Царят отдавна е гол

Преди много време опитах да направя сравнение на постиженията на икономическите системи на съветския социализъм и западния капитализъм. Направих го по простата причина, че новата ни “демократична” реалност доста силно се размина с очакванията и сред хората масово има чувство, че са били излъгани и че нещо не е така, както ни се обяснява. Онова което не просто не се обяснява, а открито се изопачава са икономическите постижения на социализма в сравнение с капитализма. Всякакви оценки се правят под мотото „За социализма или лошо или нищо“. Така изисква политическата коректност. Масовите лъжи за социализма обаче не могат да изличат паметта на хората. Социологически проучвания от края на 2014 година на две агенции показаха ясно по-положителна оценка за социализма и Тодор Живков, отколкото за „българския вариант“* на капитализма (1,2). Според проучването на агенция Галъп Интернейшънъл  45% от българите оценяват периода на социализма от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като успешен макар и да е имало трудности и грешки, а само 17% смятат, че загубеното през този период е повече от спечеленото. За периода на реставрацията на капитализма 1989-2014 г. проучването дава следната картина: едва 9% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са успешни макар и да е имало трудности и грешки; 34% казват, че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% - че това са напълно загубени и тежки за народа години, т.е. цели 61% оценяват негативно периода след 10 ноември 1989 година срещу само 17%, които оценяват негативно социализма. Подобни са и резултатите на Алфа Рисърч.


Фигура 1 Представяне на резултат от социологичното изследване на Галъп Интернейшънъл (1).

Сравнението на постиженията на икономическите системите на съветския социализъм и западния капитализъм, което споменах в началото бе написано преди тези анкети да бъдат направени и публикувани и показва, че усещането на населението за „ония времена“ не е просто „носталгия“, както се опитват да го обяснят днешните политически и социологически корифеи, а има сериозна фактологическа основа. Тогава обаче не разполагах с данни за България и използвах почти изцяло данни за Русия и РСФСР. Днес, благодарение на проф. Иван Ангелов имам данни и за България. Нека припомня, че проф. Иван Ангелов не е случаен човек. Той е един от авторите на прословутия план“Ран-Ът“, член кореспондент на БАН. В момента обаче изглежда е променил позициите си и отявлено критикува българския преход. Е, човек има право да греши. В момента проф. Ангелов няма никакви шансове да привлече вниманието на която и да било българска партия или да извлече някаква полза от позицията, която е заел, и затова може да му се вярва. Данните съм взел от неговата публикация „Разгромът на българската икономика“ (3), която горещо препоръчвам и която споделя многократно споменаваната на този сайт теза за вредата от свободния пазар. Разбира се, числата на проф. Ангелов са извадени от официални статистически справочници на България.

Данните за разрухата на българската икономика са красноречиви сами по себе си, а и са добре коментирани от самия проф. Ангелов. Затова тук ще се спра на идеологемата за „дефицита“ по време на социализма. Разбира се, тя е дискутирана в текста сравняващ РСФСР с Русия.

Критикуващите социализма икономисти обикновено изтъкват дефицита на стоки като неотменна негова черта и го присъждат на невъзможността за планиране. Това определено би могло да е така, но не е непременно недостатък спрямо капитализма. Защо? В системата на социализма цените бяха фиксирани. Тогава покачването на покупателната способност води до изкупуване на стоките, т.е. до дефицит, който е очевиден. При капитализма нещата стоят по-иначе, когато една стока недостига, т.е. има дефицит, цената на тази стока се покачва докато част от хората се откажат от употребата й и тя пак залежава по рафтовете на магазините симулирайки изобилие. Така се оказва, че социализма и капитализма не могат да се сравняват, по наличието на стоки в магазините, тъй като в капиталистическата система дефицита се транслира в покачване на цените. Сравнение може и следва да се прави по реално закупените и употребени стоки, а не умозрително по претрупаните или празни рафтове в магазините. Данните за България от Таблица 1 (3) са изключително красноречива илюстрация на такова сравнение и реално показват на какво се дължи усещането на хората, че социализмът беше по-успешен и че тогава се живееше по-добре.

Таблица 1. Потребление на основни хранителни продукти на лице от домакинството (3)

Показатели/Години

1988 г.

2013 г.

Изменение спрямо 1988 г. %

Хляб – кг.

196,4

97,8

50,20

Месо – кг.

75,2

32,2

57,18

Риба – кг.

8,3

6,7

19,28

Прясно мляко – л.

195

20,1

89,69

Яйца –бр.

263

143

45,63

Плодове –кг.

109

50,3

53,85

Зеленчуци – кг.

109

73,1

32,94

Захар –кг.

35

7,7

78,00

Растителни хранителни масла – л.

22,9

16,5

27,95

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник 1989 г. и 2014 г.

Както показва таблицата, няма хранителен продукт, чието потребление сега да е по-голямо отколкото през 1988 година. Вярно, аз не помня да е имало дефицит през 1988 година. В интерес на истината не помня да е имало дефицит и поне през 10-тте години предхождащи 1989-та, като изключим режима на тока. Но антикомунистите може да помнят, но те пък така помнят, че бъркат социализма с развалянето му, т.е. с годините след 1989-та.
Намалението на потреблението на хранителни стоки е драстично – с до 90% за млякото, 60% за месото, 50% за плодовете, яйцата и хляба, 30% за зеленчуците! Като пропуснем яйцата и маслата и отчетем, че литър мляко е приблизително 1 кг, то се оказва, че храната, която българинът поема сега като тегло, е едва 60% от тази, която е поемал през 1988 година, т.е. в края на социализма. С други думи, днес българина се храни много по-лошо отколкото при социализма въпреки, че няма дефицит и рафтовете на магазините са пълни.
Дали пък сегашните храни не са по-качествени или по-хранителни? Точно обратното – много по-некачествени са, с много повече консерванти, оцветители, подобрители овкусители и т.н., а плодовете и зеленчуците са много по-безвкусни. Лошото качество на сегашните храни със сигурност допринася и за наднорменото тегло и затлъстяването и макар да ми липсват данни, то със сигурност наднорменото тегло и затлъстяването сега ще се окажат по-разпространени отколкото през 1988 година, въпреки че поглъщаме храна с тегло едва 40% от това през 1988 година.
Предимството на данните в Таблица 1 е, че се дават количества, а не похарчени суми, тъй като похарчените суми зависят от цените и по-големия разход, например за здравеопазване, не означава непременно ползването на повече и по-добри здравни услуги.
Някои могат да възразят, че социализма е безвъзвратно отминал и няма да се върне, следователно няма значение как сме живели тогава. Светът обаче е доста изменчив и ако сега нямаме избор то не се знае дали в по-далечно или по-близко минало няма пак да имаме възможност за избор. Тогава историческата истина и памет и нейното правилно тълкуване са предпоставки за вземане на правилно решение. Истината винаги е от значение дори само като оборване на лъжата и лъжците, особено когато те претендират да са "образования"„елит“ на обществото.

Заключение
Независимо от пропагандата и лъжливата реторика статистическите данни показват, че в момента (към 2013 година) българина се храни около два пъти по-малко отколкото в края на социализма, въпреки че няма дефицит на хранителни стоки. Това означава, че толкова широко раздухвания дефицит при социализма не е непременно недостатък спрямо капитализма и не означава бедност.
По-положителната оценката, която българите дават на социализма спрямо „демокрацията“ има съвсем реална основа, която политиците и демократстващите идеолози не искат да признаят. Няма и да поискат, и то не само защото нямат смелост да признаят провала си, а и защото на много от тях липсва елементарна честност. Каквото наредят от САЩ и ЕС – това е истината.

Кихано
19 май 2015

* Друга масова лъжа е, че капитализмът в България бил нещо сбъркан. Няма български капитализъм. Има световен капитализъм и на различните народи в него е отредено различно място.

1 Галъп интернашънъл „25 години по-късно - равносметки и интерпретации
2 Алфа рисърч „Преходът: митове и памет, 25 години по-късно
3 Иван Ангрлов „Разгромът на българската икономика“ поглед.инфо