Другата страна на гръцката криза

Directors/Writers: Aris Chatzistefanou, Katerina Kitidi, Production: Infowar Productions. Филмът може да бъде гледан с български превод тук .

Една от текущите международни медийни сапунени опери е гръцката криза. Медиите всячески се мъчат да ни убедят, как гръцкият народ трябва да се нагърби да изплаща заеми, които политиците му са взели от негово име и употребили по не особено прозрачен начин. Убеждават ни, че заплатите на гърците били високи, тринадесета заплата имали и т.н. Колко е вярно не можем да знаем. Но, паралелно на задлъжняването и успоредно на прилагания от ЕС натиск за спазване на договорените „антикризисни” мерки тече още един натиск – за приватизация. Процес който медиите не отразяват, който е особено груб и в който са намесени вкупом и гръцки и западни политици, бизнесмени и банкери. Основните елементи на взаимоотношенията са подкупи, ротация на кадри между частни банки и фирми и държавни служби, предаване на държавните интереси в полза на частни фирми срещу някаква форма на облага. Всичко това заради едничката цел – безогледна приватизация. Това не е процес следствие на кризата. Това е процес предхождащ и кризата и само усилен от нея.
Документалният филм „Катастройка” неправилно е наречен по този начин. Терминът „катастройка” е измислен от Александър Зиновиев и се отнася за горбачовата „перестройка” довела до краха на СССР. Във филма „катастройка” се нарича нещо друго - най-голямата кражба извършвана в историята на света – приватизацията на съветската икономика.
Като изключим тази неточност филмът показва с няколко примера онова което нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц е констатирал от съвсем друга позиция , а именно позицията на Главен икономист в Световната банка. Процесът на приватизация всъщност представлява грабеж осъществяван посредством изключителна корупция. Затова Стиглиц нарича приватизацията „коруптизация”. Основните институции на банкерското и частнособственическото лоби, МВФ, Световната Банка, Световната търговска организация се занимават охотно със склоняването на правителствата към приватизация. Корупционният характер на приватизационните сделки им е известен, но ни най-малко не ги смущава. В случаят с Гърция се намесват и бюрократичните структури на Европейския съюз и особено на Германия. Фактически, Гърция е в състоянието на окупирана страна.
Една от най-интересните и непознати у нас истории, която филмът разказва, е тази за приватизацията на предприятията на ГДР. Мислите, че след като е била в Германия е протекла различно? Гледайте филма!
Освен свързаните с приватизацията корупционни практики филмът „Катастройка” дава примери които показват несъстоятелността на твърдението, че частното несъмнено е по-ефективно и по-изгодно за обществото от държавното. Примерите са главно примери на естествени монополи. Приватизацията на британските железници – пълен провал чрез който дори в момента частните собственици на железниците източват пари от държавата. Концесията на водоснабдяването в Париж води до необосновано повишаване на цените на водата, следствие на което общината прекратява концесията. Дерегулирането на енергийния пазар в Калифорния води отново до повишаване на цената и спирания на тока. Гръцките държавни служители умишлено фалират гръцките железници подготвяйки тяхната приватизация. Компаниите изгонени от парижкото водоснабдяване се натискат за водоснабдяването в Атина, и т.н.
Прилича ли ви на България? Да, и още как. Приватизацията и тук беше и остава криминална. В момента се „работи” над БДЖ, макар че фалирането й не започва с това правителство. Но след Луканов, най-фрапантният и безсрамен случай на кражба от държавата с помощта на министър  е превалутирането на външния дълг. По този начин, докато Милен Велчев беше министър, братя Велчеви ощетиха България с над милиард евро. С чия помощ или в чия полза? С помощта или в полза на бившият работодател на Георги Велчев – лондонския клон на банка Морган Стенли.

Интересна е тенденцията в обществото да се критикуват главно получателите на подкуп, но не и даващите подкуп, които се облагодетелстват многократно повече. Мога да предположа, че това се дължи отново на факта, че даващите подкуп всъщност притежават и медиите и макар и да не са едни и същи лица класовото им съзнание е на достатъчно високо ниво за не си вадят очите един друг. Още повече, за тези хора обществото, в лицето на държавата е враг. Как по-добре да отвърнем хората от собствената им организация от това да подкупим лидерите им за да извършат предателство. Проблемът отново е в частната собственост, тъй като тя е източникът на огромните финансови излишества с които се корумпира обществото и особено (псевдо)държавните служители. Вече е едва ли не въпрос на чест да влезеш във властта, да съсипеш държавата и да приватизираш, срещу каквито и да било облаги. Нещата стават още по-зле, когато вземем в предвид, че правителствата които народът „избира” му се предлагат от тия, които плащат подкупите, а те предлагат или неуки или корумпирани или лоялни към капитала личности. В момента презокеанските ни кукловоди подготвят заместника на Бойко – Меглена Кунева. И има шансове да я изберем.
Най-страшното нещо в съвременния свят е алчността на „инвеститорите” за собственост. Тя ще докара онова, което винаги е докарвала – война.

Филмът "Катастройка" си заслужава гледането и е изключително актуален, тъй като задлъжняването на държавите и ограбването на народите чрез приватизация няма да спре с Гърция.  

Кихано
12 май 2012