Пакт на мизерията 

За правителството на ГЕРБ до сега съм написал само един текст. Причините са две. Едната е обичайната – липса на време. Втората е по-малко обичайна – издънките и скандалите на това правителство са толкова много, че човек трябва да посвети ежедневието си на тях, „Калнки”, СРС-та, показни МВР акции, словесни изцепки на министри, неудачни назначения, непрекъсната смяна на позиция с противоположната, война с учените и какво ли не. Най-големите издънки разбира се са на икономическия фронт. Първо Дянков се опита да мами Брюксел за бюджетния дефицит за 2009та. Поради някаква безумна причина (болна амбиция) той се опита да вкарва България в ЕРМ2 в крайно неподходящ момент. Правителството така и не успя да измисли каквито и да било антикризисни мерки, тъкмо обратното – прокара прокризисни мерки под формата на антикризисни – методика характерна за неолибералите,  МВФ и Световната банка. Резултата е удължаване на кризата. Другите страни отдавна видяха края й, а ние не. Да, това е най-некъдърното правителство в познатата ми история на България, но проблемът не е само в това правителство. Проблемът е в неолибералния курс на икономическата ни политика следван от практически всички правителства от Костов насам. Почти сигурно е, че икономическият неуспех на България е свързан с най-големия брой мозъчни тръстове на глава от населението в цяла Източна Европа.

Тези дни обаче изниква един нов и доста сериозен проблем за който следва да се напише. Като праволинеен неолиберал и повече служител на Световната банка отколкото на България Дянков предложи така наречения „Пакт за финансова стабилност”. Мерките които предвижда обаче не просто са взаимно противоречащи си, а са и изключително вредни за икономическия просперитет на страната и ще задълбочат отдавна стартиралата спирала на обедняване и социален и демографски упадък.
Според публикуваното в медиите Пактът за финансова стабилност съдържа три основни точки (1, 2):
- Първо, бюджетният дефицит и държавния дълг не могат да надхвърлят съответно 3 и 40% от брутния вътрешен продукт.
- Второ, промяна на основните преки данъци за физическите и юридическите лица може да се направи само с мнозинство от 2/3 от депутатите в НС.
- Трето, преразпределителната роля на държавата да не надхвърля 37% от брутния вътрешен продукт.

Първата и третата мярка ограничават участието на държавата в икономическите процеси почти напълно. Тук следва да се отбележи, че икономическите функции на държавата и без това вече са прекалено осакатени от дивата приватизация, свободния пазар (стоков и финансов) и валутния борд. Макар и числото 3% да идва от изискванията на ЕС, 5 и дори 6% дефицит не са фатални и при определени условия могат да се използват за стимулиране на икономиката. Самият ЕС е определил граница от 60% за държавния дълг и доста страни от ЕС не успяват да го спазят. Ние ще се напъваме с 40%...
Втората мярка има за цел да бетонира станишевия плосък данък. От плоския данък печелят само богатите, а губят всички останали, включително икономиката на страната. Аргументите с които се намаляват данъците на богатите се свеждат до „изсветляване” на икономиката и създаване на стимул за инвестиции. Опитът на САЩ по времето на Рейгън обаче показва, че резултатът от намаляването на данъците за богатите не води до увеличаване на инвестициите, а до нарастване на бюджетния дефицит и на пропастта между бедни и богати (3). С това втората точка от „Пакта” противоречи на първата. Самото „бетониране” на данъка ще се извърши, като в конституцията се запише, че данъка може да се променя от Народното събрание с мнозинство от 2/3. Любопитна подробност е, че в първоначалния вариант за това се е предвиждал референдум (1). Явно Дянков дори не е бил особено добър ученик на Световната банка.
Третата мярка ще доведе до още по-голямо ограничаване предимно на социалните разходи. Не си мислете, че като оставите една група хора без препитание и без доходи те просто ще изчезнат. Не, ще се влеят в престъпния свят, ще се шляят по улиците и ще направят живота на всички нас по-горчив. Не мислете, че като замразим пенсиите това ще се отрази добре на семейния ви бюджет. Не, просто вие ще плащате за възрастните си родители. Дянков защитил предложението за ограничаване на преразпределителната роля на държавата с аргумента, че сега се харчело много за „сигурност” (полицията) и отбраната, а трябвало да се харчи повече за „образование, култура, културно-исторически туризъм и активни икономически политики”. Макар и правилно, но не добре казано такова твърдение от устата на Данков е тотален цинизъм. Точно в бюджета който той сам съчини делът от разходите за отбрана и полиция е несъразмерно голям, а разходите за здравеопазване образование и наука бяха орязани, което предизвика протестите на Софийски Университет и БАН. Пълен цинизъм е неолиберал който въвежда мерки ограничаващи до нула възможностите за активна икономическа роля на държавата да препоръчва отделяне на средства за „активни икономически политики”, човека просто не се чува какво говори или му е все едно какво лъже. Оставям настрана поставянето на образованието редом с „културно-историческия туризъм”, Дянков очевидно няма никакво чувство за важността на нещата и не е способен да определя приоритети. А и пакта ограничава общата сума на разходите, а не дава правило как да се употребяват. Със сигурност отново имаме изява на болната амбиция на Дянков да „блесне”. Нещо за което в Европа се спомена ние ще си го вкарваме в конституцията.

Независимо от детайлите на „Пакта” неговият дух е напълно ясен и води в абсолютно погрешна посока. Исторически е доказано, че икономически просперитет се постига с активното участие на държавата и като инвеститор, и като регулатор и като преразпределител на националното богатство (4). На този сайт вече съм писал доста за това (4, 5). Правилната политика за една развиваща се страна са протекционизма, държавната намеса, контрола на икономиката, стратегическото инвестиране, собствената валута, политиката на увеличаване на доходите на населението и на социалните придобивки – здравеопазване и образование. Последните няколко неща обикновено дават съдържанието на онова което се разбира под просперитет. Това е начинът по който всички развити страни са станали развити (4, 6). Социалните придобивки и особено образованието и здравеопазването спомагат и формират качествена работна ръка. Именно средствата вложени в развитието на трудовата сила се възвръщат многократно и едновременно носят просперитет на цялата нация. Това е европейския начин и все още европейската практика.
България, както и болшинството постсоциалистически страни, по внушение на Световната банка, МВФ и ЕС водят точно обратната политика – на свиване на доходите на населението, прехвърляне на данъчната тежест от капитала и притежанието на собственост върху труда. Това води единствено до обедняване, влошаване на условията на живот и труд, емиграция, скъсяване на продължителността на живота, икономически и демографски упадък. Такива са резултатите във всяка страна където са наложени догмите на неолиберализма. Най-ярък пример е Латинска Америка, където още през 70те години мерки като предлаганите от Дянков претърпяват стопроцентов провал, но и една Латвия или Ирландия не отстъпват като примери (6). Отдавна съм казвал, че Латинска Америка (особено Бразилия) вече десетилетия се мъчи да излезе от дупката в която нашите неолиберални мозъчни тръстове ни набутват по проекти от Запад . Ние отиваме не в Европа, а там откъдето Латинска Америка се връща. А Латинска Америка се връща от състояние на мизерия каквато ние тук не сме и сънували (7). Нещо повече, все още сме в по-добро състояние от повечето латиноамерикански страни включая „икономическото чудо” - Чили.
Лошо е също, че Дянков иска да вкара този „Пакт” в самата ни конституция, така че той да стане трудно отменим. Мерките в пакта несъмнено ще доведат до увеличаване на мизерията и следваща криза, но тогава и да искаме няма да можем да реагираме бързо и адекватно. Законовото бетониране на направените реформи (аз бих сложил „нанесените вреди”) за времената след като напуснат властта също е запазена марка на неолибералите и крайно десните и е прилагано на много места по света, от Чили до Хондурас и ЮАР (7).
За отбелязване е, че работодателите подкрепят Пакта на Дянков (8). Очевидно те нямат представа за какво става дума, а става дума за техните собствени фалити. Пак ще направя аналогия с Чили. Именно от президента на Националната асоциация на производителите Орландо Саенц поканва неолибералите на Фридмън да съчинят икономическа програма за Пиночет. Година и половина след преврата Саенц обявява неолибералния експеримент за „един от най-големите провали в икономическата история” (7 стр. 106). Нашите индустриалци обаче май са чели само Фридмън и очевидно се хващат на въдицата на криворазбрания класов интерес и извратения егоистичен морал.

За да се превърне този Пакт в част от конституцията е необходимо веднъж 180 депутата да предадат България или 160 депутата два пъти да предадат България. Към момента в полза на Пакта категорично са се изказали Синята коалиция (те дори искат ограничаване на бюджетния дефицит до 1.5-2% и влизане в сила още догодина, но това не е чудно СК е най-антибългарската и най-обвързаната с мозъчните тръстове партия) РЗС, Атака и уклончиво ДПС (9, 10). Против засега са единствено БСП (11) и синдикатите. При тези условия прокарването на Пакта зависи от колебаещите се от ДПС и вероятно някои от независимите депутати. Въпросът се свежда до няколко души.

Заключение
България е на път да приеме още един пакет от крайни неолиберални икономически мерки, които ще засилят мизерията в страната до още по-голяма степен. Българският преход страда от прекалено свободен пазар и прекалена приватизация. Според икономическата история на света, те са причината за бедността, престъпността, корупцията и икономическия упадък. Традицията на неолибералите обаче е да не се съобразяват с фактите. Те винаги са следвали правилото, че ако лекарството трови пациента, то следва да се увеличи дозата. Като изключително промит неолиберал Дянков прави точно това и има шансове да прокара още една доза от икономическата отрова с която вече 20 години ни поят. След приватизацията на Костов Пакта на Дянков ще бъде най-силният траен удар по икономиката на България. Хора, или излизайте на улицата или стягайте куфарите! Децата ни няма да ни простят глупостите които позволяваме да се правят. Това правителство трябва да си ходи! Дянков вън от България! 

Kihano
26 февруари 2011