Рамбо IV: Рамбо е пораснал
От автора           Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".
Ония от нас които си спомнят първите серии на Рамбо ще отбележат, че Рамбо е пораснал ... малко (1). Вече не е момченцето дето умее да върти ножове и автомати, но още се напикава в гащите и чака полковника да му каже какво да прави. Прецакан от живота, както обикновено, и сърдит на родителите си и на полковника, Рамбо лови змии някъде във Виетнам. (Физиономията на Сталоун е особено подходяща. Естествено сърдита, с прикрито превъзходство на знаещия над незнаещите. Не че Рамбо или Сталоун знаят нещо повече, само така си мислят.)

И колко предсказуемо, пак идват да търсят Рамбо за "специални задачи". Но този път не полковника, татенцето много се е компрометирал. Идва някъкъв доктор с група набожни американци. Е, Рамбо трябва да се опъва, как иначе. Скланя само заради една жена. Интерес към жени? Значи навлизаме в пубертета. Не че знае какво да прави с тях. Иска му се да е онова което "бирманците" правят, ама го е страх от татенцето (полковника). Социална ангажираност, идеи? О, Рамбо и Сталоун още не са дорасли до там. Всичко се изчерпва с "Нищо няма да промениш." особено без оръжие. Ами да, така е когато правиш всичко сам и ти липсват каквито и да били чувства за социална принадлежност и отговорност. Е, ами тогава? Бой и само бой. Така ще спасим загазилата жена. Щото тя е проста, наивна и не знае, а Рамбо знае, "Нищо няма да промениш." особено без оръжие. За 236те убийства няма какво да кажем. "Мир на праха им." А пардон, те не са хора, само статисти, "бирманци" низша раса, "нагони", които "полковника" трябва да унищожи. Кадрите определено са отвратителни. Пускането на подобни кадри от Ирак в медиите е забранено от американските военни. Поука от Виетнам. Накрая Рамбо успява, как иначе. Но пак може да гледа жената само от далеч. На пубера още не му се полага пък и не знае какво да я прави. Но пък, бива ли холивудски филм без хепиенд? Не бива. Ами нека тогава видим Рамбо да се връща в Аризона. Ама не при татенцето, "полковника", при някой друг баща, който обаче няма да видим, щото го няма.

Та това е поредната помия с която ни залива Холивуд. Тя определено ще допадне на мъже чието емоционално развитие е спряло някъде по време на пубертета. Те ще съпреживяват, това ще ги държи пред екраните и Холивуд ще печли. Дали филма е полезен? Не. Дали е вреден? За повечето хора, не, но за някои да. Филма утвърждава статуквото на един ограничен вътрешен мир. Вярно, че този вътрешен мир много прилича на последица от духовна кастрация, но филмите не носият главната вина за това. "Рамбо" не се бори срещу своята "духовна кастрация", щото не подозира за нея. Той "заравя" гнева си като "изтребва всичко живо". Това правят и ония мъже, които съпреживяват с Рамбо. "Заравят" гнева си, защото както казва Рамбо "Нищо няма да промениш."

Но все пак, ония които са на границата да променят нещо, ония чийто вътрешен свят сега се оформя, независимо дали невежвството им допуска неговото съществуване, те определено могат да пострадат. Това са юношите. Ония от тях, които ще изберат да се затворят в света на Рамбо. Ще пострадат, защото въпреки всичките стрелби, Рамбо не е победител. Рамбо е лузър. Погледнете го само. Самотен нещастник, запокитен някъде на майната си и неспособен на каквато и да било човешка връзка или социален ангажимент. Дори не опитва да установи някакви отношения не само с групата набожни американци ами и с шайката наемни войници. Рамбо мълчи. Мълчи високомерно, с чувство за превъзходство. Откъде идва това? Какво толкова знае Рамбо? Онова което знае е какво му струва да потиска гнева си. Какъв герой е! Ако се раздрънка, ако се приобщи, ще научи, че не никакъв  герой, а най-обикновен човек, като много други.

Холивуд нито гради нито руши, той само експлоатира емоциите ни за да печели пари. Ако това значи да гради ще гради, ако значи да руши ще руши. Друг принцип няма. Жалкото е, че това което гради и руши са нашите личности.

Много жалко, че на много хора не им е понятно, защо в един филм трябва да се търси „нещо повече отколкото има”. Ами защото винаги има нещо повече! И това нещо повече събира зрителите. Щяхте ли да се „кефите”, ако Сталоун бе направил филм за блеенето на овцете и жуженето на пчелите? Не нали? Защо? Защото зад онова на екрана има нещо повече. Случвало ли ви се е да плачете на филм? Е, ако на вас се е случвало на някои хора се случва. Защо? Нали гледат само неистински картинки на опънато бяло платно? Ами защото се идентифицират с героите и съпреживяват случката. Ха кажете ми сега, с кого се идентифицират зрителите на Рамбо. С някоя от над 200та жертви? Не, идентифицират се с Рамбо. Защо? Но нека да оставим това. Забавление? Защо точно гледането на насилие е забавление? С какво убийствата, изнасилванията, изкормванията и разлагащите се трупове са забавни? Мислите ли, че филма ще е популярен в Босна или в Косово и сред кои босненци, сърби и косовари? Защо на едни харесва, на други не. По какво се отличават тези на които харесва от тези на които не харесва?

Пак да повторя. Ако сте човек с изграден стабилен характер филма едва ли ще ви навреди. Можете само да си правите изводи за себе си, от това, че ви харесва или че се отнасяте безкритично. На децата и подрастващите също не би навредил, ако беше само той. Но филми като "Рамбо" колкото щеш и не само филми. Това е цяла култура, която ще остави юношите ни инфантилни до края на живота им само и само за да припечелят такива като Сталоун малко пари.

kihano

(1) Силвестър Сталоун, "Рамбо IV", Millenium films (2008)