Шпионаж и пропаганда

Тия дни опитаха да убият руски/съветски шпионин във Великобритания. Пак опитаха по нетрадиционен начин, пак във Великобритания. Няколко дни отне на Скотланд Ярд да разбере с какво вещество са натровени Скрипал и дъщеря му. Защо пиша „отново“? Защото това е третият такъв случай. Вторият е Александър Литвиненко. А първият е българина Георги Марков убит по времето на Студената война, когато България е в общ блок със СССР. И трите покушения са извършени по странен нетрадиционен начин. И трите са извършени във Великобритания. И трите жертви са изменници на родината, Русия или България. Двете предишни убийства остават неразкрити, както ще остане и третото. Така възникват следните три прости въпроса.

Въпрос 1. Защо се извършват все във Великобритания?
Два отговора са възможни.
Първи отговор: по някаква причина изменниците се събират все във Великобритания. Дали това е вярно не знам. Може да има такива и във Франция, но за тях не се чува, тъй като там не ги убиват. Или Великобртания прави нещо за да ги привлича. Вербова ги за тайните си служби. Или ги подкупва или върши някое друго тъмно дело. А, как не се сетих – гарантира им човешки права, каквито родните диктатури им отказвали.
Втори отговор: самите британски тайни служби извършват убийствата. На собствена територия имат пълен контрол. В чужда държава местните полиция и служби за сигурност биха им се „мотали в краката“ и не дай боже да научат нещо.

Въпрос 2. Защо убийствата са извършени по нетрадиционен начин?
Нормалният човек би ползвал огнестрелно оръжие – чисто, лесно и просто. А тук на нас се приписва проектирането на някакъв чадър. Едни руснаци пък мъкнат радиоактивен полоний из Европа и се клепат с него, а сега „Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия са били отровени с "много рядко" нервнопаралитично вещество“ (1). Къде пък го намери извършителят това „"много рядко" нервнопаралитично вещество“? Вторият въпрос наистина е труден.
И трите убийства са единствени по начин на извършване, което ги отличава от всички останали. Така би направил сериен убиец, който държи да се разбере, че убийствата са негово дело. Разбира се, и тук имаме набеден – Русия, учудва ли се някой? Руските тайни служби, наследник на съветските под чийто контрол са били и българските, те са убийците, техен е почерка. А защо тогава тоя почерк се появява само във Великобритания? Нима от убийството на Марков до сега руските/съветските тайни служби са убили само двама души? А и за какво им е на тайни служби такава показност? Това би било непрофесионализъм. Така на втория въпрос няма отговор докато не отговорим на третия въпрос.

Въпрос 3. Кой има полза от убийствата или каква е мотивацията за извършването им?
Тук на дежурните обвиняеми се вменява желание за отмъщение за измяна или за критикуване на „диктаторския“ режим на Путин или на Тодор Живков, в случая с Георги Марков. Убийството на Георги марков било „подарък“ за рожденния ден на Живков! На такъв подарък могат да се радват само изроди с явни психически отклонения, какъвто Тодор Живков определено не е. Още по-малко Путин. При цялата антируска кампания в западния свят и в условията на кандидатпрезидентска кампания в Русия, последното което трябва на Путин е скандал с политическо убийство. Хипотезата за Русия и България като извършители не отговаря на втория въпрос – защо убийствата са направени по странни запомнящи се начини, които предизвикват любопитство и сравнително широк медиен отзвук, които биха дали повод за обвинения и антисоциалистическа и антируска пропаганда. Нито СССР, нито НРБ нито Русия имат нужда от това. Ако те бяха извършители едва ли биха желали такава публичност и такава памет за убийствата.
СССР, НРБ и Русия днес имат едни и същи врагове – западните развити икономики от НАТО. Което не е добре за Русия и соц. Блока е добре за враговете им. Следователно всеки повод за антисоциалистическа и антируска пропаганда е добре дошъл. Особено по време на избори в Русия и особено днес, когато антируската кампания на натовските държави достига размерите на истерия. Така за извършването на тези убийства откриваме мотивация у натовските държави, към които принадлежи и Великобритания.

Най-вероятната хипотеза
Хипотезата, че британските тайни служби са извършители на убийствата на Марков и Литвиненко и на опита, засега, за убийство на Скрипал поставя всички отговори на мястото им. На Въпрос 1: убийствата стават само във Великобритания защото там британските служби имат пълен контрол. Извършителите са ония, които после ще разследват, което обяснява неразкриваемостта на първите две убийства. В друга държава местната полиция и тайни служби биха им създавали неудобства. Би се наложило да споделят намеренията си с местните тайни служби, което увеличава риска от изтичане на информация. После може да се наложи да убият и любопитен журналист, ако е чужд гражданин в чужда държава, това може да стане значителен проблем. Това са все излишни усложнения, които се избягват, ако се работи „у дома“.
На Въпрос 2: нетрадиционния начин на извършване задържа вниманието на медиите и публиката по-дълго време и прави самите убийства по-запомнящи се, което увеличава възможностите за използването им за пропаганда. Ето, „българският чадър“ е всеизестен, поне у нас. Нещо повече, създаването на „почерк“, като на сериен убиец, позволява при всяко следващо убийство извършителят да бъде посочен веднага без каквото и да било разследване, тъй като такова разбира се е невъзможно. Така пропагандата може да започне вднага, независимо от следствие, следствена тайна и пр. Почеркът се експлоатира при всяко следващо убийство! Страхотно удобство! Гениално Уотсън! И по британски гадно.

Така моето заключение по опита за убийство на Скрипал и дъщеря му е, че това е работа на британските тайни служби. Този опит, както и убийствата на Георги Марков и Александър Литвиненко вероятно са част от дългосрочна програма за дискредитиране на водения от СССР соц. блок, която днес е пренасочена към Русия. Такава програма няма да бъде прецедент – достатъчно е да припомним атентата срещу Папа Йоан Павел II, който също беше употребен за антисоциалистическа пропаганда, отново чрез НРБ. Можем да добавим и книжките на канадската „журналистка“ Клеър Стирлинг, за които вече съм писал.

Разбира се, може още много да се разсъждава. Например, защо са оцелели Скрипал и дъщеря му? Дали това е калпазанлък или е желан ефект, чрез който да се удължи медийния шум и пропагандната кампания. Нека припомним, че и Литвиненко не умря веднага. Имало било над 21 натровени странични лица (2). Отново, това недоглеждане ли е, или търсен ефект, който да подпали антирусизма на британското общество? Защо „световните агенции“ се позабавиха с новината за натровените над 21 души? А ефект вече има, Тереза Мей се закани на Русия (3)! Отново, подчертавам ОТНОВО, преди да се предоставят минимални доказателства за съпричастност на Русия към този опит за убийство.

Война?
Убийства стават по света всеки ден, за съжаление, и може да ви се стори, че този опит за убийство не е толкова важен. Важно е друго, обаче. Днес ескалацията на напрежението между Русия и Запада достигна размери по-големи от тези по времето на Студената война. Антируската пропагандна кампания достигна невиждани размери и забележете вече не е толкова срещу Путин, колкото срещу самата Русия, което означава срещу руския народ. Както отбелязва американският психолог Елиът Арънсън, човекът убива неохотно, затова преди да тръгне на война врагът трябва да бъде дехуманизиран. Припомнете си кампанията по дехуманизиране на Саддам Хюсеин, която предхождаше нападението на Ирак през март 2003 година. Част от нея беше изфабрикуването на лъжата за оръжията за масово унищожение на Саддам. Днес така се работи срещу Русия.
Наскоро Путин обяви разработването и приемането на въоръжение в руската армия на нови видове оръжие. Официалната му теза беше, че това е необходимо за да възстанови баланса на силите и да охлади натовските глави, които подготвят нападение над Русия. Въпросът на който няма отговор е защо Путин реши точно сега да разсекрети тези оръжия? Като предизборен ход? Като отчет на отиващ си президент? Или защото по разузнавателни канали вече е получил информация за подготвяна атака? Нещо повече, това не е единственото му изявление по повод евентуална война със Запада. Неотдавна той каза, че ако Русия бъде нападната тя ще отговори с ядрен удар.
За съжаление, днес светът е много по-несигурен от когато и да било.

Кихано
11 март 2018