Десети ноември – позорът на една цивилизация

Ние, българите, заедно със сърби, руснаци, румънци, гърци, украинци, белоруси и още няколко народа принадлежим към Православната цивилизация, според Самюел Хънтингтън. В основата на делението на света на седем (ако не признаем африканската) или осем цивилизации Хънтингтън поставя религията и социокултурните особености. Само че религията и социокултурните особености, с цялата им сложност и многообразие, са функция на доминиращата етика. В най-стария руски писмен източник “Повесть временных лет”, например, съществува легенда за това как киевският княз Владимир през 988 година избрал православието след двугодишно изследване на исляма, католицизма и юдеизма. Руският народ обаче много преди официалното си покръстване е избрал православието, защото съответства на неговата психология и етика. Корените са много по-дълбоки и са дали отражение дори при образуването на езика. Мирогледът на западното общество е твърдо вкопчен в материята, собствеността и притежанието. Съответно в повечето западни езици спрежението на много глаголи става чрез глагола “имам”, за разлика от българския и руския езици, в които не се сещам за глаголи спрягани чрез “имам”.

Разбира се, няма съмнение, че западната цивилизация е доминираща в света през последните 500-700 години. Означава ли това, че тя стои най-високо в морално-етично отношение? Ако търсите отговор в западни източници то той несъмнено ще е “да”. Лошото е, че тъй като Западната цивилизация е доминираща вече толкова дълго време, то и в другите цивилизации ще намерите повлияни от Запада източници, които ще отговорят с “да”. Това се дължи именно на напредъка на западните хуманитарни науки, чийто понятия, критерии и начин на разсъждение неволно се възприемат или като универсални или по подражание. В същото време, между Западната и останалите цивилизации има солидно политическо, социално и икономическо напрежение, което не говори за съгласие, каквото би предполагало възприемането на общи критерии и мироглед. Факт е, че почти не се срещат оценки на Западната цивилизация от гледна точка на другите цивилизации. Често на другите цивилизации дори им липсва инструментариума, чрез който да я направят, но на морално-етично ниво всеки може да оцени действията ѝ и резултатът много често е негативен, особено що се отнася до ислямската цивилизация, която, заедно с нашата, в последния век е една от най-потърпевшите от западната добродетел.

Във фокусираното върху притежанието общество централен въпрос става разпределението на ограничените материални блага. В западното общество този въпрос е решен по сегрегационен начин – хората са различни по възможности, следователно едни превъзхождат други. Оттам превъзхождащия има право над превъзхождания. Исторически Западната цивилизация е създала серия сегрегационни критерии познати като расизъм, нацизъм, национализъм и сексизъм. Най-популярния и доминиращ в момента е имущественият признак, който дава право на богатия над бедния. Затова бедните трябва да работят и купуват, за да създават богатство, т.е. печалба, на богатите. Това е защитаваният от либералната демокрация принцип, който се прилага вътрешно в рамките на Западната цивилизация. Човекът тук работи само за себе си, затова може да бъде манипулиран с материални блага предоставени за присвояване. Конкуренцията е всичко – колкото повече притежаваш, толкова по-ценен си, толкова по-висок е социалния ти статус.

Принципът на превъзходството е най-ярко изразен в отношенията на Западната цивилизация с другите цивилизации. След като Западната цивилизация превъзхожда останалите, научно-технически и военно, значи има право да притежава материалните блага на другите цивилизации, стига да ги поиска. По тази причина е нормално да избие индианците в Северна Америка, да завладее четири от петте континента, да взема африканци като роби, да води война за правото да внася опиум в Китай и т.н. Благодарение до голяма степен на СССР, през XX век откритото владение и грабеж станаха невъзможни и се премина към по-замаскирани форми на агресия, познати като износ на демокрация – цветни революции или национални пролети, чрез които Западната цивилизация нанася щети на останалите – на тези, които не искат да се подчинят. Чрез заплахи, шантажи, корупция под формата на грантове, измами и дори прикрити терористични акции Западната цивилизация поражда конфликти на територията на другите цивилизации с цел тяхното отслабване и завладяване. Типичните пресни примери са Украйна и Сирия, а в по-далечното вече минало – Ирак, Либия, Югославия.

В крайна сметка – да, Западната цивилизация е доминираща, но това е една агресивна, подла, алчна и грабителска цивилизация, която има само врагове, защото всички останали са нейни жертви. В този смисъл Западната цивилизация е една варварска цивилизация, колкото и противоречиво да звучи. Понеже Западната цивилизация се стреми да нападне и ограби всички останали, то тя смята, че всички останали са като нея и ще се бият както с нея така и помежду си. Това е част от тезата на самия Хънтингтън, с която той обосновава “сблъсъкът на цивилизациите”. Тя разбира се отразява западния мироглед, според който, “човек за човека е вълк”. Във философията на Западната цивилизация преобладават механицизма и стремежа всичко да бъде подчинено на някакъв “научен” подход. Такъв е произхода на виждането на Хобс за човека като зло и егоистично същество, на дарвинизма и малтусианството. Религията също е вкарана в това русло – според протестантството човекът е непоправимо грешен и не заслужава божието царство. Само предварително избрани от Бога ще го получат. Божествената същност, позитивното начало в човека е изцяло отречено. Резултатът е нещастие, цинизъм, разложение и цялостен нихилизъм, въпреки доминирането над целия свят. Тази философия разбира се е духовна отрова затова белият западен човек, който е неин носител не оцелява* – прираста на бялото население на Запад от десетилетия е отрицателен и ако на държавно ниво статистиката не показва намаляване на населението, то това е поради множеството мигранти и други етнически групи заселили се в Западните страни. Разбира се, намаляващо население се наблюдава навсякъде, където се възприемат западните, етика, философия и мироглед, а това включва и нас и Русия. Западната цивилизация умира с белия западен човек – това вече се вижда, но ние все още имаме шанс, който се корени в отхвърлянето на западния мироглед и връщането към корените на нашата собствена славянска, а за нас славяно-българска цивилизация.

Не мога да говоря за останалите цивилизации, но нашата, Православната, е до голяма степен противоположна на Западната и се оказа неин основен съперник поради сходното ниво на научно техническо и военно развитие. Вярно е, че поради цивилизационния натиск на Запада, много от неговите пороци вече са и наши пороци, но основните характеристики на нашата цивилизация все още не са унищожени. В нашата Православна цивилизация материализма играе второстепенна роля. При нас всички хора са равноценни божии чада независимо от способностите им. По-способният, превъзхождащият, е призван да служи, да учи и да води превъзхожданите към всеобщо и цялостно усъвършенстване, а не да ги използва за личното си материално обогатяване. Склонността ни да почитаме, следваме и уважаваме водача и учителя негативно се оценява от Запада като култ към личността и робуване на авторитети. Колективизмът е друга наша характеристика, чрез която всеки от индивидите постига социална сигурност непозната в западното общество. Кариеризма, егоизма и алчността у нас са традиционно осъждани, което по западните критерии било подтискане на индивидуалността. Лицемерието е неприсъщо на нашата цивилизация, затова индивидите, чийто поведение вреди на обществото, следва открито да бъдат критикувани и ограничавани или както казват западняците - репресирани. В западното общество антиобществени идеи въобще не се допускат, като за тази цел служат както ниското ниво на масовото социално-философско образование, така и общата атмосфера на егоизъм и конкуренция. В нашата цивилизация човек се развива и самоосъществява чрез служба на обществото, а не чрез натрупване на богатство. Според православието, трупането на богатство е двоен грях, веднъж защото за утрешния ден се уповаваш не на Бога, а на натрупаното днес, значи си неверник, и втори път защото събирайки днес излишества, лишаваш други хора от средства за живот. Агресивността е сравнително чужда на нашата цивилизация. Когато (пра)българите идват на Балканския полуостров не избиват славяните, напротив, съжителстват с тях и образуват Първата Българска държава. Българското влияние е разпространено на север и изток по мирен път, за разлика от разпространението на западното влияние. Нито ние, нито руснаците сме организирали някога кръстоносни походи нито сме разпалвали световни войни, нито сме колонизирали някого. Русия е многонационална страна с удивително мирно съжителство на различни нации и религии. Нито ние нито руснаците сме организирали някъде преврати, цветни революции, пролети и прочее, нито пък руските кораби кръстосват Мексиканския залив както американските – Черно море.

Върху същността на Западната и Православната цивилизации могат да се изпишат цели трудове, но изхождайки само от споменатите непълни характеристики можем да направим поне два важни извода. Първият е за съществените морално-етични различия между нас и западния човек, а втория е нееднозначността на оценката за характера на двете цивилизации. Първият извод едва ли ще бъде подложен на съмнение – самите наши цивилизатори въведоха термина „цивилизационен избор“ именно като избор между Западната и Православната цивилизации. Те обаче яростно ще отричат описаните тук признаци на различие, а ще изтъкват фасадните идеологически „ценности“ на Западната цивилизация – демокрация, либерализъм, човешки права и прочее, зад които се крият егоизма алчността и агресията. Това разбира се е нормално, нашите грантови цивилизатори са научили всичко от Запада, а Запада ги е научил на това за свое, а не за наше добро. Западните „ценности“ са една легенда, необходима на самия западен човек за да запази своето лице и самоуважение при мерзостите, които е извършил и извършва. На някой може да се стори, че е нормално всяка цивилизация да създава за себе си положителен образ. Наистина ли? А защо ние създаваме негативен образ на собствената си цивилизация?

Срещу втория извод биха се обявили почти всички, как нима не е ясно, че Западната цивилизация стои най-високо в морално отношение. Ами не, не е ясно. Западната цивилизация безспорно стои най-високо в научно-техническо отношение, особено що се отнася до производството на джажди за всеобщо потребление, но в морално-етично отношение западната цивилизация стои доста ниско. Затова тя има разлагащо влияние върху всички други цивилизации, с които попада в досег. Негативната оценка за западното общество може да се намери и в много западни източници, които обаче рядко попадат пред очите и в ушите не само на обикновения западен гражданин, а и на високообразования. Един от любимите ми цитати е този на Спиноза, който в своята „Етика“ още през XVII век пише, че алчността, сладострастието и кариеризма са форми на психопатология, макар и да не са признати като такива. Днес Западното общество е затънало именно в тези „ценности“ - алчност, сладострастие, кариеризъм. Присъдата на съвременната психология е същата – онова, което западната икономика счита за рационално поведение всъщност е психопатология. Идолът на западните либертарианци, Айн Ранд, издига в култ точно една форма на личностно разстройство – нарцисизма, от който страда самата тя.

Ако трябва да се позовем на източник от нашата цивилизация, то веднага бихме се обърнали към Лев Толстой. През август 1893 година немският професор по философия в Берлинския университет Георг фон Грижицки (Georg von Gizycki, 1851-1895) пише на Толстой писмо, в което му задава два въпроса, т.е. Лев Николаевич е признат авторитет дори на запад. Отговорът на Толстой представлява статия отпечатана в немското списание Ethische Kultur два пъти, през 1893 и през 1894 година. Руският текст е цензуриран и редактиран, но бива отпечатан и става известен под заглавието „Религия и нравственост“. В него Толстой дава следната класификация на обществата според отношението на човека към света и неговото начало. При първото отношение, „човек се счита за самостоятелно същество, живеещо, за да придобие възможно най-голямото лично благо, без значение колко страда от това благото на другите същества“. При второто отношение „смисъла на живота се състои не в благото на един отделен човек, а в добруването на известна група от личности: семейство, род, народ, държава и дори човечеството, като цяло.“ Третото отношение на човека към света намира смисъла на живота „само в услуга на онази воля, която е създала целият свят, в постигане не на собствените си цели, а целите на тази воля“, т.е. в служене на Бога. Първото отношение Толстой нарича първобитно и счита за най-ниско, като степен на духовно развитие съответстващо на първобитния човек. Второто отношение той поставя по-високо и счита, че светът се намира именно на това ниво, в което личното е ограничено в полза на някаква група. Толстой е смятал, че човечеството скоро ще премине към третото – най-висше отношение на човека към света. Е, в последното е сгрешил, но що се отнася до първите два вида отношение към света, то очевидно на западния човек повече приляга първото, а на източния – второто. В този смисъл в религиозно и нравствено отношение западният човек стои по-близо до първобитния човек отколкото ние православните хора.
И накрая нека споменем и друг представител на западната цивилизация, макар и с украинска жилка – Ейбрахам Маслоу. Неговите изследвания изхождат от наблюдението, че психолозите съдят за същността на човека по своите пациенти, т.е. по психически болните. Затова разработва стриктен критерий за психическо здраве, подбира здрави хора и прави наблюдения върху тях. Така установява, че на върхът на човешката мотивация стои желанието за „себеактуализация“, която включва и безвъзмездно действие в полза на обществото. С други думи, психически здравият човек изпитва нужда да бъде полезен на другите без да търси награда за това – извод който е в пряко противоречие със западната действителност и много повече съответства на колективизма на православния изток.

За строго доказателство не може да се говори, но казаното до тук явно сочи натам, че нашето източно-православно общество в морално-етично отношение стои по-високо от западното. Оттук нататък връзката с 10 ноември 1989 представлява сценарий за класическа трагедия, в която по-извисеният герой пада от ръката на по-примитивни люде. Но за да достигнем до 10 ноември е необходимо да оборим още едно твърдение, което Хънтингтън използва – че XX век е бил век на сблъсък на идеологиите. Не, XX век също е век на сблъсък на цивилизациите, сблъсък на нашата цивилизация със западната. Сблъсък, в който ние загубихме битка, но и нанесохме удар в една война, която все още продължава.

Практически задачата, която решават руснаците, е извършването на индустриализация по начин, съвместим с нашия, източно-православен колективистичен дух и мироглед, с нашата цивилизация. И те успяват, макар и с цената на много жертви. Е, дали са повече от тези на запад е трудно да се каже, тъй като западната индустриализация е отместена и размита назад във времето. Факт е обаче, че реалната индустриализация в СССР се извършва в рамките на първите две петилетки между 1929 и 1939 година и по бързина надминава всичко познато в човешката история. Ако тази индустриализация не беше извършена тогава, то сега повечето от нас нямаше да съществуваме, тъй като германците щяха да са задушили дедите ни в газовите си камери, тъй като ние славяните също сме били белязани за унищожение заедно с евреите. На практика в германските лагери са убити два пъти повече славяни отколкото евреи. Разбира се, остава въпросът, защо трябваше Русия да избира собствен път, не можеше ли просто да копира Запада, както Япония? Не, не можеше. Първо защото руснака не е западняк, не мисли като западняк, не действа като западняк. Второ, защото западният път щеше да е много по-бавен. Япония се индустриализира около 60 години, а настига Запада за над 100. Русия няма това време, от 1917 до 1941 са само 24 години. Съветската икономика се явява истинско чудо, тъй като преодолява основния недостатък на капиталистическата икономика – недостига на пари. Ако СССР трябваше да върви по пътя на западна страна и да трупа капитал чрез печалби, то това би отнело поне 40-50 години, тъй като макар и експоненциален, растежът е слаб, когато започва от ниска точка. Съсредоточавайки всичко в ръцете на държавата и разделяйки паричната маса на два несмесваеми потока, СССР успява да осигури пари за масивни инвестиции в капитално строителство, каквито са немислими за капиталистическа държава и невъзможни за частния бизнес.

Въпросът за колективистична индустриализация е решен, но това не означава, нито че нашата Православна цивилизация е решила всички проблеми на индустриалното производство, нито че в социалистическото общество няма да възникнат собствени, непознати на света проблеми. Нашето общество обаче няма традиции в самоизследването си. То ползва западните модели и западните схеми, които са или ограничено приложими или неприложими. На социализма, който е изцяло продукт на нашата цивилизация в лицето на Русия, е надяната западната философия на Маркс. От другата страна стои Западът, който бързо разбира, че се е появила алтернатива на неговия единствен и превъзходен обществен ред и неистово се стреми да я унищожи. Чрез Втората световна война не успява, а атомния паритет изключва друга подобна война. Затова се затяга идеологическа война, в която Западът непрекъснато ни обработва с тезата, че нашият път е грешен, че всички беди идват от това, че не правим като тях, че системата ни била сгрешена, че сме били този или онзи и т.н. твърдения без оглед на каквато и да било истина и с достигане на откровени лъжи. Неразбирайки собствената си социално икономическа система, на която е нахлузен неподходящия марксизъм, ние все повече търсим решения по западен начин. Още по времето на Хрушчов, и фатално по времето на Горбачов. Пиша ние, защото по това време и в България има социализъм, а когато руснаците идват тук през 1944 ние също сме изостанала предимно аграрна страна и казаното за Русия и СССР до голяма степен се отнася и за нас и за останалите балкански народи без Турция, която очевидно не принадлежи на Православната цивилизация и без Гърция, която беше откъсната от социалистическия блок.

Всичко направено по времето на Горбачов и Елцин може да се счита за фундаментална глупост, проява на инфантилна наивност, резултат от тотално невежество както по отношение на собствената социално икономическа система, така и по отношение на Западната. Вътрешните мерки на Горбачов се оказаха гасене на пожара с бензин, а външнополитическите – чисто предателство. Нашата цивилизация не успя да излъчи водач. Назначеният за водач, се постави в услуга на вековния враг и повярва в елементарни лъжи за приятелство, сътрудничество и решаване на някакъв световен проблем с мира. И до днес се дразня, когато руснаците употребят словосъчетанието „нашите партньори“ по адрес на западните страни и особено на САЩ. Да, руснаците се предадоха по най-позорен начин, а с тях се предадохме и ние. Предадохме се за коли и банани. Единствено сърбите не се предадоха и разбира се бяха бити. Датата 10-ноември е нашият символ на цивилизационното предателство, което извършихме към собствената си цивилизация и което още извършваме. Другите народи от нашата цивилизация си имат свои символи за същото нещо, но нашият е 10 ноември 1989. Не случайно обаче не го празнуваме. Защото всеки от нас, поне ония, които помним социализма, знае, че това е тъжна дата. Тъжна дата, на която продадохме държавата си за коли и банани. Дата символ на смяната на една по-високоетична система с една по-нискоетична с всичките негативни последствия от това.

Така или иначе стореното е сторено, върнахме се на „правилния“ път, има няма 50 години назад, за руснаците 70. Строим капитализъм по западен модел. И не става. Не става! Не става! Ако след 30 години някой все още не е преживял мечтите си по либерална демокрация и капитализъм, то той очевидно има психически отклонения. Да, мисля го, защото нормален човек не може да отрича реалността. Не, не, спечелването на пари и личното облагодетелстване от „прехода“ не е оправдание да си затваряш очите за реалността. А ако я виждаш и приемаш, защото така ти е изгодно, пак е признак на психически проблем, тъй като нечувствителността към проблемите и нуждите на другите отново е признак на онова психическо разстройство, от което страда Айн Ранд.

Да, западният тип капитализъм е неподходящ за нас и затова не ни върви и няма и да ни потръгне. Чипът трябва да си сменим, както беше казал Саскобурггота с надменността на представител на висша раса. Но нека обясня отношенията ни със Запада малко по-подробно. Губейки водача си верни на нашия цивилизационен код ние търсим друг, по-добър и го намираме в Запада, който очевидно „ни превъзхожда“. По нашите разбирания от оня, който ни превъзхожда, очакваме да ни учи и води в името на прогреса и всеобщата полза. Нас така ни водеха руснаците. Затова в края на XX век и руснаците, а след тях и ние, се доверихме на Запада. От гледна точка на западния морал обаче, такова поведение е признак на слабост, а слабите и превъзхожданите следва да се експлоатират за собствено материално облагодетелстване. Свободният пазар и откъсването на държавата от икономиката са средствата за това облагодетелстване. Така бидейки представители на различни цивилизации ние очакваме от „приятелството ни“ коренно различни неща. В лицето на Путин руснаците бързо намериха своя нов водач и се окопитиха. Не че капитализма им върви, и на тях не им върви, но поне проумяха, че Западът е техен враг. Особено след украинската авантюра. Същото обаче не може да се каже за нас или за украинците. Ние все още, 30 години след прехода очакваме нещо добро от Запада. И то след като получихме бедност и разруха в икономиката, в образованието, в науката, в здравеопазването в културата в спорта. Навсякъде едно и също – пропадане, деморализация, престъпност, корупция, продажничество, некомпетентност, примитивизация и евролъжи, високопарни приказки за някакви фалшиви „ценности“, педерастия, джендъризъм, и прочее откровени глупости. Разложение, което идва именно от възприемане на по-нискоетичните западни „ценности“. Докога, дами и господа? Докога? Западът никога не ни е бил и никога няма да ни бъде приятел! В неговия сбъркан цивилизационен код няма приятелство, а само груби сметки. Отдавна е време за обединяване, обединяване на нашата българославянска цивилизация около нашата водеща държава – Русия. Време е за преосмисляне на капитализма и подмяната му с друга, по-поносима и по-етична форма, съответстваща на нашите цивилизационни и социокултурни особености, на нашата православна етика. За всеки разумен човек тридесет години стигат!

Кихано
10 ноември 2019

*Добро и увлекателно четиво в този смисъл е книгата на Иван Спирдонов "Сатанизъм unlimited, Самоунищожението на бялата раса", издателство Фабер, 2019. Тя е точно опит за оценка на Западната цивилизация от външна гледна точка.