Смъртта на ценностите

По повод на 30 годишнината от 10 ноември 1989 година написах един текст, в който опитах да защитя тезата, че западната цивилизация е изградена върху по-нискоетични норми отколкото нашата източно-православна цивилизация. В същото време, западът непрекъснато тръби за някакви общоевропейски евроатлантически и прочее „ценности“. Вярно, тези „ценности“ не са точно морални. Те са по скоро обобщени етикети за политическа употреба на множество морални норми. Винаги съм твърдял, че Европейският съюз е икономически проект за свободен пазар. Политическата му надстройка има за цел единствено да направи разпада на този пазар колкото може по-труден. Затова с десетилетия наред политиката е в посока на ограничаване на суверенитета на отделните страни в полза на Брюксел.

Надстройката от „европейски ценности“ трябваше да играе двояка роля. От една страна тя прикрива утилитарните напълно материалистични цели, каквито преследва свободния пазар. Ползите от свободния пазар са само теоретични. Добре забравена истина е, че свободният пазар между по-развита и по-слабо развита икономика води до облагодетелстване на първата и загуби за втората. В този смисъл свободният европейски пазар е осъден да задълбочава разликите между страните, като противостоенето Германия-Италия е като че ли най-яркият пример. Разривът между северните и южните и между западните и източните страни в ЕС е заложен в самата същност на ЕС – свободния пазар. „Европейските ценности“, включително „солидарността“ на „европейското семейство“ идват за да отклонят вниманието, да тушират недоволството и да скрият причините за този разрив. От друга страна, „европейските ценности“ са цивилизационен индикатор. Ако ги признаваш, значи принадлежиш на западната цивилизация, на Европа. Европееца е призван да се идентифицира с тях, с което да се формира като единна европейска нация, различна от китайци и руснаци, например.

Раздвояването между икономически, т.е. материални, цели и морал е характерно за западната цивилизация и е свързано пряко с капитализма. Както пише в Библията „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“ (Матей 6:24) Западът се привърза към мамона, към парите и презря не само Бога, а и елементарната етика. Затова „европейските ценности“ са една куха политическа надстройка.

Пандемията на корона вируса доказа именно това. Изведнъж „европейското семейство“ изостави своя най-пострадал член сам да се справя с епидемията. На помощ се притекоха Русия и Китай. Държавите се капсулираха, ЕС изчезна, а Тръмп, в типичния американски егоистичен стил предложи пари на германска компания за да направи ваксина само за САЩ. В критичната ситуация егоизма изскочи над европейските и евроатлантическите „ценности“. Но това е по-малкият проблем, макар и да е емблематичен за липсата на солидарност в Европа. Нека припомним не по-малко драстичен случай – как бе наказана Гърция през 2010 година. Лошо дете в семейството?

Интересен е и друг факт, макар и възникнал в Китай, вирусът засяга западния свят много повече от всички останали, с едно изключение - Иран. В медиите най-често се съобщава броя на заразените и починалите. Но той не дава вярната картина, защото 1000 заразени на милиард китайци е много по-малко от 1000 заразени на 60 милиона италианци. Долните две картинки показват броят заразени и броят починали отнесени към милион население. Както се вижда, Китай е далеч  назад след Западните страни. Към 30 март и на двете карти освен западните страни свети само Иран, а от западните не „свети“ само Япония. С времето ситуацията може да се измени. Оправданието на западните страни е стандартно идеологическо – ние не сме диктатури, не можем да ограничим правата на хората …?!? А Япония как може? Не знам дали става дума за права, за липса на дисциплина, за безотговорност или за егоизъм. Западняка не се подчинявал на авторитети! Факт е, че и Борис Джонсън и Доналд Тръмп подцениха епидемията, а и двамата в поведението си имат хулигански нюанси, подобно на нашия бизнесмен и икономически експерт Владо Каролев.

Брой заразени от COVID-19 на милион жители към 30 март 2020 г. По-тъмните нюанси означават повече заразени. Данни от https://www.worldometers.info/coronavirus/.
Брой починали от COVID-19 на милион жители към 30 март 2020 г. По-тъмните нюанси означават повече заразени. Данни от https://www.worldometers.info/coronavirus/.

Големият проблем тепърва се задава - икономическата криза в следствие от пандемията. За нея се пише много и най-различни неща. Много анализатори очакват светът да бъде друг след нея. Сигурното е само, че на много хора им падат доходите заради няколкото седмици относителен „престой“ на икономиката, че някои бизнеси останали без приход, но с разход – ще фалират, че други хора ще загубят работа. Прогнозите са за криза от 1 до три години, за криза по-тежка от Великата депресия, и т.н.

В противокризисните икономически мерки отново имаме разрив между северните и южните страни на ЕС. Но въпросът тук е принципен. Либералният капитализъм няма механизъм, по който да се справи с такъв род криза. Ако сте забелязали, всички говорят за заем, от Бойко Борисов до Ангела Меркел. Замисляли ли сте се какво означава това? Не питам в икономически, а в чисто човешки аспект. Това означава, че пари няма, а защо? Защо няма пари нито у нас, нито у най-богатата европейска страна – Германия? Къде са парите и то в този особено критичен за света момент? Отговор на този въпрос няма да намерите в икономикса, но можете да го намерите в годишните доклади за неравенството на Оксфам, например. Парите, всички пари, дори тези, които повечето от нас считат за свои, принадлежат на богатите инвеститори скрити някъде по света зад глобалния капиталов пазар. Защо? Защото инвеститорът е дал тези пари, но очаква те да му се върнат, при това с печалба. Ако успее, значи не е губил собственост върху парите си, независимо, че от тях може да е платена нечия друга заплата. От кого Меркел, Борисов или Тръмп ще вземат тези „спасителни“ заеми? О тях, разбира се, от богатите. България ще емитира ценни книжа на скромната стойност от 200 милиона лева. Меркел ще търси 750 милиарда евро! По какъв начин още не е уточнено, а Федералният резерв на САЩ трупа активи в очакване да раздава заеми. Само че заемите винаги вървят с лихва. Онези които ще купят ценните книжа на БНБ ще очакват печалба, банките които раздадат заеми ще очакват печалба, която ще се разпредели пропорционално на богатите вложители. С други думи, системата не предлага никакъв друг избор, освен някой да се облагодетелства от нещастието на света. Не е ли парадоксално!

Пита се къде е „американският супермен“, който в холивудските продукции постоянно спасява ако не света, то поне американския президент? Изглежда, че този саможертващ се „супермен“, когото обикновено пребиват във финалната победна битка, също е една куха конструкция на западната култура. За 2018 година в редовната класация на списание „Форбс“ за най-богатите влизат рекордния брой от 2 208 милиардери с общо богатство на стойност рекордните 9.1 трлн. долара, което е нараснало с 18% спрямо 2016 година. Спасителната програма на Тръмп е само за 2 трилиона, а Меркел е направо скромна със своите 750 милиарда евро. Защо измежду тези хора не излязат спасителите на света, като просто дарят част от своето богатство за спасяването на икономиката? Те и без това ще изгубят голяма част от него в кризата? Разбира се, техническото осъществяване на тази идея не е точно такова. Богатството им, ще кажат, не е в пари, за да го извадят и да платят спасителната програма на Тръмп или Борисов. Но нека посочим няколко възможни механизма. Например, онези които ще извадят пари за да купят Бойковите държавни ценни книжа очевидно имат свободен ресурс, който могат да дарят, вместо да очакват вложените средства да им бъдат върнати. В края на крайщата, те пак могат да останат без тях, ако България не успее да си върне дълга по тези книжа, но това пак ще е икономическа криза и ще се окаже, че спасението не е било спасение. А има и друг начин – силно прогресивно еднократно облагане на наличността в банковите сметки. Може да се направи и със съгласие на собствениците им. Тогава богатите ще могат да се похвалят – „ето ние спасихме света през 2020 година“. Такива идеи обаче не само не съществуват в западния свят, тъкмо обратното – ще бъдат потискани, ако се появят. Егоизмът, пардон индивидуалните човешки права, са над страданието на засегнатите от кризата. Всеки междуфирмен договор има защитна клауза за форсмажорни обстоятелства. Само физическите лица, отделния средностатистически човек, няма такава.  

За мен тази ситуация напълно противоречи на нормалната етика и на здравия смисъл. Когато възникне криза като тази, всеки който може и знае какво да направи следва да го направи безусловно и по свое желание. Така е рационално и полезно за цялото общество. Това днес правят лекарите, доброволците и дарителите, които се отзоваха на нуждата. Но такова поведение не влиза в моралния код на западняка, а вече и в нашия. То е отживелица,–  матросовщина* както казват антикомунистите. Западните „ценностите“ са мъртви, дами и господа, отдавна са мъртви, нека ние се обърнем към нашите ценности.


Кихано
30 март 2020

*По името на Александър Матросов, който през Втората световна война закрива с тялото си амбразурата на картечно укрепление за да спаси другарите си. Около 200 съветски войници са извършили подобен подвиг.