Господин Обама, отворете тази граница!

Политическото незнание и невежеството днес са основен проблем. Пропагандата от Студената война е набила в главите ни толкова предразсъдъци, че въобще не можем да видим истината.  Мисленето ни е канализирано до степен на оглупяване. Например, западните автомобили често доста си приличат по дизайн – следват модните тенденции. Но ако руска кола прилича на западна, то руснаците не следват модните тенденции, а копират, което разбира се е недопустимо. Стереотипът (и страхът) ни кара непрекъснато да навираме в лицето на руснаците военните намеси на СССР в Чехия и Унгария, докато си мълчим за чуждестранните военни намеси на американците, най вече, защото не ги знаем, а не ги знаем защото западните демократични медии въобще не ги споменават за разлика от тези на СССР в Чехия и Унгария. А както вече писах, чуждестранните военни намеси на САЩ са около 10 пъти повече от тези на СССР само за времето на съществуване на последния. При това акциите на американците са много по-кървави и унищожителни от тези на руснаците. Достатъчно е да споменем само Виетнам, Камбоджа, Салвадор, Гватемала, Никарагуа, Панама.

Основният стереотип на който ще се спра тук е пак за „лошите” руснаци и „добрите” американци (западняци) изразен този път чрез раздухването на пропагандната схема около Берлинската стена. Предполагам си я знаете – как източно-германците искали да прескачат границата, а граничарите ги ловили и стреляли по тях. Разбира се колко са уловили не се казва, важно е колко са загинали. Но и колко са загинали обикновено не се казва, оставяни сме да фантазираме. Е нека кажем – на Берлинската стена са загинали 136 души за цялото й 28 годишно съществуване (1). Във Википедия ги има поименно заедно със статистика по години и по възраст.

Границата между САЩ и Мексико край Тихуана. За наша изненада има стена не по-малка от Берлинската.

Хайде сега да отидем на една друга граница, тази между Мексико и САЩ и видим как действат онези, чиито нелегални радиостанции едно време ни издъниха главите с „правото на свобода на придвижване”. Хоп, изненада! На Мексикано-американската граница също има заграждения и също не пускат, т.е. ограничават правото на свободно придвижване. И, още една изненада – както и на Берлинската стена и тук мрат хора в опит за нелегално преминаване. Мрат и то в огромно количество за стандартите на Берлинската стена. Мрат мексиканци и централноамериканци, бягащи от „изобилието” на цветущия капитализъм в Мексико и останалите страни от Централна и дори Южна Америка. Според доклад от 2007 година на Националната комисия за човешки права на Мексико и  Американския съюз за граждански свободи за 13 години от 1995 до 2007 около 5000 души са намерили смъртта си на американо-мексиканската граница (2). Като разделим 5000 на 13 се получава около 384 души годишно. Това означава, че на границата САЩ-Мексико годишно умират над два пъти повече хора отколкото са умрели на Берлинската стена за цялото й съществуване. Разликата в броя жители на Мексико (около 110 млн.) и ГДР (около 16 млн. към 89-та г.) е около 7 пъти и не може да компенсира разлика в броя жертви от близо 80 пъти (136/28=4.86, т.е. 5 към 384 души годишно). Така дори жертвите да се отнесат към броя жители, на мексикано-американската граница пак загиват около 11 пъти повече хора на глава от населението годишно отколкото на Берлинската стена. Въпреки това, тези жертви не са причина за никой американски президент да отвори тази граница. Никой западноевропейски защитник на човешките права, политик или министър не е казал „Господин Обама, отворете тази граница! ” Защо ли?

Цветущия капитализъм от едната страна на американо-мексиканската граница би предизвикал расистки изблици у всеки убеден демократ и антикомунист.

По различно ли е в Европа? По сведения на Игнасио Рамоне (3) се смята, „че повече от 100 хиляди мароканци и подсахарци се опитват всяка година да пресекат нелегално Гибралтарския проток.” По данни на властите в Мадрид през първите девет месеца на 2003 година по испанските брегове са задържани 15985 чужденци, пристигнали с лодки от Мароко. Според Асоциацията на приятелите и роднините на жертвите от тайната емиграция (AFVIC) между 1997 и 2001 година в опит за нелегално преминаване на Гибралтарския проток са загинали около 10 хиляди нелегални емигранти (3), т.е. по 2000 на година; резултат по-лош и от американо-мексиканската граница.
Разбира се, веднага ще се намерят опоненти, които да изтъкват, че Берлинската стена била „особена” държавна граница. Кое я прави „особена”? Западната пропаганда? И тя, както повечето граници е резултат от война. При това започната и водена от разделеният от победителите народ. След опустошенията на войната и нацистките зверства разделянето на германците и Берлин на две части е едва ли би могло да бъде осъдително. Би могло на германците въобще да не им се позволи да имат държава. Антируските предразсъдъци стигат до там, да се твърди, че СССР е разделил Германия и да се забравя за ролята на САЩ, Великобритания и Франция. Същевременно границата между САЩ и Мексико също разделя мексиканския народ, тъй като щатите Калифорния, Невада, Ню Мексико, Тексас, повечето от Аризона и Колорадо и части от други сегашни щати са отнети от Мексико чрез нападателна война през 1846-1848 година.
 

Дори в пустинята е изградена стена. Вероятно за да спомага упражняването от страна на мексиканците на правото им на свободно придвижване.

После, и Берлинската стена и мексиканската граница и испанската граница предпазват най-вече от икономически бежанци. Но има разлика, от соца бягаха такива, които ги мързи да работят или искат с по-малко труд повече блага и дори богатство, както е за някои хора на запад. Бегълците от соца бяха такива които имат, но искат повече. Бегълците от Мексико, Централна Америка и Северна Африка обаче са такива които нямат почти нищо и чрез миграцията търсят спасение за себе си и своите семейства. Този доста по-голям залог и предопределя по-голямата склонност към риск и съответно много по-големия брой жертви.

А политическите бежанци? – ще кажат някои. Политическите бежанци, доколкото ги има са още по-несъществен брой. Но нито тогава соц страните бяха единствените диктатури, нито сега липсват диктатури, но за политически бежанци от други, несоциалистически страни, не е прието да се говори, нито тогава, а още по-малко сега. Защо? Защото западът няма принципи и ценности, а винаги постъпва според интереса си.
Ограничаването на изтичането на мозъци и образовани кадри от соц страните беше заклеймявано като недопустимо нарушаване на правото на човека за свободно придвижване, а в същото време и тогава и сега Западът ограничава придвижването на отчаяни и търсещи препитание хора от цял свят. Но, ще каже някой, нас ни пускат, направиха ЕС, махнаха границите. Да, така е, пускат ни защото сме бели и послушни и защото някои прослойки имат интерес от това, а не заради правото ни на свободно придвижване.

Стената е навсякъде и САЩ кроят планове за нейното усъвършенстване.

Така за пореден път виждаме двойния стандарт на запада. Както и в случая с чуждестранните военни намеси, СССР се обвинява в шумни пропагандни кампании за нещо, което САЩ и Западна Европа са извършили и извършват в много по-големи мащаби. Лъжата и манипулацията са основни средства на западната „демокрация”.
Но мисълта ми тук беше за предразсъдъците и стереотипите, които западната пропаганда вече ни е набила в главите. Да, на много хора им се иска западняците да бяха прави за всичко и не искат да признаят, че всъщност сме лъгани и че всъщност комунистите са тия, които навремето бяха по-честни и разбира се далеч по-неуки в изкуството на манипулацията. Въпросът е, кога ще преодолеем всички предразсъдъци за да видим простичката истина, че каквито и да бяха СССР и НРБ те бяха по-добрата страна в Студената война. Кога ще престанем да се държим като кучета, които лаят накъдето господарят им посочи? Може би когато престанем да сме роби? Да, да, знам ще ми изкарате целия комплекс лъжи и предразсъдъци с които сте заредени. Но като проучите нещата, както аз съм се заел, бавно и полека ще промените мнението си. Още повече, че няма логика, по която един по-нехуманен обществен строй като капитализма да представлява добра страна в сравнение със по-хуманен строй като социализма, дори и ако последния носи недостатъците на съветския му вариант .

 Кихано
22 септември 2012 

1. Википедия, List of deaths at the Berlin Wall 
2. Википедия Mexico – United States barrier 
3. „Сто часа с Фидел: Разговори с Игнасио Рамоне”, Монд дипломатик, София 2010, стр. 407-408.
Имам спомен, че твърдението „на американо-мексиканската граница за една година умират повече хора отколкото на Берлинската стена за цялото й съществуване” е на Фидел Кастро. Аз просто се заех да го проверя и Кастро се оказа прав, но сега не успях да намеря точната страница на която го казва. На посочените страници той твърди само за 500 жертви годишно, което не е далеч от оценката дадена по-горе в текста.