Още за цената на тока

В един предишен текст обясних защо „няма никаква физическа, технологична или реална икономическа причина цените на газа и тока да БЪДАТ повишени толкова много за толкова кратко време“ и че „покачването на цената на тока и газа е изцяло субективно и се дължи на нечий частен или групов интерес“. Онези, които качиха цената на тока в България едва ли са над 10 души и ако се направи разглеждане на сделките на така наречената „борса“ ще се види кои са тези, които се договарят на високи цени. Това разбира се не се прави, тъй като идеологията не позволява. Икономикса въобще не допуска такава „намеса“ в пазара, а „индивидуалната свобода“ не позволява обществото да се рови в частни сделки. Никой, дори харвардските възпитаници, не обръща внимание на факта, че резултатът от дерегулацията (либерализацията) на енергийния пазар, е противоположен на очаквания. А същото се получава на газовия пазар в Европа.

Как реагира властта

Народното събрание прие мораториум до края на март върху цената на тока за битови потребители. Това би имало положителен ефект, ако парламента въобще имаше някакъв авторитет. Но той няма, а и всички ще подозират, че мораториума е приет за да се избегнат масови протести като тези от зимата на 2013 година, с които бе свален Бойко Борисов. Така или иначе с мораториума НС каза, да не плащаме високите цени на тока и парното. До тук добре, ама следващата стъпка вече е погрешна. Правителството подготвя компенсации за бизнеса за високите цени на тока. Сиреч, няма да платим пряко по обичайния път през ЕРП-тата, а ще платим косвено през данъците и държавния бюджет. Е, така може да ни излезе и по-скъпо, щото докато не платим явно, от джеба си, няма да си намалим потреблението, а компенсациите ще са пропорционални на потреблението.

Какво се получава? Едни частни личица, в името на собствената си лакомия са ни вдигнали цената на тока над три пъти (и продължават да я вдигат), а правителството, вместо да каже „Няма да я плащаме“, се чуди как хем да им събере пари, хем да ни отнеме възможността ние, като граждани, под формата на протест да кажем „Няма да я плащаме“. Така и мораториума и компенсациите са решения изцяло в полза на групичката енергийни спекуланти, които ни вдигнаха цената. За компенсациите щяла да се използва печалбата на АЕЦ Козлодуй!!! Сиреч, правителството ще прелее държавната, т.е. обществената, нашата печалба, в частни ръце! Това ли е защитата на обществения интерес! И това го правят харвардски възпитаници! Момчетата вярват, че се борят не с шепа спекуланти, а с природно явление, като ураган или наводнение. На такива неща учат дори в Харвард!

Нещата щяха да са други, ако беше оставен само мораториума. Тогава енергийните компании щяха някак да се договорят. Щял бизнеса да фалира, нека фалира. По-добре компенсации за безработица отколкото за печалби на бизнеса. На ЕРП-тата щеше да им се наложи да поработят на загуба и да върнат част от печалбите, които ежегодно изнасят в чужбина. А още по-добре ако фалират. Тогава държавата щеше да ги купи по за лев едната, както навремето се разпродаваха държавните предприятия. Вярно, щеше да е задължена да им плати дълговете, но тя и сега ще им компенсира загубите, но без да придобие собственост. А най-добре щеше да е да се затвори борсата, по възможност завинаги и да се разследва дейността ѝ.

Сега се чудете, как става така, че цялата държава, което означава цялото наше общество, се е наело да обслужва частния интерес на шепа енергийни спекуланти и да се чуди откъде да им събере пари, за да им плати печалбите? Ама те по-силни се оказаха от турския султан? Че и много по-лакоми. То разбирам да имаш власт, ама властта върви с отговорност, а енергийните играчи очевидно нямат такава. Как така стана, че тия спекуланти са по-силни от държавата? Кажете сега, че не са привилегировани. Защо те да са привилегировани, а не пенсионерите, например?

Кой даде властта на енергийните изнудвачи?

Отговорът е прост – ние им я дадохме. Кой е виновен зависи от това, кого вие считате за виновен – лъжеца или излъгания. В днешното брутално общество все по-често се налага нормата, че жертвата сама си е виновна. Но по-продуктивно е да се позанимаваме малко с историята и механизма на лъжата.

Нашият случай с цената на електричеството е подходящ пример за демонстрация на класовия характер на капитализма и на неприкосновеността на „висшата“ класа. Абсолютно същото се разиграва в момента в Европа с цената на газа. Да, въпросът е до идеология, но не просто до либерализма, а до капитализма като такъв. Либерализма е само крайна фаза на капитализма, която стана възможна поради нашия отказ от социализма. И нека не се заблуждаваме, тук не става дума просто за обществени формации, като капитализъм и социализъм, става дума за морал. За сблъсъка между протестантското задължение да вземеш печалба и православното осъждане на натрупването на богатство. С други думи, след като сме признали правото на частна печалба, то ние не можем да търсим отговорност от никой предприемач или търговец, че е вдигнал цените. Да, можем да откажем да платим, ако става дума за нещо без което можем да минем, но токът и газът не са такива стоки. Следователно или трябва да платим печалбите на енергийните спекуланти, или по-точно, изнудвачи) или да си спрем икономиката с всички застрашаващи живота ни последствия, вкл. масов глад. Ситуацията напълно разбива илюзиите за обществената полезност на частната собственост и предприемачеството. Да, именно частната собственост върху средствата за производство създава привилегията. Не случайно за тази собственост се води Студената война.

Фабриката за илюзии

Фабриката за илюзии (любим термин на един добре познат наш „илюзионист“) се нарича „икономикс“. Икономикса е класова идеология, която се прикрива зад наука. Цял живот се занимавам с наука, и ви гарантирам – в икономикса няма нищо научно поне от Адам Смит насам! А може би и никога не е имало. Основните заблуди, които пропагандира икономикса са следните:
1. Пазарната икономика е естествена, един вид природна. Друг вид икономика не съществува.
2. Пазарната икономика е възможно най-ефективна
3. Всяко отклонение от пазарната икономика води до неефективност.

Нека разгледаме тези илюзии една по една. Под „естествен“ произход на пазарната икономика се подразбира факта, че тя е възникнала в хода на историята от само себе си без „външна“ намеса. Под „външна“ намеса се има в предвид влиянието на идеология или на властта на някакво правителство. Този „естествен“ произход дори се изтъква като предимство на пазарната икономика. Тя не е създадена по несъвършен човешки дизайн, а е „природно“ обусловена и следователно е „дъ бест“.

Логиката, а и фактологията, се нарушават още тук. Както подчертах в няколко предишни текста, икономикса възприема гледната точка на „външен“ наблюдател, за когото икономиката СЕ СЛУЧВА, т.е. тя е нещо като „естествено възникнало“ природно явление. Само че всеки човек е участник в икономическата система и не може да бъде външен наблюдател. Създателите на идеология, както и правителствата също са част от икономическата система и не могат да упражнят „външна намеса“ Външен наблюдател може да бъде някое извънземно, но за него всички хора, вкл. правителствата, са вътрешни за икономическата система. От това следва, че всяка икономическа система, включително социализма е „естествена“, а претенцията на пазарната икономика да е „дъ бест“, щото е „естествена“, е неоснователна.

Фактологията също е сгрешена. Капитализма има своите идеолози, но доколкото той възниква в доминиран от религията исторически период, то следва да търсим корените на капиталистическата идеология в религията. И можем да ги намерим, по-бегло в католицизма, много съществено в протестантството и особено ярко в неговите крайни форми – калвинизма, методизма, пуританството. Така че не е вярно, че капитализма, т.е. пазарната икономика, възниква без влиянието на идеология. Спорът, кое за кое е причина е безсмислен. Развитието на идеологията и на икономическите отношения вървят паралелно и взаимно се усилват. Проблемът тук е следният: идеологията, която се налага успоредно с развитието на технологиите е строго частна и обслужва само интереса на тясната прослойка от предприемачи и търговци. За тях останалата част от обществото, с неговата „държава“, е тежест, бреме, с което трябва да се съобразяват. Оттук, борбата срещу държавата, колективизма и социално отговорния индивид са основни мотиви в западната идеология, която разбира се не се изчерпва с икономикса. Човешкото общество трябва да бъде сведено до контролирани с пари атомизирани индивиди. В интерес на истината, тази цел е постигната в значителна степен.

По принцип, не е необходимо пазарната икономика да е „естествена“ за да бъде „най-ефективна“. Въпросът тук е какво означава „най-ефективна“? Изненади няма. Под „ефективност“ в икономикса се крие придобиването на най-голяма печалба, което отново съответства на частния интерес на предприемача и търговеца. Следва логически неправилното обобщение, че щом всяко частно предприятие е „най-ефективно“, то цялата система е най-ефективна. Сиреч, частния интерес се представя за обществен. Само че за да се продава още и още, за да има „икономически растеж“ (евфемизъм за съществуването на печалба), се създаде консуматорското общество, което хаби природен ресурс с непозната в историята скорост.

След като показахме, че пазарната икономика не е непременно „най-ефективна“ и че всъщност критериите за ефективност може да са най-различни, то твърдението, че всяко отклонение от пазарната икономика води до неефективност отпада. Колко е ефективна една икономика зависи от поставените пред нея цели. А пред капиталистическата икономика обществена цел няма. Има единствено частно-собственическа цел – да носи максимални печалби. Следователно в капиталистическата икономика може да се извършва и обществено вредна дейност, стига тя да носи печалба. Точно това се случва в момента с цената на тока и газа, но закона гарантира частните права над обществените и на енергийните спекуланти трябва да им съберем парите, които искат.

Свободната конкуренция е правото на силния да унищожи по-слабия и де факто е заявка за установяване на монопол. Идеологията ни говори, че конкуренцията щяла да ни гарантира най-добро качество на продукцията. Както видяхме, и това не е вярно. При неплатежоспособно население фирмите се конкурират в цената, за сметка на качеството. Но нека допуснем че е вярно. Свободната конкуренция предполага множество равни играчи. Само че равенството бързо се превръща в неравенство, поради положителната обратна връзка в процеса на трупане на печалба и реинвестиране. С други думи, свободния пазар облагодетелства големите пазарни играчи за сметка на малките. Така една две фирми завладяват пазара и установяват монопол. Когато ви говорят за свободен пазар и свободна конкуренция, знайте, че става дума за установяване на монопол. Исторически, Адам Смит е създал своята икономическа идеология за да подпомага въжделенията на британския бизнес за световен монопол. Сега се сетете защо ЕС иска от нас свободна конкуренция, с която се мотивират например Закона за обществените поръчки или Закона за държавните помощи. Имаме дори Комисия за защита на конкуренцията.

А има ли алтернатива?

Нека сега разгледаме нещата не от „външната“ класово оцветена гледна точка, а от „вътрешна“ обществена гледна точка. „Естествеността“ на пазарната икономика означава едно и само едно – неосъзнатост на собствените ни действия. Както се казва – не сме стопани в собствения си дом. Развитието на технологиите ни е довело до очевидната полза от разделението на труда. Само че разделението на труда всъщност означава колективен труд, тъй като всеки произвежда не цяло изделие, а част от него. Точно тук изниква ролята на предприемача – организатора на колективния труд. За съжаление, позитивния ефект от неговата поява е изцяло засенчен от негативния му характер – той се проявява като крадлив счетоводител, който към своята заплата заделя за себе си и от заплатата на всеки, чийто труд организира. Освен това претендира за собственост, както на средствата за производство, така и на произведената продукция. Малко хора са си задавали въпроса, за негативните последици от привилегированата позиция, в която предприемача сам се поставя. Фактически, предприемача е паразит, а в последствие влиза и в ролята на изнудвач. Естествено, страните с частна собственост и предприемачество имат икономически растеж, но той е заради разделението на труда, а не заради частната собственост. Паразитния характер на организатора на колективния труд в условията на разделение на труда е изцяло следствие от западния мироглед, който се откъсва от нашия, православния, през периода VII-XI век. Не е вярно също, че предприемаческия дух възниква без съпротива – между католицизма и протестантството, в чийто рамки се вписва предприемачеството, се водят серия религиозни войни в периода XVI-XVII век. Трудно е да се каже какви са били икономическият и религиозният елемент в тези войни, но е факт, че дори и да е имало осъзнаване на общественоопасната роля на предприемача днес то е изцяло изчезнало и кланянето пред „инвеститора“ е заместило кланянето пред феодала или робовладелеца. Без да го осъзнава, обществото е допуснало образуването на нова класа робовладелци. Така „естествеността“ на пазарната икономика не само не е предимство, тя е недостатък, а основният ѝ проблем е допускането на свръх привилегирована класа. Осъзнаването на този факт е в основата на промяната!

Може ли да бъде създадена алтернативна икономическа система? Да, може. Но за създаването и съществуването на такава система е необходимо едно много съществено условие. Трябва да се разсъждава за икономиката не от външна, а от вътрешна гледна точка, т.е. икономиката „не ни се случва“, а ние я правим и каквато я направим – такава ще я имаме. Това твърдение е вярно дори за капиталистическата икономика, но е факт, че при разрушаването на социализма имаше аргументи, че видите ли, системата е виновна. Само да сменим системата и „благата ще потекат като пълноводна река“. Е, не потекоха. Грешка на социализма, и на комунистическата идеология въобще, бе същата „външна“ гледна точка, според която „колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма“. Няма такова нещо! Каквото общество си създадем, включително в икономически аспект, в такова ще живеем. Следователно, никоя алтернативна икономическа система няма сама по себе си, без нашите усилия, гарантирано да доведе до просперитет. Политическата апатия е крайно неуместна, както и безсмисления политически трополак. Отделен е въпросът, какво е просперитет и трябва ли той да е целта на обществото. Но нека не се впускаме във философски въпроси.

За икономическа система без печалба отдавна съм писал. Бидейки създадена по прост дизайн, тя не се нуждае нито от банкова система, нито от данъци, нито от пенсионна система, не е пристрастена към икономически растеж, не страда от дългове или инфлация и може да преследва обществено определени, а не частни интереси. Такава икономическа система е съвместима и следва източния православен мироглед, който е противоположен на западния католико-протестантски мироглед. Както съм писал на други места, основната ценност, която ние носим е нашия източен православен мироглед и най-голямото престъпление е отказът от него и подмяната му с протестантски. Да, много хора се смятат за атеисти и невярващи, защото не припознават религиозните обичаи и не признават религиозните текстове, но религията е обобщен морал, а всеки от нас следва морала, в който е възпитан: ние – православния, западняците – католицизма и протестантството (ако между тях е останала разлика). Атеистите са неосъзнати католици, протестанти или православни и т.н.

Заключение

Енергийната криза, в която попадаме, както и всяка друга икономическа криза, е пряко следствие от неосъзнатостта на общите колективни действия познати ни под името икономика. С други думи – не знаем какво правим, а икономикса ни учи, че не ние го правим, а то само се случва. Покачването на цената на тока у нас е чудесна демонстрация на неосъзнатия характер на капитализма. Едни от нас са вдигнали цената на тока просто ей така, защото могат и искат, и сега парламент и правителство са се захванали да събират пари и да ги раздават на всички, за да могат те да платят на ония, които напълно необосновано са вдигнали цената на тока. Както виждате, тук няма нищо друго, освен едно изнудвачество, което би било редно просто да се прекрати, а ония които го извършват да бъдат наказани. Само че това не се случва. Защо? Защото не сме стопани в собствения си дом! Защото не знаем какво правим! Ако няколко пъти споменавам „харвардските“ момчета, то това не е за да се заяждам с тях, а за да покажа, че икономическото невежество се преподава дори там, а може би и предимно там – в най-добрите западни университети. Всъщност, там в тези университети не само се преподава, там се създава икономическо невежество. Създава се в полза на обществените изнудвачи от рода на тези, които са ни вдигнали цената на тока. Вярването, че икономиката ни СЕ СЛУЧВА е основна невежествена заблуда. Заради нея днес нашето правителство ще даде нашите обществени, държавни пари на шепа енергийни изнудвачи. Защото вярва, че не те са вдигнали цената за да се нагушат с пари, а цената сама се е вдигнала, като нивото на океана при прилив. А същите тия изнудвачи, които ще се нагушат с пари, ако ги попитате защо го правят, те ще ви отговорят, че не го правят те, просто цените се вдигат, сами се вдигат. Бурята е вече настанала, те просто яздят вълната. Моля? Не се заблуждавайте, невидимата ръка на пазара етикети не пише! Вдигането на цените е акт на колективната безотговорност на производители и търговци!

С това искам да разсея всички илюзии, че нещо ще се промени като сменим едни лица във властта с други. Не, няма да се промени, защото ние не сме стопани в собствения си дом. Докато знанието ни за икономиката е доминирано от класово оцветено невежество винаги ще има хора, които ловят риба в мътната вода на заблудите. На това нещо трябва да се каже „НЕ“!

Кихано 29 декември 2021