Липсата на представа за нещата

1. „Нямам“ не е като „не знам“

Забелязали ли сте колко често чувате фразата „нямам представа“? Употребява се като заместител на обикновеното „не знам“ но поднася повечко изврътливост на речта и прехвърля вина на онзи, който преди това е изтървал да Ви осведоми за тази работа. Все едно някоя медия, подчинен служител или официално лице не са Ви представили ситуацията и оттам е нямало как да знаете, иначе с удоволствие…

Изразът е типично кметски, шефски, парламентарен и студентски. Ползва се в изказвания по интервюта и служи най-вече за измъкване от неудобни ситуации. Особено красноречив е ако се гарнира с едновременно повдигане на рамене и на вежди.

Липсата на представа за нещата е главна дефанзивна позиция при търсенето на отговорност. Създава дистанция, печели време, застрахова и даже директно оневинява. Колко шефове и екс-шефове на агенции, на бордове на директори, на военни институции, полицаи, бизнесмени и т.н. са отървали кожите с точното „нямам представа“.

Никой не знае къде са парите за заплати, никой не знае защо е източена водата, никой не знае къде е Божков, никой не знае кога ще ни приемат в Европа, никой не знае откъде се е пръкнал COVID-19, никой не знае кога ще паднат КПП-тата, никой не знае какви наркотици е вземал Кристиан. Всемирно неведение… Едно е ясно дотук: Страшно удобно е да не знаеш, когато задължението да знаеш не ти го търси никой.

Излиза, че незнанието е сила ако трябва да преработим латинската поговорка. От същото незнание сме се възползвали още от ученическите години, когато сме го съчетавали с други придружаващи качества като самозванството и прекомерната амбиция: „Нищо, че не знаеш, мама. Вдигай ръка да те забележат, че имаш желание“. Това последното навярно е житейският урок подготвил т.н. калинки във властта. Няма нужда да развиваме цяла студия върху „не знам“, проблемът не е от вчера последствията му не важат единствено за България. Но е нужно да подчертаем какво поражда фразата у наблюдаващия, когато го треснат с нея. Трясъкът пристига все от личности на отговорни позиции. Хора, от които се очаква сносен отговор. Наместо това зрителите и читателите получават комбинации от заучени фрази като:

  • „съответните органи”
  • „без мое знание”
  • „да се произнесат“
  • „има си комисия“
  • „по надлежния ред“

и т.н. все близки по звучене бюрократични хватки, показващи непознаване на ситуацията и изобщо нежелание за обвързване с проблема.

От уроците по история в училище може и да не помним всичко, но 100% сме запомнили следното – че България се намирала на геополитически кръстопът. Това изречение за кръстопътя се повтаря от години и винаги е внасяло объркващо послание у хората. За повечето, да основем държавата си на кръстопът е означавало страшно преимущество за българите и също прозорливост, проявена от тогавашните владетели. Отделно обаче трябва да поясним, че този кръстопът не е единствено гео-, а също и културен, и расов и изобщо цивилизационен. На нашата територия са се смесвали езици, религии, мечове и ятагани. Българинът реално е живял на светофар, който никога не е светил зелено за него. Представям си го като селянин с куче, който стои на средата на пътя, оглежда се, чеше се по голата глава и вика „не знам“.

Това е събирателният образ на българина, който изниква в моето съзнанието, когато чуя как се намирал на кръстопътя между континентите.

2. Проблема с авторитетите

Всеки от нас неволно играе ролята на ученик и на учител в живота. Или попада на авторитети на знание или сам се превръща в такъв. Това може би не е вярно в моментите, когато на човек спре да му пука, което не му прави чест. И тъй като човек лесно се засяга на чест, то той не спира да се проявява като настойник към околните.

Изключваме ролята на родителя тук. Говорим за хората, които най-просто казано постоянно дават акъл на другите. Трябва да ги наречем среден клас „забележкаджии“. Тях си ги разбираме като обстоятелство. Можем да ги разпознаваме, да ги приемаме или да ги игнорираме когато поискаме. Авторитетите от висок клас обаче, които са накичени с титли, с банкови сметки и които се радват на медиен интерес трудно можем да избегнем. Медиите се справят отлично в това да ни ги натрапват когато най-малко очакваме. Както се разбира, тези авторитети трябва да са задължително гаранция за висша мъдрост. Интернет ги накичи с профили, даде им харесвания, предостави им възможност да са вечно пред очите ни. Започнахме да ги „следим“ и да ги признаваме.

Съвсем естествено се появиха и рискове за сгромолясване на авторитетите. Рискът да предадат скука и непукизъм на аудиторията стана особено висок. Публиката прояви състояние да преминава от степен на частично долавяне, в степен на пълно пренебрежение към съдържанието в изказванията им. Дали заради прекалено разтеглен лайтмотив, дали заради тежка лексика или просто заради неистински и заблуждаващи твърдения. Така от чисто любопитство към знания се развиха невежество и непукизъм, готови да бъдат пре-предавани нататък по пътищата на информацията.

На първо време трябва да приемем, че невежество се втълпява като настроение. Всеки е усещал прилив на непукизъм към света и проблемите на деня. Това може да се случи в компания на чашка, пред компютъра, на пътя докато шофира и т.н. Понякога няма и нужда да се обясняваме дали ни пука – то прозира. Така работи настроението. Средностатистическият човек рядко издържа на урок, който трае повече от 40 минути - стандартната продължителност на училищните часове и на повечето сериали. След 40-тата минута започва да се върти, да не внимава и да говори глупости. Ако се наложи да се изкаже по даден проблем ще прояви плиткоумие.

2.1 Интернет

Това плиткоумие особено добре изпъква (до релефност) когато четем коментарите под сериозни новини в сериозни сайтове, където по цял ден куцо и сакато си придават важност по научни и политически теми без да познават материята но с ясната цел да вземат страна и да разконспирират останалите. В процеса на коментиране рязко се преминава от привидно-дълбок прочит между редовете към директни обиди в стил футболна запалянковщина и така докато се натрупа богат каталог от простотии на страницата. Елитите действително успяват да ангажират простолюдието с техните интереси и мини-войнички. Неволно попадналият, истински-компетентен читател скролва лека-полека надолу, вижда накъде отиват нещата и накрая директно се отказва да оставя своето мнение, което действие в крайна сметка сваля нивото на сайта. В ролята на инжектор на непукизма е модератора на сайта, вживял се в строг квестор, който наказва непослушните с минус или с изтриване. Така под новината се поддържа буламач от свежи нелепости, на които винаги има какво да се отговори, т.е. темата е отворена.

Като цяло интернет е неизчерпаем откъм информация и дезинформация. Очевидно няма как да сме категорични, че всичко представено в интернет е самата свещена истина. Нямаме потенциал да обработим и оценим планините от факти, които се изсипват от Wikipedia, от блоговете и от влоговете, ако ще по цял ден да сме онлайн. Субектът - юзер обикновено разполага с максимум 3-4 интернет локации, които посещава по навик. Така се осведомява за новини и си освежава сетивата, но това е крайно недостатъчно за съставяне на обща реалистична картина.

Примерът може да бъде продължен със споменаването на YouТube – всеобхватният авторитет на знания в последно време. Знанията, които придобиваме там са доказани. Доказателството е видеото, което придружава възгледа на автора. Отдавна си знаем, че новина с видео се равнява на абсолютна истина. Доктори, политици, ревю-ъри и вманиачени анонимни – цяла плеяда от т.н. content creators изливат безвкусица от новини и настроения, които ни обогатяват до тъпоумие. Да уточним - говорим за видеоклиповете по задълбочени хуманитарни тематики, не развлекателните. Естествено измежду тези клипове винаги има изключения, но за да открием и изгледаме смислените материали ще ни трябва търпение а не всеки има 40 минути, за да ги губи в някаква интернет-съобразителност. По мое мнение YouTube е убил повече мозъчни клетки от Нова ТВ, но съществува спор по въпроса.

Социалните медии отдавна са пресъхнал кладенец на знанието. Не успяха да се трансформират в нещо повече от лексикони на душевно болни. Нищо не се пръква от Facebook, Twitter и подобни. Вицовете и девизите във фейс-а се повтарят толкова начесто, че за по-практично Зукито ще трябва преработи всички емотикони в прозяващи се човечета. Останалото са реклами и бутони. Реално рекламите и безразборното споделяне замазаха оригиналната актуалност в тези портали. Въпреки всичко все още има набожни, които смятат че истината за събитията се заражда във Фейсбук. Че там са скрижалите на Моисей. Не случайно фейсбук-страниците за духовно усъвършенстване са така предпочитани от мнозина. Вероятно Фейса е новия храм в технологичния век – винаги можем да се приберем там, да запалим пост-че и да излеем душата си.

2.2 Телевизия

Да вземем сега една конкретна новина на деня – Ковид заплахата. Не случайно пиша заплаха а не вирус, тъй като акцента падна тъкмо там. Да, наистина, вземаме конкретна новина но конкретиката отпада веднага след споменаване на името на вируса, т.е. истинското ни познание се изчерпва с името, което няма как да не запомним. Все пак имената ни помагат да адресираме проблемите си. Обърнахте ли внимание как бързо се смени фокуса на възприятията ни спрямо вируса от когнитивен към чисто военен? Отдавна спряхме да се интересуваме (направо не знаем) колко нанометра е единицата, през какви мембрани минава, патогенезата на вируса, разпространението и по въздушно-капков или по ракиено-салатен път.

Наместо това започнахме да търсим ясно очертан невидим враг на хоризонта: маски, глоби, КПП-та, щабове, генерали и заповеди. Т.е. правим това, което си знаем - да играем на страхове. За любителите на мундира и строевата подготовка всичко това е добре дошло. Имаме бол военни пенсионери. Това е защото се пенсионират рано, не защото са много. Всеки от тях има какво да рече по темата. Дори, както се казва, могат да се почувстват полезни за обществото. Тук говорим за истински знания и опит. Вярно, казармен опит ама повече не ни е нужен. Жалко че нямаме изявен военен лекар – епидемиолог, щяхме да уцелим единайската с него.

Апропо епидемиолозите в медицината са малко като астролозите в космонавтиката. Методиките им на изчисление са точни, силно математични и статистични, резултатите им са с процент на грешката и „патерните“ и „платата“ им са почти безупречни. Само дето източниците им на данни не са много достоверни. Откъде идва тази увереност в представяните данни за Covid-19? Как така едни и същи лица говорят от името на всички болници по света? Къде са интервютата с болни и излекувани, не им ли се дава трибуна? Защо бе на тласъци, с неясноти и с противоречия процеса по налагане на мерките и то по целия свят?

Едва ли някой ще отговори на висок глас, дори и да знае. В няколко от последните интервюта дори бе признато от името на специалистите, че никой още „няма представа“ за характера на вируса. Засега е ясно, че версията за галактическа опасност ще продължи да се поддържа с всички институционални сили, за да не вземе историята да осъди някого. Историята обича ясно поднесени факти а не мъгла. И ето, фактите са налице – бройки, брифинги и общи статистики. Всичко е ясно.

По начинът, по който щабните авторитети ни представиха проблема ние не натрупахме качество на знанията а всъщност качихме килограми драматична информация. Какво да сторим с тази информация, след като тя е съпоставима с информацията, която добиваме от турските сериали? Коментираме и игнорираме – една рецепта от улицата.

2.3 Пари

Това е аспект, който е засегнат в голяма степен в страниците на Антипропаганда. Кихано е писал достатъчно по въпроса за претенциите за научност на адвокатите на капитала. Не желая да заимствам и да разточвам темата.

Преди малко споменахме астрологията, тя все още е чудесен пример за лабораторна симулация на ненаучност. Посветените в астрологията знаят. Там имаме разчертаване на домейни, точни дати, космически влияния – безукорно доказани данни от векове.

Познат сценарий:
Високопоставен междупланетен кореспондент е снесъл, че Юпитер навлиза в Стрелец? Ако това е вярно, тогава по всичко личи, че сега е момента да инвестираме дългосрочно в гръцки маслини. Ето как фактът, че сме запознати с хороскопа ни помага да увеличим благосъстоянието си. Момент, маслините са с лоша реколта ли? Има обяснение – просто нашият асцендент е бил Овен и това е повлияло на съдбата. Отново не внимаваме! Хората ни предупреждават, а ние.. юруш на маслините. Жалко, само ако имахме нужната информация по-навреме. Но разбира се – инсталираме този App и плащаме абонамент. Хороскопът ще идва първо до нас и ще е раздробен с разяснения, анимирани графики и т.н. Не губи кураж, следва нов тираж.

Някои вероятно правят аналогия с логиката при финансовите инструменти за трейд и играта с валути. Слепите привърженици на „Форекс“ ще ме коригират с това, че сравнението не е удачно. Астрологията, видите ли, е измишльотина, а финансовите потоци съществуват и са реални, само трябва да познаваме материята.

А кой ни учи на тази „материя“? Кой командва валутните курсове? На посредствения човек му се струва, че Юпитер ги прави тези работи. Че невидими космически механизми периодично накланят везните(не зодията) ту насам, ту натам. Тъкмо това ни пробутват сайтове и книжки, писани от авторитети, които са спечелили своето благоденствие благодарение на спекулации.

Естествено, спекула не е лоша дума – вижте в английския речник (кой ти гледа българското значение). Означава рисково инвестиране, т.е. ако знаеш какво правиш може да излезе човек от теб. В смотаният бг-речник думата спекула се превежда като нечестна търговия с цел бързо забогатяване. Значи пак нищо не сме разбрали от света.

2.4 Технократи

Хайде сега друг пример – Сорос, Безос, Гейтс, Мъск. Това не са просто фамилии на успешни бизнесмени, това са носителите на световни новини. „Инфлуенсъри“, авторитети на знанието, техно-авангардисти, научни експерти и т.н., които отдавна са започнали да формират характерите на последователите си като директно внушават идеи за това как ще изглежда бъдещето: „We will not go back to where we were when the pandemic started. That is pretty certain. But that is the only thing that is certain. „ – George Soros, 11 May 2020
Тук все едно чуваме гласът на Бог.

А сега Бил Гейтс, който превърна поддръжката на Майкрософт в индийски франчайз и отказа хакерите по света като пусна обновленията на Windows като зловредни вируси:
„But we think the next 15 years will see major breakthroughs for most people in poor countries. They will be living longer and in better health. They will have unprecedented opportunities to get an education, eat nutritious food, and benefit from mobile banking. „ – Bill and Melinda Gates, 2015
Трогателно и истинско, кой не иска хората да живеят по 200 години и да печелят от мобилно банкиране. Бил Гейтс обаче започна да става досаден с неговите фондации. Предположил е, че хората може да са се усетили как всичко това е параван за укриване на данъци. Вероятно го е усетил и последно време се е концентрирал в микробиологията, където хем никой нищо не вдява, хем се троши пара.

Не е по-различно с останалите мускетари. Джеф Безос увеличи богатството си по време на пандемията до такива нива (плюс 24 милиарда долара), че ако реши, може да дари финансова свобода на няколко държави по света. Но той няма такива интереси защото вече се интересува от космос - там където лежи истинската наука (Blue Origin Space Program). Джеф Безос все още е идол на милиони излъгани Amazon Partners отпреди две-три години, когато уж страхотната инициатива да си партньор на Амазон се превърна в безплатен обяд за висшия мениджмънт и във фалит за малкия човек.

Космосът е зает от сателитите на Мъск обаче. Мъск освен, че най-симпатичният милиардер от всички, също така единствен знае как да произнесе името на бебето си. Не е ли това знак отгоре? Не е ли това технологична сензация, удар по библейските традиции? Науката трябва да е приятелка на този човек. Коли на батерии, струващи колкото къща на батерии. А сега - синхронна НЛО формация в небето. Как да не инвестираш в такъв човек…
“If you don’t make stuff, there is no stuff”- Musk, May 2020
Един ден това ще виси на стените ни.

Да добавим геният Стив Джобс, неуморният Джак Ма (Alibaba.com), вечно усмихнатият Ричард Брансън (VirginGroup) и т.н.

Прави впечатление, че начинанията на тази филантропи (самите те обичат да се наричат така), по-точно казано скъпите им авантюри извън основния им бизнес, са лишени от практичност и носят съмнителен прогресивен заряд. В тях прозира желание за болна самоизява и за световно признание. Същото, което тресе всеки холивудски актьор.

Между другото Ричард Брансън също опитва да изстрелва спътници. Да се готви Ивайло Пенчев.

Знаете ли какво е общото между тези хора? Всеки от тях укрива свои и чужди данъци и всеки от тях предрича природен апокалипсис. Ако картината не е апокалиптична, дори не се изказват.

Но стига злорадство, някой ще реши че завиждам. Кой ли не е предричал апокалипсис – от баба Ванга до Леонардо Ди Каприо. Кой не укрива данъци – Арнолд Шварценегер, Бийтълсите? Тук приказката е за представата за нещата. За това как така някои хора са толкова напред а ние толкова назад.

2.5 Политически елит

Йозеф Гьобелс навремето е заемал пост – министър на пропагандата, като реално е управлявал потока от новини и настроения. Отговорна роля, която е коствала неговия и още няколко милиона живота. Едва ли обаче ще има последствия за Юнкер, за Тръмп, за Путин, за Ердоган или за Меркел ако политическите им проекти не успят, ако предизвикат глад или масови убийства.

Светът отдавна е спрял да търси отговорност срещу некомпетентност и недалновидност. Този факт насърчава и едновременно настървява педагогическата природа у политическия елит. Например американските президенти са възприели навика да наставляват със замахваща ръка или свит юмрук когато се изказват критично. Погледнете записи на обръщения от времето на Никсън досега. Няма американски президент, който да не заканва да даде урок на света посредством т.н. body language. В днешно време нямаме министерство на пропагандата, но пък разполагаме с министерство на информацията. Само дето функцията им е ограничена до това да промоцират .pdf документация на европейски език. За любителите на комедийните сериали можете да прочетете предстоящите събития в сайта на министерството на транспорта и информационните технологии а именно - две церемонии по пускане на пощенски марки в минало време. Струва си да се знае в 2020 година.

Истинското министерство на пропагандата у нас е Вътрешно министерство. На страницата на МВР откриваме актуална информация за видовете наркотици и какъв ефект имат върху човек. Всичко това в .pdf формат с картинки още от 2018г. Превенцията в училищата протича с гост от СДВР, който обяснява за разликата между амфетамин и метамфетамин, както и за модерните пурпурни наркотици. „Часът е към своя край, а учениците са нетърпеливи да зададат въпросите си и да споделят.“- цитат от документите в приложението. Шах и мат!

2.6 Даскалото

Нещата в училище са ясни. Просто минаваме покрай ученическа компания и разбираме какво ги вълнува. И без това отдалече се чува. Но да обвиняваме тийнейджъри и студенти в неразбиране на световните проблеми е признак за мухлясала изостаналост. Не сме толкова ретро.

Знаем, че училищните материали са непосилни за абсорбиране и за осмисляне от всички ученици и системата за оценяване на знанията е старовремска и субективна. Желанието на ученика да учи може да бъде порязано още в малките класове от факта, че да речем е получил случайна тройка по любимия си предмет в последния седми час. Ето как преподавателят като безспорен авторитет, решава съдби в класната стая, за това че някой се е замечтал през прозореца.

Бедата в учениците последните години не е в липсата на мнение и в откритата проява на незнание. Те си знаят това, което ги интересува – винаги е било така. Бедата е там, че импулсите им за разбиране на външния свят ще възникнат само след поемането на свръхдоза рутина. Рутина е нещо, на което няма кой да ги учи, просто не разполагаме с истински педагози. Няма кой да инсталира в децата употреба на знанията. Това няма и как да се получи с вечни диктовки и с механично пренаписване на уроците в клас – порочната практика за „научаване“ от моето време, която все още се прилага.

Така или иначе учениците в днешно време са в по-добра позиция спрямо отпреди и имат шансовете да се справят с хаотичните потоци на псевдо-датата в интернет.

3. Извод

Вживяването в авторитети на познанието не е характерно единствено за величията на капитала и за силните на деня. Всеки в близката кръчма може да даде акъл за международното положение. Но когато посланията натрупат потенциала да достигат до милиони, тогава последиците върху света са като след атомна бомба на невежество.

Натрупаните гигабайти от безполезна повърхностна информация по никому ненужни теми задръстват и без това претоварения с циклични операции работнически мозък. Новините ни се поднасят агресивно и с дълбока сериозност. Когато са хумористични отново ни се поднасят агресивно и с добавен пресилен записан смях (т.н. canned laughter). Спомняте ли си как възрастните хора усилваха телевизора когато очакват да чуят прогнозата за времето след вечерната емисия? Сега няма нужда – важните реклами сами се усилват.

Безкрайни са примерите, които показват колко крехко, нереално и подчинено на манипулации е познанието на случайния зрител и то в такива моменти, когато дори не може да фиксира с очите си обекта на своя интерес, глад, страх или амбиция. Това важи с особена сила за вирусите, когато в медийния праймтайм на хората се прожектират някакви трупове и сложни разклонени графики с червени числа по тях – образец на неуморна изследователска работа. От тези картини лъха единствено лекарски ужас и нито капка познание по проблема.

Някой може би ще каже – така работи психология на тълпите. Това е поведението на човекът-маймуна когато го почешат по животинския характер.

Мне, така са ни дресирали авторитетите и така се вменяват безизходност и апатия у обикновените хора. Как да се осведомяваме тогава? Останаха ли непокварени източници? Имало ли ги е някога изобщо? Как да ги разпознаваме?

Разбира се, че има. Броят се на пръсти но ги има. Това с разпознаването на „правилната публикация“ е тежка тема. Най общо объркването в полу-истинност и полу-искреност може да се обясни с факта, че ни учат да следваме вълчи принципи в интернет – да търсим и четем само това, което пряко ни засяга:
Светът свършва с оградата на съседа, какво става оттатък не ни интересува. Ако някой познат пострада някъде надалеч, то той положително си го е търсел. Ако ти сам не си го направиш, никой няма да ти го направи. Ако постоянно говорят за теб, значи ти завиждат и т.н. психо-настройки от този порядък, които насърчават вълчите проявления в характера ни. И така докато достигнем пълна загуба на обективно зрение и започнем да се фокусираме като хищници в подхвърленото парче вкусна информация.

Много може да се дискутира за това какво си струва да НЕ знаеш - но тъкмо за тези работи става дума в Антипропаганда. Изложеното по-горе никак не е достатъчно и даже изглежда леко претупано. Но поне е нещо, за която читателя да може да се хване.

Може би ще е достатъчно като извод това:
НЕ-научност и НЕ-знание са с причинно-следствена връзка. От тук всичко което добиваме като информация от материалите на авторитети, от чиито интереси прозира личен или бизнес интерес е продукт, нужен единствено за съпоставка с истината. Такива материали могат да се определят като незнание. От това незнание могат да се възползват еднакво и тези, които го прокламират и тези които го потребяват. Както пише един френски румънец: „да почувстваш комфорта в леглото на удобната неяснота“.

Petrasio
7 юни 2020