Негативен естествен подбор

Пратиха ми едно видео (1), за да видя, с какво се занимавали либертарианците. Макар и безинтересно в по-голямата си част, видеото беше полезно, защото породи размишления. Ще уточня че героите в това видео дори са ми симпатични заради ентусиазма, с който се занимават, но за съжаление дори той не прави делата им правилни. И двамата са жертва на икономикса и в тях обществото е култивирало тип поведение за какъвто писах по-рано, че дреме у всеки у нас.

А Вие гражданино следовател, били ли сте чиновник? На стол. От сутрин до вечер. После грохнал … се прибираш в къщи и утре пак същото. Всичко от – до! От - до!

Един незабелязано класов разговор

Видеото започва с това, че всички са задлъжнели, държавите, бизнесите, и даже домакинствата. Това била реалната криза, а коронавирустът бил иглата, която пука балона – мнение изказвано от много икономически експерти. Изгледах целите два и половина часа, с надеждата, че ще чуя кому са задлъжнели всички. Кой отпуска тези неизплатими заеми? Но не съм изненадан, че не получих отговор. Този въпрос и неговият отговор са табу в съвременния икономикс. Защо? Защото отговорът му би предизвикал такова отвращение у цялото човечество, че много хора дори не биха искали да знаят или биха предпочели някоя лъжа. Както психично болният избягва определени болезнени въпроси и техните отговори, така и човечеството избягва този въпрос и неговите отговори.

В един следващ момент се говори за живеещи на кредит хора, които били изгубили моралните си устои – трудолюбието, дисциплината и поемането на отговорност. На тях преподавателят по икономика и финанси Красимир Петров препоръчва „затягане на коланите“. Така щяло да се излезе по-бързо от кризата. Чудя се как не забелязват противоречието, след като Петров започна с това, че домакинствата не само нямат свободен ресурс, а дори са задлъжнели, откъде ще вземат пари за да преживеят корона-кризата? Разбирам, че на чужд гръб и 100 тояги са малко, но "затягането на коланите" има физическа граница, достигането на която изкарва хората на улицата с оръжие в ръка. Не е за учудване, обаче, че г-н Петров чете на тези хора морал в типичния за нашите работодатели стил – „много ядете, малко работите.“

Освен това, на тия, на които сега препоръчва господинът да затягат коланите, други едни препоръчват кредити, за да има търсене и икономически растеж. В САЩ по едно време даже са им пращали кредитни карти по пощата. Но на кредиторите морал не се чете, само на длъжниците се чете и само към тях имаме претенции. Това е двоен стандарт. Излиза, че тези хора са жертва на някаква гавра. Трябва да вземат кредити за да купуват, а после трябва да затягат коланите, за да изплащат. А като затегнат коланите, не могат да купуват и пак идват ония с кредитите за да има растеж. Въобще разбирате ли за каква глупост става дума! А господина дори има наглостта да им чете морал! Точно бизнеса натиска тия хора ежедневно да купуват! Колко реклами дневно вижда човек! Знаете ли? После пак тоя бизнес, натиска същите хора, да работят повече, за по-малко пари. Ама не му ли хрумва на някого, че тези изисквания си противоречат. Тия хора какво са? Впрегатен добитък или експериментално животинче? Но не, точно икономистите тези противоречия не ги виждат. Те са по-скоро последните, които ще ги видят. Причината – по-надолу.

После, чете се морал на длъжниците, препоръчва им се да работят, а темата на разговора е как да спечелим пари без работа и то в условия на криза. Не става въпрос да се дадат пари за нещо необходимо! Става дума за това да се предвиди кое ще е това необходимо нещо, та да се закачим за него с нашата "инвестиция" и да получим печалба. Нека поясня с житото (храните), че е най-брутално. Не е трудно да се предвиди, че и през кризата хората ще ядат. Затова ако ние закачим излишните си пари за житото, то ще получим печалба, с която ще бъде натоварена цената на житото в момент, когато липсва, а хората "затягат коланите"! Представяте ли си! И човек който дава такива съвети, говори за протестантски ценности, трудолюбие и прочее. Това отново е двоен стандарт. Заучен двоен стандарт. И двамата участници във видеото не забелязват класовия характер на изказванията си.

Другият съвет, в който за пример беше взета компанията Луфтханза показва типична неолиберална демагогия. Пилоти и стюардеси да идели да правят тестове за коронавируса, маски или лекарства? Ресторантьор ще станел „електричар“ или водопроводчик? А може би кифладжия ще стане директор на АЕЦ! Това са погрешни теоретични постановки, които разглеждат хората като взаимнозаменяеми, когато те не са. Хората не са предмети или машини, да ги местиш както ти е угодно. За да станеш професионалист в една област се иска време и не можеш да се преместиш ей така, и с щракане на пръсти да си вече професионалист в друга област. Правил завода компютри, хоп започва да прави лекарства. Но и това е заучена и необмислена теза.

Двойният стандарт обаче не е случаен защото определено е в полза на едни и същи и в ущърб на други. Чудя се, защо никой експерт не препоръча опростяване на заемите, например. Тук става дума за класово делене - феодали-селяни, робовладелци-роби, кредитори-кредитополучатели. А онзи дял от икономиката, който постави Адам Смит в основата си, е една класова идеология подобна на научния комунизъм, само че мракобесна и лъжлива. На всички икономисти трябва да се пише двойка по елементарна математика, тъй като паричната система на капитализма е математически несъстоятелна, от което директно произтичат социалното неравенство (нямащо нищо общо със способностите на индивида) и масовото задлъжняване. Само че отношенията кредитори-кредитополучатели са отношения на власт и подчинение и затова на властта не е изгодно тази система да бъде разбрана. Ако бъде разбрана ще бъде разрушена.

Държавата е единствения конкурент на властта на кредиторите (разбирай богатите), затова разни икономистчета непрекъснато плюят по нея. Но ако не беше държавата, за да задлъжнява и да поддържа реда, тази система отдавана щеше да се е разпаднала.

Капиталистическата система

В капиталистическата система няма капка разум и капка рационалност! Тя е резултат от грубо несправяне с разделението на труда, от допускане на негативен социален подбор, при който "отгоре" изплуват социопати с психически отклонения и нисък морал. Тяхното влияние разлага всичко надолу под тях и патологията им се превръща в норма. Затова много от нас не виждат никакво противоречие и никаква неморалност или класовост в разговори като коментираният.

Негативен естествен подбор

Нека поясня какво имам предвид. Разделението на труда означава специализация, с която вероятно много са запознати. Онова, което почти винаги се изпуска е, че специализацията изисква и обединение, изисква колектив. Представете си трима души. Единия се е специализирал в сеченето на тел, другия в оформяне на глави на карфици, третия в острене на карфици. Ако един човек правеше всички тези операции, то той щеше сам да прави карфици. Но тези тримата трябва да се организират, да се съберат на едно място, да си предават един на друг в определен ред полуготовите карфици докато преминат през всички операции за да станат готови карфици. Тук се намесва той – негово величество бизнесменът. Той се явява организаторът, оня който обединява специалистите в предприятие, поема управлението и финансите. Да, за това той заслужава възнаграждение, но … и ножът и хлябът се оказват у него и той започва да си реже колкото може повече за сметка на всички останали. Бизнесмена става един счетоводител, който е превърнал краденето от общата каса в основно занятие. Оттук тръгва извращаването на целия производствен процес. Производството вече не е подчинено на нуждата от стоки, а на максимизирането на кражбата от общата каса, т.е. на максимизирането на печалбата. Естествено, кражбата винаги е по-изгодна от всяка друга дейност. Затова кражбата е наказуема, но не и в този случай. Бизнесменът се пристрастява към кражбата и започва да влага всички окрадени средства в нови производства, които дават възможност за още кражба. В зарите на капитализма, ограбването на общите за предприятието средства не се припознава като кражба. Несправянето с разделението на труда се състои именно в това – неограничената власт на организатора на производството, поставянето му в силно привилегировано положение спрямо останалите. Привилегировано положение, което отваря вратите за мощна злоупотреба.

По този начин в обстановка на пазар, където стоките се търгуват, а парите играят основна роля, се създават условия за негативен подбор. Оня който спечели най-много пари, т.е. който най-брутално краде от общата каса, получава предимство пред онези, които запазват някакво благоприличие. Отборът разбира се е по английски брутален. Заплатите се държат колкото може по-ниски, работниците работят по 16-18 часа, на работа се наемат деца, които също работят по толкова, но им се плаща по-малко. Работните условия са отвратителни. И разбира се това става във векове, в които грабежа на колониите също минава за нормален, а за кратко дори се търгува с роби. Оцеляват най-грубите, най-алчните, най-бруталните, най-аморалните, ония, които съществуват на границата на патологията, а може би и малко зад нея. Същото се получи у нас през 90-те - негативен подбор на бъдещите бизнесмени според бруталността и склонноста към криминални деяния от значителен мащаб.

Съпротивлението на хората се появява и успява да постигне подобрение на работните условия. Самата поява на марксизма е резултат от това съпротивление и не случайно основна тема на марксизма е теорията на трудовата стойност, която е точно опит да се докаже краденето от общата касата. Но всичко това идва доста късно. Вече е изградена култура на бруталността и аморалността, на грабежа и лъжата. Създадена е икономическата теория, изцяло в интерес на богатите търговци и фабриканти. Негативната селекция е завършила.

Рибата се вмирисва откъм главата

Работа на поточната линия - "мечтата" на всеки човек!

Всеизвестно е, че обществото възприема морала на доминиращата класа. Доминиращата класа при капитализма е избрана чрез негативен подбор – от лошото, най-лошото от болното най-болното. Така аморалността, алчността, кариеризма, сладострастието, насилието и т.н. черти на днешния западен свят започват да се разпространяват отгоре надолу. Това не става бързо, тъй като човекът все пак е добро и етично същество. Западният работник е сломен някъде в началото на XX-ти век. Тогава са последните му опити да отхвърли класовия гнет, да запази етиката на сътрудничеството и колективизма. Оттам нататък, патологията на частния банкер, търговец или производител или най-общо на печалбаря, се превръща в норма. Аморалното вече не е аморално, обществено вредното вече не е обществено вредно. Измислени са и са наложени мисловни схеми за освобождаване от етичния дискомфорт. Днес най-силната разбира се е „всички го правят“. Нормата оправдава сама себе си. Именно затова много хора не виждат нищо лошо в разговори, като станалия повод за този текст. И не само в разговори, а дори и в действия. Определен вид аморалност вече се е превърнал в норма. Това означава, че много хора, които не е задължително да са социопати или психопати, се държат като такива, тъй като това означава да си „нормален“ и даже „успешен“. Това означава още, че има съчинени оправдателни схеми, които освобождават от отговорност или дори придават положителност на извършваните аморални и обществено-вредни действия. Бездушният интелигент в много от нас е освободен, насърчава се, дава му се простор на действие. А хората се съгласяват да бъдат мачкани, защото вярват на фалшиви теории подкрепени с логическа несъстоятелност и откровени лъжи.

Икономиксът

Икономиксът не е наука. Пиша „икономиксът“ за да го отделя от икономическата наука, тъй като той е само онази част от нея, част, която е базирана на школата на Адам Смит и последователи и която доминира днешната икономическа експертиза и икономическо образование. Икономиксът е класова идеология създадена именно за да обслужва интереса на крадливия счетоводител. Отворете си учебника по икономика и вижте определението за търсене. Ако имате късмет ще прочетете директно, че дефиницията за търсене включва платежоспособност. Ако нямате късмет ще трябва да попрочетете малко повече за да стигнете до същото. Следователно, неплатежоспособните са изхвърлени от икономиката на теоретично ниво. Защо? Защото нищо не може да им се продаде и не са от интерес за производителя. Икономикса възприема гледната точка и интереса на крадливия счетоводител. Нещо повече, наложената на цялото общество мярка за полезност е печалбата, т.е. обема на онова, което е личен интерес на крадливия счетоводител, онова, което е частна собственост на капиталиста. Това е феодализъм или робовладелство, при което селяните или робите, трябва да служат на благосъстоянието на феодала или робовладелеца, а общият успех се измерва с неговият успех. Не случайно съм казвал, че капитализма е индустриален феодализъм. При все това, икономикса претендира за обществена полезност като наука.

Произход и същност в пълно съгласие

По произход и по същност съвременния икономикс има за цел да замъгли истината за капиталистическата система, а не да я разкрие. В съвременния икономикс няма нищо ново! Той е създаден от Адам Смит и последователи с няколко напълно користни и утилитарни цели. Първата цел е, както пише Фридрих Лист през 1841 година, „дисимулиране истинската английска политика посредством изражения и космополитични аргументи, измислени от Адам Смит по начин да се попречи имитирането ѝ от други нации.“(2). Първата употреба на теорията на Адам смит е да въведе в заблуждение другите нации относно пътя по който Англия е постигнала своето благополучие. Втората цел е да ги насочи в такава икономическа посока, каквато е налагала с оръжие на колониите си. Теорията на Адам Смит е началото на подмяната на тоягата с лъжата, т.е. началото на подмяната на военното насилие с умела пропаганда. Краят на този процес е краят на XX век. Днес лъжата почти тотално доминира над тоягата. И третата употреба на теорията на Адам Смит е оправдание на колониалния режим на Англия/Великобритания. След нея и особено след появата на теорията на Рикардо за относителните конкурентни предимства започва да се говори, че колониализма не само не пречел, а дори бил от полза за колониите. От днешна гледна точка теорията на Адам Смит се вкарва в употреба за разширяване на колониалните практики на Англия върху страни като Португалия, Франция Испания, Русия, Германия и т.н., с които по-трудно се воюва, както и за намаляване на военните разходи във вече съществуващите колонии. Разбира се, предпоставки вече е имало Метуенския договор от 1703 с Португалия (прототип на примера на Рикардо за търговията с вино и текстил между двете страни) е особено успешен за английските фабриканти. Защо да не се убедят и французите в предимствата на свободния пазар. Десет години след „Богатството на народите“ и три години след смъртта на Колбер французите сключват с Англия аналогичният Еденски договор. След още три години недоволството подпалва Френската революция.

Така по произход, теорията на Адам Смит има за цел и се употребява за измама в полза на английските индустриалци, т.е. английските крадливи счетоводители. Негативният подбор вече е в действие и лесно се приема, когато е насочен срещу чужди народи. Смитовия икономикс прикрива истинската същност на английската международна търговска и икономическа политика, която е доминиращ елемент на тогавашния световен капитализъм. Тази функция икономикса изпълнява и до днес с тази разлика, че националния елемент е отслабен за сметка на глобалния. Ползата не е само за английските крадливи счетоводители, а за крадливите счетоводители от всички нации, които са награбили над определена доста висока сума.

По същност икономикса също има за цел заблуждаване на хората и особено на обучаваните в дисциплината икономика. Затова той е построен на мозаечен принцип. Не създава мироглед и не очертава пълна картина не дава цялото, а дава отделни елементи от мозайката без да позволява цялото да бъде разбрано. Обучението по икономика цели да създаде кадри, които могат да обслужват системата, но без да я разбират. Икономикса е сбор от несвързани алогични и дори противоречиви мисловни схеми, които се повтарят преповтарят без да се изясняват отношенията между тях. Затова икономистите са способни в един и същ разговор да изказват противоречиви тези без да го забелязват. Те просто прескачат от една заучена схема в друга. В икономиката не съществуват основни изходни принципи, върху които да се строи логически. Неизгодните за класата на капиталистите, инвеститорите или както тук ги нарекох крадливите счетоводители тези и факти се премълчават, а се съчиняват благоприятни за тях псевдоистини.

Какво прикрива икономикса?

Масовото задлъжняване – удобен бъг в системата

Този текст започнах типичен пример за премълчаване – отговорът на въпроса кому всички сме задължени? Кои са тези кредитори, на които дължат и бизнесите, и държавите и домакинствата. Отговорът на този въпрос е изключително важен за разбирането на капиталистическата система, но няма да го намерите в икономикса.

Друг, и според мен основният, ключов въпрос за разбирането на капитализма е, как се получава така, че хората трябва да задлъжняват за да могат да купят стоките и услугите, които сами произвеждат? В отговора на този въпрос се крие основната и неизменна същност на капитализма. Никакво „затягане на коланите“ не може да реши проблема със задлъжняването. Отговорът на този въпрос е от нивото на елементарната математика – 5-ти 6-клас. Няма да го давам тук. На сайта може да бъде намерен.

Мога да посоча "грешка" в учебниците по икономика, която отклонява от достигането до отговора на въпроса за задлъжняването. В учебниците ще намерите схема, показваща кръговрата на парите и стоките в икономиката. Схемата обаче е валидна за докапиталистическа икономика. От нея е изпуснат факта, че при всяко завъртане на парите върху тях се начислява печалба. Печалбата се присвоява частно, знаем от кого. Но собствеността на парите е друго табу в икономикса. Икономистите се опитват да ни накарат да мислим, че парите непрекъснато се въртят и сменят собственика си. Ами да, погледнете себе си! Ама не, не гледайте себе си! Парите спечелени като печалба сменят собственика си само когато той постигне загуба! По тази причина огромната част от парите рядко сменят собственика си, дори може и никога да не сменят собственика си. Това ни води към връзката между двата основни въпроса, които зададох погоре.

Оскъдност на ресурсите или оскъдност на парите

Икономистите искат да ни накарат да мислим, че оскъдността на ресурсите е основен проблем на планетата и че именно икономикса е оня, който ще ни каже как най-рационално да ги употребим. За 30 години капитализъм в България нито веднъж не чух „няма желязо“ или „няма алуминий“ или „няма обработваема земя“, или „няма газ“. Чухме само „няма вода“, но то беше от местен сакатлък (визирам язовир Студена и водния проблем в Перник. ). Но всеки ден слушаме „няма пари“, „няма пари“, няма пари за пенсии, няма пари за образование, няма пари за здравеопазване, няма пари за наука … и всички са задлъжнели, бизнесите са задлъжнели, държавите са задлъжнели, домакинствата са задлъжнели. Излиза, че основната оскъдица е оскъдицата на пари. Но парите не са природен ресурс. Те се създават от нас. Следователно имаме лошо управление на парите. „Тооочно тка“, ще кажат икономистите, но ще влязат в мисловната схема на „затягането на коланите“ и свиването на държавните разходи. А после ще препоръчат „държавата да не печата пари“, понеже аргумента за оскъдицата на пари не влиза в никоя от мисловните им схеми. А проблемът е съвсем друг – парите са много, в голям излишък спрямо необходимото, но имат собственици. Факта, че няма ничии пари, че всички пари във всеки момент имат собственик също е дълбоко премълчавана истина в икономикса.

Парите са много, но са концентрирани в много малък брой собственици и всички останали трябва да вземат заем от тях. Затова каквото и икономическо движение да предприеме който и да било, каквато и инициатива да има, той трябва да се допита до тях, да вземе заем и да им плати печалба. Печалбата е като частен данък върху икономическата дейност. Затова дори днес във връзка с мерките поради коронавируса се говори за заеми. Нищо не може да бъде сторено без заем. Не се заблуждавайте, че вашите пари са ваши! Не, те са на кредиторите! Как така? Просто. Вероятно сте чували, и сте съгласни, че харченето на пари взети на заем е харчене на чужди пари, т.е. на пари на кредитора. Същото обаче е с вашата заплата, само че посредниците са малко повече. При заем вземате директно от банката – няма посредници. Не че банката не е посредник, но за вас заемът е директно видим – знаете че парите не са ваши. Когато получавате заплата, посредникът е вашия работодател, който трябва да върне вашите пари на инвеститора с печалба, а от вас ще ги вземе, когато купите стока. В този смисъл инвестицията е заем. Инвестицията и кредитирането са еквивалентни действия в капиталистическата икономика. Разликата е единствено във веригата на посредничество. Всеки инвеститор очаква парите му да се върнат с печалба, така както кредиторът очаква парите му да се върнат с лихва.

Веднага правим връзка с препоръките на икономикса – държавата не трябва да печата пари, защото тогава ще може да мине без заем, без да се допита до кредиторите и инвеститорите и без да им плати лихва. Щяло да има инфлация, не е необходимо да има инфлация, ако печатането е умерено, а инфлация може да се докара и с пари взети на заем. „Печатането на пари“ също е неправилен термин. Обикновено отново става дума за заем от централната банка. Именно затова, централните банки трябва да са независими от държавата. В съществените случаи централните банки или са частни или са с частни капитали, така че държавния заем отново да носи лихви в джобовете на ония, които държат парите. Действително, схемата кредитори-кредитополучатели е като роби-робовладелци. Идват ми на ум два цитата от Лев Николаевич Толстой, които вече съм използвал. „Парите са нова форма на робство, която се отличава от предишните по това, че е безлична, тъй като между господаря и роба отсъстват човешки отношения.” и „Богатството е като оборската тор, събрано на куп вони, но разпръснато подобрява земята“. Двете много точно характеризират капиталистическата система.

Така проблемът с масовото задлъжняване се състои в това, че парите са концентрирани в много малък брой хора. Онези, които притежават парите притежават и стоките. Търговия не може да има защото тия, които се нуждаят от стоките нямат парите и трябва да вземат заем. Последните съществуват перманентно в парична оскъдица. Тази оскъдица е една от основните пречки пред икономическото развитие на неразвитите страни. Страни като Южна Корея, Тайван и Китай, които постигат трайно икономическо развитие, напълно владеят банковите си системи и не ползват чужди заеми. Разбира се, методите им са „недемократични“. Самата демокрация също е подпорка на класата на кредиторите, но това е друга тема.

Конкурентната власт - държавата

Кредиторската власт e в особени отношения с държавата. Дори в това либертарианско видео можете да чуете осъждане към гражданите на самия Запад, че разчитали за всичко на държавата, което било част от загубата на моралните устои. Това отново е заучена алогична схема, в която е втъкан класовия интерес на кредитора, или по-общо капиталиста. За нейното разбиване е достатъчно да се замислите какво или кой е държавата? Това отново е един въпрос, който се избягва от икономикса и дори от политологията, макар че там със сигурност има дефиниция за държава. Дали е достоверна е друг въпрос. Така или иначе, внушението е, сякаш държавата е нещо външно за хората, едва ли не дошло при нас от Космоса. В най-добрия случай ще се обясни, че държавата това са държавните служители, по дефиниция бюрократи, които не работят, но искат да изядат вашия десерт. Тази позиция е изключително вредна за обществото, защото поражда дрязги, разделение и конфликт там където не просто ги няма, а там където следва да има сътрудничество. Защо се прави това и как то е свързано с класовия интерес на богатите?

За да отговорим нека първо дадем определение за държава. Държавата е най-високата степен на организация на група хора. Независимо от нейната структура, държавната организация е по-ефективна от неорганизираните усилия на разпръснати невзаимодействащи и слабо-взаимодействащи си индивиди. Функциите на държавата са както вътрешни, включително репресивни с цел запазване на организацията, така и външни, с цел защита на интересите на организираните в държавата хора, но основната функция е подобряване на взаимодействието на хората и по този начин подобряване на жизнените условия. Това е смисъла на всяка организация по принцип, включително на предприятията на базата на разделение на труда и колективно полагане на труд. Властта на държавата в лицето на нейните ръководители се легитимира именно от тези функции на държавата като организация. В този смисъл, държавата – това сме ние. Каквато държава си направим, такава ще я имаме. Ако я направим добра и ефективна то ще я имаме добра и ефективна. Ако я направим калпава ще я имаме калпава. Държавата е наш общ колективен орган, от нейната сила и здраве зависи нашата сила и здраве. Оттук, призивите да не разчитаме на собствената си държава и дори да се противопоставяме на държавните служители, които са част от нас, е призив за разрушаване на държавата като организация, което директно води до нейната неефективност и до влошаване качеството на живот - нещо на което фктически сме свидетели. С това не искам да кажа, че държавата винаги е оптимално ефективна (въобще не говоря за ефективност в термините на печалба и фискална политика, които са натрапените ни от крадливия счетоводител критерии). Борбата за подобряване и оптимизиране на нейните функции е легитимна и правилна, но тя предполага не индивидуализъм и отказ от нея, а точно обратното – колективизъм и активна грижа на всеки от нас за държавата и държавното.

Държавата е пряк конкурент на кредитора, капиталиста, частния собственик или както го нарекох – крадливия счетоводител, по две направления. Първото е властта. Капиталиста е пряк конкурент за властта в обществото и затова той се стреми да разруши и делегитимира държавната власт. До голяма степен вече е постигнал успех състоящ се в задлъжняването на държавите. При днешните нива на държавния дълг всяка една държава може да бъде наказана подобно на Гърция в периода 2011-2012 година. Ако помните, властта на кредиторите бе използвана и за разрушаването на НРБ, въпреки че нейният дълг беше по-нисък от настоящия дълг на западните страни, а съществена част от него е натрупана в последните години на социализма със съдействието на черния кардинал на българския преход, бездушния интелигент Андерй Луканов, същи,я който се оказа в сговор със западни кредитори, с Джордж Сорос и същия който без икономическа нужда обяви мораториума върху изплащането на външния дълг.

По такъв начин кредиторската власт вече е над държавната. Разбира се, дългът на страни като САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Германия едва ли ще бъде поискан, защото от тези държави произхождат повечето кредитори и защото този дълг е „кокошката която снася златни яйца“ – лихвата по него. В други страни обаче, външния дълг е наддържавен инструмент на чуждестранната кредиторската власт.

Втората линия, по която държава се конкурира с капиталиста е реалната икономическа дейност. Всяко държавно производство отнема от пазара дял, който би могъл да бъде частен. Всяка печалба на държавно предприятие е двойна загуба за частника, за крадливия счетоводител. Първо защото това е държавна, т.е. обществена, печалба, която би била негова, ако не беше държавна, и второ защото парите, които държавата е спечелила няма да бъдат взети от него на заем. Държавната собственост и държавната икономическа дейност подкопават властта и съществуването на частния собственик, кредитор и производител. Този факт стои в основата на Студената война, а не нечии човешки права. Оттук произтича друг двоен стандарт – „диктатурите“ в социалистическите страни бяха оплювани, като най-лошото нещо в света, но ислямските диктатури и дори тези в Южна Корея или Тайван не се закачат, а Пиночет и латиноамериканските хунти дори бяха подпомагани. Южна Корея също има своята „Сеулска пролет“ по-кървава от Пражката, но за нея не сме и чували, а за Пражката и до днес ни се напомня. Зад двойния стандарт винаги се крие класов интерес.

Смятам за очевидно къде тук е класовата роля на икономикса. „Светата троица“ на либерализма – дерегулация, приватизация и свиване на социалните разходи на държавата обслужва именно отслабването на държавата, т.е. на обществената организация, в полза на частния интерес на избраните чрез негативен естествен подбор. Дерегулацията трябва да развърже ръцете на пазарните отношения при които богатия има съществено предимство. Дерегулацията в банковия сектор има пряко отношение към задлъжняването. Приватизацията трябва прехвърли обществената собственост и свързаната с нея печалба в частни ръце. Това е пряко ограбване на обществото. Парите, които обществото, т.е. всички ние, бихме могли да спечелим и разпределим чрез държавата (това правеха социалистическите страни вкл. НРБ) сега трябва да вземаме на заем от богатите и преимуществено чуждестранни кредитори. Свиването на държавните разходи изглежда противоречи на интереса на кредиторите, тъй като кредити няма да бъдат взети. Това обаче не е така. Свиването на социалните разходи цели отдръпването на хората от собствената им държава и създаване на недоволство спрямо нея. Отделно, както се казва дори в коментираното интервю – социалните разходи, в частност помощта при безработица, задават един минимум, под който заплатите не могат да бъдат свалени, а това пряко се отразява на касичката на крадливия счетоводител. За военни разходи или разходи за сигурност обаче се предлагат други мерки, за тях свиването на държавните разходи не важи.

За кредитора, капиталиста или крадливия счетоводител идеалната държава представлява единствено репресивен орган, който пази само и единствено неговите собственост и права. Това желание е разписано в съответните книги и към него води „светата троица“ на икономикса, въпреки че в него не се коментира директно. Икономикса се счита за наука индиферентна към политиката. Но това е поредната лъжа. Икономиката винаги се цели в политиката! Винаги! Политиката е целта на икономиката. Когато чуете по медиите да говори икономист, знайте че става дума за политика, политика и пак политика. Знайте, че икономиста говори от името на частните кредитори, от името на ония, към които всички сме задлъжнели. Знайте, че каквото и да казва, не говори във ваш интерес, а в интерес на кредиторите и благодарение на неговите съвети вие ще загубите, а кредиторите ще спечелят. Тази мимикрия е необходима, тъй като частния интерес е антиобществен, обществено вреден и въпросните кредитори не могат открито да излязат и да изявят претенциите си. Те трябва да се крият зад икономикса и икономистите, сякаш не става въпрос за техните патологични въжделения, а става дума за наука подобна на физиката, химията, биологията и т.н., които са довели до съществен материален прогрес.

Митът за частната инициатива - накратко

Ползите от свободния пазар са една лъжа водеща началото си от Адам Смит. Друга подобна лъжа е ползата от неограничената частна инициатива. На двете съм посветил семинара, който изнесох в Пловдив. Доста е поучителен. Заключението от него е, че свободния пазар е полезен за развитите страни и техните транснационални компании и вреден за всички останали, а трайно икономическо развитие след Англия са постигнали държави, които по един или друг начин са ограничавали частната инициатива до степен на пълно маргинализиране, както в Тайван. Научно-техническите и икономическите постижения са извършени въпреки, а не благодарение на частната инициатива. Подобни лъжи са необходими за поддържането на иначе безумната и крайно несправедлива класова икономическа система. A бездушния интелигент няма проблем да повтаря още и още лъжи.

Далеч съм от мисълта, че няма икономисти, които се досещат за какво иде реч и на каква система служат. Но надигайки глас те веднага биват изхвърляни от системата. Затова предпочитат да си мълчат, a ако критикуват, да критикуват в позволените рамки, както така симулират плурализъм, дискусия или дори промяна.

Има ли решение

Разбира се че има решение. То беше в ръцете ни, но ние го изпуснахме поради глупост и наивност. Повярвахме на икономикса. Интелигенцията ни и ръководителите ни се вързаха на 200-годишна британска лъжа, опакована като новост и модерност. Да, говоря за социализма. За ония които веднага ще се наострят уточнявам - комунизма не беше лъжа, той беше мечта, вяра и докато съществуваше като такава ние вървяхме напред. Когато започна да се подменя с лъжите на капитализма у нас се настани упадъка. Капитализма се основава на лъжи и заблуди съответстващи на ниския морал на излъчения чрез негативен подбор капиталистически елит. Капитализма е пандемия на не особено тежка психопатология, но с тежки социални последици.

Финансовата система на СССР беше изолирала проблема с дълговете и беше елиминирала недостига на пари. В нейния случай ограничението пред растежа е количеството и качеството на работната сила, а не натрупването на финансов капитал. Именно затова СССР постига индустриализация в рамките на 10 години - първата и втората петилетка между 1929 и 1939 година. Системата на паричните агрегати с различна ликвидност при капитализма е само несъвършен прототип на съветската двуконтурна парична система. Именно тази двуконтурна система гарантираше обезпечеността на лева, рублата и т.н. със стоки, за разлика от капиталистическата система, която най-често съществува в инфлация и парите постоянно се обезценяват защото зад тях не стои нищо.

Да, социалистическата система превърна частната печалба в обществена, и с това разруши властово-подтисническите отношения от типа робовладелец-роб, кредитор-кредитополучател. Една трета от света се беше измъкнала от омагьосания кръг на потребление чрез задлъжняване и задлъжняване чрез потребление и даваше надежда на останалите две трети. Днес СССР го няма и няма и надежда.

Да, СССР даде по-добро решение на въпроса с разделението на труда. Големият въпрос тук е защо той също роди социопати и бездушни интелигенти и ги допусна до върха на системата за да го предадат на проникващата от запад духовна развала. В крайна сметка може да се окаже, че тепърва трябва да решаваме именно въпросът с разделението на труда и ефектите му върху човешката психика. Разделението на труда осъжда човека на еднообразие. Той не задоволява творческите му наклонности, ограничава свободата му, оразмерява времето му и така създава обща неудовлетвореност. Мога да посоча два филма разделени от 48 години и 11 хиляди километра и две различни системи носещи едно и също послание в този дух. Това са „Модерни времена“ от 1936 година на Чарли Чаплин и „Опасен чар“ от 1984 година на Иван Андонов. Ако гледате последния обърнете внимание на причината, поради която героят на Тодор Колев става постоянен клиент на милицията. Намира се в края на филма.

Да, съветската система не беше перфектна. Да, като първи опит тя носеше някои разрушителни елементи на капиталистическата система, но действително беше новаторска, а ние нито я оценихме подобаващо, нито вложихме в нейното развитие. Нейните проблеми се решаваха ретроградно, с гледане назад, към капитализма, а не с разум и поглед напред. Това разбира се не е случайно. По-горе споменах, че разложението, превръщането на аморалността в норма е процес, който в началото на XX-век е обхванал по-голямата част от западните работници. Към 70-те приемането на капиталистическата аморалност вече е проникнало и в западните социалистически партии. Дори те вече свалят подкрепата си за СССР. Източният блок е засипан с духовната отрова, на която днес сме изложени с пълна сила. И СССР не издържа.

Тук веднага ще наскачат дарвинистите с въпроса защо след като е по-справедлива и по-съвършена социалистическата система загуби Студената война? Но същите тези дарвинисти ще обърнат и негативния естествен отбор, за който говоря, в позитивен – оцелели са най-добрите частници, ония които са управлявали най-добре, които са натрупали най-голяма печалба … Да, по собствените им аморални и обществено вредни критерии, които днес са превърнати в норма, те наистина изглеждат най-добрите и най-оцеляващите. Само че днешните дни на вирусна епидемия разбиват тези дарвинистки асоциации на пух и прах. Едно примитивно същество, като коронавируса SARS-CoV-2 спечели битката с хиляди висши съвършени същества. Само във филмите и приказките доброто винаги побеждава.

Да, за повече от 300 години патологията на крадливия счетоводител успя да се разпространи в целия развит свят и накрая засегна и нас. Борбата с тази патология започва с нейното разбиране. Разбирането, че колективизма, а не индивидуализма или най-точно – правилното съотношение между тях, са основата на здравото и силното общество. Разбирането, че държавното е наше, а частното е на филанкишията. Разбирането, че трябва да се борим за общото, да работим за общото, защото общото е наше и ние ще го ползваме, а частното е частно и частника ще го ползва, при това за да ни впримчи като хамстери да въртим колелото между потребление и задлъжняване в името на собствената му патологична алчност. Трябва да се образоваме, да се образоваме извън капиталистическата образователна система, тъй като тя също е построена на мозаечен принцип и има подобна на икономикса цел – да създаде хора, които обслужват текущата ретроградна социално-икономическа система без да я разбират. Трябва да станем чувствителни към лъжата, която е проникнала и прониква от Запад в обществото ни. Западът вече е обречен, разложението там изглежда необратимо и упадъкът е неизбежен. Но не е необходимо ние да го следваме. Тридесет години стигат.

Развращаването на народите отнема векове. Западът е изкушен от вредното влияние на крадливия счетоводител от поне 300 години и едва днес е налице тоталния упадък, изразяващ се в потъването в лъжи до пълно скъсване с реалността по определени политически, икономически и дори културни въпроси. (Упадъкът може да бъде точно проследен например по снижаването на качеството на музиката в продължение на целия XX-век.) Ние на изток сме подложени на това негативно влияние едва от 30-40 максимум 100 години с прекъсване и е въпрос на желание и целеустременост да отхвърлим заболяването, да се върнем към собствените си чужди на капитализма морални ценности. Упадъкът на Запада и установяването на мултилатерален свят, за който се говори в момента може само да улесни този процес. Ако искаме да се съхраним като народ и цивилизация, трябва да търсим съюзяване със сходните нам православни народи, а не с егоистичния Запад и неговата безумна система, в която можем да бъдем само губещи.

Западът отхвърля всяка алтернативна на капитализма идея, като по този начин, ако не бъде унищожен от исляма, предопределя за себе си един единствен вид бъдеще – "острови на щастието“ – затворени комплекси за богати, и сценарий от филма „лудия Макс“ за останалите, като при това изграждането и оцеляването на "островите на щастие“ не е гарантирано. Без идея за промяна разпадът на капитализма съчетан с днешната егоистична капиталистическа етика ще доведе до война на всеки срещу всеки. Ще оцелеят онези, които се обединят около някаква алтернатива. В държава и обществен ред, които ще превъзмогнат капитализма. В това отношение ние, православните християни имаме значително предимство и вместо да го хулим с чужди думи и чужди мисловни схеми, редно е да извлечем полезното от него. А то никак не е малко. Бъдещето не е на капитализма. То е на система без частна собственост, без печалба, без кредит, без дълг. Социално-политическите системи обаче не възникват сами по себе си. Ние ги създаваме и ако не се потрудим, ако не се борим, бъдещето няма да ни се усмихне. Днес съпротивлението срещу система без печалба, без частна собственост, без реклама, без дивашко потребление и без дългово робство може да се окаже много по-слабо, отколкото преди 100 години.

Кихано
9 май 2020

1. Инвестиции по време на Covid 19 - Епизод 4 - Красимир Петров
2. Фридрихъ Листъ „Система на народното стопанство и минтническата политика“, Дър-жавно издателство, София (1926), стр.295