Бездушният интелигент

На няколко места в текстовете си съм споменавал бездушния интелигент, като най-опасното същество на планетата. Дойде му времето да го опиша. Бездушният интелигент е човек, достатъчно умен, образован и способен за да предизвика внимание и упражни влияние и в същото време достатъчно незрял и бездушен, за да не разбира или да не се интересува от всеобщата вреда на собствените му действия. С това не казвам, че няма бездушни простаци, но тяхното влияние не може да се сравни с това на интелигента. Простака е просто простак, а бездушния интелигент може да е професор, академик, президент, премиер министър, директор и т.н. човек с влияние.

Трудейки се осигуряваме бъдеще на децата си ... за сметка на настоящето.

За съжаление бездушният интелигент е идеала на западното общество. Перфектният homo economicus, който не вижда проблем в това да се „помага“ чрез заем при това с лихва, особено в момент като днешния. Бездушният интелигент ще остави хиляди да умрат, но няма да се лиши от натрупаното. Той не се трогва от човешкото страдание. Бездушният интелигент ще преследва собствените си цели и ще твърди, че го прави за всеобща полза, дори когато всеобщата вреда е очевидна. Бездушният интелигент ще ви издебне, когато сте в труден момент, за да наложи решение, което никога не бихте приели, разбира се, за ваше добро. Бездушният интелигент не вижда нищо нередно в това да ви прекъсне с реклама за гащи, точно когато съпреживявате сърцераздирателна сцена от прекрасен филм. Не ви се е случвало? Разбира се! Във филмите на бездушния интелигент няма сърцераздирателни сцени, в музиката му няма вдъхновение в песните му няма живец, има само схема, съвършена, но схема. Бездушният интелигент не се разплаква от филми. Ако въобще се разплаква. За бездушният интелигент няма проблем да подкрепя правата на жените, но да печели от проституция и порнография. За него няма проблем, да лепне разголена жена в детската градина, стига това да продаде бонбони на децата.

Бездушният интелигент не вярва в Бога и не подозира за съществуването на човешката душа. Затова спокойно може да се отдаде на безбожие и духовно отровителство, които в други времена се наричаха разврат. Нямайки душа той няма нито чест нито достойнство. Той вярва само на науката, на лукавата цифра, на хладната рационалност, извисена високо над емоцията. Веднъж откъснал ябълката на познанието бездушният интелигент е непобедим. Той не вижда проблем в това да използва научни методи за манипулация на хората. В това не вижда поставената на научна основа лъжа, вижда само полза, напредък, успех. Всичко може да се ползва за кориснтни цели, това е основата на прогреса. Обществения напредък е неговия собствен напредък, на бездушния интелигент. Бездушният интелигент е смъртен. Той вярва в материята и в смъртта. Вярва, че смъртта е краят, краят на всичко. Затова трябва да вземе максимално тук и сега и ще положи всички усилия за това.

Душата на бездушния интелигент е окована. Окована и замлъкнала, потънала толкова дълбоко, че той не подозира за нея. Той се срамува от нея и мрази хора, които не се притесняват от своята. Бездушният интелигент е страдалец. Той преживява ада на земята. Ничие страдание не е толкова голямо, колкото неговото. Затова той не забелязва чуждото страдание. Неговото наказание започва тук, на Земята.

Ето няколко души, които считам за бездушни интелигенти, Милтън Фридмън, Фридрих фон Хайек, Хилъри Клинтън, Никола Саркози, Тони Блеър, Доналд Тръмп, Айн Ранд, Джордж Сорос, Адолф Хитлер, Уинстън Чърчил, Доналд Ръмсфелд, Кондолиза Райс, Джордж Буш Младши. Но не си мислете, че става дума само за известни или конкретни хора. Бездушния интелигент дреме във всеки от нас и от време на време дори се изявява.

Бездушният интелигент нарече социализма „комунизъм“ и много го последваха. Социализмът бе разрушен от наши източни бездушни интелигенти като Андрей Сахаров, Александър Солженицин, Михаил Горбачов, Борис Елцин, Александър Яковлев, Григорий Ханин и много други. Добре, на запад бездушния интелигент е цивилизационния идеал, а на изток?

У нас, на изток, бездушният интелигент никога не е бил положителен герой. Напротив, той бе потискан, както той казва „репресиран“ за да не употреби способностите си във всеобща вреда. Но потискайки го ние го накарахме да се крие, да бъде един от нас, от нас, с душите, които мрази. Така станахме илюзорната причина за неговото нещастие и той насочи срещу нас цялата енергия на бездънното си страдание. В името на рационалността бездушният интелигент замени истината с лъжа, а науката с псевдонаука. Всичко ценно, всичко нематериално, всичко извисено, всичко положително трябваше да бъде разрушено. Мислещите надделяха над чувстващите. Не комунистите потиснаха бездушния интелигент, макар че техен бе най-сериозния опит, обществото ни не ги приема. Затова антикомунизма и антибългарщината (както и антирусизма) вървят ръка за ръка. Затова с падането на социализма разрушаването на нашето общество не завърши, а започна.

Въпреки това, редно е да се замислим. Защо оня социалистически строй, чийто идеал беше всестранно развитата личност роди толкова много бездушни интелигенти, които придобиха силата да го унищожат. Не можеше ли просто да използват възможността да се развиват в и работят в полза на обществото. За да отговорим на този въпрос трябва да потърсим причината за оковите сковали душата на бездушния интелигент. А тя може да бъде само в детството. Да, ние изоставихме децата си за да работим във фабриките. Изнесохме се от селата и се струпахме в ограничените пространства на града. Направихме го така, както са го направили западняците век-два преди нас. Не че не трябваше да го правим. Ако не бяхме го направили те щяха да ни унищожат. Но ето че това не помогна, ние ставаме като тях и отново сме пред прага на унищожението.

Може би социализма дойде твърде рано. Може би трябваше да почака докато средствата за производство напреднат до там, че да не е необходимо да изоставяме децата си за да работим и да не е необходимо, да се тъпчем в градовете. Днес това изглежда възможно, но идеята за социализъм, за строй без печалба и без частна собственост е опорочена до безкрайност от бездушния интелигент, а последният има други планове. Въпреки всичко, икономиката без печалба и без частна собственост е единственото спасение не само за нас, хората от изтока, а за всички. Но трябва да се борим!

Кихано
3 май 2020