Кой е виновен за кризата?
От автора           Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".
Сред икономистите рядко има въпрос по който те да са единодушни. Един такъв въпрос е световната криза от 2008-2009 година. Всички са единодушни, че тази криза е най-дълбоката от Великата депресия* в САЩ през 30те насам. Единодушието обаче стига до тук. Днес когато уж сме толкова напреднали във всякакви науки и технологии защо не успяхме да предотвратим тази криза? Един отговор можете да намерите по страниците на този сайт. Тук ще дам друг. Много хора ще кажат, че такава е „природата” на пазара. И все пак зад кризата се крият грешки, колективни грешки за които много хора носят по-голяма или по-малка вина.

Някои обяснения на световната криза

Ето едно обяснение (1) „…необмислената държавна намеса и изкуственото понижаване на лихвените проценти причиняват фалшиви сигнали и "натрупване на грешки". Първоначално това изглежда като икономически "бум", но в действителност фалшивите основи на този "бум" рухват и той се превръща в тежка криза и спад.

Ето второ обяснение (2) „Основните фактори за кризата са два: лихвената политика на Федералния резерв, и бюджетните излишъци на бързо развиващите се нови икономики. Те направиха парите по-евтини от когато и да било през предишното десетилетие, и тези пари се оказаха у обикновените хора.След 11.9.2001 ФЕД понижи лихвения процент в САЩ до 1 пункт - най-ниската стойност на основния лихвен процент за повече от половин век, без икономиката всъщност да е в криза. Като регулира лихвите, тоест цената на парите, Федералният резерв регулира всички цени.С лихвената си политика Федералният резерв сам си създаде конкуренция: страните с нисък и средно висок национален доход – най-вече Китай - започнаха да помпат пари в американската икономика.

Повтарящата се причина е ниският лихвен процент. Той и бюджетните излишъци на Китай правели парите „по-евтини”.  Как става това? Просто! Както е обяснено тук, търговските банки създават парите чрез дълг като раздават кредити. Ниският лихвен процент който Грийнспан поддържа, като председател на Федералния резерв на САЩ (централната банка на САЩ) спомага за създаването на повече пари, което според пазарните принципи следва да понижава цената им. И действително, може би си спомняте, някога (2001) доларът беше над 2 лв, а сега е един и нещо. Има обаче нещо не съвсем така. Промяната на обменния курс на долара не е съвсем инфлация, а девалвация спрямо другите валути.

Нека погледнем статистиката за инфлацията в САЩ (3) на Фиг. 1. Очевидно през разгара на кризата, края на 2008 (ноември - декември) до края на 2009 (октомври -ноември) има дефлация (негативна инфлация) достигаща до -2.1%. Графиката на Фигура 1 може да се види още тук (4). Инфлацията във Великобритания плътно следва тази на САЩ и също показва дефлация (5) за същия период. За Германия успях да намеря само годишната инфлация за 2009, 0.4%, докато за 2008 е над 2%. Така че кризата е дефлационна. Освен това, никой по време на кризата не заговори за инфлация и народа не се юрна да купува защото ще му се обезценят спестяванията тъкмо обратното, спря да купува, защото няма пари и след като цялата система разчита на кредити естествено ще изгърмят най-лошите кредити (имотните), но това е последствие, а не причина. Парите не се „оказаха у обикновените хора”, кредитите се оказаха у обикновените хора.
Фигура 1 Инфлацията в САЩ за периода януари 2008 до февруару 2010 (3). Жълтата област показва границите в които  според теорията би следвало да се поддържа инфлацията. Червената облас показва дефлационната криза от 2008-2009 година. 
Та пита се, как така Грийнспан хем „наводнява” САЩ и света с долари, хем изведнъж се оказва, че те не достигат? Защото дефлацията, т.е. точно поскъпването им, се дължи на тяхната липса. Къде са отишли толкова много пари?

Но може би нещо е станало преди това? Нека погледнем инфлацията в САЩ още 30-тина години назад – Фигура 2 (3). Излиза, че Грийнспан доста добре се е справял със задачата, да поддържа инфлацията в желания интервал от 2-5%. Като се има в предвид че възможностите за контрол както на влизащите така и на излизащите от реалната икономика пари са силно ограничени, то постижението на Грийнспан е забележително. Къде обаче е поевтиняването на американския долар за което говорят авторите на споменатите книги?
Фигура 2 Инфлацията в САЩ за периода януари 1975 до февруару 2010 (3). Червената линия показва месечното изменение, а черните квадратчета - годишната инфлация, като са поставени на позицията на месец юни за годината за която се отнасят. Жълтата област показва границите в които  според теорията би следвало да се поддържа инфлацията. Отбелязан е и периода, 11.08.1987-31.01.2006, през който Алън Грийнспан е бил председател на ФЕД. 
Къде е грешката?

Грешката, според мен умишлена, на неолибералите (монетаристи) от школата на Фридмън и, предполагам, от Австрийската школа също,  е, че не отчитат печалбите които в голяма степен представляват изтичането на пари от реалната икономика и блокирането им във виртуалните финансови пазари (наддаване за ценни книжа, което е сравнително безопасно надуване на балони). Схемата на Фридман е същата като представената в този текст, но липсва изваждането на пари от реалната икономика чрез печалба. Ефекта на печалбата е негативен и затова не може да присъства в корпоративно спонсорирана „наука”. До към 70те години на миналия век кейсианството е доминиращото течение в икономиката, което определя икономическата политика на САЩ и на други страни. През втората половина на 70те либерализма се възкресява, като неолиберализъм, от Чикагската школа на Милтън Фридмън и става доминираща икономическа политика на САЩ по времето на Рейгън (1981-1989 година). Оттогава, с тъй наречената Райгъномика (или трикъл-даун икономика) се въвеждат неолиберални практики които облагодетелстват богатите и са неблагоприятни за бедните и средната класа. Основния начин разбира се е снижаване на държавния контрол, приватизация, и свиване на социалните разходи – все неща облагодетелстващи печалбата, а с нея и изтичането на пари от реалната икономика. Така е създава предпоставка за дефлационна криза.
Грийнспан не е бил глупак. Досещал се е, че 20-30 години неолиберализъм  могат да доведат до дефлационна криза и затова е свалял лихвите. Или пък просто е имал късмет. Ниската лихва помага на банките да създават пари чрез кредит. Това е била правилна политика която е отлагала кризата за известно време като е компенсирала изтичането на пари като печалби. Така че не следва Грийнспан да се обвинява за кризата.

Какво е „международното положение”

САЩ и донякъде ЕС имат възможност да печатат пари и да живеят от тях поради факта, че чрез МВФ и СБ налагат в света Вашингтонския консенсус. Част от него е идеята неконвертируемите валути да се покриват с конвертируемите (След Втората световна война САЩ предлага и на европейските страни да обезпечават валутите си с американски долари.) за да се поддържа сравнително постоянен плаващ (или направо фиксиран както е при нас с валутния борд) обменен курс. Така страните по света се навиват да купуват долари и евро, но разбира се САЩ и ЕС не им искат техните валути, затова страните плащат със стока. Много страни са се набълбукали с американски долари - Китай (2400 милиарда), Япония (1019), Еврозоната също (716), Русия (411), Тайван (348), Индия (279), Южна Корея (271),  Бразилия (245 млрд.)! Това позволява на САЩ и ЕС да печатат повече пари отколкото на тях самите са необходими и да нямат инфлация и хиперинфлация.
Когато в САЩ настъпва дефлация, т.е. липсват долари, инвеститорите веднага тръгват да теглят инвестициите си от страните по света, за да си покрият разходите в САЩ. За да запазят обменния курс, според правилата, страните губещи долари намаляват обема и на собствените си валути. Така дефлацията влиза и при тях. (Пример с България и валутния борд) Най-защитени са ония страни, които контролират паричните потоци и валутния обмен, сиреч Китай. Ония които са се навили на свободен пазар и са направили най-много облекчения за инвеститорите са първи пострадали. Кризата естествено се пренася и в ЕС тъй като неолиберализма господства навсякъде, схемата е същата и в Европа, еврозоната също държи много долари, а и стадния ефект никак не е за подценяване.
Дали тези страни влагат долари от резервите си в САЩ и така да „помпат пари в американската икономика.” както пише Йохан Норберг (2), няма никакво значение, защото поевтиняването на долара, т.е. инфлация в САЩ няма. Точно обратното, има дефлация. 

Какво е решението?

Именно поради дефлацията правителствата и  на САЩ и на страните в Западна Европа се захванаха да наливат пари в икономиките си под формата на държавни инвестиции. Великобритания пък до скоро раздаваше своите "количествени улеснения" (6) - евфемизъм за "печатане" на пари. Но ги вкараха твърде високо (Следвайки рейгъновата трикъл-даун философия.) в икономическата пирамида и колко от тях ще слезнат до реалната икономика все още не е ясно. Освен това, за най-голямо учудване  (на авторите на цитираните книги) Европейската централна банка и Банк ъв Ингланд продължават да държат лихвите ниски и към 4 март 2010 те са съответно 1% и 0.5% (7). Какво прави ФЕД? Към 28 януари 2010 „Централните банкери на САЩ в … потвърдиха намеренията си да държат основната лихва на нива между 0% и 0.25% за продължителен период от време.” (8), т.е. след кризата са слезли дори под стойностите на Грийнспан! Как биха коментирали това авторите на цитираните в началото книги? Сигурно света трябваше до сега да се е срутил? 

Покачването на инфлацията в края на 2009 обаче не е край на кризата. Високата безработица показва, че то се дължи не на мерките на правителствата, а на свиване на икономиките и изхвърляне от нея на една част от населението. Т.е. всичко се развива по примера с хлебаря и острова на тази страница, По същата логика с островите разпада на соц блока позволи на капитализма да отложи кризата защото (както в колониални времена) позволи на капитализма да завземе нови територии и да задоволява апетитите си за печалба, т.е. да заграби нови активи, които отлагат дефлационното свиване тъй като изсмукват чужда икономика. И пак по тази "островна" логика следва, че за да се елиминира кризата следва да се раздават пари на най-бедните слоеве от населението, на тези които ще ги похарчат веднага. При неплатежоспособно или изчакващо население, да се наливат пари в бизнеса не е продуктивно. Производствата няма да тръгнат докато стоката не започне да се продава. Неолибералното предписание обаче е ... свиване на разходите на държавата и то първо социалните ...

В условията на свободен пазар страни като България имат почти нулеви шансове да се борят с кризата. Тяхната монетарна политика се определя изцяло от западните страни. Западните страни обаче не считат проблемите на другите страни за своя собствена грижа, въпреки че тъкмо те са направили и до голяма степен принудили останалите страни към зависимост. Благодарение на наложените практики на свободен пазар кризата навлиза в целия свят. Спасяването обаче е достъпно само за развитите страни тъй като в техни ръце е контрола на валутите към които останалите се привързват. Така за нас има само криза, но не и облекчения. Съдбата на България, Русия, Румъния или дори Гърция е по-бавно или по-бързо обедняване. И бъдете сигурни, икономическата криза ще се използва и вече се използва от бизнеса (богатите) за притискане на хората и прокарване на мерки които ще влошат още повече състоянието на населението.

Причините за кризата

Като се върнем на цитатите с които започнах излиза, че нищо от казаното от тях не е вярно. Ниската лихва на ФЕД по времето на Грийнспан ни най-малко не е довела до наличието на много и евтини пари. Получава се точно обратното, пари липсват, цената им се качва получава се дефлация. Твърденията на авторите им или въобще не познават материята или просто заблуждават. Нещо повече, развитите държави реагират на кризата точно с опит за вкарване на още пари в икономиката (макар и на неправилното място, според мен) и все още държат лихвите на още по-ниско ниво от преди кризата в пълен разрез със теориите на авторите на двете книги (1) и (2). Кризата се развива точно по схемата описана на тази и тази страница и точно по тази схема реагират, правителствата и централните банки на развитите страни.
Капиталистическата икономика е  по принцип неустойчива и трудно контролируема. Криза може да се получи по всяко време.  За кризата  от 2008 и 2009 обаче значително е допринесло следването на либералните икономически догми.
Тя наистина е провал на неолиберализма, а и на капитализма въобще, и ако не се е случила по-рано, то е поради разпада на соц блока и тъй като Грийнспан, по една или друга причина, е следвал лихвена политика която противоречи на либерализма и за която неолибералите дори сега го критикуват. Нещо повече, заради активността на привържениците на неолиберализма мерките против кризата остават половинчати, което е предпоставка както за нейното протакане така и за втори удар.

Пропаганда и промиване на мозъци

Нека от чисто любопитство проверим кои са авторите на споменаваните две книги. Първата книга (1) е сборник статии на представители на Австрийската икономическа школа, чийто най-известен представител е Фридрих Хайек (разбира се нобелист!). Това е една крайна школа на икономическия либерализъм и пазарния фундаментализъм. Фридман и Чикагската школа са последователи точно на Хайек. Крайни привърженици на свободния пазар. Пращането на „сигнали” към „пазара” е част от тяхната терминология, която Фридмън също използва.
Нека видим втората книга (2). Четем, „Йохан Норберг е научен сътрудник към института “Кейто” и изследва въпроси от областта на глобализацията, предприемачеството и индивидуалната свобода. Норберг е автор и редактор на няколко книги, посветени на либерализма, включително история на пионерите на либерализма в Швеция.” Института „Кейто” („Като” или „CATO” на английски) е организация с "идеална" цел (мисловен тръст), която според собствената й страница (9) има мисията да „увеличи разбирането на политиката на ограниченото правителство, свободните пазари, индивидуалната свобода и мира.” С други думи – бастион на неолиберализма и свободния пазар, т.е. институт следващ същата философия която проповядва и Австрийската школа.  
Къде намерих тия две книги? Познайте кой ги рекламира в България и вероятно е помогнал за превода и издаването им? Намерих ги в блога за икономика на Георги Ангелов - старши икономист в Институт "Отворено общество" и на Светла Костадинова - изпълнителен директор на Институт за пазарна икономика (10). Това са единствените две книги които блогът рекламира в момента. Някой учуден ли е? Е, пропагандата все още не е забранена, но въпросните два „Института” непрекъснато пускат мнения и съвети в медиите за това какво трябва да прави правителството. Ако изхождат от логиката и идеологията от която изхождат и авторите на тези две книги то имаме сериозни основания да се съмняваме в тяхната компетентност.
Като се има в предвид нивото от което идват тези книги то едва ли става въпрос за робуване на предразсъдъци относно свободен пазар, социализъм, демокрация,  тоталитаризъм и индивидуална свобода, които водят до абсолютно погрешни и грубо противоречащи на фактите заключения. Привържениците на неолиберализма са известни с изопачаването фактите и историята (11). Не е за учудване. Икономическите неолиберали не са учени, те са пропагандисти. Доста силни, доста кресливи и добре платени пропагандисти, за които не само истината, ами и човешките страдания, породени от прилагането на теориите им, не значат нищо! Двете книги наистина са пропаганда и дезинформация. Те са поредната фалшификация на икономическата история – нещо в което икономическите неолиберали са се специализирали. Икономическият неолиберализъм е идеология и догматика на банки и корпорации. Те плащат за развиването му и за разпространяването му, независимо до какви абсурди води. Затова от правилната схема на капиталистическата система е изтрита негативната роля на печалбата, въпреки, че очевидно се знае.
Неолиберализмът е идеологическо оръжие на бизнеса срещу човечеството. При това класово оръжие.
Това, че книгите попадат у нас през Отворено общество и Института за пазарна икономика следва да ви говори каква роля играят тези институти у нас.

kihano

*Следва и да се отбележи, че макар и тази криза да се сочи като най-голямата след Великата депресия то поне по данните за инфлацията (3) не изглежда така. Дефлация в САЩ се наблюдава за последен път през 1954 и 1955 година, но тя (инфлацията) не пада под -0.74% . Преди нея има дефлационна криза подобна на тази през 1949 и началото на 1950 година, като минималната стойност е -2.87%. Голямата депресия обаче е истински рекордьор, отрицателна инфлация от около -2% се наблюдава още от 1927 година, но през периода 1930 до средата на 1933 се държи на ниво под -5 до -10.46% (3).

(1) Сборник статии ” Кой е виновен за кризата? Отговорът на Австрийската икономическа школа”  изд. Сиела, 2010 Според "Блогът за икономика" ""Кой е виновен за кризата?" вече е на второ място в най-продаваните книги на Сиела"
(2) Йохан Норберг, „Финансовият крах” Изд. Мак, 2010 
(3) inflationdata.com Данните са в табличен вид.
(4) http://forecasts.org/inflation.htm
(5) http://www.statistics.gov.uk/
(6) Без изненади от Bank of England 
(7) ЕЦБ и Bank of England оставиха лихвите без промяна 
(8) Икономиката на САЩ се възстановява, заяви за първи път ФЕД
(9) Cato's Mission 
(10) За авторите (на Блогът за икономика) 
(11) Ha-Joon Chang, „Bad Samaritans: The Myth of Free Trade and the Secret History of Capitalism” Bloomsbury Publishing PLC (26 Dec 2007) Превод на български на първа глава от книгата можете да намерите тук
.