17 мига от "пролетта" на 2013

България най-сетне получи необходимата и дълго чакана искра. Революционният вятър от Гърция, Испания и други държави по света най-накрая повя и по нашите ширини, като с това пораздуха пепелявата ни жарава.

Пресен спомен
Минаха две напрегнати седмици на народни протести в големите ни градове. Горката ни нова история не познава протести с такова качество на изпълнението. Варна, един от градовете, пострадали най-много от своеволията на самонастанилата се местна власт, даде протестен тон, който се поде от столицата и от останалите градове с не по-малко ентусиазъм. Само след няколко дни скандиранията срещу енергийните монополи, обвинени че прилагат корпоративен тормоз върху хората, прерастнаха в щурм против правителството и системата. Хиляди нечувани гласове се чуха, заприказваха и още приказват усти, които до скоро бяха като заключени с катинара на цензурата. Лозунгите по плакатите не бяха достатъчни, наложи се да прелетят няколко камъка и бутилки. Не се размина и без счупени глави. Тези събития добиха обществено достояние. Осъзнаха го дори и тези, които нямат интернет, защото контролът върху средствата за „производство“ на телевизионни новини отслаби хилавата си хватка. Новинарските емисии вече отбелязват протестите в цялата им пълнота и тържественост, макар някой факти да остават все още скрити...

Що се отнася до фактите
Разсъжденията върху явните и скритите факти (убедени сме, че съществуват скрити) никога няма да достнат цялостен и принципен извод. Вина за това носят поне три определящи явления:

- Улицата, с нейния неспираем обмен на настроения, вълни на недоволство и задоволство, ярост, гарнирана с венци и цветя, палки и щитове;
- Медиите – вечният посредник между реалността и възприятията ни, действащ едновременно като спринцовка, която инжектира настроения и компрес, който успокоява болки;
- Плурализмът – измамното чуство на демократична справедливост, с което Западът ни зарежда от двайсетина години. Плацебо, което ни поддържа политически активни с фалшивата си догма;

Вместо да внимава какво говори и пише, с мисълта, че и други хора ще го чуят и прочетат, нашенецът веднага се зае да нищи конспирацията в страната на всички нива. Завърнаха се многоредовите постове без картинка във Фейсбук, загърмяха мнения по форумите от експертен калибър, разхвърчаха се слухове, зацитираха се имена. Не без основание, някои редовни посетители на социални групи, познати или просто случайни читатели бяха неприятно изненадани от пълната липса на политическа култура, която проявиха част от публицистите. Издевателствата продължават и сега:

„ПО-ДОБРЕ Бойко на власт, отколко да се върнат тези“?
„Да се свика Велико Народно Събрание във ВСЕКИ ГРАД“?
„Гласувайте за референдум в САЙТА на ....!“?

И т.н., като главните букви са поставени, за да стане ясно къде бъркат прокламаторите.
Хорското недоволство, хаотично и манипулирано отстрани, започна да стреля напосоки:

- Долу този, само онзи (ЕВН, ЧЕЗ, ЕНЕРГО-ПРО, ГЕРБ, БСП, Кунева, ТИМ и т.н.)!;
- Да подарим цветя на щитоносците, да поднесем такива на паметника на Левски и Ботев;
- Да запалим енергото; да отидем до общината; да се върнем до църквата;
- Как може да вземат толкова големи заплати!;

На всичкото отгоре по медиите се скицират съвсем различни бъдещи политически сценарии, които са толкова ужасяващи като алтернатива от гледната точка на редовия бачкер и данъкоплатец, че хвърлят сигурна сянка на съмнение върху авторите им. Наскоро активизиралите се политолози и социолози се заеха с простата задача да разясняват „положението“. От ляво и от дясно дадоха акъл (в което българите можем да се броим за специалисти, защото знаете лафа за този, на когото му закъсала колата, никой не му помогнал да я оправи, но се намерили хора да му дадат сто съвета за това – къде може да е проблема).
Наскоро обявиха сбирка-център на протеста в град Сливен, където представители на протестиращите подготвиха искания към единствения легитимен (лека ирония) представител на държавата – президентът Росен Плевнелиев.

Стига толкова факти
Няма нужда от повече картинки за да сглобим цялостната. Налице е народно (повсеместно, масово) недоволство, което намира разностранен израз. Не мога да обвиня протестиращите, че обвиняват хаотично. Съществуването, което повечето от тях са водили досега е било такова - объркано и хаотично. Желанието да си го подредят идва неосъзнато и рефлекторно спрямо главните им спирачки в живота – сметките, таксите, бюрокрацията.
Стига толкова факти наистина: телевизията си върши жълтата роля; полицията си пази галениците, макар и със свалени щитове; попчетата си избират патриарх; политическият небосклон е осеян с кръжащи лешояди.
Палежите, хвърлянето на камъни и трошенето са изблик, който не показва нищо повече от отключване на натрупаната злоба. На българина му се ще да разбере какво следва от тези протести. Докъде ще доведе това? Ще има ли истинска промяна? В каква посока?

Собствено мнение
Но, приятели, не може да борим магаре като го дърпаме за крака! Трябва да намерим къде висят юздите. Някои от вас са се вкопчили в левия крак и дърпат ли дърпат. Други в десния и теглят към тяхната си посока. Трети дразнят магарето с клечка и то рита и хвърля къчове.

За какво става дума:
Организацията на протестите е важна и силна задача, която трябва да изтърпи проверката на хората от една страна и атаката на пропагандата от друга. За да се случи това, множество от десетки хиляди души трябва да застане зад няколко човека, които да играят ролята на организатори, говорители и представители на протеста.  Нужно е време, но не само. Няма как стотина души да говорят разбрано едновременно по микфороните и пред камерите, примерът от нашия парламент е показателен. Неизбежно е, ще се затвърдят няколко лица с правилен изказ и спокойно излъчване, които ще оберат овациите. Това, което ще кажат може да се предвиди. Искания от рода на:

- Мажоритарно избираеми народни представители;*
- Национализация на посредниците по пътя на енергията;
- Процент на участие на народа във властта;
- Съд за виновниците, създали сегашното положение;

Тези призиви ще бъдат посрещнати с одобрение от всички, освен от прагматиците на нашето съвремие, които ще ги определят единствено като мотивиращи цели, но не и като реално постижими последователности. Тези цели ще бъдат нарочени поради „недоизяснените особености“, които пораждат:

1. Мажоритарен вот – отново говорим за представители на властта, опасност от игра с гласове  и развитие на политическа любов.
2. Национализация – опасност от предаване на управлението на трети лица. Риск от криза с външни ресурси.
3. Процент –  процент от кои професионални и възрастови групи. Механизми. Тестове.
4. Съд – народен съд или съществуващата съдебна система.

Рисковете стават още повече, когато споменем и ролята на полицията, която главна цел е да служи за реда в обществото. Ред, който в момента се диктува от едно затворено елитарно общество с други принципи.
Истинските цели, които трябва да постави пред хората Организацията на протестите в страната (а и всяка друга страна) са малко по-различни:

- Контрол над полицията. Главна дирекция национална полиция обединява няколко дирекции, между които и най-чуствителната СПС – Специализирани полицейски сили. За повече информация може да проверите функционалната и организационна структура на ГДНП;
- Дискредитиране на мафиотските структури по места. Разпространение на информация със снимки, имена, дейност и местоположение на ръководители на мафиотски организации. Къде и как оперират, кой ги защитава и с какво разполагат. Във всеки град и всяка област в България има такива групи. Това е следствие от законът на джунглата, който следваме от двайсет години;
- Излъчване на единен орган на представителство на народната воля. Реални адреси за кореспонденция и непрестанно медийно следене. Интернет сайт и система за обработка на мненията;
- Изготвяне на разяснителна и обучителна информация относно близките и далечните цели на Организацията. Брошури, четива, статии и видео филми.

След като изясних „по-важните“ искания, нещата започват да добиват някаква семантика. За да постигнат взаимно разбиране и координиране, хората се нуждаят от информация. Чак след това „нарочване“ могат да започнат да борят престъпността. Спекулациите около това – кой, кой е - няма да свършат работа защото престъпникът в България обича да демонстрира постъпките си и поради това е известна личност. Изобщо престъпникът се познава по една много образна характеристика – той има оправдание пред себе си. Няма нужда от оправдание пред съд, народ или бог.
Специално под контрол над полицията нямам предвид да летят „молотов“ към бул. „Александър Малинов“ 1. Имам предвид да се убедят с мирни методи директорите и заместниците по структури, че народът стои зад тях и че престъпността може да бъде изкоренена с общи сили без административни последствия (Междувременно синдиката на МВР заплашва с протести и настоява за смяна на ръководството и участие в управлението на институцията. http://sfsmvr.org/). Ако директорите от полицията излязат с такова становище на правилен етап и с необходимите сили, може с помощта на гражданите да смажат престъпността за нула време. Тук играта е с морала по ръководните постове. По тази логика протестите още сега трябва да завият към районните и централни управления, в подкрепа на полицаите. Щом като група вулгарни костюмарчета с бодигарди могат да управляват полицията, народът винаги може да вземе нещата в свои ръце.
Останалото е по силите на всеки от нас.

Това е началото
Има смисъл от протестите срещу проблемното поле у нас – че политическата класа защитава не нациналните интереси, а интересите на чуждата и местна върхушка. Смисълът се оформя около реакционния извод, че в България се развиват условия, в които народът най-сетне играе ролята на политически коректив. Главната задача на протестиращия българин в момента обаче е визията.

 Petrasio
26.02.2013

* Да не се бърка с мажоритарна изборна система. Мажоритарната изборна система, доколкото знам, предполага мажоритарен избор на една партия (т.е. партията събрала най-много гласове получава повече от половината места в парламента независимо, че може да е спечелила с 30% от гласовете), а не избор поединично на депутатите. Именно последното имат в предвид протестиращите. (Бел. Кихано)