубийствено, колкото при голодомора през 1932-33 година. След събитията от 2014 съм уверен, че украинския голодомор е дело на самите украинци, да, на комунисти, но на украински комунисти. Ако фактите от миналото могат да се подправят, то ирационалното самоубийствено поведение на украинците го виждаме в момента. Не става дума само за военните действия, а и за просташкото и хулиганско поведение на украинските бежанци, което учудва цяла Европа.

Задачата тук е да съединим пъзела на поведението на украинците в ясна картина, да се поучим от него и да не допуснем ние самите да се превърнем в „украинци“, да не допуснем тяхната беда да сполети и други народи. Две версии се очертават. Първата е по-простичка и донякъде конспиративна – върху украинците е проведен експеримент по масово манипулиране на съзнанието. Втората е по-сложна и е резултат от мировозренческата криза, в която попаднаха православните народи след разпада на СССР. Тя е сложен процес, в който се преплитат както историческото наследство, така и съвременните влияния и събития.

Операция на САЩ

Първата версия задава въпроса дали днешното състояние на украинците е следствие от прилагането на социално инженерство, на технология за манипулиране на съзнанието, която западни специалисти са отработвали с десетилетия по време на „цветните революции“ и „арабските пролети“? На този въпрос не мога да отговоря. Да, за цветните революции имаше разработена технология. Точно технология, за всеки който искаше да я усвои съответните книжки можеха свободно да се свалят от един „институт“ цинично кръстен на името на Алберт Айнщайн (Albert Einstein Institution). Да, цветните революции извършиха доста преврати, но ефекта им бе краткотраен и престанаха да се случват. Последните два опита бяха в Казахстан и Беларус. И двата неуспешни. А споменатия институт вече продава своите книжки.

Заиграването на САЩ с украинския национализъм е много по-старо от цветните революции. Още след края на Втората световна война САЩ приютяват двама водачи на украинските националисти Степан Бандера и Микола Лебед и ги използват за манипулиране на населението в западната част на Украинската социалистическа република. СССР се справя с националистката съпротива в Украйна едва през 50-те години. В СССР хора като Бандера, Лебед и Шухевич са считани за такива каквито са – бандити и садисти с нацистки уклон. С поддръжката на САЩ обаче украинския национализъм оцелява извън СССР. Лебед става сътрудник на ЦРУ и създава издателство „Пролог“, което печата украинска националистическа литература. Лебед умира през 1998 година на 87 години в Питсбърг.

Това дава основания да се мисли, че технологията на цветните революции е само върхът, а отдолу се крие много по-напреднала технология, която е приложена в Украйна. Ако има такава, то тя несъмнено е свързана с психологията. Принципно, психологията има за цел да облекчи душевните страдания на хората, но както показва практиката тя се ползва и за манипулация. Всички ежедневно сме свидетели на елементарните психологически похвати, например на маркетинга, от цените завършващи на 9, 90 или 99 до усмихнатите лица по рекламите. Познавайки психологията на човека вероятно е възможно да се измисли начин не за облекчаване, а за засилване на душевните страдания и насочване на техния отдушник към определена ирационална цел. Ако трябва да сме точни, за да изработиш и приложиш такава технология се изисква просто да си много умен и много зъл. В крайна сметка всички хора с психически отклонения са стигнали до там благодарение на други хора, много вероятно също с психически отклонения. Когато такива действия се облекат в безпристрастието на „наука“, то те „престават“ да са дълбоко безнравствени и могат да бъдат провеждани, така както се провеждат експериментите за създаване на биологично оръжие. И точно както експериментите за биологично оръжие се крият зад благоприлична цел, така и експериментите по социална манипулация биха се наименували с благоприлични заглавия.

Предпоставките за масова манипулация са налични – сравнително отчуждени хора и частни медии, работещи за пари и покриващи всички информационни канали. За мое съжаление не съм чел друга книга по социална психология, освен „Психология на тълпите“ на Гюстав Льо Бон, а тя е доста старичка от 1895 година. А и льо Бон е откровен нацист и расист, достоен представител на Западната цивилизация. В главата „Криминалните тълпи“ льо Бон описва случаи на изключителна жестокост проявени от обикновени хора по време на Френската революция. Например, през септември 1792 година тълпа от около 300 души избива по особено мъчителен начин десетки хиляди затворници. При това се забавлява с убийствата и мъченията, дори предоставя пейки за да седнат дамите докато наблюдават. Въпросът е, превърнати ли са германците миналия век и украинците сега в тълпа? Спомагат ли телевизията радиото и интернет да превърнат хората в тълпа, дори когато те не са заедно физически? Според теорията на льо Бон тълпите са ирационални, неустойчиви, водени изцяло от несъзнателни чувства, а не от разум. Търсещи илюзии, а не истина.

Да, евромайданът може да се нарече тълпа, случаят в Одеса може да се присъди на тълпата. Провокаторите, снайперистите стрелящи по двете страни в протеста имат за цел точно провокиране на тълпата към насилие. Борбите за олио по магазините също са дело на тълпата. Европейският парламент има признаците на тълпа. Но армията не може да бъде тълпа! Всяка ирационалност и неустойчивост биха били фатални по време на битка. По думите на самия льо Бон тълпата се поддава единствено на действието на сила. Армията постоянно е подложена на действието на сила. Да, тълпите са способни на зверства подобни на нацистките, но нацистките зверства не са дело на тълпа още по-малко упорството на украинския национализъм.

За мен също е съмнително, че медиите, телевизията и интернет създават чувство за принадлежност на изолирания в дома си зрител или читател към дадена тълпа. Медиите обработват индивидуалното, а не колективното съзнание. В СССР украинския краен национализъм е забравен, а Бандера и Шухевич са считани за престъпници и колаборационисти. Липсата на каквато и да било история на „украинската нация“ кара днешните украинци да се обърнат отново към техните дела и идеология. Но категоричността с която става това „обръщане“, както и фалшифицирането на историята говорят за дълбок ирационален проблем.

Криза в мирогледа и нравствеността

След като в текста „Те и ние“ вече развих наченки на теория за мировозренчески сблъсък основан на различни морални норми то естествено ми допада втория вариант за обяснение на украинския случай – мировозренческата криза на православните народи. За подробности и исторически обзор препращам читателя към текста „Те и ние“. Тук ще маркирам и преформулирам накратко основните тези. Първата е, че основа на обществото е моралът. Мирогледът е обобщена и изчистена схема на основните черти на моралa на обществото, т.е. мирогледът е следствие на приетите в обществото морални норми. В миналото мирогледът е бил изцяло религиозен, религията е била мироглед. Католицизма и протестантството унищожават християнството в Европа. Светският Западен мироглед е изграден на основата на протестантството и носи капиталистическо-консуматорски характер. Източното православие запазва своя християнски характер, но както всички незападни цивилизации попада под влиянието на Запада. Светският вариант на православието е съветския социализъм, но той нито е осъзнат като продължение на православието, т.е. на изконните морални норми на православните народи, нито е изчистен от западното влияние под формата на марксизма, дарвинизма и консуматорството. Бидейки неосъзнат източно-западен хибрид съветския мироглед не издържа, срина се и остави мировозренчески вакуум. Православните народи възприеха западния мироглед и започнаха подмяна на собствените си морални норми със западните.

Първият и непосредствен ефект от приемането на западния мироглед е поставянето на себе си в положението на низш, което е предпоставка или дори проява на комплекс за малоценност. Ако в предишните си текстове споменавах, че западния мироглед носи признаци на психопатология или че е мироглед основан на психопатология, то психическият елемент под него е точно комплекса за малоценност. Беше предвидено да напиша отделен текст за съответствието между западния мироглед и комплекса за малоценност, но войната в Украйна наложи настоящия текст да бъде написан пръв.

Така или иначе приемането на западния мироглед от незападен народ означава, че незападният народ се поставя в положението на по-низш, което допринася за развитието на комплекс за малоценност. Тъй като по западния мироглед от положението висш/низш се определят правата, включително правото на живот, то става изключително важно да си приет от Запада като равен. Първото което трябва да направиш за тази цел е да станеш западняк, т.е. да се държиш като западняк, да мислиш като западняк, да поддържаш западните идеологии, „ценности“ и заблуди, да ядеш и пиеш, каквото той яде и пие, да караш западни коли, къщи яхти, кой колкото може, защото ако не може е лузър, боклук, ненужна тежест на планетата, от която човечеството трябва да се освободи. С две думи – или приеми етиката на западняка и бъди „успешен“ или умри.

Всеки народ извършва тази подмяна на собствените морални ценности със западните по свой собствен начин в зависимост както от историята си така и от положението на географската карта и ролята, която западните народи му вменяват. Приемането в ЕС и НАТО действа като наркотично хапче за приетите народи и снижава негативните чувства на комплексираност. Не, разбира се, не ги премахва, просто предоставя форма на компенсация. Затова приетите в ЕС народи си затварят очите за неизгодните условия, както на приемане, така и на престой в ЕС, за двойния стандарт и за агресиите на Запада над суверенни страни.

Може да ви се стори невероятно, но от всички постсоциалистически страни Украйна е тази, която е преуспяла във възприемането на западния мироглед. Ще спомена само няколко елемента. След започването на бежанската вълна цените на квартирите в западна Украйна се покачват баснословно и естествено непоносимо за повечето бежанци. А от другата страна на границата молдовците предлагат на бежанците свои жилища безплатно. Сиреч, войната си е война, сиренето с пари, бизнес, нищо лично. Украинското общество е напълно разпаднато и атомизирено и никаква солидарност не съществува – пазарният принцип над всичко. В съседна Молдова е точно обратното. Даже в Полша помагат безвъзмездно на украинските бежанци, но в самата Украйна всичко е с пари. Голяма украинска търговска верига се добрала до хуманитарна помощ … и я продава. А руската армия, тъй наречения „окупатор“ – я раздава.

Поведението на украинските бежанци навсякъде из Европа се оказва малко странно. По скъпите коли, с които идват включително у нас, става ясно, че бягат заможните украинци, „успелите“, както казва клишето. Егото им е толкова пораснало, че не могат да отседнат в жилище без басейн и джакузи, ако и да им се предлага безплатно. Същите тези „успели“ украинци отказват да превозват своите „неуспели“ сънародници от украинско-молдовската граница до Кишинев. Правят го отново „неуспелите“ молдовци със своите 20 годишни таратайки. Щото не може „успелите“ да се мешат с „лузърите“ – пълна либертарианска идилия. Такова поведение свидетелства за психологическа компенсация на комплекс за малоценност, при това у „успелите“ украинци. (Не знам каква е била психологическата култура по времето на социализма, но широко се употребяваше израза „избива комплекси“ с който се обозначаваше точно психическата компенсация на комплекс за малоценност. Онези, които се правеха на „нещо повече“ обикновено бяха обект на присмех, като им се лепваха наименования като „тешкар“ или „гъзар“. Днес комплексарщината е толкова масово явление, че минава за нормална.)

Корупцията и престъпността тук са съвсем на място. След като залогът за успех е толкова голям, защо да не се наруши и закона. Пък и семейство Байдън това изисква, на най-високо ниво, там е така и у нас (Украйна) е така. Защо да не платиш на граничаря, за да избегнеш военна мобилизация. След като можеш да платиш и за теб добре и за него. Да се бият „лузърите“.

До евромайдана Украйна беше най-демократичната държава. В никоя друга страна „площадите“ не са упражнявали повече влияние на властта отколкото в Украйна. Не си спомням имаше ли или не поне едно правителство, което да е дошло на власт и да си е отишло без някакви „майдани“ и площадни акции. За да угоди на Запада и да не наруши правата на протестиращите милицията в Украйна се намеси неадекватно и не овладя евромайдана. Янукович прояви слабост. Ако беше хвърлил армията срещу протестиращите в Киев можеше за загинат 500 или 1000 души, но нямаше да ги има нито донецко-луганските 14 000 трупа нито днешната война. Но украинските силоваци пазеха „демокрацията“. Подстройваха се под Запада.

Въпреки толкова дълбокото прегръщане на западния „морал“ и демократични ценности икономически напредък няма, живее се по-зле отколкото при съседите, няма и приемане в ЕС или НАТО … Когнитивния дисонанс се засилва, лузърството стяга цяла Украйна. Национализма става спасителен пояс – психологически компенсационен механизъм. Значи … велика и гериочна нация са украинците, по-древна от египтяните и македонците и т.н. следват стандартните за случая фалшификации на историята и реалността. Добре де, ами след като са толкова велика нация, защо живеят зле и още не са присъединени към Запада? Кой е виновен? Естествено руснаците. И как пък така да се случи, че германския нацизъм воюва точно с руснаците. Той и с украинците воюва, ама има някои предатели, които явно ще да са били „героите на Украйна“ – Бандера и Шухевич … и т.н. пропадане … пропадане … пропадане. Война? Чудесно, сега ще докажат колко са велика нация, как ще победят Русия. Всяка жертва в случая е оправдана, дори на мирните им съграждани. Слава Украине! Слава героям!

Разбира се, няма съмнение, че Западът е работил точно в посоката на засилване на украинския комплекс за малоценност (интересно, дали са били определяни като „лош матрял“ и им е препоръчвана „смяна на чипа“) и насочване на гнева от болката и унижението към Русия. Запада и у нас прилага същата схема. Но основната причина за украинското упорство е комплекса за малоценност свързан с крайното възприемане на западните морални норми и политически ценности и грандиозния икономически провал, следствие на това възприемане. Украйна е доведен до крайност Запад и точно заради това и повтаря нацистка Германия. Украйна няма друг изход освен самоунищожение, подобно на това на Германския Райх. А самият Запад използва Украйна за война с Русия, както навремето използва Германия за Война с СССР. Украинското упорство се засилва и от когнитивния дисонанс получен от несбъднатото очакване за военна подкрепа от Запада и очертаващата се военна загуба.

Накрая пак ще спомена льо Бон. В друга своя книга посветена на психологията на народите той твърди, че изравняването на народите чрез възпитание и налагане на културата на висш народ върху низш е заблуда. Макар и по-висока, несвойствената за един народ култура подкопава неговата нравственост и унищожава с векове създавани ценности, от което народът пропада още по-ниско. Ще кажете – много точно наблюдение вярно и до днес, макар и изказано през XIX век. Бидейки западняк и расист, льо Бон не допуска, че проблемът може да не е в „низшите“ народи, а във „висшите“. Почти по същото време у нас Добри Войников пише „Криворазбраната цивилизация“ в която представителят на „висшите“ народи – гъркът Маргариди, всъщност е носител на нисък морал и под формата на прокарване на прогрес всъщност развращава Анка. Точно това е случаят с почти всички народи и цивилизации, които попадат в досег със западната. Бидейки развита материално, но разложена морално, западната цивилизация изглежда привлекателна, но развращава всеки народ, до когото се докосне. Бидейки особено усърдни във възприемането на новите западни норми и същевременно изолирани от западните благинки, поради географското си положение, украинците се оказват на дъното, на нравственото дъно.

Руското колебание

Русия разбира се не е изключение от украинския сценарии. Дори България върви по украински сценарий, особено с настоящото правителство. Русия обаче има доста различно историческо наследство на една от световните империи, огромна страна с богата култура и мощна военна традиция. Страна, която познава и възходи и падения, народ който е значително по-устойчив от украинци и българи. Да, Русия също бе засегната от западни „ценности“. Руснакът също страда от консуматорство, също проявява елементи на комплекс за малоценност и неговата компенсация. Но степените, в които ги изпитва, са на порядъци по-слаби отколкото при украинеца. Бавно, може би прекалено бавно, или на мен ми се иска да е по-бързо, но руснаците се разделят с илюзията да стават западняци. Да, тази илюзия все още води до колебливостта за която писах по-горе, за раздвояването в действията, до нерешителността на някои чиновници, до надеждата че всичко може да се върне както преди войната. Но не може и няма да се върне. Посоката вече е зададена и Русия върви по нея не от февруари, а от две десетилетия. При тази война, ако правителството даде заден ход, то просто ще бъде пометено и пак ще се върви напред. Ония 83%, които одобряват Путин, всъщност одобряват политиката му и ще го сменят веднага, и него и антуража му, ако реши да се връща назад.

Въпреки това, на Русия все още ѝ липсва идея, липсва очертаване на собствен мироглед, на идеология и цел. Било записано в руската конституция, че Русия няма официална идеология. Очевидно конституцията е писана от кухи демократи. Щом като няма официална идеология защо защитава частната собственост, пазара и конкуренцията? Напротив, Русия има официална идеология – западният икономически либерализъм. Да, Путин е велик политик и вожд, но и неговия поглед не стига по-далеч от това да раздели световния капитализъм на няколко „полюса“ на влияние. С други думи Русия все още ползва западните мироглед и идеология, макар и да се отдалечава от тях, при това насилствено! Големият въпрос тук е ще успее ли Русия да се върне към своите православни ценности, защото ако западния мироглед на висши, низши, конкуренция, недостиг и конфронтация е негоден за построяването на глобален свят, то руският православен мироглед на отказ от богатство и обединяване на равни е доста привлекателен. Русия има потенциала да определи глобалния облик на планетата.

Западът

Колкото и да е странно, губещ от войната в православния свят се оказва Западът. Никой поне малко политически грамотен човек не вярва на легендата на Запада, че видите ли украинците са едни невинни овчици, а Путин е лошия вълк, който без причина ги нападнал. Политиците по света са запознати и с лукавостта и с мръсотията и с подлостта на Запада, както и с неговите методи на натиск, шантаж, изнудване и дори употреба на „твърда сила“. И да, вероятно много от тях се страхуват от Запада. Само че, вече има претендент. Даже двама, Русия и Китай. Всички знаят, че войната в Украйна не е между Украйна и Русия, а между Запада и Русия.

В тази война към момента печели Русия. Особено на икономическия фронт, което е изключително болезнено за Запада, тъй като той се счита за неотменим хегемон и тотален икономически авторитет (след изоставянето на плановата икономика), а се оказа, че Русия го бие на собствен терен. Санкциите не само не разрушиха руската икономика, ами дори и рублата не успяха да сринат. Икономическите трудности не само не накараха руснаците да свалят Путин, а точно обратното – обединиха ги зад него. „Аргументът на бананите“ не проработи. Всичко това показва, че западният, и преди всичко американският политически и икономически елит е загубил връзка с действителността.

Санкциите помагат на Русия изключително много! Западните стратези са повярвали на собствените си икономически лъжи. На този сайт има няколко статии* посветени на икономическото развитие, които показват, че то се получава при съществена намеса на държавата в икономиката, без чужди заеми и чужди инвестиции и в условията на протекционизъм, докато свободния пазар с по-развити икономически страни води до неоколониални отношения. Тези изводи са направени по няколко книги по икономическа история и представляват точно обратното на съвременния либерализъм доминиран от концепциите на Смит и Рикардо. Изглежда дори англичаните са забравили своите печеливши търговски практики и целта на творенията на Адам Смит.

Русия дълго време беше в свободен пазар със западните страни и представляваше суровинен придатък. Западът реши, че като я лиши от достъп до своя предимно капиталов пазар, то нейната икономика ще се срине, тъй като нямало да има пари за инвестиции, т.е. чужди заеми. Само че забравят нещо друго, от тези заеми губи Русия, тъй като плаща лихви, а Западът печели. Да, икономиката на Русия ще преболедува, но доларите не са дошли от космоса и щом САЩ може сам да си създава пари, то и всяка друга страна може. Сиреч, всяка страна може сама да си създава капитал без да прибягва до долари или евро. Русия привърза рублата към газта и даде нагледен урок на западните икономически тарикати.

Ограничаването на търговията с Русия на практика е прилагане на обратен протекционизъм. Русия би трябвало сама в свой интерес да наложи такова ограничаване. Само че както писах, Русия все още е в плен на Западния икономически либерализъм, а Западът насилствено я вкарва в икономическа изолация, която е еквивалент на тежък протекционизъм. Това е тотален парадокс! Руснаците едва ли биха могли да мечтаят за подобен подарък от Запада. Това разбира се не означава, че ще го използват, но неадекватността на Запада е очевидна. Да, тоталната икономическа изолация би била фатална за почти всяка страна в света … с изключение на Русия. Западните лидери наистина са си изгубили ума. Санкциите удрят предимно собствените им стани, тъй като ги лишават от ценни суровини, от газа и нефта до торовете и житото. Спекулантите по западните пазари вече са се развихрили, а инфлацията тръгна преди Русия да наложи каквито и да било ограничения на своя износ.

Паралелно Запада губи и на политическия фронт. Много страни начело с Китай, Индия и дори Саудитска Арабия отказаха да осъдят „руската агресия“ и демонстрират отдалечаване от американската сфера на влияние. Предприемат се мерки за отхвърляне на долара, като платежно средство във взаимната им търговия. Разбира се, няма съмнение, че САЩ работят с подмолните си средства за шантаж и сплашване. Първият опит през март да свалят пакистанският премиер Имран Хан с помощта на пакистанските военни се провали, но втория вот на недоверие успя. Това обаче едва ли ще им помогне много.

Липсата на западни лидери (с изключение на Орбан), които да проявят разум, честност и достойнство, да се съобразят с действителността, а не с фалшивата политическа конюнктура е един от признаците на нравствено разложение на Запада, много сходно с украинското. Други такива признаци са джендъризма, полово неутралния език, трансхуманизма, изоставянето на „демократичните ценности“ и „индивидуалните права“ (на руснаците в западните страни) и разбира се ползването на лъжи за борба на така наречения „информационен фронт“. Всички тези неща винаги са били част от инструментариума на Запада. Но в условията на войната в Украйна придобиха толкова грозен вид, че всеки мислещ и зрящ човек би трябвало вече да се е отвратил. Да забраниш Чайковски и Шостакович … нима някой е очаквал такова нещо от „цивилизования“ Запад.

Информационният фронт

Русия се справя най-зле на информационния фронт, което е нормално, защото не си позволява да лъже. Не говоря за териториите на Западните страни или България. Там Русия едва ли има шанс. В проява на дълбоко лицемерие „демократична“ Европа заглуши всички руски информационни канали, включително в интернет и упорно повтаря лъжите на украинския фейкомет. А информацията, която идва от Украйна, е над 90% лъжа и манипулация. Заедно във войната – заедно в лъжата. Както вече писах, Украйна и Запада са едно и също – излъскан оригинал и грозно копие на едно и също нещо – общество загубило моралния си облик.

Значение за войната има информираността на самите украинци, на тези, които се намират на територията на Украйна, на тези, които се бият. А тук руснаците губят. Украинският фейкомет постоянно създава впечатлението, че видите ли Украйна се държи на всички фронтове. Унищожени са повече руски самолети и танкове, отколкото Русия има. Ето Русия вече е изтощена. Нашите войски са под Москва и т.н. Целта тук е една, да внушава на украинците шанс за близка победа, за де не се предават, а да се страхуват, както от руснаците, така и от собствените нацита, които биха се завърнали при оттегляне на Русия. Да, може би така следва да се прави на война. Но когато нямаш шанс за победа, такова поведение единствено удължава агонията и води до повече смърт. Изненада и тук няма. Когато съветските оръдия започнали да се чуват в Берлин, нацистката пропаганда обявила, че се снима епичен филм за германските победи. Първите съветски танкове в Берлин били взети за кинореквизит.

След изтеглянето на руските войски от северна Украйна се появи нова информационна стратегия – обвиняването на руснаците във военни престъпления. Постановката на масово убийство в Буча беше особено успешна на Запад, но провокацията в Краматорск не успя – начина на взривяване на ракетата на Точка-У ясно показва откъде е изстреляна. Но жертвите, или по-точно украинските жертвоприношения, в името на велика нация са оправдани, ще сплашат украинците да не се предават, ще възмутят Запада и той ще прати още оръжия за удължаване на агонията.

Къде се провалят руснаците? Да, руснаците не лъжат, крият, но не лъжат. Не дезинформират, но не информират. Аз престанах да следя ТАСС много преди Запада да го блокира. Просто от ТАСС не можеше да се научи нищо съществено. Основните „информационни агенции“ се оказаха Юрий Подоляка и Михаил Онуфриенко. Повечето хора, с които коментирам Украйна слушат Подоляка и Онуфриенко. При това някои сами са стигнали до тях.

Руското ръководство не успява да обясни на населението както на Украйна, така и на Русия, какво всъщност прави. Защо предприе точно такава тактика, защо води преговори. Как тези преговори се вписват в обявените цели на „специалната военна операция“. Какви проблеми среща операцията. Защо се смени тактиката и т.н. и т.н. Ситуацията се различава от Втората световна война, през която народът е постоянно и правдиво уведомяван, с което му се оказва доверие и се потвърждава, че на него се разчита. Това е един вид уважение към всеки човек, признаване на неговата ценност и разчитане на неговите усилия. Така се постига единството необходимо за победата.

Днес ситуацията в Русия е друга и съответства не на източния православен мироглед, а отново е смесица от източно и западно поведение. Да, руската власт и медии не си позволяват груби и тотални лъжи, както западните, но и не разчита на мобилизацията на руския народ – разчита на професионална, т.е. наемна, армия. В основата е не „За родину!“, а парично стоковите отношения. Това обаче също не е съвсем по западно му, защото и наемния руски войник се бие „За Родину!“, а не за пари, както западният. Но „отгоре“ властта също смесва двете неща и според едното, няма нужда да информира войниците и населението за целите си. И ако населението не участва на фронта на бойните действия, то участва на икономическия фронт, където трябва да търпи някои лишения и неудобства, и е обект на информационната война.

Положителното тук е, че руския народ сам се организира, за което са свидетелство както Подоляка и Онуфриенко, а те не са единствените, просто са най-популярните, така и неочакваното сплотяване зад Путин. В момента, благодарение на войната руският народ се „пречиства“ от западната „зараза“, при това още не е вдигнал „висока температура“. На този етап се осъзнава враждебността на Запада, но все още няма осъзнаване за мировозренческите разлики на западните и православните народи, няма и държавна или дори наддържавна алтернативна идеология, няма и изкристализиране на нов мироглед, който изцяло би променил облика на Русия, а и на света. Изграждането на нова идеология и мироглед тепърва предстоят. Задачите и проблемите пред Русия ще принудят народа да създаде своя идеология и мироглед и в идеалния вариант те ще въплъщават изконните православни морално-етични норми, които са и наши, български морално етични норми. Затова трябва да дадем цялата си подкрепа за Русия!

Кихано
17 април 2022