Икономическият „застой” на СССР

Едно от най-смехотворните „научни” постижения на икономиката са творенията на Лудвиг фон Мизес от 1920 година, според които планова икономика не може да съществува. Историята напълно опроверга Мизес. Плановата икономика съществува 70 години в СССР и 45 в останалите социалистически страни и съществува дори сега в Куба. Въпреки това, и до сега Австрийската „школа” поддържа това мнение и продължава да се счита за авторитетна научна единица. Западната икономика обаче не е наука, както вече съм писал, а политика, която се крие зад маската на наука и много често не се съобразява с фактите. Разпада на СССР даде допълнителен тласък на фантазиите на западните икономисти или по-скоро на западните мозъчни тръстове и частните медии. Разпада на СССР се представя като крах на плановата непазарна икономическа система, но анализ по въпроса не се прави. Или по-точно, направените анализи се пренебрегват, а се разпространяват твърдения, които изглеждат „очевидни”.
Днес, 4 години след краха от 2008 все още никой не си задава въпроса, защо на капитализма позволяваме кризи, които определено водят до обедняване на големи маси население, а на социализма не позволяваме нито една криза. Само глупак може да си мисли, че ей така от нищото ще се пръкнат Ленин и Сталин и ще съчинят нова икономическа система, която ще бъде перфектна, безпроблемна безкризисна и ще съществува за вечни времена. Но нека сравним периода на социалистическия „застой”, с развитието на някои от прехвалените капиталистически страни, за да видим колко лош е бил този застой. Сравняваме продължителни периоди с минимален растеж на реалния брутен вътрешен продукт на СССР с някои развити страни. Вземаме продължителни периоди за да се елиминират статистическите флуктуации (икономистите много обичат да анализират статистическите флуктуации и накрая все се чудят, защо нищо не излиза), разглеждаме минимален растеж, тъй като той може да се вземе като характеристика на системата. Същевременно, няма причини да смятаме, че кризите на тогавашната соц система ще съвпадат с тези на капиталистическата, затова не е необходимо цифрите за минималния икономически растеж на двете системи да се отнасят за един и същ период.

Историята с изчисляването на съветския икономически растеж
Сред дясно мислещите е разпространено мнението, че комунистите лъжели за растежа на икономиката на СССР. Тази теза разбира се пак е дело на идеологическия враг на СССР – Запада. Цифрите, които СССР рапортува като растеж на Националния доход (Националния доход в социалистическите страни като концепция съответства на Брутния национален продукт, но в западната литература се нарича Net Material Product (NMP), за да се различава от National income, който в западните страни представлява сумата от доходите на всички граждани), се струват твърде големи на западните политици и те решават, че следва да бъдат занижени. Изчислението на Националния доход обаче е различно от изчислението на брутния вътрешен продукт в капиталистическите страни. Националния доход не включва услугите – здравни, образователни, културни и дори транспортни, когато става дума за пътнически транспорт. Така сравняването на растежа на СССР със западните страни изисква преизчисление на Националния доход на СССР в термините на БВП (или БНП). За това е разработена методика прилагана в ЦРУ от 1950 година насам. През 1987 година Григорий Ханин публикува в списание „Новый мир” статията „Лукавая цифра”, чиято основна теза е, че икономическият растеж на СССР бил много по-малък отколкото се съобщава, по-малък дори от изчисленият на ЦРУ.  Медии  и политици веднага се нахвърлят върху ЦРУ, че преувеличавало съветския растеж (подобни обвинения се хвърлят срещу ЦРУ през 70-те за това че подценявало съветската военна мощ). За да се разреши спорът през 1991 се съставя комисия от петима изявени университетски икономисти, които проверяват методологиите на ЦРУ и на Ханин. Заключението им е, че мотодологията на ЦРУ е добросъвестно направена и сравнително точна, докато методологията на Ханин е наивна и невъзпроизводима (1 стр. 38). Последното означава, че не е ясно как Ханин е получил числата за растежа на СССР. Майкъл Боретски, икономист в Министерството на търговията на САЩ, установява, че ако растежите на БВП на Западна Германия и САЩ се изчислят по метода на ЦРУ, то те се оказват съответно с 32% и 13% по-ниски. Така се оказва, че ако метода на ЦРУ е неточен, то той по-скоро занижава отколкото завишава растежа на СССР . Въпреки това, в медиите продължават твърденията, че ЦРУ драстично е надценило икономическия растеж на Съветския съюз. С други думи, медиите лъжат и постигат желания ефект – много хора смятат, че СССР се е провалил икономически.

Какви са цифрите? (1)
За икономическият растеж на СССР в периода от 1928 до 1975 година няма никакъв спор. Той надминава този на САЩ и западните страни с изключение единствено на военните години 1941-1945. За целия период средния годишен растеж на САЩ е 3.1% а на СССР 4.5% по оценките на ЦРУ и 9.1 според съветската статистика (1 стр. 35). (Забележете, че средния годишен растеж на САЩ след Втората световна война е 3.26% според Фигура 4 от текста "Парична статистика – Част I "). Независимо колко голяма е цифрата на средния годишен растеж, факт е, че за 10-15 години СССР превръща неразвитата почти феодална Русия в индустриализирана страна, която през 40те години вече има потенциала да произвежда оръжията необходи за победата над технически най-развитата по това време страна – Германия. Войната опустошава икономически най-развитите области на СССР до 30% от предвоенните години (1 стр. 34). Въпреки това, СССР се възстановява изключително бързо, превръща се във военна сила равна на САЩ и първа космическа страна в света. Благосъстоянието на народа расте изключително бързо, като при това е равномерно разпределено в сравнение с капиталистическите страни.



Фигура 1 Среден годишен растеж на реалния БНП на САЩ и СССР за периода 1960 – 1989 година. Данните за СССР са на ЦРУ.

Да се върнем обаче на периода на „застоя”. Фигура 1 показва средния годишен растеж на САЩ и СССР по петилетки, като за СССР се ползват данните на ЦРУ (1 стр. 35 и 72). В периода на „застоя” БНП на СССР расте с 1.9% между 75-та и 80-та година и с 1.8 между 80-та и 85-та година. Първите 4 години от горбачовата „Перестройка” дават резултат и растежа се покачва до 2.3%, но през 1990 година силите желаещи разрушаването на СССР и преминаването към капитализъм вземат връх, унищожаването на социалистическите институции води до спад с 2.4% през 1990 година и с 12,8 през 1991 година, когато е и обявен краят на Съветския съюз.
Така минималният среден годишен растеж на СССР се наблюдава в десетте години между 1975 и 1985, наричани „застой” и е 1.8-1.9%. Забележете, че е положителен! Не става дума за свиване или разпад, икономиката продължава да расте, но по-бавно в сравнение с предишни години и в сравнение със САЩ и Запада по това време.

Таблица 1 Среден годишен растеж на реалния БВП някои развити капиталистически страни за периода 1999-2011 година. (2)
Австрия 1.6
Белгия 1.6
Великобритания 1.5
Германия 1.3
Гърция 1.7
Дания 1.1
ЕС (2004-2011) 1.3
Италия 0.4
Португалия 0.6
Франция 1.3
Холандия 1.4
Швейцария 1.5
Япония 0.9

Какво става обаче с времето? Както вече споменах, няма причини поради които да считаме, че кризите на съветския социализъм ще съвпадат с кризите на западния капитализъм. Затова сравнявам минималния растеж на СССР с минимален растеж в развити капиталистически страни. Таблица 1 показва средният годишен растеж на реалния БВП на няколко развити капиталистически държави. Въпреки, че САЩ отсъства от таблицата, в нея са останалите флагмани на развития капитализъм – Великобритания, Германия, Франция, Белгия,  Италия, Япония. Всички те в продължение на 13 години (т.е. повече от двете петилетки на съветския „застой”) имат растеж по-малък от този на СССР през „застоя”, а някои страни като Италия, Португалия и Япония – значително по-малък растеж. Така се оказва, че „застоят” не е характеристика на плановата непазарна икономика, а може да се наблюдава и се наблюдава и в капиталистически икономики, при това такива, които се считат за най-напреднали (Германия, Австрия, Великобритания, Япония). Ако СССР е бил в икономически колапс в края на 80-те, то страните от Таблица 1 в момента също следва да са в икономически колапс. Те обаче не са, от което веднага следва, че и СССР не е бил в икономически колапс в края на 80-те.

Линеен и експоненциален растеж на БВП
Някой може да каже, че виждате ли, това е ефект от кризата от 2008 година и ако тя се изключи числата за растежа ще са „нормални”. Това обаче би било фалшификация. Освен кризата от 2008 периодът 1999-2011 обхваща още една сравнително голяма криза – спукването на Dot-com балона през 2000-2001 година. Кризите са характерна черта на капитализма и не следва да бъдат изключвани от статистическите разглеждания.

 

Фигура 2  Нарастване на паричния агрегат М2 (черните символи) на западногерманската марка и инфлационно коригирания БВП (сините кръгчета) на ФРГ.

Въпросът обаче е значително по-дълбок.  Фигура 2 възпроизвежда Фигура 5 от текста „Парична статистика – Част I ”. На нея се вижда добре, че реалния БВП на Германия нараства линейно с 35.4 милиарда американски долара от 2010 година преди обединението на двете германии и с 37.8 милиарда след обединението. Тъй като годишният растеж в проценти се смята спрямо предходната година то той е (след обединението) 37.8/х, където х е БВП за предходната година. Така относителният растеж на Германия може да бъде изчислен по формулата 3780/(2434+n37.8), където n е броят години от 1991 насам. Разбира се следва да се насложи съответния статистически разброс. С него или без обаче формулата показва, че ако Германия продължи да спазва линейния растеж то относителният й растеж в проценти ще клони към нула, т.е. ще намалява с всяка година и никога няма да се качи отново. 



Фигура 3 Нарастване на паричния агрегат М3 (черните символи) на шведската крона и инфлационно коригирания БВП (сините кръгчета) на Швеция.

Линеен растеж на реалния БВП се наблюдава и в други развити страни, например Канада и Швеция (Фигура 3). И двете отсъстват в Таблица 1 . Средният годишен растеж на Канада между 1999 и 2011 е 2.3%, а на Швеция 2.4%. Може да се предскаже, че след около 10 години годишният растеж на Швеция също ще падне под 1.8%. 
Линейният растеж на БВП не е толкова рядко срещано явление. Според едно изследване на икономисти от Университета в Мелбърн около 72% от 25 развити капиталистически страни след Втората световна война имат по-скоро линеен икономически растеж отколкото експоненциален (3). С експоненциален растеж са например САЩ (Фигура 4 от текста „Парична статистика – Част I ”), Ирландия, Великобритания, Нова Зеландия, Австралия, Норвегия и Люксембург. Това означава, че на повечето развити капиталистически страни относителния годишен растеж ще клони към нула и рано или късно ще падне под минимума от 1.8-1.9% на СССР.

Предсказанията на база линеен растеж на реалния БВП разбира се ще са верни, ако той се запази същият и в бъдеще. Интересно е, че Германия поддържа един и същ линеен растеж от 1960 година, който е смутен единствено от сливането с Източна Германия. Швеция поддържа линеен растеж поне от 1980 година, но между 1990-та и 1993 има спад, след който наклона на линейния растеж се увеличава с над 50%. Предполагам обаче, че нито икономисти нито политици имат понятие как се реализира линеен или експоненциален растеж и от какво зависи наклона на линейния растеж. Експоненциалният растеж се залага по подразбиране в икономическото моделиране (3). Аз бих предположил, че линейният растеж е по-"нормален", а експоненциалният вероятно се дължи на дефекти в изчисляване на БВП, например, подценяване на инфлацията. В крайна затворена система естествен е само растежа с насищане.



Фигура 4
Потребление на месо годишно на човек в няколко развити страни (4) и в РСФСР (5).

Ами дефицита?
Много хора ще кажат – „Остави цифрите, при социализма имаше дефицит на стоки, особено в СССР!” Дефицита обаче сам по себе си не означава бедност, както и пълните магазини не означават богатство. Обяснението е много просто, ако в социалистическата система някаква стока не достига, то това веднага се изявява като дефицит, тъй като наличните количества се разпродават. В пазарната система нещата стоят по друг начин – ако някоя стока не достига цената й се покачва докато хората престанат да я купуват и тя остане по рафтовете в магазините за да симулира изобилие. Така дефицита остава скрит. Затова най-правилното сравнение между двете системи е по потребени, не произведени, а потребени или купени стоки и услуги. Такова сравнение обаче е доста тежко, тъй като е редно да се прави по голямо количество стоки, като при това се отчитат националните предпочитания (Например, не можеш по потреблението на свинско месо да заключиш, че Турция е по-бедна от Румъния). Решаването на такава задача изисква много време и много данни, а аз не разполагам нито с едното нито с другото. Затова ще се спра на една стока – месото. Причината – намерих данни в интернет (4). Месото обаче е подходящо за такова сравнение, тъй като е сравнително скъп масов хранителен продукт, който пръв изчезва от масата при обедняване. Фигура 4 показва потреблението на месо в килограми на човек в различни страни. Включват се всички видове месо без това на рибата. Вижда се, че потреблението на месо в РСФСР се движи успоредно на близки северни страни като Финландия, Норвегия и Швеция. РСФСР обаче е огромна република и предпочитанията и потреблението на месо вероятно са различни в различните й крайща. В далечния изток е вероятно да употребяват по-малко месо, а в европейската част повече. Така че потреблението на месо в РСФСР е на нивото на сходните западни страни и ако там не е имало дефицит, то и в РСФСР не е имало, т.е. не става дума за липса на месо, а за нередовни доставки.

Фигура 5 Потребление на месо на човек годишно в две двойки съседни страни.

Това може да се илюстрира по-точно със седни социалистическа и капиталистическа страна, както е на Фигура 5, тъй като се предполага, че съседните народи ще имат сходни предпочитания за консумация на месо, които са и хомогенни в предвид на по-малката територия. Така на Фигура 5 виждаме, че потреблението на месо в България нараства паралелно на това в Гърция, а потреблението на месо в Унгария – паралелно на това в съседна Австрия. Така се оказва, че в РСФСР, Унгария и България, а много вероятно и в останалите социалстически страни и целия СССР дефицит на месо не е имало и потреблението е било на нивото на западните страни със сходни предпочитания за консумация на месо.


Фигура 6
Потребление на месо на човек годишно в няколко социалистически страни.

Състоянието на ниска консумация без дефицит и нормална консумация с предполагаем дефицит се демонстрира най-добре със една и съща страна. Която и да е социалистическа страна да вземем – България и Унгария от Фигура 5, други социалистически страни от Фигура 6, РСФСР от Фигура  4 или друга съветска република от Фигура 7 – навсякъде се вижда едно и също – рязък спад в потреблението на месо след 1990 година, което не се възстановява (с изключение може би на Естония) до 2002 година. Интересно е също, че в България, Унгария и Русия, потреблението на месо има минимум между 1995 и 2000 година, след което започва да нараства, В Чехия, Словакия и Румъния обаче намаляването продължава, а в Полша, потреблението на месо сякаш остава постоянно след 1993 година. Комичното е, че максималното потребление на месо на човек в Полша е през 1979 година, а през 1980 започват водените от Лех Валенса протести точно във връзка с опитите на правителството да повиши цената на месото.


Фигура 7
Потребление на месо на човек годишно в няколко бивши републики на Съветския съюз.

Фигура 8 Показва, че потреблението на месо и мляко и млечни продукти в Русия не се възстановява до нивата на РСФСР дори до 2006 година. Независимо обаче дали разглеждаме Чехия, Полша, Унгария, Румъния или България през 2002 или Русия през 2006 това са все страни с ниско потребление на месо в сравнение с 1988-89 година, но без дефицит. Същевременно, не става дума за световно намаляване на потреблението на месо, (поради анти-холестеролната мания например), тъй като такава тенденция не се споделя от повечето развити страни. Единственото обяснение е, че ниското потребление се дължи на високи спрямо доходите цени. Дефицит на месо определено има, тъй като хората биха се хранили както през 1988-89 година, но не могат да си го позволят, тъй като цената е висока. Така месото вместо на масите в домовете стои по рафтовете в магазините, а производствения капацитет дори е намалял.
Книгата на Кара-Мурза, Батчиков и Глазьев (5) от която са взети данните на Фигура 8 е особено интересна. Тя показва същите като форма криви, като на Фигура 8, за производството на почти всякакви стоки, от месо и мляко до трактори и комбайни, както и за откриването на болници, училища или детски градини. Като в много случаи възстановяване след 2000 година въобще няма. Фактически, съвременна Русия превъзхожда РСФСР единствено по добива на природен газ, по производството и употребата на бира, телевизори и автомобили, по производството на цигари, арматурно желязо, железопътни вагони и някои видове смоли и по употребата на телефони. Интересно е също, че към 2006 година всякакъв вид пътнически превози по суша, вода и въздух са значително по-малко отколкото по времето на СССР. Явно ценовите ограничения са по-ефективни от пропускателните режими. Електронергетиката през 2006 произвежда по-малко ток отколкото по времето на СССР, но пък затова в нея са заети почти два пъти повече хора. Паднала е също и ефективността на всички видове товарни превози, включително автомобилния, който е предимно частен.


Фигура 8
Потребление на месо и мляко и млечни продукти на човек годишно в РСФСР и Русия.

Солидния спад на собственото производство най-вероятно означава и спад в потреблението, въпреки отварянето на страната за внос, тъй като спада на потреблението е резултат от намалена покупателна способност. За такава свидетелства като минимум пониженото потребление на месо и мляко. Не бива да се забравя също и разслоението на населението по доходи. Ако в СССР всички са получавали приблизително равни суми (разлика около 1 към 4) то сега разликата между бедни и богати в Русия е една от най-големите и 10% от населението създават непропорционално на броя си потребление, което означава, че средностатистическия руснак потребява по-малко отколкото статистиката показва.
Така се оказва, че потреблението на повечето стоки в СССР въпреки „дефицита” е било по-високо отколкото в Русия или повечето бивши съветски републики сега. Според Котц и Уйър (1) „дефицитът” се е дължал на нередовност и несъгласуваност на доставките, а не на липса на стоки. Горбачов предприемайки децентрализация на икономиката всъщност допринася още повече за хаоса в снабдяването. Въпреки това, потреблението в СССР расте дори в годините на перестройката (1).

А качеството?
Другата теза на крайно десните е, че качеството на стоките в СССР било лошо. Истината е, че качеството на стоките в СССР е непостоянно. За някои стоки, обикновено, военни авиационни и космически е изключително високо. Качеството на храните също е високо, особено в сравнение със сегашните храни включително в развитите страни. По-ниско е качеството на битовата електроника и автомобилите, и то не на всички марки. Това е следствие до някъде от патрийната политика, която в известна степен пренебрегва потребителските стоки за сметка на капиталното строителство. Втората причина е по-обективна. Икономическото развитие и по-специално индустриализацията изискват преминаването на определени технологични етапи, които отнемат години до десетилетия. Такъв е етапът в който се произвеждат не особено качествени стоки. Такъв етап имат всички бързо индустриализирали се страни. Исторически примери са Южна Корея (през 90-те), Китай сега и дори Япония. Няма причини да се счита, че СССР може да прескочи етапа на производство на стоки с не толкова добро качество. Това не се определя само от политиката, а и от характера на технологичното развитие.
Разбира се, както кризите са позволени на капиталистическите страни, но не и на СССР, така и производството на не толкова качествени стоки е позволено на развиващи се по капиталистически път страни, като Китай и Южна Корея, но не и на развиващи се по социалистически път, като СССР, НРБ и т.н. Това е двоен стандарт, прилаган от западните страни умишлено с пропагандна цел по времето на Студената война и дори след нея. Освен това в много случаи чрез реклама хората са подлъгвани да бъркат добрата опаковка с добро качество. 

Друг индикатор за развитие
Задачата за сравняване на качеството на живота в различни страни е доста тежка и може би единственото, което се доближава до решението й е Индексът на човешко развитие (ИЧР) на ООН. В доклада на ООН за човешкото развитие от 1990 година (който отразява състоянието през 1987) виждаме че СССР е на 26 място от 130 страни с ИЧР равен на 0.920 (6). Непосредствено след СССР е НРБ с ИЧР 0.918, а преди СССР е Чехословакия с ИЧР 0.931. ГДР е непосредствено до Израел и на две позиции от САЩ. От считаните за развити страни само Португалия е с по-нисък индекс (0.899) от повечето социалистически страни, а от социалистическите само Албания, Виетнам, Северна Корея и Китай нямат висок (над 0.8) индекс на човешкото развитие.

Таблица 2 Индекс на човешкото развитие и ранг според него на някои бивши социалистически страни през 1987 и през 2011 година (6). Ранга е посочен след знака "/".
Страна 1987 2011 Забележка
СССР 0.920/26 0.835/34 Естония
    0.607/127 Таджикистан
България 0.918/27 0.771/55  
Чехословакия 0.931/25 0.865/27 Чехия
    0.834/35 Словакия
Полша 0.910/33 0.813/39  
Унгария 0.915/30 0.816/38  
Румъния 0.863/41 0.781/50  
ГДР 0.953/21 0.905/9 Германия
Югославия 0.913/31 0.834/35 Словакия
    0.771/54 Черна Гора
    0.796/46 Хърватска
    0.766/59 Сърбия
    0.733/74 Босна и Херцеговина
Куба 0.877/39 0.776/51  


Така се вижда, че социалистическите страни и по специално СССР заемат точно позицията, която се очаква – на близко догонващи развитите страни.
Таблица 2 показва, че няма бивша социалистическа страна, която към 2011 година да е постигнала ИЧР от времето на социализма или да се е изкачила по напред спрямо другите страни. Най-малко изоставане има Чехия, спрямо Чехословакия – само две позиции от 25 на 27 място.
Като цяло обаче има общ спад на Индекса на човешко развитие в света. Ако СССР през 1987 е бил на 26 място със индекс 0.920 то сега със съшия индекс той би бил на трето място след Норвегия и Австралия. Причините за този общ спад е настъплението на неолиберализма и залитането в политическото дясно на които даде тласък разпада на СССР. Надделяването на десни политики в практически всички страни по света води до увеличаване на социалното неравенство, което влече след себе си маса негативни последствия (7) отчитани от Индекса на човешкото развитие. Именно затова разпада на СССР е изключително голяма световна геополитическа трагедия, която засяга не само бившите социалистически страни, а целия свят.

Заключение
По оценки на западни икономисти данните за икономическия растеж на СССР в годините на „застоя” ни най-малко не говорят за колапс или провал на държавно-плановата непазарна икономика. Нещо повече, мерките на Горбачов имат ефект и между 1985 и 1989 година растежа на СССР от 1.8% средно годишно достига до 2.3%. В момента има над 10 развити капиталистически страни, между които е и Германия, чийто среден годишен икономически растеж в последните 12-13 години е под този на СССР в десетте години на „застоя”. Ако икономиката на СССР е била „провал” заради „застоя”, то тези страни и целият ЕС също са в „застой”. Ако държавно-плановата икономика се е провалила, то капиталистическата икономика на тези страни също се е провалила. Никой обаче не казва такова нещо за Германия, Холандия или Япония, от което следва, че и държавно-плановата икономика на СССР не се е провалила.  Нещо повече, намаляването на средния годишен относителен растеж на капиталистическите икономики изглежда е системен проблем, свързан с линейното нарастване на реалния им БВП с времето.
Липсата на дефицити в капиталистическото стопанство не е негово предимство. В пазарната икономика липсата на дефицит не означава, че е произведено достатъчно. Просто цената се вдига, докато хората се откажат от потребление и стоката остане в магазина да симулира изобилие. Типичен пример са данните за употребата на месо в бившите социалистически страни и републики на СССР. В нито една от тях потреблението на месо (за РСФСР/Русия и мляко) не е достигнало това от социалистическите времена, но дефицит няма. Същата вероятно е картината и за много други стоки и услуги (със сигурност за пътническия транспорт в РСФСР/Русия), което говори за провал на капитализма в бившите социалистически страни.
Като се има в предвид, че държавно-плановата икономическа система стартира в една по начало изостанала икономически страна, каквато е Русия през 1922 година, че развитието й е смутено от най-опустошителната война в историята, и че това е първата и единствена такава система, както и агресивната икономическа и политическа среда, в която се намира, и не винаги правилните решения на ръководството на СССР, то се оказва, че постиженията й са внушителни и не може да се каже, че отстъпва на капиталистическата система. „Икономическия колапс” на социализма е поредния манипулативен медиен мит. Причината за разпада на СССР трябва да се търси на друго място, а не в икономиката.
Факт е също, че нито една социалистическа страна не се е придвижила напред спрямо другите страни по индекс на човешкото развитие. Факт е също, че индекса на човешкото развитие от 1987 година насам спада дори и за развитие капиталистически страни. С други думи, дори живота в развитите капиталистически страни се е влошил поради разпада на СССР довел до избуяване на десния политически фанатизъм.


Кихано
05 декември 2012 

1. David M. Kotz and Fred Weir, „Russia’s Path from Gorbachev to Putin; The demise of the Soviet system and the new Russia”, Routledge (2007)
2. Index Mundi  Данните в сайта са или от Световната банка или от ЦРУ (т.нар Фактбук). В Таблица 1 са дадени осреднените стойности за годините от 1999 до 2012. За съжаление цифрата за 2001 година липсва за много от страните. Като се има в предвид, че 2001 година окончателно се спуква икономическия Dot-com балон, то е нормално да очакваме ниска цифра за растежа през тази година и следователно числата в таблицата могат да са леко завишени.
3. Soren Wibe, Ola Carlen, „Is Post-War Economic Growth Exponential? ”, Australian Economic Review, 39 (2006) 147–156
4. The Guardian, datablog, „Meat consumption per capita“, данните са взети от ООН.  
5. С. Кара-Мурза, С. Батчиков, С. Глазьев, „Куда идет Россия; белая книга реформ”, изд. „Алгоритм”, Москва (2008)
6. Human Development Reports;  Human Development Report 1990, Human Development Indicators 1, стр. 128-129; Human Development Report 2011, Human Development Statistical Annex, стр. 127-130
7. R. Wilkinson, K. Pickett, “The Spirit Level: Why Greater Equality Makes Societies Stronger”, Bloomsbury Press; (2011)