Тежестта на статуквото

Няма никакво съмнение, че президентът, генерал Румен Радев, е най-уважаваният български политик при това напълно основателно. Влезеш ли в средите на властта, обаче, няма начин да не приемеш статуквото, а и е физически невъзможно да го променяш в хода на нещата. Така волно или неволно, съзнателно или не, ставаш проводник на статуквото и на свързаните с него пропаганда и лъжа.

Изказванията на генерал Радев винаги са били разумни и премерени, поне онези, които не се отнасят до л…то Цв. Цв. Така беше и с написаното по повод Деня на победата на СССР над нацистка Германия (1). Само че умереността тук му изигра малък номер, тъй като в съвременния евроатлантически контекст да си умерен означава да преповтаряш европейските политически и исторически изкривявания. Дилемата, която са ни наложили, е дилема и за президента при това по-тежка за него, отколкото за нас, все пак той е водач. „Девети май – Ден на Победата и Ден на Европа. Двата празника не бива да ни противопоставят, а да ни обединяват. Това написа в личната си страница в социалната мрежа Фейсбук президентът Румен Радев.“ (1). Трудно ми е да оценя, какво точно прави Радев с това изявление, дали наистина вярва, че двата празника в един и същ ден могат да бъдат обединяващи или говори, както смята че трябва да говори един политик в съгласие със статуквото, без да мисли дали му вярват. Два празника в един и същ ден не могат да обединяват! Те могат само да разделят. Още повече, че разделението между двете празнуващи страни е вековно, а днес е особено силно и непрекъснато подклаждано от едната страна (2).

Европа не може да празнува Ден на Победата, защото на този ден е победена от СССР. Европа заедно със САЩ, съдейства за издигането на Хитлер и го подпомага преди да разбере, че е неконтролируем. Дори когато става ясно, че е неконтролируем, Великобритания и САЩ влизат в съюз със СССР, но изчакват с откриването на Втория фронт в Западна Европа до юни 1944, когато изходът на войната вече е ясен. И наистина, Европа не празнува краят на Втората световна война! Денят на Европа отбелязва нещо съвсем друго. Той е въведен през 1985 година за да ознаменува една реч (3) произнесена на 9 май 1950 година от тогавашния външен министър на Франция Робер Шуман. В нея се предлага общо за Германия, Франция и други европейски страни, които пожелаят да се включат, управление на добива на въглища и производството на стомана. Документа наистина е по-общ и визионерски, следствие на което е допустимо да се счита за началото на процеса на обединяване на Европа, както е прието по-късно. Произнасянето на 9 май 1950 година също не е случайно, а е свързано с годишнината от края на Втората световна война. В последствие този факт се оказва доста удобен, тъй като позволява обявяването на 9 май като „Ден на Европа“, с което да се засенчи значително по-важното историческо събитие – победата над фашистка Германия. Никой в Европа, особено британците, не иска да си спомня за победата на СССР. С разрастването на влиянието на Западна Европа, желанието и други народи да не си спомнят за войната и подвизите на съветските граждани се разпростира и по нашите територии. Така у нас традиционния „Ден на Победата“ стана „Ден на Европа“ и както в Западна Европа, не се празнува.

Мотивацията в речта на Шуман е избягването на войни, главно между Германия и Франция, възстановяване от войната, повишаване на жизнения стандарт и т.н., но средствата, с които следва да се постигне са предимно икономически. Като следствие на речта през следващата година се основава „Европейска общност за въглища и стомана“, в която влизат Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция. Фактически общността установява общ (свободен) пазар за въглища и стомана между държавите членки. Същите 6 държави подписват през 1957 година два договора известни като „Римски договори“ с единият от които се основава „Европейската икономическа общност“ известна още като „Общ пазар“ (вкл. в англоговорящите страни „Common Market“), който в последствие се превръща в Европейския съюз. Европейската икономическа общност всъщност разширява обхвата на свободния пазар между страните участнички. Така макар и политическа инициатива, Европейският съюз възниква като икономически проект за свободен пазар. Днес налагането на свободен пазар чрез европейските институции е толкова очевидно, че няма да е далеч от истината ако кажем, че ЕС се е превърнал в политически инструмент за налагане на свободен пазар, при това налагането на свободен пазар предхожда приемането в ЕС. Както и при създаването на ЕС икономическия процес изпреварва политическия. Страната кандидат за влизане в ЕС преминава през етап на асоцииране, който представлява установяване на свободен пазар със страните от съюза. България подписва договор за асоцииране през 1993 година, с който се задължава между 1994 и 2003 година да премахне всички митнически бариери пред страните от ЕС. Истинската завоевателска същност на икономическия проект „ЕС“ се прояви в насилственото асоцииране на Украйна през 2017 година, извършено с цената на подкрепян от Европа кървав преврат и подпалване на тлеещ военен конфликт в Донбас в пълно противоречие на първоначалния замисъл на европейската интеграция за недопускане на войни. Естествено, Украйна никога няма да стане член на ЕС, не е необходимо. Тя вече е в свободен пазар с ЕС с всички позитивни за ЕС и негативни за нея последствия.

Що се отнася до чертите на либералната икономика и свободния пазар, които ЕС налага, то те могат да бъдат проследени в нашите закони. Например, законите за обществените поръчки (ЗОП), за държавните помощи (ЗДП), за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) са пропити от идеологията на свободния пазар, лоялната конкуренция и ненамесата на държавата в икономиката.

От казаното следва, че в думите на президента Радев „Обединена Европа не е икономически проект, а хуманистичен идеал …“ няма почти нищо вярно. Макар и по хуманни подбуди, Европейският съюз възниква като икономически проект за свободен пазар, развива се като такъв и достига до крайности, които включват дори война, макар и с ниска интензивност. Малко вярно има и в продължението на цитираното изречение на Радев „…и антифашизмът е вграден в нейния ценностен фундамент.“, като се има в предвид, че Европа подкрепи украински превратаджии, които бяха окачили портрета на фашиста Бандера на входа на превзетото от тях киевско кметство и то само няколко години след като ЕС осъди обявяването му за национален герой на Украйна от правителството на Юшченко. Що за „ценностен фундамент“ допуска такова двуличие? А има далеч по компрометиращи обстоятелства. След войната в Ирак през 2003 на всеки нормален човек трябваше да е ясно, че „освобождаването“ от „диктатор“, който „избивал народа си“ води до много по-тежки оследици, отколкото, ако диктатора се остави на власт. Въпреки това Франция поведе военната операция срещу Кадафи в Либия, за да превърне още една страна в „ад под небето“. Това също не беше достатъчно за утвърждаване на европейския „ценностен фундамент“. Европа подкрепи САЩ в неговата сирийска авантюра за сваляне на „диктатора“ Асад. Резултатът е повече от трагичен – цялата страна е разрушена, жертвите се измерват със стотици хиляди, а бежанците с милиони. Освободителите се оказаха по-кръвожадни от диктатора. Още ли вярвате, че Обединена Европа желаела световен мир? Очевидно, подкрепяйки САЩ в разрушаването на тези страни, основни държави от ЕС, като Франция и Великобритания, преследват скрити цели, които нямат нищо общо с хуманността и демократичните денности.

Нещо повече, както и САЩ, ЕС систематично си служи с лъжи. Две от тях са съвсем пресни и изключително нескопосани – случаят „Скрипал“ и химическата атака в сирийския град Дума. Руската следа в отравянето на Скрипал очевидно бе съчинена от британците. В това не е имало съмнение още от самото начало. Великобритания никога не представи някакви доказателства за нея. Въпреки това повечето страни от ЕС изгониха руски дипломати. Нарокоха го „солидарност“ и го обявиха за „ценност“, когато всъщност става дума за съучастничество в клеветническа кампания съпроводена с международна ескалация на напрежение. Нарушен бе основен принцип на правото – презумпцията за невинност. За да бъде циркът пълен, семейство Скрипал взе че се възстанови и ... изчезна. Нормалният човек би очаквал, че показанията на Скрипал и дъщеря му ще бъдат огласени, след като на случаят бе дадена толкова широка гласност и доведе до дипломатически скандал. Нищо такова, край, случаят изчезна от медиите. Абсолютно същата съдба има „новината“ за уж извършеното от Сирийската армия нападение с химическо оръжие в град Дума. Доказателства също не бяха представени, но Сирия бе атакувана с ракети от САЩ, Великобритания и Франция отново в нарушение на презумпцията за невинност. Със 105 ракети бяха ранени трима души. Случаят също изчезна от медиите и само невъзпитаните руснаци имаха неблагоразумието да нарушават тишината с представянето пред ОЗХО на участниците във видеото доказващо извършването на химическата атака. Оказва се, че лъжата е част от европейския „ценностен фундамент“.

Явно генерал Радев, волно или неволно, за да не излезе от системата, влиза в ролята на системен играч. Ако го прави съзнателно, с идеята за бъдеща по-мощна битка със статуквото, то моментното тактическо отстъпление е допустимо. Ако обаче не разбира, че се превръща в част от системата, преповтаряйки нейните пропагандни лъжи и клишета, то той ще приключи политическата си кариера както всички останали политици.

Разяснение
Редно е да споменем някои теоретични постановки засягащи Европейският съюз. Обединението в общ митнически съюз, т.е. общ свободен пазар, има смисъл между страни на почти еднакво ниво на икономическо развитие. Това условие е спазено при създаването на Общия пазар между Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция. Такова обединяване не е прецедент, а повтаря образуването на Германския митнически съюз през XIX век, т.н. Цолферайн (Der Deutsche Zollverein), между множеството разпокъсани германски княжества, предшестващ обединението на Германия. Идеолог и основен участник в създаването на този съюз е немският икономист Фридрих Лист. Според неговите виждания, раздробяването на пазара на прекалено малки парчета, всяко от тях със собствена митническа политика е неблагоприятно и нерационално. Пак според него обаче, обединяването на страни на различно ниво на икономическо развитие води до обогатяване на по-развитата страна и обедняване на по-слабо развитата страна. Последното твърдение е известно много преди Фридрих Лист и е използвано от колониалните сили, особено Великобритания, за блокиране на индустриалното развитие на колониите. На колониите е налаган свободен пазар, докато метрополиите прилагат протекционизъм помежду си. Този факт от икономическата практика има последствия за политиката на ЕС за присъединяване, тъй като правилото за еднакво ниво на икономическо развитие с времето се спазва все по-малко. Съмнително е приемането на Португалия, Гърция, централноевропейските и прибалтийските страни, а приемането на България и Румъния и асоциирането на Украйна е политически мотивирано и изцяло погрешно. По тази причина, всички бивши социалистически страни претърпяха деиндустриализация в различна степен. Пак по тази причина най-изостаналите, България, Румъния и Украйна нямат никакви шансове за икономическо догонване на по-развитите страни в ЕС. ЕС на две и повече скорости е неизбежен.

Кихано
11 май 2018