Шоковата доктрина
Нейоми Клайн
Английско заглавие:
Naomi Klein, "The shock doctrine"
От автора           Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".
Вероятно мнозина от вас поне смътно си спомнят разискванията през 90-те години на миналия век относно прилагането на „шоковата терапия“ у нас, „шоковата терапия“ в Полша и шока без терапия в Русия. Тази книга разказва историята на появата на „шоковата доктрина“ и прерастването й в капитализъм на бедствията, като описва подробно къде и как е възникнала идеологията на шоковата доктрина, къде е приложена за пръв път, как се е видоизменяла през годините, как е предопределила характера на корпоративната глобализацията и най-важното - какви са последствията от приложението й. Книгата ще ви разходи по целия глобус (Чили, Аржентина, Бразилия, Боливия, ЮАР, Китай, Полша, Русия, Великобритания, САЩ, Индонезия, Малайзия, Южна Корея, Ирак, Израел) и ще ви върне назад до 60-те и 70-те години на ХХ век. Много от съобщаваните факти и събития са слабо или напълно непознати у нас. По оригинален начин Нейоми Клайн разкрива общото между експериментите на доктор Юън Камерън, особените методи за разпит в затвора в Гуантанамо, изтезанията на хунтите в Латинска Америка и шоковите терапии, прилагани по целия свят, а именно - „изтриването“ на един „неправилен“ човек, група хора или цял народ и създаването им наново по такъв начин, че да се подчиняват на икономическата догма, в която вярват шоковите терапевти. Степента на страдание и унищожение е пропорционална на степента на приложения терапевтичен шок. В самата същност на шоковата доктрина стои бедствието: изтезание, икономическа криза, земетресение, цунами, ураган, терористична атака, война - бедствие, което предизвиква шок. Използването на шока върху цели народи се оказва толкова доходоносно, че поражда желание за бедствия и разрушения, захранващи както традиционните,  
така и цели нови индустрии - частни армии и военна логистика, сигурност, възстановяване след разрушенията. Ражда се капитализмът на бедствията, които вече водят до икономически растеж. При това не е задължително бедствието да бъде предизвикано умишлено. Просто идеолозите трябва да са на правилното място в правилния момент, с готови решения и солидна подкрепа от високопоставените си партньори. Архитектът на неолиберализма Милтън Фридман го обяснява така: „Само кризата - реална или привидна - може да предизвика същинска промяна. Настъпи ли криза, мерките, които биват предприети, се обуславят от наличните идеи. Това според мен е нашата главна задача: да развием алтернативи на съществуващата политика и да ги запазим живи и достъпни, докато политически невъзможното стане политически неизбежно.“
Нейоми Клайн прави исторически обзор на последните петдесет години - с тази особеност, че акцентът е поставен не толкова върху политическите, колкото върху икономическите решения, без да се избягва взаимовръзката между тях. Сред централните теми са структурните реформи на Международния валутен фонд и Световната банка, както и последствията от тях по целия свят. Не е подмината и ролята на корпорациите, търговските банки, университетите, ЦРУ, неправителствените организации, организациите за защита на човешките права и правителството на САЩ. Разкрива се една доста подробна картина на икономическия и политическия живот в света - и въпреки че България не е в списъка на разгледаните страни, читателят лесно може да разпознае елементите, които са прилагани и продължават да се прилагат у нас.
Макар да се фокусира главно върху икономиката, тази книга е много далеч от сух анализ на статистически данни. Тя изобилства с факти, които Клайн интерпретира не от гледната точка на икономист, а от гледната точка на човек. Правилността на една или друга икономическа мярка или идеология не се коментира пряко. Изводите следват от повторяемостта на наблюдаваните резултати, а не от теоретични разсъждения. За разлика от идеалистичните теории, практиката се оказва различна - и то такава, каквато я познаваме и у нас.
Повечето факти в текста са известни и неоспорими, но по разбираеми причини непопулярни. Книгата се базира на над 1200 цитата от авторитетни вестници, списания и новинарски агенции, от доклади на неправителствени организации, разследващи комисии и правозащитни организации, от монографии, документални филми, правителствени документи (включително разсекретени) и дори от данъчни декларации, а също така и от разследвания и интервюта, проведени от самата авторка. „Шоковата доктрина“ не разкрива никакви тайни - всичко в нея е било публикувано от една или друга медия, по един или друг начин, в момента, в който са се случвали събитията. Главните действащи лица са добре познати публични личности. Книгата просто сглобява пъзела - нещо, което ежедневната журналистика рядко прави.
Независимо от изобилието на факти с ясна икономическа насоченост, книгата е написана увлекателно, в лесен за възприемане стил. Това четиво е предназначено за всеки, който иска да се ориентира в световните събития и да формира своята гражданска позиция, като адресира усилията си в продуктивна посока. Сред тоновете дезинформация „Шоковата доктрина“ е книга, която може да ни „отвори очите“.   

Текст за книгата написан от мен преди повече от година
Обява за книгата на сайта на издателство Изток-Запад