Лудостта на Европа

Ежедневни новини не коментирам. Днес обаче някои неща ми дойдоха в повече. Европейската комисия дала препоръка коледните празници да се прекръстят на „празничен сезон“. Да не се поздравявало с „Честита Коледа!“, а с „Честит празник!“ Да не се обидели другите вероизповедания. Папата побеснял и сравнил ЕК с Наполеон, нацистите и комунистите. ЕК били оттеглили предложението си. Интересно какво е очаквала да промени ЕК с това предложение. Всички атрибути на коледния празник – елхи, звезди, топки и т.н. са християнски. Тях какво ще ги правим? С полумесци ли ще си кичим елхите? Глупостта на ЕК надминава всички разумни граници! А ние чакаме да ни „оправят“, тия евроидиоти. Е, аз не мога да разбера защо западняците въобще празнуват Коледа и Великден. Те от поне 4 века насам не са християни. Но това е отделен въпрос.

Втора новина, от следващата година забраняват в центъра на София да влизат дизелови коли с Евро3 и по-ниско и бензинови с Евро 2 и по-ниско. От 2023 прагът се вдига и за Евро4 за дизелите и Евро3 за бензините. И така по бързия план до 2027 по бавния до 2032 в София ще забранят достъпа на всички коли с ДВГ. Така иска ЕС. Е, това ще го преживеем. И без това живота в провинцията е за предпочитане.

Третата новина е като че ли най-страшната. Върнали ни „Плана за възстановяване и устойчивост“ с 43 препоръки. И то какви! Всъщност, наименованието „Национален план за възстановяване и устойчивост“ е точно обратното на това, което представлява документа. По-голямата част от него е посветена на декарбонизация на икономиката, което не е икономическо възстановяване, а едно рисковано и необмислено преустройство на икономиката. Отделно са вкарани изисквания нямащи нищо общо с възстановяването, още по-малко с някаква „устойчивост“, а представляват чиста демонстрация на власт от страна на ЕС.

Ето накратко част от критиките от изтеклия документ с гриф „Поверитлно“ състоящ се от 44 страници.

За декарбонизацията на икономиката ни трябвало да се приеме нарочен закон, в който да се заложи и план във времето. Планът за затварянето на въглищните ни централи не бил достатъчно амбициозен, 2038 година била прекалено дълъг срок. Съседните ни държави обещавали по-кратки срокове. Обещанието да затворим 1.4 ГВт въглищни мощности до 2026 година не било достатъчно, поне 1.6 ГВт трябвало да затворим.

Газопроводите ни трябвало да се преустроят за пренос и на водород! До 2026 година трябвало да има минимална възможност за пренос на водород по газопроводната мрежа! Трябвало да се инсталират електролизьори за получаване на минимално количество водород с еквивалент на 100-200 МВт (Нашият план обещавал само 55МВт.). Токът за тези електролизьори при условие, че си затворим въглищните централи, щял да идва от слънчеви и ветрогенератори. Да не говорим че водорода е в пъти по-взривоопасен и от бензина и от газа.

А освен това и транспорта трябвало да се декарбонизира. Трябвало да въведем система на заплащане, при която замърсителят плащал повече. До средата на 2026 трябвало да изградим 13000 зарядни станции за коли. До средата на 2024 година трябвало да пуснем 40 000 коли без въглеродни емисии (т.е. електрически) и да бракуваме 50000 коли с EURO3 или по-ниско. Трябвало също да редуцираме броя пътнотранспортни произшествия. Градските автобуси трябвало да са само електрически или хибридни, а междуградските само с най-екологичния евростандарт.

Без каквато и да е връзка с възстановяването от ковид кризата ЕК изисква пълна либерализация на пазара на електричество на едро до средата на 2022 година.

Без никаква връзка с икономическото възстановяване от ковид кризата Планът включва клаузи за „равенство на половете и равни възможности“. На правителството ни му се задава въпроса защо пренебрегвало интеграцията на „ромите“. Иска се „пълно описание“ за това как Планът за възстановяване щял да допринесе за равенството на половете и равните възможности.

В плана се включва раздел „Бизнес среда“, в който се искат по ефективна съдебна система, преразглеждане на ролята на главния прокурор, борбата с корупцията, киберсигурността и т.н. неща несвързани нито с климата нито с възстановяването от „ковид кризата“.

Очевидно в Планът за възстановяване се изискват и глави относно „Социално включване“ и „Заравеопазване“, които също нямат никакво отношение към възстановяването от ковид кризата.

С други думи, под формата на „възстановяване от кризата“, от каквото нужда всъщност няма, ЕК прокарва своите зелени политики, с които се докара до текущата енергийна криза. Западноевропейските държави, както и САЩ, от години прилагат „зелена политика“ отказаха се от въглищните електроцентрали и ги преустроиха на газови, отказаха се от атомната енергия и настроиха ВЕИ. За да правят сечено на Русия отказаха да сключват дългосрочни договори за доставка на газ. В резултат цената на газа тази есен се покачи драстично. ВЕИ се оказаха ненадежден източник на електричество. Затова без газ в Европа се разрази енергийна криза, която обхвана целия свят. И в тази ситуация максимумът до който достигна прозрението на еврочиновниците е, че ядрената енергия вероятно можела да мине за „зелена“. Но не и за немските политици, от „светофарната коалиция“, които се договориха до 2030 да бъде преустановено ползването на въглища в енергетиката, като на първо време бъдат заменени с газ а след това с ВЕИ.

От отпускането на примката около атомната енергетика засега се възползва само Полша, която е сключила два договора за строителство на малки ядрени реактори. Малките модулни реактори (SMR Small Modular Reactor) излизат на мода в развитите страни, но дори и в тях западът е изостанал. Освен в атомните подводници, такъв тип реактори работят само в Русия – 3 броя и в Китай – 1, а се строят пак в Русия – 1, Китай – 2, и в Аржентина – 1. Западните реактори от този тип, включително предвидените за строеж в Полша са само „на хартия“. При това става дума за конвенционални реактори чиято технология генерира значителни количества обеднен уран и радиоактивен отпадък.

А има друг вид атомни реактори за производство на електричество, които имат над 60 пъти по-висока ефективност, могат да доизгарят отпадъка от конвенционалните реактори и да превръщат обеднения уран в гориво за конвенционалните АЕЦ. Това са реакторите размножители (FBR, Fast Breeder Reactor или по-общо FNR, Fast Neutron Reactors). Само че има един политически проблем – единствено Русия владее технологията на този тип реактори. Единствено Русия има работещи реактори размножители в Белоярската АЕЦ. БН-600 e пуснат в експлоатация през 1981 година, БН-800 през 2015 година, а за 2025 се планува строителството на БН-1200. Но за западняците е въпрос на живот и смърт да са най-учените, най-напредналите, най-„иновативните“ и никога няма да признаят, че някой ги е надминал в някаква технология. Затова не може да им се помогне.

Но може би забележките на ЕК към нашия „План за възстановяване“ не отразяват добре съдържанието му? Е, Планът е общодостъпен на интернет сайта на Правителството. Изненади няма, действително, става дума не за възстановяване от ковид кризата, а за тотално преустройство на икономиката. Например, на всичките 327 страници думата туризъм се среща 3 (словом „три“) пъти, а туризма бе най-засегнат от пандемията. Думата „въглерод“ обаче се среща 71 пъти, „дигитал“ 94 пъти.

На много хора, като им се посочат глупостите, които ЕС прокарва у нас, те ти отговарят, че не бил ЕС, че на местна почва това било. За да се разсеят всички такива твърдения в началото на Плана на стр. 17 има таблица за съответствието на нашия План на „препоръките“ на Европейския Съвет. В ЕС нищо не е такова, каквото е – препоръките също не са препоръки, а задължения. Затова Планът ни е върнат с други „препоръки“, разбира се пак задължителни.

На страниците от 43 до 52 е дадена финансова разбивка на средствата по Плана. Тя не оставя никакво съмнение – става дума не за възстановяване, а за развитие и преустройство на икономиката в две основни направления – декарбонизация и дигитализация. И ако първото може да се мотивира с климатичните промени, то за второто можем само да гадаем, поради що ЕС иска да прокара широколентов интернет в дома на всеки от нас?

В планът не просто няма мерки за възстановяване, няма дори анализ на ефекта от кризата върху икономиката ни, на какъвто би трябвало да се базира някакъв план за „възстановяване“. И ЕК не изисква такъв анализ! Заглавието на плана е единствената му връзка с „коронакризата“ и е останало такова единствено за да заблуждава мнозинството, което никога няма да го прочете. Така е при западните демокрации – манипулацията висша форма на съгласие. Ако нашите министри имат необходимото мъжество просто трябва да откажат този План. Но как се отказват 13 милиарда, дори когато ти ги дават за самоубийство. Извод? Заслужаваме си го!

Заключение

Европейският съюз все повече се изражда в една тоталитарна структура, в която нищо не е такова, за каквото се представя. „Коронавирусната криза“ се използва за прокарване и налагане на целите на ЕК на страните членки, в частност на нас. В Планът за възстановяване и устойчивост няма абсолютно никакви мерки за възстановяване. Целият план представлява план за преустройство на икономиката в посока декарбонизация и дигитализация. При това този план ни се предлага в момент, когато се проявиха негативните ефекти на тази политика в западните държави – отказът от традиционните енергийни източници и налагането на ВЕИ доведе до настоящата енергийна криза. Планът ни принуждава да въвеждаме, разбирай „купуваме“, западни стоки и услуги в нисковъглеродната енергетика - от слънчеви панели, ветрогенератори и батерии, до електролизьори за водород, електромобили и 5G оборудване. Вероятността изпълнението на този план да задълбочи вече разразилата се енергийна криза клони към 100%, а онова което ни спасява е голямата вероятност да не бъде изпълнен в пълен обем.

Кихано 10 декември 2021