Истината е в силата която прави човека свободен и добродетелен

Когато говорим за силата която прави човека свободен и добродетелен трябва да се спрем преди всичко на понятията свобода и добродетелност, какво всеки от нас разбира за тях. Защото хората имат различни видове истини, полуистини и неистини, и вярват в това което им изгодно да вярват.
Истинската свобода според мен е духовна, тя се изразява в смелостта да бъдеш себе си, без железните маски, които ни принуждава да наденем лицемерното общество. А ние ги слагаме защото нямаме достатъчната духовна сила да се изправим и да бъдем себе си.
А какво представлява добродетелта и защо изчезва в днешно време?
Зигмунд Фройд казва че западното общество е застинало на “анален стадий на развитие”, и е абсолютно прав, а за това недообичан. Добродетелта е комплексно понятие включващо множество дефицитни качества. Несъмнено свързана със свободата.
Цялото наше възпитание е насочено на това, да станем роби – роби на политически идеологии, социални идеологии, религиозни идеологии. Не ни дават и най-малък шанс да мислим сами, и да търсим свое собствено виждане. Насилствено ни отливат умовете в готови форми. Институциите и болното общество ни набива в главите неверни неща в които ни карат да вярваме. Нещата които и те не разбират, но действат като с ковашка матрица, и дефектните щамповки (нестандартните хора) обричат на социална смърт. А именно те са носителите на развитието, тези нестандартни форми хора.
Днес наличието на социална смърт може да бъде началото на духовен живот, изход от “матрицата”, и тогава играта няма да съществува такава каквато са я измислили “социалните инженери”.
Психологическата свобода ще бъде възможна, когато на децата които ще станат възрастни, ще се позволи да растат, като им се помага да придобиват по-голям интелект, по-голям разум, по-голямо съзнание, по-голяма будност. Не трябва да им се внушават и вменяват доктрини. Но да бъдат поощрявани по всякакъв начин да търсят истината.
Истината не трябва да се заимства Не можем да я изучим от учебниците. Никой не може да ви я съобщи. Ще ви се наложи сами да изострите разума си, за да можете да погледнете в съществуванието и да я намерите. Ако когато сме били малки ни оставаха открити, възприемчиви, бдителни и ни поощряваха към търсене, ние щяхме да притежаваме психологическа свобода. А с психологическата свобода идва и огромната отговорност. Тя идва като сянка на психологическата свобода. Още преди, да сме задали въпроси, ни пълнят ума с отговори, всеки от които е фалшив – защото не се основава на собствения опит. Целия свят живее в психологическо робство, с редки изключения.
Но в днешно време с все по голяма сила се проявяват обратните явления, хора живеещи в онероидно състояние, социални, послушни, биологични роботи, които възпроизвеждат себеподобни и не притежаващи “силата която прави човека свободен и добродетелен”. Защото няма свобода в социума където индивида се разтваря, деперсонализира и деиндивидуализира Там където действат принципите на гравитацията. Конструкцията на кошера, на мравуняка с ясната обособеност на службите в съобществото, роденият господар винаги ще бъде господар, и уродливото му поколение също, роденият слуга ще бъде слуга и неговото поколение също.
В този свят на измама няма значение кой колко е надарен и колко много се труди, той винаги ще робува на колективния организъм и разум. Ако ли не, ще бъде обречен на социална и дори физическа смърт в последствие.
Постоянно живеем абсолютно невнимателно към това, което става наоколо. Каквото и да правим го правим механично без никаква осъзнатост. Функционираме, като роботи. Не хора; а машини.
 Много хора се сърдят, защото на никой не му харесва, когато го наричат машина. Машините искат, да ги наричат богове; тогава са много доволни и се раздуват от радост. Ако опитате да се наблюдавате, ще узнаете, колко механически действате.
 Руския физиолог Павлов и американския психолог Скинър, на деветдесет и девет и девет десети процента са прави в отношението си към човека: те вярват, че човек е прекрасна машина, нищо повече. В него няма никаква душа. Но те пропускат един не голям сектор. Там се намират, пробудените.
Силата е в пробуждането това е пътя към живота.
 Човек е жив пропорционално на това, доколко е осъзнат. Осъзнатоста  това е разликата между живота и смъртта. Той не е жив само защото, диша, или му бие сърцето. Физиологически вас може да ви поддържат живота в болница, без всякакво съзнание. Сърцето ви ще бие, и ще дишате. Могат да ви поддържат механически в такова състояние, много години. В западните страни днес има много хора, водещи кореноплодно съществувание в болниците, защото развитите технологии направиха възможно да се отлага смъртта на неопределен срок, много години могат да ви поддържат живота. Ако това е живот. Но това съвършено не е живот. Просто кореноплодно съществувание.
Разликата между тях и другите е, че се придвижват на собствен ход и имат малко по голяма автономност.
Съвременната психология открива няколко важни неща; макар открити интелектуално. Ако са интелектуално открити, рано или късно ще бъдат екзистенциално преживени.
 Фройд е бил велик пионер; човек с голямо значение, защото първи заставя голяма част от човечеството да признае идеята, че в него е скрито безсъзнателното. Съзнателния ум е само една десета част, а безсъзнателния ум много повече.
 Неговия ученик, Юнг, отива по далече, и по надълбоко и открива колективното безсъзнателно. Сега е нужен някой, който да открие, още нещо в човешката природа, и то може да бъде - космическото безсъзнателно.
 Говорим за съзнателния ум... – тази крехка вещ, много малка част от нашето същество. Под него се намира предзсъзнателния ум, който смътно усещаме, че шепне нещо, но не можем да разберем, какво именно. Той винаги стои отзад съзнателния и го дърпа на конци. Третия слой -безсъзнателния ум, с който се сблъскваме само на сън или под въздействието на наркотици. След тях е колективния безсъзнателен ум. С него се сблъскваме, само дълбоко изследвайки безсъзнателния ум; тогава се намираме в колективното безсъзнателно.
 А съзнателния ум... Той е безкрайно малък; и едва мъждука, но все пак е важен. В него се съдържа огромен потенциал. Той открива съвършено друго измерение. Ние не сме така малки, както ни се струва на повърхността, тази повърхност скрива големи дълбини и височини.
В мнозинството няма душа, и ум няма. Дори няма тяло; има само название. Това е само дума. В мнозинството няма никаква необходимост от свобода. Когато всички индивидуалности изграждащи мнозинството са свободни, ще бъде свободно и мнозинството. Впечатляваме се от думи, дотолкова, че забравяме, че в думите няма нищо веществено. Мнозинството, обществото, съобществото, религията- всичко това са думи. За тях не стои нищо реално.
За да бъдем тотално свободни, трябва да бъдем тотално осъзнати, защото нашите окови се коренят в нашата безсъзнателност; те не възникват от нищото. Никой не може да ви направи несвободни. Могат да ви унищожат, но свободата да ви отнемат не могат. Само ако не им я отдадете сами. При най- дълбок анализ несвободни ви прави винаги вашето нежелание да бъдете свободни. Несвободни, ви прави вашето желание да оставате зависими, отхвърлили от себе си отговорността да бъдете себе си.
 Всяка невроза, има тенденция да изтласква болния извън реалния свят и да го отчуждава от действителността. Такава тенденция срещаме и в нормалния живот, с тази разлика, че целта е друга. Науката, техниката, държавата отчуждават човека. Техническия прогрес, свързан с крупната индустрия, прави човека производител, потребител. Прави го част от едно цяло, в което той се механизира, започва да мисли по начин, различен от собственото му желание, става чужд на себе си - самоотчуждава се, съизмерва се и подражава на другите. От личност се превръща в марионетка. Масите не търпят уникалност и индивидуалност. Тук, целта на отчуждаването и изтласкването на човека от личния му свят и въвличането му в общия, е постигането на контрол и власт от определени групи хора върху масите.
И тук достигаме до истината която човек трябва да осъзнае за себе си за да притежава силата която да го направи свободен и добродетелен. За тази цел той трябва да избере пътя на дисидента, на отхвърления от другите, на изправилия се срещу ненавистта и неразбирането на целия свят дори. За да върви по пътя на духовната свобода и здраве които са несъвместими с живота в масите, защото там човек става “das man” а не “der man” както би трябвало да бъде. Силата е в това да се отклониш от гравитационното поле, да отречеш много неща известни като “обществени заблуди”, “идоли”, “идиотии”. Да свалиш маските и да бъдеш себе си, без грижата за общественото мнение което обикновено е плод на нечовешка простотия, а няма да те е грижа ако си добродетелен. Добродетелта е нещо което хората тълкуват по разни начини в зависимост от духовното си развитие, повечето дори не са наясно със самото понятие поради ограничените си семантични мрежи. В различните общества тя също се тълкува различно. Но все пак бих искал да се спра на моето тълкувание на понятието, без да бъда истина от последна инстанция, просто малко прозрение.
 Добродетелта е сложно многокомпонентно понятие. То включва редица ценни качества от морално-етичен характер, поизчезнали в днешните времена на постмодернизма с неговата изродена или въобще липсваща етика.
Добродетелен е човекът който преди всичко има висока степен на самосъзнание и саморефлексивност. За да има знание за собствените си мисли, действия и обратната връзка с околните. Той трябва да има и качества като: воля, алтруизъм, смелост, доблест, чест, решителност, нонконформизъм, милосърдие, състрадание, честност, стабилност на поривите и мислите.
И същевременно да не става заложник на собствената си добродетел, умерен реалист.
В предишни времена такива хора са наричали добродетелни, те са били уважавани и почитани, поради рядката им съвкупност от качества и заради опорната им функция в обществото като стълбове на които се е крепяло.
За тях са писани митове и легенди, били са пример за редица поколения и знаме на милиони.
До днес, днес свестните и добродетелните са смятани за луди и странни, защото живеят по кодекса на честта. В замисленото глобално общество на програмирания хаос и търгашество, се живее по кодекса на безчестието и евангелието на Юда. Там добродетелта е виртуална и се създава от медиите. За който кажат че е добродетелен за него е валидно, купуват се индулгенции и добродетели. После се внушават на масите и готово.
На истински добродетелните люде не им остава нищо друго освен силата на духът, тази която прави човека свободен и добродетелен, няма друга която да се пребори с злото и новият вид робство. Новият ред който се опитват да ни наложат е именно това насилие над духа и псевдо-изборите които можем да направим. Пропагандираната свобода е изцяло виртуална, съвременния паноптикум става все по жесток, той не търпи нищо свободно, дори животните биват заставяни да живеят според човешките уродливи закони.
Тези които стоят на върхът на пирамидата несъмнено не притежават тази сила  която прави човека свободен и добродетелен, те притежават сатанинската сила да поробват и “крадат души”, духовни пигмеи и несъмнено дълбоко психично болни хора стремящи се да заразят целия свят с налудностите си. Те се страхуват от истината, свободата и добродетелта, те се страхуват от силата на духа защото тя е по голяма от всички тях, независимо от трилионите им долари и целия изграден апарат за въздействие и репресии.
Илюзия е че те имат истинска власт над шест милиарда население, то им я дава благодарение на това че не е скъсало духовните окови които са му надянали. Ако дори една трета от населението откаже да вярва на маймунските им лъжи, те ще се сринат като стара градинска тоалетна, в собствените си органични отпадъци. И за това те атакуват силата на духа перманентно, за да могат да увековечат съществуванието на тленната си материя до безкрай, но безкрайни неща няма, има ли начало ще има и край.
Събудете се от розовия сън който са ви натрапили и вижте кошмара в който живеете, разкъсайте духовните вериги и с тях ударете по главите тези които ви ги слагат. Отхвърлете внушаваните ви ирационални страхове и живейте като истински свободни и мислещи хора, защото няма свободни хора които да не мислят. Мислещия човек е този който съществува, другия вегетира и е тор за империята на злото. Мислене не с шаблонни форми, а със сложна аналитична дейност, другото не е мислене а подражание. Емоциите изкривяват мислите и се използват за психологическо въздействие.
Единствено силата на духа може да направи човека свободен и добродетелен, тя е тази която го прави такъв.

Хари Бержерон